ДЖ. . Р . УОРД
Братството на черния кинжал
ТЪМНА ЛЮБОВ
Книга Първа
РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ
Братството на черния кннжал - Отлично тренирани вампири воини, които защитават вида си от Обществото на лесърите. В резултат на селек-ция в рамките на расата братята притежават огромна физическа и психи-ческа устойчивост, както и способността за бързо оздравяване. Повечето от тях не са кръвни братя, приемат се официално в братството по пред-ложение на членовете му. Агресивни, самоуверени и потайни по природа, те съществуват отделно от цивилните вампири и рядко контактуват с представители на другите класи, освен когато трябва да се хранят. За тях се разказват легенди и са на особена почит в света на вампирите. Могат да бъдат убити само при много тежко нараняване, например ако получат огнестрелна рана или бъдат прободени в сърцето.
вампир - Вид, различен от хомо сапиенс. Вампирите трябва да пият кръвта на противоположния пол, за да живеят. Човешката кръв им помага да оцелеят, но силата им скоро се изчерпва. След преобразяването си, ко-ето настъпва към двадесет и петата им година, те не могат да излизат на слънчева светлина и трябва редовно да пият кръв. Вампирите не могат да "превръщат" човешки същества във вампири чрез ухапване или преливане на кръв, но могат да създадат поколение при връзка с човек, което се случва рядко. Вампирите притежават способността да се дематериализи-рат по желание, но трябва да са спокойни и концентрирани и не трябва да носят нищо тежко със себе си. Могат да изтриват спомените на хората, докато са в краткотрайната им памет. Някои вампири са в състояние да четат мисли. Продължителността на живота им е повече от хиляда години, понякога живеят дори по-дълго.
Гробннцата - Свещената гробница на Братството на черния кинжал. Използва се като място за ритуали и хранилище за керамичните урни на лесърите. Ритуалите включват въвеждане в братството, погребения и дис-циплинарни наказания на братята. Никой не може да влиза в нея, освен членовете на братството, Скрайб Върджин и кандидатите за членство на братството.
доген (същ.) Член на класата на прислужниците в света на вампирите. Догените имат стари, консервативни традиции в обслужването на по-висо-копоставените от тях и спазват строг етикет по отношение на облеклото и поведението си. Могат да излизат през деня, но остаряват сравнително бързо. Продължителността на живота им е около петстотин години.
Избраниците - Жени вампири, обучени да служат на Скрайб Върд-жин. Представителки на аристокрацията, въпреки че са се отдали по-скоро на духовен, отколкото на светски живот. Почти не общуват с мъжете вам-пири, но могат да се отдават на воините по нареждане на Скрайб Върд-жин, за да се размножава кастата им. Имат способността да предсказват бъдещето. В миналото са задоволявали нуждите от кръв на членовете на братството, но братята са изоставили тази практика.
кръвен роб - Вампир от мъжки или женски пол, принуден да задово-лява нуждите от кръв на друг вампир. Практиката да се държат кръвни ро-би почти е изчезнала, макар и да не е обявена за незаконна.
лесьр - Човек без душа, който преследва и унищожава вампирите, член на Обществото на лесърите. За да бъде убит, лесърът трябва да бъде прободен в гърдите, иначе е безсмъртен. Лесърите не се хранят, не пият нищо и са импотентни. След време косата, кожата и ирисите им губят пиг-ментацията си, докато станат руси, без капка цвят на лицето и с бледи очи. Излъчват миризма на бебешка пудра. След като бъдат въведени в Об-ществото от Омега, всеки от тях получава керамична урна, в която е по-ставено сърцето му, след като е било извадено.
лийлан - Гальовна, ласкава дума, която може да се преведе като лю-бим, любима.
Небитието - Царство, където времето не съществува. Там мъртвите отново се събират с близките си и преминават във вечността.
Обществото на лесърите - Орден на убийци, създаден от Омега за унищожаване на расата на вампирите.
Омега - Зло мистично същество, чиято цел е унищожението на вампи-рите поради ненавистта му към Скрайб Върджин. Живее в свят извън вре-мето и притежава огромна власт, но не и съзидателна сила.
период на нужда - Период, през който женският вампир е фертилен и който обикновено продължава два дни. През този период женската изпит-ва силно сексуално желание. Той настъпва около пет години след прео-бразяването на жената във вампир и след това се повтаря през десет годи-ни. Всички мъжки вампири реагират, ако са край женска в период на нуж-да. Този период може да бъде опасен, конкуриращите се мъжки екземпля-ри влизат в конфликт и се бият помежду си, особено ако женската няма партньор.
пирокант - Понятие за обозначаване на слабото място на вампира, неговата ахилесова пета. Тази слабост може да бъде вътрешна, например пристрастяване, или външна, например обичан човек.
преобразяване - Критичен момент в живота на вампирите, когато влизат в зрелост. От този момент нататък те трябва да пият кръв от про-тивоположния пол, за да живеят, и не могат да понасят слънчевата свет-лина. Обикновено настъпва към средата на двадесетте години на инди-вида. Някои вампири не оцеляват след преобразяването, особено мъжките. Преди преобразяването си вампирите са физически слаби, в сексуално отношение са неактивни и неотзивчиви и не могат да се дематериализи-рат.
претран с - Вампир от времето преди неговото преобразяване.
принцепс - Най-високото стъпало на вампирската аристокрация, по-висши по ранг са само членовете на Първото семейство и Избраниците на Скрайб Върджин. Титлата се получава по рождение, тя не се дава.
Първото семейство - Кралят и кралицата на вампирите, както и те-хните деца, ако имат такива.
райт - Ритуал, чрез който се удовлетворява нечия накърнена чест. Ако извършването му бъде прието от двете страни, оскърбеният избира оръжието и нанася удар на оскърбителя, който го приема, без да се защи-тава.
Скрайб Върджин - Мистична сила, тя е съветник на краля, пази архи-вите на вампирите и раздава привилегии. Съществува в свят извън време-то и притежава огромна власт. Била е способна на един-единствен съзи-дателен акт, който е използвала, за да създаде вампирите.
хелрен - Вампир от мъжки пол, бракосъчетан с жена вампир. Мъжете вампири могат да имат брак с повече от една жена.
шелан - Вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските ва-мпири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята територия,
ВОИНИТЕ ОТ БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ:
Рот (Wrath) - гняв
Тормент, Тор (Tohrement) - страдание
Рейдж (Rhage) - ярост
Зейдист, Зи (Zhadist) - садист
Вишъс, Ви (Vishous) - порочен
Фюри (Phury) – мощ
1
ДАРИЪС ОГЛЕДА КЛУБА И ПОЛУГОЛИТЕ ТЕЛА на претъпкания дансинг. Тази вечер "Скриймърс" беше пълен с облечени в кожа жени и мъже, които изглеждаха, сякаш имаха научна степен по извършването на тежки престъпления.
Дариъс и другарят му се вписваха идеално в обстановката.
Само дето те действително бяха убийци.
-Значи наистина смяташ да го направиш? - попита го Тормент.
Дариъс го погледна през ниската маса. Другият вампир отвърна на по-гледа му.
- Да, ще го направя.
Тормент отпи от скоча си и се усмихна мрачно, при което се показаха връхчетата на кучешките му зъби.
-Ти си луд, Ди.
-Би трябвало да го знаеш.
Тормент вдигна чашата си в знак на почит.
-Очакваш прекалено много. Искаш да оставиш преобразяването на едно невинно момиче, което няма представа в какво се забърква, в ръцете на тип като Рот. Това е лудост.
-Той не е лош . Въпреки че изглежда като такъв. - Дариъс допи бирата си. - И освен това, прояви малко уважение.
-Проявявам, дявол го взел. Но идеята ти не е добра.
-Имам нужда от него.
-Сигурен ли си?
Една жена с много къса пола, високи до бедрата ботуши и бюстие от вериги се приближи до масата им. Очите й блестяха изпод цял килограм грим и тя въртеше ханша си, сякаш беше без стави.
Дариъс я разкара. Тази вечер не му беше до секс.
-Тя е моя дъщеря , Тор.
-Тя е получовек, Ди. А ти знаеш какво е отношението му към хората. - Тормент поклати глава. - Моята пра-пра-прабаба е била като нея, но да си ме чул да го споменавам пред него?
Дариъс вдигна ръка, за да привлече вниманието на сервитьорката, и посочи празната си бутилка, както и почти празната чаша на Тормент.
-Няма да позволя още едно от децата ми да умре. Не и ако има въз-можност да я спася. Освен това не се знае дали изобщо ще се промени. Може би в крайна сметка ще си живее щастливо, без изобщо да разбере за мен. Случвало се е и преди.
Искрено се надяваше, че дьщеря му ще бъде пощадена. Защото ако минеше през преобразяването, ако оцелееше и се превърнеше във вампир, щеше да бъде преследвана, както преследваха и тях.
-Дариъс, ако той изобщо го направи, ще бъде, защото ти е задължен. Не защото го иска.
-Важното е да го направи, независимо от причината.
-Но на кого я поверяваш? Той е толкова деликатен, колкото пушка с рязана цев, а в началото може да бъде и груб. И макар ти да си подготвен за това, тя не е.
-Ще говоря с нея,
-И как ще стане това? Просто ще отидеш при нея и ще й кажеш: "Хей, знам, че не си ме виждала никога преди, но аз съм твоят баща. А, и знаеш ли какво? Спечели от лотарията на еволюцията: Ти си вампир. Хайде да отидем в Дисниленд! "
-В момента те мразя.
Тормент се приведе напред, масивните му рамена се раздвижиха под черната кожа.
-Знаеш, че винаги съм ти пазил гърба. Просто смятам, че трябва да преразгледаш решението си. - Последва напрегната пауза. - Може би аз мога да го направя.
Дариъс го погледна сухо.
-И после как ще се върнеш у дома? Ако научи, Уелси ще те прободе право в сърцето и ще те остави на слънце, приятел.
Тормент потрепери.
-Имаш право.
-А после ще тръгне да търси мен.
И двамата потръпнаха.
-Освен това... - Дариъс се дръпна назад, докато сервитьорката сложи питиетата им на масата. Изчака, докато тя се отдалечи, въпреки че гър-меше твърд рап и заглушаваше всичко. - Освен това живеем в опасни вре-мена. Ако нещо се случи с мен...
- Аз ще се погрижа за нея.
Дариъс потупа приятеля си по рамото.
-Знам, че ще го направиш.
-Но е по-добре да бъде Рот. - В забележката му нямаше завист. Про-сто отбеляза факта.
-Няма друг като него.
-И слава богу - каза Тормент с лека усмивка.
Братството - тесен кръг от силни и опитни воини, които си разменяха информация и се биеха заедно - беше на същото мнение. Рот нямаше зад-ръжки, когато ставаше въпрос за отмъщение и преследваше враговете с упорита целеустременост, която граничеше с лудост. Беше последният от рода си, единственият чистокръвен вампир останал на планетата, и макар че расата му го почиташе като свой крал, той презираше статуса си.
Беше почти жалко, че той бе най-добрата възможност за оцеляването на дъщерята със смесена кръв на Дариъс. Кръвта на Рот, толкова силна и чиста, щеше да увеличи шансовете й да премине през преобразяването, ако то се случеше. Но Тормент беше прав. Това беше все едно да дадеш девица в ръцете на главорез.
Внезапно тълпата се люшна назад и хората се заблъскаха един в друг. Правеха пьт на някого. Или на нещо.
-По дяволите! Ето го и него - промърмори Тормент. Надигна скоча си и го глътна наведнъж. - Не се сърди, но аз изчезвам. Не е редно да присъ-ствам на такъв разговор.
Дариъс гледаше как хората се разделят, отстъпвайки пред една вну-шителна, тъмна сянка, която се извисяваше над тях. Бягството беше добър рефлекс за оцеляване.
Висок два метра, Рот беше чист ужас, облечен в кожа. Косата му, дъл-га и черна, растеше V-образно над челото му. Плътни тъмни очила скри-ваха очите му, които никой не беше виждал. Раменете му бяха два пъти по-широки, отколкото на повечето мъже. С лице, което беше едновремен-но аристократично и брутално, той изглеждаше като крал, какъвто бе по рождение, и воин, какъвто го беше направила съдбата.
Вълната на заплаха, която винаги се носеше около него, беше като негова визитна картичка.
Когато студената омраза стигна до него, Дариъс надигна бирата си и отпи голяма глътка.
Дано да постъпваше правилно.
Бет Рандъл вдигна поглед, когато главният редактор опря хълбока си на бюрото й. Очите му се сведоха към деколтето на блузата й.
- Пак работиш до късно - промърмори той.
- Здравей, Дик.
Не е ли време да си вървиш вкъщи при жената и децата, добави тя наум.
- Какво правиш?
- Редактирам една статия на Тони.
- Знаеш, че има и други начини да ме впечатлиш.
Да, можеше да си представи.
-Прочете ли имейла ми, Дик? Следобед ходих в полицейския участък и говорих с Хосе и Рики. Те се кълнат, че в града се е появил търговец на оръжия. Намерили са два модифицирани магнума в наркодилъри.
Дик протегна ръка, за да я потупа по рамото и уж случайно я погали, преди да я дръпне.
- Продължавай да работиш върху регистъра за арести. Остави тежките престъпления на големите момчета. Не искаме с хубавото ти лице да се случи нещо.
Той се усмихна и притвори очи, когато погледът му се плъзна към устните й.
Тези погледи започнаха преди три години, помисли си тя. Точно кога-то постъпи на работа при него.
Книжна торба. Трябваше й една книжна торба, за да я нахлузва на главата си, когато разговаряше с него. Може би с портрета на госпожа Дик лепнат отпред.
-Искаш ли да те закарам у вас? - попита той.
Само ако валят камъни, похотливецо.
-Не, благодаря. - Бет се обърна към компютъра си с надеждата, че той ще схване намека й.
Накрая шефът й си тръгна, отправяйки се вероятно към бара от другата страна на улицата, където повечето репортери се отбиваха, преди да се приберат у дома. Колдуел, щата Ню Йорк, не предлагаше кой знае какви възможности за един журналист, но големите момчета на Дик със сигурност обичаха да си дават вид, че носят на плещите си тежко обще-ствено бреме. Правеше им удоволствие да се настанят удобно край бара при Чарли и да си говорят за дните, когато са работили в по-големи и по-престижни вестници. Повечето от тях бяха като Дик: на средна възраст, умерени в убежденията си, компетентни, но не и изключителни в това, което правеха. Колдуел беше достатъчно голям и достатъчно близо до Ню Йорк, за да си има свои жестоки престъпления, арести на наркодилъри и проституция, така че бяха доста заети. Но "Колдуел Куриър Джърнъл" не беше "Таймс" и нито един от тях никога нямаше да получи "Пулицър".
Това бе по-скоро тъжно.
Да, добре, погледни се в огледалото, мислеше си Бет. Тя беше просто ресорен репортер. Никога не бе работила в национален вестник. И когато станеше на петдесет, освен ако не се случеше нещо междувременно, щеше да завърши кариерата си като редактор на глупави рекламни текстове за някое независимо лъскаво издание.
Посегна към пакетчето с шоколадови дражета "М&М", от които по-хапваше, но за лош късмет се оказа празно. Отново.
Може би беше по-добре да се прибере у дома. И да си вземе китайска храна по пътя.
На излизане от нюзрума, представляващ отворено пространство, раз-делено на секции с леки преградни стени в сив цвят, тя попадна на тай-ните запаси от бисквити "Туинкис" на Тони, с когото бяха приятели. Той ядеше непрекъснато. За него нямаше закуска, обяд и вечеря: яденето беше начин на съществуване. Ако не спеше, непременно дъвчеше нещо и за да не останеше без запаси, беше превърнал бюрото си в истинска съкро-вищница от калорийни разточителства.
Махна целофана и докато гасеше лампите и слизаше по стълбището към Трейд Стрийт, не можеше да повярва, че яде този изкуствен боклук. Навън юлската жега беше като физически осезаема бариера между нея и апартамента й. Дванадесет преки горещина и влага. За щастие китайският ресторант беше на половината път и там имаше мощен климатик. При малко повече късмет поръчката щеше да се забави и така щеше да постои малко на хлад, докато чака.
Довърши бисквитата, отвори телефона си, натисна бутона за бързо набиране и си поръча говеждо с броколи. Докато вървеше, оглеждаше по-знатите мрачни здания. В тази част от Трейд Стрийт имаше само барове, стриптийз клубове и няколко салона за татуировки. Китайският ресторант и заведението за тексаско-мексикански ястия бяха единствените заведения за хранене. Останалите сгради, използвани за офиси през двадесетте годи-ни, когато центърът бе процъфтявал, сега бяха празни. Познаваше всяка пукнатина по тротоара; знаеше кога се сменят светлините на светофарите. Какофонията от звуци, която долиташе от отворените врати и прозорци, също не беше нищо ново.
В бара "Макграйдър" свиреха блус; от стъклената врата на "Зироу Сам" се носеше техно; системите за караоке в "Рубенс" дънеха с всичка сила. Повечето заведения бяха доста прилични, но имаше две, които тя по принцип избягваше. От клиентите на едното от тях, "Скриймърс", човек го побиваха тръпки. Бет би влязла в него само с полицейски ескорт.
Докато пресмяташе разстоянието до китайския ресторант, почувства, че я обзема умора. Господи, каква влага. Въздухът беше толкова тежък, че сякаш вдишваше вода.
Имаше чувството, че не само времето е причина за изтощението й. Бе-ше като пребита от седмици и подозираше, че я е налегнала депресия. Работата й не вървеше наникъде. Живееше в жилище, което не харесваше. Имаше малко приятели, нямаше гадже и никакви перспективи за рома-нтични изживявания. Когато надникнеше в бъдещето, представяйки си, че е останала в Колдуел с Дик и големите момчета, виждаше, че всичко щеше да се повтаря отново и отново, до безкрай: ставане сутрин, отиване на работа, опит за промяна, неуспех и обратно у дома, сама.
Може би трябваше да се махне. Да се махне от Колдуел. От "Колдуел Куриър Джърнъл". От електронното семейство, състоящо се от будилника, телефона на бюрото й и телевизора, които преследваха спокойните й сънища.
В града наистина не я задържаше нищо друго, освен навикът. Не беше говорила с приемните си родители от години, така че нямаше да им липс-ва. А няколкото приятели, които имаше, бяха заети със собствените си се-мейства.