— Самотен ли сте? — тихо попита тя и като получи утвърдително кимване от страна на Мвен Мас, се разсмя.
— Вие искахте да поговорите с мен — обърна се към Дар Ветер тя.
Приятелите излязоха на широката кръгла тераса и Веда с наслаждение подложи лицето си на свежия морски вятър.
Завеждащият външните станции разказа за своето решение да замине на разкопките, за колебанията си между тридесет и осмата звездна експедиция, антарктическите подводни рудници и археологията.
— О не, само не звездната експедиция! — възкликна Веда и Дар Ветер почувствува своята нетактичност. Увлечен от преживяванията си, той случайно засегна болното място в душата на Веда.
На помощ му дойде мелодията от тревожни акорди, която долетя от балкона.
— Време е, половин час остава до включването в Пръстена! — Дар Ветер внимателно хвана Веда Конг за ръката. Придружени от останалите, те се спуснаха с движещата се стълба в дълбоко подземие — изсечена в скала кубична стая.
Тук нямаше нищо освен уреди. Матовите ламперии на черните стени изглеждаха кадифени. Прорязваха ги ясните линии на кристалните ивици. Златисти, зелени, небесносини и оранжеви светлинки слабо осветяваха скалите, знаците, цифрите. Изумрудените остриета на стрелките потрепваха край черните полуокръжности, сякаш всички тези широки стени се намираха в напрегнато, трепетно очакване.
Няколко кресла, голяма маса от черно дърво, частично вмъкната в огромен, блещукащ с бисерен отблясък полусферичен екран, заобиколен с масивна златна рамка.
Дар Ветер със знак повика при себе си Мвен Мас, а на другите посочи високите черни кресла. Мвен Мас се приближи, като стъпваше предпазливо, на пръсти, както някога са ходели прадедите му по изгорените от слънцето степи, когато са се промъквали крадешком към огромните свирепи зверове. Мвен Мас притаи дъх. Оттук, от непристъпната каменна изба, ей сега ще се отвори прозорец към безкрайните простори на Космоса и хората ще се съединят чрез мислите и знанията си със своите братя от другите светове. Представители на земното човечество пред Вселената сега са те, петима души. Ала от утре на него, Мвен Мас, ще се наложи да ръководи тези връзки. Ще му бъдат поверени всичките лостове на една огромна сила. Леки тръпки пробягаха по гърба на африканеца. Изглежда, чак сега той разбра какво бреме на отговорност е поел, като даде съгласието си на Съвета. И когато погледна към Дар Ветер, който спокойно действуваше с ръчките за управляване, в погледа му трепна изражение, подобно на възторга, светещ в очите на младия помощник на Дар Ветер.
Чу се тежък, страшен звън, сякаш зазвуча масивна мед. Дар Ветер бързо се обърна и помести дълъг лост. Звънът заглъхна и Веда Конг видя, че тясната ламперия на стената вдясно се освети по цялата височина на стаята. Стената като че ли пропадна, изчезна в безпределния простор. Откриха се призрачните очертания на пирамидален планински връх, увенчан с огромен каменен купол. Под тази колосална шапка тук-там се виждаха петна от много чист планински сняг.
Мвен Мас позна втората от най-високите планини в Африка — Кения.
Отново тежък меден удар разтърси подземната стая и застави намиращите се там хора да наострят уши и напрегнат цялото си внимание.
Дар Ветер хвана ръката на Мвен Мас и я постави върху светещата с гранатовото си око кръгла ръчка. Мвен Мас послушно я придвижи докрай. Сега цялата сила на Земята, цялата енергия, получавана от хиляда седемстотин и шестдесет могъщи електроцентрали, се прехвърли на екватора, към планината, висока пет километра. Над върха й се заизвива разноцветно сияние, сгъсти се в кълбо и изведнъж се устреми нагоре като копие във вертикален полет, пронизващо дълбините на небето. Над сиянието се вдигна тънка колона, подобна на вихрушка — смерч. По нея струеше нагоре ослепително светеща небесносиня мъгла.
Насоченото излъчване пронизваше земната атмосфера и образуваше редовен канал за приемане и предаване към външните станции, който служеше за проводник. Там, на височина тридесет и шест хиляди километра над Земята, висеше постоянен спътник — голяма станция, която правеше за денонощие една обиколка около планетата в плоскостта на екватора. Поради това тя като че ли стоеше неподвижно над планината Кения в Източна Африка — точката, избрана за непрекъсната връзка с външните станции. Друг голям спътник се въртеше на височина петдесет и седем хиляди километра през полюсите по меридиана и поддържаше връзка с Тибетската приемателно-предавателна обсерватория. Там условията за образуване на канал за предавания бяха по-добри, но пък нямаше редовни съобщения. Тези два големи спътника се свързваха още с няколко автоматични станции, разположени около цялата земя.
Тясното табло престана да свети — каналът се включи в приемателната станция на спътника. Сега светна бисерният, обграден със злато екран. В центъра му се появи чудновато увеличена фигура, стана по-ясна, усмихна се с грамадната си уста. Гур Ган, един от наблюдателите в денонощния спътник, израсна на екрана като приказен исполин. Той весело кимна и като протегна триметровата си ръка, включи цялото обкръжение от външни станции на нашата планета. Съедини ги в едно изпратената от Земята сила. По всички посоки на Вселената се устремиха чувствителните очи на приемниците. Слабо светещата червена звезда в съзвездието Единорог, от планетите на която неотдавна се беше разнесъл призив, по-добре се фиксираше от спътник 57, затова Гур Ган се свърза с него. Само три четвърти час можеше да продължава невидимият контакт между Земята и другата звезда. Не биваше да се губи ни минута от това скъпоценно време.
По знак на Дар Ветер Веда Конг стъпи върху излъчващия син блясък кръг от метал пред екрана. Невидими лъчи падаха като мощен водопад отгоре и забележимо отсеняха загара на кожата й. Беззвучно заработиха електронните машини, които превеждаха речта й на езика на Великия пръстен. След тринадесет години приемащите от планетата на тъмночервената звезда ще запишат изпращаните трептения с общоизвестните символи и ако там говорят, електронните превеждащи машини ще обърнат символите в звукове на живата чужда реч.
«Жалко само — мислеше си Дар Ветер, че онези, далечните хора, няма да чуят звучния, приятен глас на жената от Земята, няма да разберат неговата изразителност. Кой знае какво е устройството на техните уши? Може да има различни типове слух. Само зрението, което навсякъде използува проникващата през атмосферата част от електромагнитните трептения, е почти еднакво в цялата Вселена и те ще видят очарователната, горяща от вълнение Веда.»
Дар Ветер, без да сваля очи от полузакритото от кичур коса ухо на Веда, започна да се вслушва в нейната лекция.
Веда Конг сбито и ясно разказваше за основните етапи в историята на човечеството. За древните епохи в съществуването му, за разединението на големи и малки народи, които са се сблъсквали в икономическа и идейна вражда, разделяща страните им; Тя разказваше накратко. Тези епохи са получили събирателното название ЕРС — Ера на разединения свят. Обаче не изреждането на изтребителни войни, ужасни страдания или имена на уж велики управници, изпълнили старите исторически книги от Античните векове, Тъмните векове или Вековете на капитализма, интересуваше хората от Ерата на Великия пръстен. Много по-важна беше противоречивата история на развитието на производителните сили заедно с формирането на идеите, изкуството, знанието, духовната борба за истински човек и човечество. Развитието на необходимостта от изграждане на нови представи за света в обществените отношения, за дълга, правата и щастието на човека, от които израсна и разцъфтя върху цялата планета могъщото дърво на комунистическото общество.
През последния век на ЕРС, така наречения Век на разцеплението, хората най-сетне разбрали, че всичките им бедствия произлизат от стихийно създалото се още от дивите времена устройство на обществото. Разбрали, че цялата сила, цялото бъдеще на човечеството е в труда, в съединените усилия на милионите свободни от гнет хора, в науката и преустройството на живота на научни основи. Разбрани били основните закони на общественото развитие, диалектически противоречивият ход на историята, необходимостта от създаване на строга обществена дисциплина, толкова по-важна, колкото повече се е увеличавало населението на планетата.
Борбата между старите и новите идеи през тоя век се изострили и станали причина целият свят да се раздели на два лагера — стари, капиталистически, и нови, социалистически държави с различни икономически структури. Откриването по това време на първите видове атомна енергия и упорството на защитниците на стария свят насмалко не довели цялото човечество до най-голямата катастрофа.
Ала новият обществен строй не можел да не победи, макар че тази победа се забавила поради изоставането във формирането на общественото съзнание. Преустройството на света върху комунистически основи е немислимо без коренно изменение на икономиката, без изчезване на нищетата, глада и тежкия, изтощителен труд. Но изменението на икономиката изисквало твърде сложно управляване на производството и не било възможно без формиране на обществено съзнание у всеки човек.
Комунистическото общество не веднага обхванало всички народи и страни. Гигантски усилия били нужни за изкореняване на омразата и особено на лъжата, натрупана от вражеската пропаганда през време на идейната борба във Века на разцеплението. Доста грешки се направили и по пътя на развитието на новите човешки отношения. Тук-там се случвали въстания, вдигани от изостаналите привърженици на старото, които от невежество се опитвали да намерят във възкресяване на миналото лесен изход от трудностите, стоящи пред човечеството.
Ала неизбежно и неотклонно новото устройство на живота се разпространило по цялата Земя и най-различните народи и раси станали единно, дружно и мъдро семейство.
Така започнала Ерата на обединяването на света — ЕОС, която се състояла от вековете на Съюза на на страните, Разните езици, Борбата за енергия и Общия език.
Общественото развитие непрекъснато се ускорявало и всяка нова епоха минавала по-бърже от предишната. Властта на човека над природата започнала да расте с гигантски крачки.
В древните утопични фантазии за прекрасното бъдеще хората мечтаели за постепенно освобождаване на човека от труда. Писатели обещавали, че с краткотраен труд — два-три часа за общото благо — човечеството ще може да си осигури всичко необходимо, а в останалото време ще се отдава на блажено безделие.
Тези представи възникнали поради отвращението към тежкия, принудителен труд в древността.
Не след дълго хората разбрали, че трудът е щастие, също както и непрестанната борба с природата, преодоляването на препятствията, решаването на нови и нови задачи при развитието на науката и икономиката. Труд с всички сили, само че творчески, който да отговаря на вкусовете и вродените способности, да е многообразен и от време на време да се променя — ето какво е нужно на човека. Развитието на кибернетиката — техниката за автоматично управляване, широкото образование и интелигентност, отличното физическо възпитание на всеки човек направиха възможно да се сменяват професиите, бърже да се овладяват други и да се разнообразява трудовата дейност, като се изпитва от нея все по-голямо задоволство. Все по-широко развиващата се наука обхвана целия човешки живот и творческите радости на откриватели на нови тайни на природата станаха достъпни за огромен брой хора. Изкуството пое твърде голям дял в работата по общественото възпитание и организирането на живота. Настъпи най-великолепната в цялата история на човечеството Ера на общия труд — ЕОТ — с нейните векове на Опростяването на нещата, Преустройството, Първото изобилие в Космоса.
Изнамирането на възможности за уплътняване електричеството, което доведе до създаване акумулатори с огромен капацитет и компактни, но мощни електромотори, беше извънредно значителна техническа революция на новото време. Още по-рано хората се научиха да свързват от полупроводници твърде сложни мрежи за слаби токове и да създават самоуправляващи се кибернетични машини. Техниката стана много фина, ювелирна, високо изкуство, и същевременно подчини мощности от космически мащаб.