Фараонът свика военния си съвет на тайно заседание. Много по-късно научих от Кратас какво се е случило на това обсъждане. Танус естествено никога не би нарушил клетвата си да пази тайна, дори пред господарката или пред мен. Но успях да вляза под кожата на Кратас, защото този симпатичен грубиян не можеше да устои на хитрините ми.
Танус го бе повишил в ранг Най-добър от десет хиляди и му бе поверил командването на гвардията на Сините крокодили. Връзката между тях двамата бе все още здрава като каменна стена. По такъв начин Кратас, като полкови командир, имаше право на място във Военния съвет и въпреки че поради ниския си ранг нямаше право да се изказва, той правдиво преразказа пред мен и господарката всичко, което се бе случило там.
Съветът се бе разделил на стари, оглавени от Нембет, и на новоиздигнати, водени от Танус. За нещастие старите се бяха наложили над останалите.
Танус искал да изтегли основните сили обратно от границата и да ги разположи в редица от защитни укрепления по реката. В същото време възнамерявал да изпрати напред разузнавателни отряди, за да определят броя и естеството на този загадъчен враг. Ние имахме шпиони из всички северни градове, но по някаква незнайна причина още не бяхме получили от тях никакви съобщения. Той искал да разбере всичко, преди да разгърне основните военни сили за битка.
— Преди да разберем срещу кого се изправяме, не можем да измислим правилна стратегия, за да ги посрещнем — казал на съвета.
Нембет и поддръжниците му се противопоставили на всички предложения на Танус. Старият адмирал така и не прости на младия мъж унижението, когато спаси царската ладия от потапяне. Неговата съпротива се базираше по-скоро на принципа, отколкото на логика и разум.
— Няма да отстъпим нито педя от нашата свещена земя. Да се предлага това е страхливост. Ще посрещнем врага и ще го унищожим, където го открием. Няма да танцуваме и флиртуваме с него като група селски девойки.
— Господарю! — извикал Танус, разгневен от намека за страхливост. — Само глупак, един стар глупак при това, може да вземе решение, преди да научи фактите. Нямаме никакви сведения…
Било безполезно. Накрая тримата по-старши наложили становището си.
Било му заповядано незабавно да успокои духовете и да обедини оттеглящата се армия. Трябвало да останат на границата и да заемат позиция при граничните каменни стълбове. Било му забранено да се оттегли стратегически до хълмовете пред Асиут, които бяха естествена отбранителна линия, а крепостните стени зад тях образуваха втора защитна линия. Флотилията и северните корпуси бяха под пряката му команда с триста военни кораба, осигуряващи както транспорта, така и контрола върху реката.
Междувременно Нембет щял да доведе останалата част на армията, дори онези полкове от южната граница с Куш. Заплахата от вътрешността на Африка сега бе пренебрегната пред лицето на нашественика. Щом се съберат, Нембет щял да насочи тези подкрепления на север, за да се присъединят към Танус. За месец във водите при Асиут щели да се съберат четиристотин галери и една непобедима армия от шестдесет хиляди мъже. През това време Танус трябвало на всяка цена да пази границата.
Адмиралът завършил със строго нареждане:
— Освен това на господаря Хараб му се заповядва да задържи всичките си сили на границата. Не му се позволяват нападения или разузнавателни експедиции на север.
— Господарю Нембет, тези заповеди ми връзват ръцете. Ти ме лишаваш от средствата да водя предпазливо и ефикасно тази кампания — възразил напразно Танус.
Нембет бил доволен, че е успял да наложи властта си върху младия си съперник и че последният си е получил заслуженото. Около такива дребнави човешки емоции се върти съдбата на народите.
Фараонът обявил намерението си да заеме мястото си начело на армията. От хиляди години фараоните винаги са присъствали на бойното поле, когато са се водили решаващи исторически битки. Въпреки че трябваше да се възхитя от смелостта му, бих искал да не бе избирал този момент, за да я демонстрира. Фараон Мамос не беше воин и присъствието му нямаше да увеличи шансовете ни за победа. Може би духът на полковете щеше да се повиши, когато го видеха в авангарда, но същевременно той и неговата свита щяха да бъдат по-скоро спънка, отколкото помощ за господаря Танус.
Царят нямаше да пътува на север към фронтовата линия сам. Целият двор щеше да го придружи, включително главната му съпруга и синът му. Царицата имаше своя свита, а принц Мемнон — своите наставници, и така аз също щях да замина на север към Асиут и бойното поле.
Никой нито познаваше, нито разбираше този враг. Чувствах, че господарката и принцът са подложени на излишна опасност. От друга страна, безопасността на един роб не е от голямо значение, освен за самия роб. Спах малко в нощта, преди да отплаваме на север по течението на реката към Асиут и фронтовата линия.
Колкото по на север плавахме, толкова по-многобройни и по-тревожни ставаха слуховете и докладите, идващи от фронта, които разколебаваха увереността и смелостта ни. По време на пътуването Танус често се качваше на нашата ладия уж за да поговори с мен. Но посвещаваше времето си на принца и майка му.
Никога няма да възприема обичая жени да следват армията при битки. В мир или във война те неизменно отвличат вниманието ни — дори воин като Танус можеше да бъде отклонен от основната си задача. Би трябвало да се съсредоточи в предстоящата битка, но когато му го казах, той ме потупа по рамото и се усмихна.
— Те ми дават основание да се бия. Не се притеснявай, стари приятелю, ще бъда като лъв, който защитава малкото си.
Скоро се сблъскахме с първите части от отстъпващата войска: разпръснати групи дезертьори плячкосваха селата по двата бряга, докато бягаха на юг. Без да се церемони и колебае, Танус обезглави неколкостотин от тях и набучи главите им на копия, които поби по брега на реката като предупреждение. Сетне прегрупира останалите под командата на свои сигурни офицери. Войниците престанаха да дезертират и войската застана под знамената си с обновен дух.
Нашата флотилия доплава до крепостните стени на Асиут, които се издигаха над реката. Пренебрегвайки заповедите на Нембет, Танус остави там малка стратегическа войска от пет хиляди души под командата на Ремрем. Сетне отново потеглихме на север и заехме позиция на границата, където зачакахме появата на мистериозния „цар на пастирите“.
Флотилията хвърли котва от другата страна на реката във военен строй, но екипажите бяха в намален състав. Войниците бяха свалени от корабите и основната част от пехотата бе разположена на източния бряг.
Аз убедих фараона да позволи на господарката и на принца да останат на голямата удобна ладия, с която бяха пристигнали. Там беше по-здравословно и по-прохладно, а ако армията претърпеше поражение, бягството щеше да е много по-бързо.
Фараонът слезе на брега заедно с армията и разположи лагера си на едно възвишение над залетите с вода полета. Там имаше изоставено село; преди години селяните бяха напуснали тази оспорвана със самозвания фараон земя, където постоянно кръстосваха войски и се завързваха кратки кървави битки. Хората се бяха отказали да обработват плодородните полета. Запустялото село се наричаше Абнуб.
Водите на Нил бяха започнали да спадат преди няколко седмици. Сега полетата приличаха на мочурища, а напоителните канали бяха пълноводни.
По ограниченията, наложени му от Нембет, Танус започна да се подготвя за посрещането на заплахата. Полковете се разположиха в боен ред. Астес командваше флотата, Танус ръководеше левия фланг и централната част, а Кратас бе поел десния.
На изток пустинята се простираше до хоризонта, отблъскваща и непривлекателна. Никоя войска не би оцеляла в тази изгаряща безводна пустош. Там бе десният ни фланг, непревземаем и сигурен.
Всичко, което знаехме за Хиксос, бе, че е дошъл по суша и че не притежава флотилия. Танус очакваше да го пресрещне и да се сражава с него на сушата. Беше сигурен, че може да попречи на хиксосите да прекосят реката и по този начин да ги принуди да се бият на поле по негов собствен избор. Абнуб не беше идеалното място, но Нембет бе взел решението вместо Танус.
Селището Абнуб бе разположено на ниско и бе с открити изоставени полета около него, позволяващи врагът да бъде забелязан много преди да стигне до предните ни постове.
Танус разполагаше с тридесет хиляди от най-добрите войници в Египет. Никога не бях виждал толкова голяма войска. В действителност съмнявам се такава голяма армия да е била събирана някога в долината на Нил. Скоро Нембет щеше да пристигне с други тридесет хиляди войници. Тогава армията щеше да бъде най-великата в историята.
Придружих Танус при обиколката на военния лагер: духът на войниците се бе повдигнал, откакто той бе поел командването. Явно присъствието на фараона в лагера също бе помогнало за добрия ред. Те поздравяваха шумно младия военачалник, докато той преминаваше през многобройните им редици, и аз се почувствах много по-окуражен и облекчен от многочислеността и високия им дух.
Не можех да си представя враг, който е достатъчно силен, за да ни победи. Тук имаше дванадесет хиляди стрелци с излъскани кожени шлемове и кожени нагръдници, предпазващи от стрели. Осем хиляди копиеносци с големи щитове от хипопотамска кожа, твърди и здрави като бронз. Десет хиляди мечоносци с леопардови шапки, въоръжени също с прашки, камъните, от които можеха от петдесет стъпки да разбият черепа на противника.
Докато наблюдавах как Танус провежда учения с многохилядната войска, се чувствах все по-сигурен. Все пак се тревожех, че не знаем нищо за Хиксос и силите, които той командваше. Изтъкнах пред моя приятел, че военният съвет му бе забранил да изпраща пехотата на разузнаване, но нищо не бе споменато за използването на плаващи съдове за тази цел.
— Ти би трябвало да станеш създател на закони; можеш да накараш думите да танцуват по всяка мелодия, която свириш — пошегува се той, но заповяда на Хюи да отплава на север до Миниех или докато не се сблъска с врага. Това бе същият Хюи, когото някога бяхме пленили при Галала. Покровителстван от Танус, този млад разбойник бе напреднал бързо и сега командваше ескадра галери.
Хюи имаше изрична заповед да избягва сраженията и да докладва след четири дни. Той се завърна на четвъртия ден. Бе стигнал до Миниех, без да забележи друг кораб или отпор. Селищата по реката били изоставени, а град Миниех бил опожарен и ограбен. Хюи обаче бе пленил много дезертьори от разбитата армия на самозвания фараон. Това бяха първите хора, видели с очите си нашествието на хиксосите. Обаче никой от тях не бе влизал в бой с „царя на пастирите“. Всички побягнали при приближаването му. Техните разкази бяха следователно пресилени и не заслужаваха доверие.
Как бихме повярвали в съществуването на армия, която преминава през пустинята на кораби, които са бързи като вятъра? Според нашите информатори облаците прах, които се вдигали над тази странна флотилия, били толкова високи, че скривали броя на нашествениците и вдъхвали ужас във всяка войска, наблюдаваща приближаването им.
— Това не са мъже — съобщаваха пленниците, — това са демони от подземния свят, които изскачат от пустинята на крилати дяволи.
Като разпита старателно пленниците и разбра, че дори горещи въглени на главите им не променят разказите им, Танус заповяда да бъдат екзекутирани. Той не желаеше тези невероятни истории да обикалят и да разлагат нашите войски, които наскоро бяха възвърнали куража си.
На десетия ден от пристигането ни в Абнуб получихме вест от Нембет. Той бе потеглил с подкрепленията и вероятно щеше да пристигне след около две седмици. Въздействието на тази новина върху войниците бе чудесно.
С един замах от врабчета те се превърнаха в орли. Танус заповяда случаят да бъде отбелязан с допълнителни дажби бира и месо. Войнишките огньове в равнината при Абнуб блещукаха цяла нощ като звезди. Апетитен аромат на овнешко печено изпълваше нощта, а смеховете и песните заглъхнаха едва призори.
Оставих господарката и сина й на ладията и слязох на брега по покана на Танус. Той искаше да присъствам на военния съвет с неговите полкови командири.
— Ти винаги си бил пълен с идеи, стари разбойнико. Би ли могъл да ни кажеш как да потопим флотилия от кораби, които идват по суша?
Обсъждането продължи до полунощ, но този път не успях да им бъда полезен с нищо. Беше твърде късно да се връщам на кораба и Танус ме покани да преспя в палатката му. По навик се събудих преди изгрев, но леглото на моя приятел вече бе празно. Лагерът бе на крак и аз се засрамих от леността си. Излязох навън да се полюбувам на изгрева над пустинята.
Изкачих се на хълма зад лагера и погледнах към реката. Синият пушек на огньовете, на които приготвяха храната, се смесваше с мъглата, която се стелеше над реката. Светлините на корабите се отразяваха в тъмните води. Все още бе твърде тъмно, за да различа контурите на ладията, в която спеше господарката.
Сетне се обърнах на изток, откъдето се показаха първите слънчеви лъчи. Денят настъпи и пустинята се преобрази, дюните се оцветиха в бледомораво и нежно пурпурно. В прозрачния въздух хоризонтът изглеждаше така близо, сякаш можеше да се докосне с ръка.
Тогава забелязах едно облаче в безкрайното яркосиньо небе. Не бе по-голямо от нокътя на палеца ми и трябваше да мине известно време, преди да осъзная, че се придвижва.
— Колко странно — промърморих на глас. — Навярно се задава буря.
Но сега не бе сезонът на бурите, а и във въздуха не се усещаше напрежение. Утрото бе хладно и спокойно.
Докато размишлявах, облакът в далечината започна да се уголемява и издига все по-нависоко. Основата му бе на повърхността на земята. Движеше се необикновено бързо и бе прекалено голям, за да е от земен произход. Ято птици или скакалци можеха да се надигнат в такъв гъст облак в небето, но това не приличаше на нито едно от двете.
Трудно ми бе да повярвам, че жълтеникавият облак е от прах. Бях наблюдавал стада от хиляди орикси да галопират през дюните по време на годишната им миграция, но те не вдигаха такива облаци прах. Може би бе дим от пожар, но в пустинята нямаше нищо, което може да се запали. Трябваше да е прах и все пак не можех да повярвам. Нарастваше бързо, докато го наблюдавах вцепенено.
Изведнъж забелязах нещо да проблясва в основата на облака. В същия миг си припомних видението от плочките на Амон Ра. Сцената бе същата, но сега бе реална. Знаех, че тези лъчи са отражения на оръжия от излъскан бронз. Скочих на крака и от височината извиках предупреждение, което никой не чу.
Сетне чух военните тръбачи в лагера под мен. Разположените по височините предни постове бяха забелязали приближаващия облак прах и изсвириха тревога. Звукът им бе като на този от видението ми. Тревожното предупреждение проглуши ушите ми и ме побиха студени тръпки. Знаех от своето видение, че в този съдбоносен ден династията ще падне и скакалците от Изток ще погълнат Египет. Бях изпълнен с ужас за господарката и детето, което бе част от тази династия.
В лагера цареше хаос. Напомняше на преобърнат кошер с пчели, трупащи се безразборно на едно място. Виковете на офицерите бяха почти заглушени от рева на роговете.
Видях как изнасят фараона от шатрата му, която бе заобиколена от въоръжени мъже, и го отнасят по склона на хълма, където между камъните бе поставен тронът е лице към реката. След като седна на него, поставиха на главата му двойната корона и той пое в ръцете си златния жезъл. Седеше като мраморна статуя с посивяло лице, докато под него полковете му се подреждаха. Танус ги бе подготвил добре и след първоначалното объркване редът бе възстановен.
Затичах се по хълма, за да съм близо до фараона, а дивизиите на Танус реагираха толкова бързо, че докато стигна дотам, армията се бе подредила в равнината като навита змия, готова да посрещне заплахата на жълтеникавия облак, носещ се срещу нас.
Кратас бе разположил дивизиите си на дясното крило. Можех да разпозная високата му фигура на първия склон на хълма. Полковите му офицери се бяха събрали около него, перата им се вееха на лекия сутрешен бриз, идващ от реката. Танус и хората му бяха точно под мен, достатъчно близо, за да чувам разговорите им. Обсъждаха приближаването на врага спокойно, сякаш ставаше дума за учебни маневри.