Гарик се протегна напред върху коня си, за да разтрие крака си, като се опита да се усмихне бодро.
— Ами нали миналата седмица я оправи — възрази Шон.
— Да, но теловете отново са се разхлабили.
Всички ремонти, които брат му извършваше, винаги бяха странно нетрайни.
— В теб ли е ножицата за рязане на тел?
Той пъргаво я извади от торбата на седлото.
— Аз ще я оправя — каза Шон.
— Страшен си, братко, много съм ти признателен. — Второ колебание. — Нали няма да кажеш на татко?
— Не — какво да се прави, кракът ти е разранен.
Гарик препусна към дома, промъкна се в спалнята си и избяга при Джим Хокинс от „Острова на съкровищата“.
Тази работа донесе нова радост на Шон. Когато дъждът накара тревата да се раззелени и напълни плитките долове на платото с вода, това не беше просто знак, че е започнал сезонът, когато птиците свиват гнезда, и че риболовът в Бабуун Строом ще стане по-добър. Това означаваше, че сега могат да изведат добитъка от долината нагоре по платото, стадата ще се угоят и те ще ги откарат в Лейдибург в оградените места за продажба. Тоест, свършила бе още една зима и земята отново обещаваше и раждаше живот. И добитъкът усети тази радост.
Беше късен следобед. Шон седеше на коня си сред дърветата, загледан в една долина към малкото стадо, проточило се пред него. Говедата пасяха с наведени глави, като помахваха лениво с опашки. Между него и стадото имаше едно теленце — беше на три дни, все още бледобежово и несигурно на краката си. Опитваше ги, като правеше тромави кръгове в ниската трева. Измуча крава и теленцето замръзна с разкрачени крака и вирнати уши. Шон се ухили и вдигна юздата от врата на коня — беше време за връщане във фермата.
И в този момент видя ammergeyer, той вече беше започнал стремглаво да се снижава към теленцето, голям и тъмнокафяв, падащ от небето, с извити назад крила и нокти, готови за удар. Вятърът шумеше в крилата му от скоростта на падането.
Шон се вкамени и загледа. Орелът удари телето и той чу как се счупи кост, остро и рязко като съчка. Теленцето падна на тревата, като безпомощно зарита под кацналия върху него орел.
Шон остана за миг зашеметен от бързината, с която се разви всичко. И тогава у него нахлу омразата. Остро, така че стомахът му се сви. Срита коня с петите си и се понесе напред. Втурна се към орела, като издаваше висок неопределен писък, изпълнен с животинска омраза.
Орелът обърна глава и го погледна с едното си око. Отвори голямата си жълта човка и отговори с пронизителен нисък, после откъсна ноктите от телето и подхвръкна. Тежко размаха криле и се понесе ниско над земята, набирайки скорост, издигайки се, отдалечавайки се.
Шон измъкна карабината си от калъфа и накара коня да приклекне. Скочи от седлото и насочи дулото на карабината.
В този момент орелът се беше издигнал на петдесет метра над него и продължаваше бързо да набира височина. Шон пъхна патрон в цевта, затвори я и бързо вдигна пушката.
Целта бе трудна. Движеше се настрани и нагоре от него, плясъкът на крилата подхвърляше тялото на орела. Шон стреля. Карабината отскочи в рамото му и вятърът отнесе барутния дим, така че той можа да види как куршумът попада в целта.
Орелът се прекърши високо във въздуха. От него се разхвърча перушина като от възглавница и той падна с безжизнено увиснали криле. Преди да стигне земята, Шон вече се бе затичал към него.
Когато стигна при него, птицата вече бе издъхнала, но той хвана карабината за дулото, вдигна я над главата си и стовари приклада в тялото на орела. При третия удар прикладът се откъсна, но той продължаваше да удря. Стенеше от ярост.
Когато спря и се изправи запъхтян, по лицето му се стичаше пот и тялото му трепереше. Орелът се беше превърнал в пихтиеста маса от разкъсана плът и пера.
Теленцето още беше живо. Карабината беше засякла. Шон клекна до него, ядни сълзи изгаряха очите му. Доуби го с ловния си нож.
13
Шон не предполагаше, че може да мрази дори Гарик. Макар че това не траеше дълго. Гневът и омразата му бяха краткотрайни, изригваха като пламъци в сухата трева: горещи, високи, но бързо прегарящи, след което оставаше само пепел без въглени.
Когато това стана, Уейт отсъстваше. В продължение на три последователни години Уейт Кортни беше предлаган за председател на Асоциацията на производителите на говеждо месо и нито веднъж не успя да заеме поста. Като всеки човек и той се блазнеше от този пост, но също така знаеше, че фермата ще пострада от честите му отсъствия. Шон и Гарик бяха работили две години, когато отново дойде време за ежегодния избор на председателство.
В навечерието на тръгването си за събранието в Питърмарицбург той каза на Ада.
— Миналата седмица получих писмо от Бърнард, мила. — Той стоеше пред огледалото и подрязваше мустаците си. — Настояват тази година да се кандидатирам за председателското място.
— Много умно от тяхна страна — каза Ада. — Ти би бил най-добрият избор.
Уейт съсредоточено се начумери, докато подрязваше бакенбардите си. Тя така безпрекословно вярваше в него, че той самият рядко се съмняваше в себе си. Сега, като се гледаше в огледалото, се питаше каква ли част от успехите си дължи на подкрепата на Ада.
— Уейт, ти можеш да поемеш този пост. — Не беше предизвикателство, нито въпрос, а изричане на глас на една истина.
Когато чу думите й, той повярва в това.
Остави ножицата на скрина и се обърна към нея. Тя седеше с кръстосани крака на леглото, облечена в бяла нощница, черната й коса разпусната, обгърнала раменете й.
— Мисля, че Шон може да се оправи със стопанството — каза тя, като добави бързо — и Гари, разбира се.
— Да, Шон напредва бързо — съгласи се Уейт.
— Смяташ ли да поемеш този пост?
Поколеба се.
— Да — кимна той и Ада се усмихна.
— Ела при мен — протегна тя ръце към него.
Шон закара Уейт и Ада на гарата в Лейдибург, в последния момент баща му бе настоял тя да замине с него, защото искаше да е до него, за да сподели събитието.
Качи багажа им във вагона и зачака, докато те и малката група говедовъди, които заминаваха за срещата. Влакът изсвири и пътниците за местата си в купетата. Ада целуна Шон и се качи във вагона. Уейт остана още един миг на перона.
— Шон, ако ти трябва помощ, върви при господин Еразмус в Лайън Коп. Ще се върна в четвъртък.
— Няма да ми трябва помощ, татко.
Уейт сви устни.
— Ами тогава значи си Бог, той е единственият, който никога няма нужда от помощ — каза сурово баща му. — Не ставай глупак — ако се случи нещо, обърни се към Еразмус.
Той се изкачи по стълбичката след Ада. Влакът рязко потегли, набра скорост и се понесе към възвишението. Шон го загледа как се смалява, после се върна при файтона. Сега той беше господарят на Теунис Краал и това му се нравеше. Малката тълпа на перона се разпръскваше и от нея се появи Ана.
— Здравей, Шон.
Носеше зелена памучна рокля, избеляла от пране, краката й бяха боси. Усмихна се с дребните си бели зъби и се загледа в лицето му.
— Здравей, Ана.
— Ти няма ли да заминаваш за Питърмарицбург?
— Не, трябва да се грижа за стопанството.
— О!
Стояха мълчаливо, изпитвайки неудобство в присъствието на толкова много хора. Шон се изкашля и се почеса по носа.
— Ана, хайде! Трябва да се връщаме вкъщи — извика един от братята й пред касата за билети и тя се обърна към него.
— Ще те видя ли в неделя?
— Ще дойда, ако мога. Но не съм сигурен — трябва да се грижа за фермата.
— Шон, моля те, направи всичко възможно. — Гласът й беше сериозен и искрен. — Ще те чакам, ще взема нещо за обед и ще те чакам целия ден. Моля те, ела, дори за малко.
— Добре, ще дойда.
— Обещаваш?
— Обещавам.
Тя се усмихна с облекчение.
— Ще те чакам на пътеката над водопада.
Обърна се и се затича да се присъедини към семейството си. Шон подкара файтона и се върна в Теунис Краал. Гарик лежеше на леглото си и четеше.
— Мислех, че татко ти каза да се заемеш с дамгосването на новите говеда, които купихме в сряда.
Остави книгата и седна.
— Казах на Зама да ги държи в кошарата, докато се върнеш.
— Татко каза ти да свършиш тази работа. Не можеш да ги държиш там цял ден без вода и храна.
— Мразя дамгосването — измърмори Гарик. — Не мога да понасям мученето, не мога да понасям вонята на изгорели косми и кожа — боли ме глава от нея.
— Ами все някой трябва да го направи. Аз не мога, трябва да сляза долу и да приготвя нова дезинфекционна смес за ямите. — Започваше да губи търпение. — Гари, по дяволите, защо винаги си толкова гадно безпомощен?
— Нищо не мога да направя, нищо не мога да направя, като имам само един крак.
Беше готов да се разплаче. Споменаването на крака имаше желаното въздействие — Шон моментално потисна раздразнението си.
— Извинявай — пусна неотразимата си усмивка той. — Добре тогава. Аз ще направя дамгосването, а ти се погрижи за дезинфекционните ями. Натовари варелите с дезинфекционния разтвор на шотландската каруца и вземи двама гледачи от обора да ти помагат. Ето ти ключовете от мазето. — Той му ги хвърли на леглото. — Трябва да свършиш, преди да се е стъмнило.
На вратата се обърна.
— Гари, не забравяй да заредиш всичките шест ями — не само тези близо до къщата.
Гари натовари шест варела дезинфекционен разтвор на шотландската каруца и се спусна по хълма. Върна се вкъщи, преди да се стъмни. Отпред бричът му беше изплескан с тъмния катранен химикал, а малко от него се бе просмукало в единствения му ботуш за езда. Докато минаваше от кухнята в коридора, Шон му извика от кабинета.
— Ей, Гари, свърши ли с всичките?
Гарик се изненада. Кабинетът на Уейт беше свято вся светих Теунис Краал. Дори Ада чукаше на вратата, преди да влезе, а близнаците отиваха там само когато трябваше да бъдат наказани. Закуцука по коридора и отвори вратата.
Шон седеше с кръстосани крака на бюрото. Облегна се назад в люлеещия се стол.
— Татко ще те убие — каза Гарик с треперещ глас.
— Татко е в Питърмарицбург — отговори брат му.
Гарик застана на прага и огледа стаята. За пръв път я виждаше истински. При всички предишни посещения бе погълнат от мисълта за наказанието, което го очакваше, и единственото нещо в помещението, което беше опознал отблизо, бе седалката на голямото кожено кресло, когато се свиваше на подлакътника му и оголваше задните си части за камшика.
Сега огледа добре стаята. Стените имаха дървена ламперия чак до тавана. Тя беше тъмножълта и лакирана. Таванът бе с гипсови орнаменти във вид на дъбови листа. В средата на медна верига висеше единична лампа. В камината от дялан кафяв камък можеше да влезе прав и в нея имаше готови за палене цепеници.
На перваза до камината имаше лули и буркан за тютюн, покрай едната стена — стойка с пушки, библиотека с томове, подвързани в зелено и кафяво: енциклопедии, речници, пътеписи и ръководства по фермерство, но никаква художествена литература. На стената срещу бюрото имаше маслен портрет на Ада. Художникът бе уловил малко от нейната ведрост, беше в бяла рокля, с шапка в ръка. Над камината имаше рога на бизон от остров „Добра надежда“.
Това бе стая на мъж, по постелките от леопардова кожа на пода имаше кучешки косми, силно се усещаше мъжкото присъствие — дори миришеше на Уейт. Миризмата беше така определено негова, както тази на палтото от туид и широкополата филцова шапка, окачени зад вратата. До мястото, където бе седнал Шон, имаше отворено барче с бутилка бренди върху него. Той държеше чаша в ръката си.
— Пиеш от брендито на татко — обвини го Гарик.
— Не е лошо.
Вдигна чашата и разгледа питието на светлината, отпи внимателно и го задържа в устата си, канейки се да го глътне. Брат му го гледаше със страхопочитание и Шон се опита да не примига, докато питието премина през гърлото му.
— Искаш ли да пийнеш?
Поклати глава, в този момент алкохолните изпарения попаднаха в носа на Шон и очите му се изпълниха със сълзи.
— Татко ще те убие! — отново каза Гарик.
— Седни — заповяда брат му с дрезгав глас от изпитото бренди. — Искам да направя план за времето, през което татко ще отсъствува.
Запъти се към креслото, но преди да стигне до него, промени решението си — асоциациите, които то будеше, бяха твърде болезнени. Вместо това отиде при канапето и седна на края му.
— Утре — Шон вдигна пръст — ще дезинфекцираме добитъка в участъка за вътрешна употреба. Казах на Зама да започне рано да извежда говедата — ти нали приготви дезинфекционните ями?
Кимна и Шон продължи:
— В събота — вдигна втори пръст, — ще запалим огнени прегради по ръба на билото на стръмния склон. Тревата там е дяволски суха. Взимаш една група и отиваш при водопада, а аз ще се спусна в долния край, при Фредерикс Клооф. В неделя… — каза Шон и спря. В неделя Ана…
— В неделя искам да отида на черква — бързо се обади Гарик.
— Отлично — съгласи се Шон. — Отиваш на черква.
— Ти ще дойдеш ли?
— Не.
Гарик впери поглед в леопардовите кожи на пода — не се опита да го убеждава, защото Ана щеше да бъде на службата. Може би след това, ако Шон не е там да я забавлява, той би могъл да я закара с файтона вкъщи. Унесе се в мечти и спря да слуша какво му говори.
На другия ден, когато Шон стигна до дезинфекционната яма, слънцето вече се бе вдигнало високо в небето. Подкара пред себе си едно изостанало стадо. Говедата минаха през дърветата и обградиха високата трева покрай широкото пространство стъпкана земя около дезинфекционната яма. Гарик бе започнал да прекарва добитъка през ямата и в сушилния краал в далечния край. Те стояха там мокри и нещастни, телата им бяха потъмнели от разтвора.
Шон подкара стадото през портата на краала, за да се влеят в морето от кафяви тела, които бяха вече там. Н’дути постави прътите, на портата на мястото им, за да задържи вътре добитъка.
— Привет, Nkosii.
— Привет, Н’дути. Днес ще имаме много работа!
— Да, много — съгласи се Н’дути. — Винаги има много работа.
Шон обиколи краала и завърза коня си под едно от дърветата, сетне отиде при дезинфекционната яма. Гарик стоеше на парапета, облегнал се на една от колоните, която поддържаше покрива.
— Здрасти, Гари, как върви?
— Отлично.
Шон се облегна на парапета до него. Ямата беше дълга шест метра и широка седем, нивото на дезинфекционната течност беше под повърхността на земята. Ямата беше заобиколена от ниска стена и покрита със сламено-катранен покрив, за да не може дъждът да разреди съдържанието й.
Говедарчетата подкарваха добитъка към ръба на ямата и всяко животно се спираше колебливо на края й.
— E’yary, E’yary — крещяха говедарчетата, като бутаха задниците на животните, за да ги накарат да скочат вътре. Ако някое упорствуваше, Зама се навеждаше през перилата на краала (кошара), хващаше опашката му и я хапеше.
Всяко говедо скачаше с високо вирнат нос и предни крака, събрани под гърдите му, потъваше цялото под маслената черна повърхност и излизаше на повърхността, като плуваше панически през ямата, докато копитата му стенеха на наклоненото й дъно в долния й край, така че да може да се прекачи в сушилния краал.
— Зама, не им позволявай да спират — извика Шон.
Зама му се ухили и захапа с големи бели зъби опашката на едно дърпащо се животно.
Волът беше тежък и като се пльосна, една пръска отхвърча на бузата на Шон, който се беше навел през парапета. Не си направи труд да я избърше и продължи да наблюдава.
— И ако на следващия пазар не продадем тези животни на най-висока цена, то това ще означава, че купувачите не знаят какво е добър добитък — каза той на Гари.
— Да бива си ги — съгласи се брат му.
— Бива си ги? Та това е най-угоеният добитък в района.
Шон се бе наканил да се поразпростре по темата, но изведнъж усети, че нещо го дразни — капка дезинфекционен разтвор изгаряше бузата му. Избърса я с пръст и го помириса — миризмата го удари силно в ноздрите. За момент се загледа тъпо в пръста си, а напръсканото място на бузата му гореше.