От енергетична гледна точка затлъстяването стартира тогава, когато в продължителен период постъпващата в организма енергия превъзхожда изразходваната такава. Значителна част от разликата се отлага под формата на мастна тъкан. В съчетание с ежедневния стрес, на който по един или друг начин всеки човек е подложен, изброените фактори водят до сериозни рискове за здравето и, в частност – до развитие на вече споменатия метаболитен синдром. Безспорно, необходими са още много изследвания за изясняване на причините за тази чума на века, за откриване на механизмите за противопоставяне на рушителното му въздействие върху човешкия организъм, както и за овладяване и подчиняване на хормоналния „инструментариум” на организма, но дори и сега, на нивото на сегашните познания, съществуват много средства и начини за осигуряване на здраво тяло и стройна и красива фигура. Просто трябва да го пожелаем и да имаме волята и търпението да го постигнем.
Тайните на невидимата кухня
Тревожният ход на нарастване (5–7 пъти през последните 30 години) на броя на хората с наднормено тегло и затлъстяване в света, както и убедителните данни относно губителните последствия от т.нар. метаболитен синдром, заставиха мнозина сериозно да се замислят върху качеството и количеството на приеманата храна, както и върху своя хранителен режим. А картината определено не е оптимистична – по данни на Световната здравна организация всеки четвърти жител на планетата е с наднормено тегло или затлъстяване. В резултат, не без активното съдействие на медиите, през последните години в тази сфера се заформи истинска истерия – за диети, храни и здравословно хранене с ентусиазъм заговориха както кльощави и полупрозрачни дами, така и дами и господа с фигури, стоящи безнадеждно далеч от критериите за стройна и хармонична фигура. В тази зейнала „хранителна” ниша място намериха както знахари и откровени шарлатани, така и мастити и титуловани специалисти в бранша, които, не безкористно разбира се, се втурнаха да решават един от най-сериозните здравни проблеми на XXIвек.
В битката се включиха и последните достижения на техническата революция. При желание на компютърния екран може да получите информация, че за вашия организъм е полезна например пастървата, но не и сьомгата, или пък, че вашите клетки просто жадуват за козя ласка – под формата на мляко или сирене, но определено ще се мръщят на кравешките продукти. Добре е да се знае обаче, че всеки, който има намерение да се намеси в изключително сложната и балансирана храносмилателна система на човешкия организъм, която е неразривно свързана с редица други негови системи – нервна, кръвоносна, двигателна, дихателна и т.н., трябва да е наясно, че това крие потенциални рискове, които в определени случаи могат да доведат до сериозни или много сериозни проблеми. Защото храносмилателната система осигурява на човешкия организъм както необходимите енергийни субстрати, така и огромен брой вещества – нутриенти, нужни за протичането на неизброимото количество биохимични процеси, свързани с неговото съществуване. Разбира се, познаването в необходимата ширина и дълбочина на тези процеси е задача и сфера на действие на съответните специалисти, но принципни познания за тях следва да има всеки, който извършва или планира да извърши някакво по-сериозно вмешателство в своя хранителен режим. Това определено ще го предпази от неправилни стъпки и фатални грешки. Защото не са малко хората, които, без да имат елементарни познания върху сложността на обекта, върху който се опитват да въздействат, се втурват да изпълняват всяка от стотиците „изпитани” диети, циркулиращи в публичното пространство. Маниакалността в тази област доби патологични измерения и учените вече говорят за една нова болест – орторексия.
Независимо от ограничения обем на настоящия материал, ще се опитаме, макар и с крайчеца на окото, да надникнем в тайните на невидимата кухня на човешкия организъм с надеждата, че тази информация ще бъде някому полезна.
За своето съществуване и развитие човешкият организъм се нуждае от редица вещества (нутриенти) – въглехидрати (захари), протеини (белтъчини), липиди (мазнини), които служат като енергиен източник и „строителен материал” за синтезата на неизброимо количество продукти, както и широк кръг „спомагателни”, но жизнено необходими субстанции – витамини, незаменими аминокиселини и мастни киселини, минерали и т.н. По промисъл, известна единствено на Твореца, въглехидратите са поставени в основата на енергийната система на човешкия организъм.И по-точно един от тях – глюкозата, в която на практика могат да се превърнат всички усвояеми захари – захароза, лактоза, фруктоза, скорбяла, но и не само те. Тя е главен енергиен ресурс за протичането на сложните биохимични процеси в човешкия организъм и единственият енергиен източник – „горивото”, за клетките на неговия главен компютър – мозъка, който дори в състояние на покой консумира около 2/3 от циркулиращата в кръвта глюкоза! Понятно е каква беда може да си навлече всеки, дръзнал да елиминира изцяло въглехидратите от хранителния си режим. Достоверно е известно, че недостатъкът на въглехидрати води и до нарушения в обмяната на белтъците и мазнините и до принуждаване на организма да покрива енергийните си разходи за сметка на разпадане на тъканните белтъци. В резултат в организма се натрупват вредни продукти от непълното превръщане на мастните киселини и някои аминокиселини, а киселинно-основното равновесие се измества по посока към по-киселите стойности.
Пектинът и целулозата, отнасяни към т.нар. растителни фибри, не се усвояват от храносмилателната система, но спомагат за добрата перисталтика и са незаменим субстрат за милиардите полезни симбионтни бактерии, населяващи дебелото черво, чието количество съставлява цели 2 кг! Под форма на благодарност последните осигуряват на организма богат букет от безценни витамини – В1, В2, В3, В5, В6, В9, В12, К, които вземат дейно участие в огромен брой жизненоважни метаболитни процеси. Т.е. ролята на тези „баластни” въглехидрати е не по-малко важна от тази на „същинските” такива. Нещо, което е основополагаща идея в съвремената диетология.
Трансформацията на белтъците, представляващи полимери на т.нар. аминокиселини, е изключително важен етап на храносмилателните процеси, протичащи в човешкия организъм. Тя започва в стомаха под действието на силно киселия стомашен сок, продължава в дванадесетопръстника и трябва да завърши възможно най-пълно в тънките черва. Попаднали в дебелото черво продуктите на непълното разграждане на протеините (пептиди, пептони) осигуряват питателна среда за резидиращите там гнилостни бактерии, които са в постоянна конкурентна борба с полезните симбионтни бактерии. Подобно „стимулиране” на гнилостните бактерии води до нарушение на бактериалното равновесие в дебелото черво, свързано с отделяне на множество токсини (продукти на жизнената дейност на последните) и чувствително намаление на продуцираните от полезните бактерии витамини. Явлението е известно като дисбактериоза и води до твърде неблагоприятни последствия за организма. Един от най-ефективните начини то да се избегне е да се оставят гнилостните бактерии на строга гладна диета, което се постига чрез осигуряване на набходимите предпоставки за възможно най-пълно разграждане на белтъчните вещества още преди пределите на дебелото черво. Понятно е, че решаваща роля за това играе количеството на отделения стомашнен сок. А как се дозира това количество? Как мозъкът „узнава” колко стомашен сок е необходим?
Отделянето на стомашния сок преминава през няколко етапа. То започва още при вида и аромата на храната и продължава при нейното дъвчене и поглъщане. Количеството сок, секретирано на този етап определено е недостатъчно за пълното разграждане на погълнатите белтъци, но стига за стартиране на процеса и протичането му в продължение на около час. Но, както се казва, апетитът идва с яденето. Следващият етап е свързан с отделянето на основното количество стомашен сок, което (забележете!) е пропорционално на разтягането на стомаха, чийто обем може да достигне внушителните 3,5 л. Предвид на това не са малко диетолозите, които вече считат за несъстоятелно внушението, че човек трябва да става от масата „леко гладен”. Според тях правилно е да се става „с чувство на приятна тежест в стомаха”. Една от ролите на фибрите и т.нар. гарнитури към ястията е именно тази – да осигурят необходимото разтягане на стомаха, което ще гарантира отделянето на достатъчно количество стомашен сок.
Основната част от мазнините, присъстващи в храните, представляват т.нар. триглицериди – съединения на глицерина с три висши мастни киселини. Тяхното разграждане започва в стомаха, където на съставните части се разпадат само около 10% от тях, продължава в дванадесетопръстника и завършва в тънките черва. Съществена роля в този процес играе лецитинът – важен фосфолипид, който в значителни количества се съдържа в яйцата, рибите, птичето месо, соята, слънчогледа и т.н. Освен с емулгиращи и транспортни функции в процесите на усвояването на липидите, лецитинат е пряко ангажиран с „извеждането” на холестерола от организма, извличайки го дори от вече образуваните атеросклеротични плаки.
В заключение е уместно да се подчертае, че за осигуряване на здрав организъм и красива и привлекателна фигура не са нужни никакви специални диети и мъчителни лишения, а единствено воля за спазване на неголям брой прости правила: ограничаване на „бързите захари” (глюкоза, фруктоза, захароза) и разумно увеличаване на дяла на сложните такива, намаление до възможния минимум на наситените мазнини (масло, мляко и млечни продукти, сланина, лой, тлъсти меса), както и на транс-киселините (хидрогенираните мазнини, маргарина), увеличаване на дяла на ненаситените мазнини (растителни масла, ядки, риби, морски дарове), както и на растителните фибри (пълнозърнест, ръжен и типов хляб, овесени ядки), ежедневна консумация на плодове и зеленчуци.
Важно условиe за пълното усвояване на хранителните вещества е благоприятната психична обстановка по време на храненето и храносмилането – доброто настроение, положителните емоции, приятното обкръжение, както и интензивният двигателен режим и честите контакти с природата. Мъдрите хора казват, че храненето и сексът са две от най-важните удоволствия на живота, които взаимно се обуслявят. Просто в зависимост от възрастта едното става по-значимо от другото…
Измамният свят на калориите
Битката на човека с наднорменото тегло датира още от древността, но през 60-те години на миналия век светът беше обхванат от истинска истерия за отслабване, когато, главно чрез новопоявилата се зомбираща кутийка – телевизора, се наложи визията на свръхслабите, почти дистрофични манекенки и артистки от типа на легендарния английски топмодел Лесли Хормби – Туиги (twigна английски –вейка), която при ръст 169 см тежеше едва 40кг. В средата на 80-те години със собственото си тяло вече воюваше повече от една трета от населението на планетата. В наши дни този брой определено е много по-голям. Безспорна истина обачее, че много малка част от тези хора, за които ежедневното пресмятане на калориите се е превърнало в начин на живот, във фикс идея, знаят какво всъщност представлява калорията и какво точно калкулират при съставянето на всекидневното си меню. А каква е достоверността на подобни изчисления определено знаят малцина.
Сакралният термин – калория, превърнал се в кошмар на милиарди хора на земята, е въведен през 1824 г. от френския професор-химик Никола Клеман. Наименованието „калория” произлиза от латинската дума color, която означава топлина. 1кал представлява количеството топлинна енергия, необходима за повишаване на температурата на 1г вода с 10С. В наши дни тази единица се използва единствено за указване на енергийната стойност (калоричност) на хранетелните продукти. В Международната система за единици енергията се измерва в джаули (J). 1кал = 4,1841J.
В края на XVIIIвек друг французин – Антоан Лоран дьо Лавоазие, изказал мисълта, че храната представлява „горивото” за човешкия организъм, както дървата за печката. В средата на XIXвек знаменитият немски химик Юстус фон Либих назовал имената на тези „дърва” – въглехидрати, белтъчини и мазнини.
За баща на диетологията се приема американският химик Уилбър Атуотър, който в края на XIX век, след дългогодишни изследвания, пресметнал количеството енергия, която тези основни компоненти на храните предоставят на човешкия организъм – въглехидратите и белтъчините – 4 ккал/г, а мазнините – 9 ккал/г. Получените стойности били дори коригирани с енергията на онази част от веществата (според Атуотър – 10% от общотоим количество), които се изхвърлят от организма, без да се усвоят. Една от основополагащите и достойни за уважение идеи в изследванията на американския химик била да обоснове възможността с минимални средства бедните хора да си осигурят необходимата за съществуването им енергия. Не след дълго към посочените стойности Атуотър добавил още една, калоричността на спирта – 7 ккал/г. Това дало повод на производителите на алкохолни напитки широко да рекламират своята продукция като богат източник на евтина и достъпна енергия за човешкия организъм. Факт, който сериозно огорчил учения. Системата на Атуотър, както и т.нар. фактори на Атуотър, получили широко разпространение и в почти неизменен вид се ползват и в наши дни.
С развитието на познанията в областта на физиологията и биохимиятаобаче, както и в другите научни направления, свързани с тези науки, става все по-ясно, че системата на Атуотър е твърде неточна и дава само приблизителна, твърде груба представа за енергийния принос на различните хранителни продукти за човешкия организъм. Което в прав текст означава, че педантичните разчети на калориите, както и терзания от типа „бонбонче ли да си взема или едно сладкишче?”, са лишени както от логика, така и от смисъл.
За какво всъщност става дума? Поради отсъствие на достатъчно научни познания в края на XIXвек в системата на Атуотър не са взети предвид редица фактори, които оказват съществено влияние върху крайния резултат. На първо място това са енергийните разходи за сложните процесите на храносмилане, свързани с протичането на огромен брой хормонално управлявани и ензимно катализирани биохимични превръщания. Известно е например, че белтъците се разграждат много по-трудно от мазнините и въглехидратите, следователно за усвояването на храна, богата на белтъчини, организмът ще изразходва много повече енергия, отколкото ако тя е с по-високо съдържание на мазнини или захари. Установено е, че за усвояването на животинските белтъчини се изразходва около 40% от предоставяната от тях енергия, докато при мазнините и захарите тази стойност е едва 10%. Т.е. при една и съща калоричност менюто, съдържащо главно белтъчини, ще зареди организма с много по-малко енергия, отколкото ако то е съставено от мазнини или въглехидрати.
Редица изследвания недвусмислено показаха, че физическото състояние на храната също има съществено влияние върху крайния енергиен ефект на даден продукт. В частност, за храносмилането на храна, претърпяла кулинарна обработка, организмът изразходва много по-малко енергия в сравнение със суровата такава. В резултат той ще получи от нея значително повече енергия. Японският учен Киоко Ока убедително доказа, че една и съща храна, в зависимост от състоянието ѝ, предоставя на организма различно количество енергия. Предварително раздробената и омокрена храна предоставя много повече енергия от сухата, по-твърда и компактна такава. Температурата на храната също има важно значение за крайния енергиен ефект. За храносмилането на студена храна организмът трябва да вложи значителен енергиен ресурс, за да я доведе до температурата, при която протичат храносмилателните процеси. Това определено се отразява съществено на енергийния баланс. Наред с това има убедителни данни, че студената храна престоява в стомаха едва 15–20 минути, вместо полагащите се няколко часа, след което тя го напуска почти непроменена. Какъв е енергийният принос на такава храна и какава стойност имат направените предварителни изчисления за погълнатите калории е повече от ясно. Любопитно е, че в някои известни вериги за „фаст фууд” към широко рекламираните сандвичи и специалитети, даже и като бонус, се предлага ледено студена газирана напитка. „Бонус” е обаче и стимулираната по такъв начин дисбактериоза – в резултат на „спонсорирането” на гнилостните бактерии в дебелото черво с белтъчините от неусвоената по такъв начин храна.