Белтъчните вещества са незаменим компонент в мозъчната „диета”, тъй като са изходен материал за синтезата на т.нар. биогенни амини – допамин и адреналин, които играят съществена роля в редица жизненоважни процеси в организма. В частност, известно е, че допаминът играе определяща роля в процеси като мотивация и концентрация, в заболявания като депресия и шизофрения, както и във формирането на психическата зависимост от психотропни вещества като хероин и кокаин. Той също така регулира дейността на сърцето, повишавайки сърдечната честота и сърдечния дебит (количеството изпомпана кръв), както и кръвното налягане. Понижената допаминова активност води до депресия. Допаминът изпълнява и друга особено важна функция в организма – в зависимост от концентрацията му в кръвта той предизвиква дилатация (разширение) или констрикция (свиване) на кръвоносните съдове, захранващи бъбреците, с което управлява количеството на постъпващата за филтриране кръв в тях. В мозъка той се синтезира от аминокиселините тирозин и фенилаланин, които се съдържат в храни като соя, пилешко месо, яйца, риба, бадеми, фъстъци, тиквени семки, сусам, банани, млечни продукти и др. Допаминът е изходно вещество, от което организмът синтезира важните невротрансмитери адреналин и норадреналин. Адреналинът, познат като хормон на стреса, в значителни количества се продуцира при стресови състояния (страх, гняв, опасност, усилено психическо или физическо натоварване и т.н.). Ниските му нива водят до чувство на отпадналост, замаяност и ниско кръвно налягане.
Човешкият мозък е изграден основно (около 60%) от мастна тъкан, ето защо мазнините играят изключително важна роля в неговото изграждане и безотказно функциониране. „Правилните”, полезни на мозъка мазнини, които задължително трябва да постъпват в организма, са полиненаситените, известни още като незаменими, мастни киселини от фамилиите омега-3 и омега-6. В значими количества те се съдържат в лененото, слънчогледовото, сусамовото и царевичното масло, в тиквеното и лененото семе, в орехите, както и в риби като сьомга и тон.
Колекцията от важни за безотказното фунциониране на мозъка вещества неотменно трябва да се допълва от редица витамини (основно тези от група В – В1, В2, В12), от минерали като фосфор (вземащ важно участие в образуването на мозъчните клетки и функционирането на мозъка), цинк и желязо (подобряващи паметта и концентрацията), калций и магнезий (играещи роля в предаването на импулсите между нервните клетки), както и антиоксиданти, които предпазват твърде уязвимите мозъчни клетки от атаките на свободните радикали. Както е известно, особено богати на антиоксиданти са плодовете и зеленчуците, сред които шампиони са червената и синята боровинка, касисът и цитрусовите плодове.
Неотдавна научното списание PsychologyToday публикува интересни резултати, свързани с изследване на влиянието на храните върху умствените способности. Оказва се, че рибата, която се приема едва ли не като най-ценна храна за мозъка, не успява да се пребори дори за място на почетната стълбица и „на косъм” попада в почетната шестица. Храните, които имат най-значим принос за мозъка, са червената и синята боровинка, цвеклото, зелето и спанакът. Друг интересен резултат, до който учените достигнаха е, че преяждането води до временно…затъпяване, т.е. до чувствително влошаване на интелектуалната дейност на мозъка. Редица изследвания доказват, че тъмният шоколад, обратно, повишава интелектуалната способност. Американският учен Франц Месерли установитвърде интересна закономерност – колкото по-голяма е консумацията на шоколад в една страна, толкова повече са нейните…нобелови лауреати. Лидери в тази интересна класация са Швейцария, следвана от Швеция, Дания, Австрия и Норвегия.
Дълго време съвсем незаслужено яйцата бяха отнасяни към вредните храни. Последните изследвания обаче ни карат сериозно да се замислим върху правилността на подобна „присъда”. Всъщност яйчният желтък е основен източник за организма на фосфолипида лецитин, който участва в транспорта на липидите в кръвния ток, както и в извеждането на холестерола от организма, понижавайки неговото съдържание в кръвта. Той е главен доставчик на холин, едно от най-важните вещества за дейността на мозъка. Достоверно е установено, че ако бъдещата майка по време на бременността си се храни с храни, богати на холин (яйца, фъстъци, черен дроб, риба, броколи и т.н.) детето ще бъде с висок интелект, който ще го съпътства през целия му живот. Нещо повече, според д-р Скот Шварцвалдер от университета Дюк в Северна Каролина (САЩ), холинът е своеобразен „архитект” на човешкия мозък в преднаталния (преди раждането) период. В този период консумирането от бременната жена на богати на холин храни води до изграждане в мозъка на детето на зони на „допълнителен мозъчен капацитет”, които се запазват през целия му живот и способстват за чувствително повишаване на неговия интелект.
Друго важно вещество, което стимулира мозъчната дейност е фосфолипидът фосфадитилсерин. Той е един от най-ефективните нутриенти, подобряващи функциите на мозъка – засилва паметта и концентрацията, повишава настроението и понижава стреса. Съдържа се в храни като мозък, скумрия, птичи сърца, риба тон, черен дроб, бъбреци, соя, ориз и др.
Скваленът е вещество, което по уникален начин повишава кислородното съдържание в тъканите и изключително благотворно въздейства върху работата на нервната система и мозъка (подобрява мисловната дейност, паметта и настроението). Особено високо е съдържанието на сквален в маслото на амаранта (до 8%), в студено пресования зехтин (до 0,8%), в маслата от пшеничени зародиши и оризови шлюпки и т.н.
Величината рH измести калориите
В началото на новия XXI век американски учени предизвикаха истинско цунами в областта на диететиката, въвеждайки ново понятие за оценка на храните с твърде витиеватото наименование – чиста продукция на вътрешна киселина (netendogenousacidproduction – NEAP), което доби гражданственост като „киселинно натоварване на организма”. Основната теза на учените е, че човешкият организъм е съставен главно от…вода и всяка храна, в резултат на превръщанията, на които е подложена в него, в една или друга степен влияе на състоянието на тази среда и в частност на основното равновесие в нея – това между водородните и хидроксидните йони, от които тя е съставена.
За характеризиране на състоянието на това равновесие, което играе ключова роля в невероятен брой процеси, протичащи в живата и неживата природа на нашата планета, в началото на миналия век датският биохимик Сьорен Сьоренсен предлага (апропо – в лабораторията на пивоварната Карлсберг) величината рН (от латински „potentiahydrogeni” – сила на водорода). Според американските учени определени храни водят до изместване на това равновесие към „киселата” посока (под рН 7), а други – към „алкалната” (над рН 7). Чрез компютърен анализ учените съставят таблици със стойностите на показателя NEAP за отделните храни, в които на окиселяващите са присъдени положителни такива, а на алкализиращите – отрицателни.
Какви са последствията от изместването на киселинно-основното равновесие в човешкия организъм? Известно е, че всички водни среди в него (кръв, лимфа, вътрешно– и извънклетъчна течност и др.) имат слабоалкална реакция. В слабоалкална среда „работят” и огромната част от ензимите, които управляват хилядите биохимични процеси, които без прекъсване протичат в човешкото тяло. В частност рН на кръвта се движи в тесните граници от 7,35 до 7,45 рН. Ако водородният показател (рН) надмине 7,6 или спадне под 7,1 душата напира да напусне тялото.
Съществува обосновано мнение, че у 80% от хората е налице критично или тревожно „окиселяване” на организма (ацидоза), което отключва редица патологии, характерни за съвремието ни – главоболие, обща слабост и уморяемост, депресивност и тревожност, безсъние, чувсвителни венци и зъби, свръхподатливост към инфекции, болки в мускулите и ставите, крампи, влошено храносмилане, камъни в бъбреците, жлъчката и черния дроб, атеросклероза, хипертония, диабет тип 2 и развитие на онкологични заболявания. Повишената киселинност на организма води до по-лошо снабдяване на клетките с кислород, което създава идеални условия за развитие на тумурните клетки. За това фундаментално откритие, което даде обяснение за епидемичното разпространение на онкологичните заболявания през последните десетилетия, немският биохимик Отто Варбург беше удостоен с Нобелова награда.
В своята еволюция в продължение на милиони години човешкият организъм е развил ензимните си системи и цялостната си организация „разчитайки” основно на алкални храни – плодове, зеленчуци, кореноплоди и съвсем малко на кисели такива – месо и месни продукти, риба и яйца. В онези далечни времена киселинното натоварване на праисторическия човек е съставлявало -78. Картината се влошава преди около 10 000 години, когато човекът започва интензивно да се занимава със земеделие и скотовъдство, в резултат на което на трапезата му се появяват много храни, способстващи за окиселяване на организма – месо, мляко и млечни продукти, животински мазнини и т.н.
Истинските проблеми обаче настъпват през последните десетилетия и те са свързани с радикалното изменение в хранителния режим на съвремения човек. В наши дни той основно разчита на промишлено произведени храни, в които са добавени невероятен брой чужди на естествения метаболизъм добавки (консерванти, антиоксиданти, синтетични подсладители, оцветители, стабилизатори, емулгатори, модификатори на вкуса и т.н. и т.н.). По безспорен начин е установено, че тези храни водят до сериозно окиселяване на организма. В същата посока действа и невероятното разпространение на фаст фууда, на изделията, съдържащи хидрогенирани мазнини, както и на газираните напитки.
Според много специалисти изключително сериозен „принос” за развитието на ацидозата имат и емоциите. Състоянията, в които в наши дни човекът най-често се намира (стрес, безспокойство, страх, гняв, злоба, завист и др.) способстват за сериозно окиселяване на неговия организъм. В резултат киселинното натоварване на съвремения човек достига критичната стойност от +48! Според американския биохимик и микробиолог д-р Робърт Йънг в наши дни не би следвало да се говори за отделни заболявания, а за едно единствено – ацидоза. Посочената висока стойност на показателя NEAP говори еднозначно, че съвременият човек е влязъл в сериозно и безумно противоречие със собствената си природа.
В хода на своята еволюция човешкият организъм е развил ефективни механизми за защита срещу алкалозата (повишената алкалност), но той не разполага с такива, с които да се противопостави на ацидозата. Или поне с такива, които да не увреждат самия него. Стотината години, в които човекът доброволно се е подложил на убийствения натиск на окиселяващите храни и напитки, са невероятно кратък срок за еволюционни промени. Основният приоритет, заложен от Твореца в човешкия организъм, е оцеляването – на всяка цена, с всички средства. Ръководен от този приоритет той „решава” и проблема с ацидозата. В отговор на агресивното нарастване на киселинността човешкият организъм противопоставя единственото ефективно средство, с което разполага – алкалните елементи (калий, натрий, магнезий, калций, желязо), които изтегля от местата на тяхното функциониране – кости, зъби, кожа, ензими, телесни течности и т.н. С това обаче поставя под сериозна угроза редица свои органи и системи. Например намаляването на нивото на калция в организма води до остеопороза, кариеси, влошаване на състоянието на кожата, косите и ноктите, а това на калия и натрия – до смущения във функциите на сърцето и бъбреците. Понижението на количеството на магнезия има почти катастрофални последствия, тъй като този елемент способства за усвояването на калция и други важни минерали (цинк, мед, силиций). Това води до смущения в доставянето на енергия в живите клетки, в биосинтезата на белтъчините и т.н. Счита се, че за нормалното функциониране на човешкия организъм в ежедневното меню алкалните храни трябва да съставляват 60–70% (според някои учени дори 80%), а това на киселите – 30–40%. Тук може би с най-голяма сила важат думите на великия древен лечител Хипократ, превърнали се в неувяхваща сентенция: „Нека храната бъде твоето лекарство, а лекарство – твоята храна”.
По какъв удивителен начин е устроена природата на нашата планета! Най-малкият атом във Вселената – водородът, е основен елемент, изграждащ най-ценното вещество – водата, която играе фундаментална роля в невероятен брой процеси в живата и неживата природа, но е и главен фактор, определящ здравния статус и границите на съвместимост с живота на HomoSapiens.
Високоалкални храни:суров спанак, чесън, магданоз, брюкселско зеле, карфиол, зеленчукови сокове, дини, пъпеши, лимони, ананас, фурми, сушени смокини, билкови чайове, стевия, морска сол и др.
Средноалкални храни: марули, зелен фасул, моркови, тиквички, чушки, пресни картофи, ябълки, круши, кайсии, праскови, тикви, грозде, касис, горски плодове, банани, авокадо, бадеми, лещници, зелен чай и др.
Слабоалкални храни: грах, царевица, картофи, зеле, лук, домати, краставици, гъби, ягоди, череши, кестени, малини, портокали, маслини, зехтин, соево сирене тофу, козе мляко и козе сирене, пчелен мед, желтък и др.
Силнокисели храни: пържени храни, туршии, сладкиши, свинско и телешко месо, рибни консерви, скариди, деликатесни сирена, фъстъци, орехи, бира, синтетични подсладители, оцет, черен чай, йодирана сол и др.
Среднокисели храни: бял ориз, бял хляб, макаронени изделия, риба, агнешко, пилешко, пуешко, яйца, краве сирене, вино и газирани напитки, млечен шоколад, компоти, конфитюри, кафява захар, горчица, майонеза и др.
Слабокисели храни: бял фасул, готвен спанак, пълнозърнест и ръжен хляб, овесени ядки, черен дроб, миди, сливи, дренки, кисело мляко, сметана, масло, сладолед, слънчогледово и царевично масло, маргарин, сливи бяла захар и др.
Плюсовете на отрицателните йони
Ролята на въздуха или по-точно на една от неговите съставки – кислорода, в жизненоважния за животните процес – дишането, е била разкрита в края на XVII век от забележителните английски учени-енциклопедисти Робърт Бойл и Робърт Хук. Последвалите многостранни изследвания на този фундаментален процес, при който става поглъщане на кислород и отдляне на въглероден диоксид, показаха, че той е противоположен на друг уникален процес – фотосинтезата, протичащ в растителното царство. По гениалната презумпция на Твореца едно от най-важните призвания на растенията е осигуряването на жизненонеобходимия за животните кислород, нужен и за протичането на друг забележителен процес – горенето, с който, както е известно, е неразривно свързано развитието на човешката цивилизация. Много скоро обаче учените стигат до идеята, че в алвеолите на белите дробове, освен кислород, от въздуха в кръвта попада и „нещо друго”, което играе съществена роля в протичащите в човешкия организъм процеси. В определени случаи неговото въздействие е положително, а в други – отрицателно.
През 1780г. френският физик Пиер Бертолон в книгата си „За електричеството на болното и здравото човешко тяло” изказва революционната мисъл, че „всички болести имат пряка връзка с електрическото състояние на въздуха”. Идеята на французина намира своето продължение в Русия, където младият, едва 21 годишен, гениален руски учен Александр Чижевский я прегръща с цялото си сърце, достигайки в началото на XXвекдо забележителни резултати, които внасят сериозни корекции във вижданията за протичащите в човешкия организъм процеси, както и за факторите, които влияят върху неговия здравен статус. Според младия учен еволюцията на живите организми, в т.ч. и на човека, е протекла в наситена с електричество атмосфера, поради което напълно естествено е те да разполагат с механизми за взаимодействие с електрическите частици в нея и да изпитват влияние, както от тяхния заряд, така и от тяхното количество.
Тази мисъл получава убедително потвърждение в поставените експерименти, в които са получени наистина зашеметяващи резултати. Чижевский доказва, че отрицателните йони (атоми, натоварени с отрицателен заряд) стимулират жизнените процеси и имат общо благотворно въздействие върху човека и животните, докато положителните имат противоположно действие – понижават техния жизнен тонус и могат дори да доведат до тяхната гибел. Според учения богат на отрицателни йони е въздухът около водопадите (до 50 хиляди/см3), планинският (8–12 хиляди/см3), морският (4 хиляди/см3), както и този след буря (1,5–4 хиляди/см3).