Имаше и други новобранци, но с времето повечето се бяха изпарили. Някои изчезнаха веднага — отпаднаха от тренировъчните лагери на щатската гвардия и полицейските обучения. Други си бяха тръгнали сами. Трети не издържаха на все по-сложните изисквания на Кейс.
Когато тя го нае първоначално, Анхела си беше помислил, че ѝ трябва стрелец. Но тя го беше накарала да се научи как се прави какво ли не — от изчитане на законен договор до залагане на силни експлозиви. Много хора отпаднаха. Анхела процъфтяваше.
И в замяна Кралицата на Колорадо го удостои с рицарска титла. Даде му разрешително за живеене в „Сайпръс 1“. Засипа го с шофьорски книжки и банкови сметки, значки и униформи. Първо влезе в отряд „Камилите“, но имаше и други — и не всичките бяха в нейна власт. Колорадски щатски патрул. Аризонска служба за криминални разследвания. Националната гвардия на Юта. Бюро мелиорации. Полицейски отдел — Финикс. Поземлената служба. ФБР. Самоличности и коли, униформи и значки — идваха и си отиваха в зависимост къде Кралицата имаше нужда от водосрез. Анхела приемаше ролите си с лекотата на хамелеон и променяше цвета си така, че да пасва на всяка нова задача, сменяше самоличностите си с такава лекота, с каквато змията си сваля кожата.
Онзи човек от затворническата килия бе съществувал преди много, много кожи.
Вратата на теслата се отвори и вътре нахлу горещ полъх. Ортис безразлично задържа вратата на шефката си. Кейс се настани на седалката на пътника и прибра вътре елегантните си крака. Кимна на телохранителя. Вратата цъкна и отряза светлината и горещината. Възцари се електрическа прохлада.
— Силна параноя? — попита Анхела във внезапната тишина.
Кейс сви рамене и каза:
— Пак има много заплахи. На финалния етап на Източния тръбопровод сме.
— Мислех, че са го спрели?
— Рейес най-накрая успя да прогони фермерите, които стреляха по бригадите на изкопа. Вече разполагаме с дронове, които патрулират по цялото трасе от двеста и петдесет мили, така че ако някой приближи този тръбопровод, можем да му стоварим на главата преизподнята с все адския огън48. Бреговите хребети49 всеки момент ще пресъхнат, както си трябва.
Анхела забелязваше следи от остаряване само когато Кейс се усмихваше. Каквито и холивудски процедури да правеше тя, работеха. Само в ъгълчетата на очите ѝ имаше едва забележими бръчици, нищо друго. Тя постоянно изглеждаше като излязла от списание. Дрехите ѝ винаги бяха идеални. Гримът ѝ, данните ѝ, плановете ѝ — винаги перфектно анализирани и подредени. Кейс обичаше подробностите, всички — без да подбира. Намираше общи черти, напасваше ги заедно и след това ги обръщаше така, че да извлече полза.
— Значи, сега са ти вдигнали мерника — заключи Анхела.
— „Оценка на заплахата“ следи към половин дузина ядра. Ортис твърди, че няколко му се струват вероятни… — тя врътна глава към графитите по стените, заобикалящи колата. — Донякъде всичко това те кара да съжаляваш за едно време, когато всичко, което ми правеха, бяха позиви и фотошоп на лицето ми върху порно.
— И все пак — продължи Анхела — това си е доста охрана заради някакви ядосани фермери.
— Ортис постоянно ми напомня, че един куршум стига. А и след като не могат да свалят дрон, мислят си, че е по-лесно да се пробват с мен.
— Лоша новина за тях.
Кейс се засмя:
— Ако не се опитваха да ми издухат мозъка, може би наистина щях да ги съжаля. Всичките тези… трескави хора, пълни с тяхната… — тя поспря, търсейки правилната дума — вяра. Тяхната вяра — кимна, спряла се на дума, която ѝ харесва. — И сега смятат, че понеже имат вяра, могат да пожелаят светът да стане такъв, какъвто на тях им се иска. Съвсем невинни са, ако се замислиш.
Всички тези момченца и момиченца, които си играят из пустинята с пушките си и се преструват на борци за свобода. Такива невинни малки дечица.
— Малки дечица с огнестрелно оръжие.
— Опитът ми показва, че децата с пушки най-често прострелват себе си… — тя смени темата. — Разкажи ми за Карвър Сити.
— Лесна работа — Анхела сви рамене. — Ю се опита да се върне обратно. Искаше да се самоубие. Но го измъкнах.
— Омекваш.
— Нали точно ти се оплакваш от делата за смърт по небрежност.
— Трябва да се свържем с Ю. Винаги ми е харесвала себеотдайността му. Да видим дали би искал да работи от тази страна на реката.
— Споменах му да си държи очите отворени за оферта, когато го изхвърлих от хеликоптера.
— Изобщо не е трябвало да го пускаш. В момента го дават по всички новини и дърдори за водосрезите на Лас Вегас.
— Сериозно ли? Малко шибано градче като това е отразено по новините?
— Журнотата обичат истории за черни хеликоптери.
— Искаш ли да натисна този-онзи? Да разкарам историята?
— Не — Кейс поклати глава. — Вниманието на журнотата е устойчиво колкото на комар. Утре ще преследват суперторнадо в Чикаго или някой пробив на морската стена в Маями. Ще си кротуваме и всички ще забравят, че се е случило такова нещо. Дори ако след няколко години Карвър Сити спечели дело за щети, той вече няма да съществува като град. Понеже важното е, че диша пясъка и ние им взехме водата.
— Защо тогава не ми изглеждаш доволна? — попита Анхела. — Карвър Сити е свършен. Продължаваме нататък. Да резнем нещо друго, нали така?
— За нещастие, не е толкова просто… — Кейс сбърчи вежди. — Оказа се, че е имал инвеститори, които проверките на Бракстън не са извадили на бял свят. Някакъв проект за екоразвитие наемал водните права на Карвър Сити. Аркология, която да се изхранва от земята. Вертикална ферма, интегрирани жилища, осемдесет и пет процента рециклиране на водата — нещо като версия на „Сайпръс“, но с по-нисък наем. Излиза, че там са инвестирали доста хора.
— Хора, а?
— Хора с връзки — уточни Кейс. — Сенатор от Далечния изток. Няколко щатски представители.
Каза го с такъв тон, че Анхела изненадано се обърна. Да попита:
— Щатски представители ли? Имаш предвид от Невада, така ли? Наши хора?
— Монтоя, Клейг, Туан, Ласал…
Анхела не успя да потисне смеха си:
— Какво, по дяволите, са си мислели?
— Очевидно са смятали, че знаят каква е позицията относно Карвър Сити.
— Проклет да съм! — Анхела поклати глава. — Нищо чудно, че Ю изглеждаше толкова изненадан. Копелето си е мислило, че си е купило застраховки от чисто злато. Държал е наши хора в джоба си. Докато бях долу с него, все повтаряше, че ще разстроя влиятелни хора.
— Напоследък всички се подсигуряват двойно — каза Кейс. — Губернаторът ми се обади веднага след като падна пречиствателната станция на Карвър Сити.
— И той ли е бил замесен?
— Божичко, не. Но търсеше сведения, опитваше се да разбере дали планираме и други удари.
— Къде е инвестирал?
— Кой знае, да му се не види? Твърде хитър е да спомене нещо по телефон, който може да се записва.
— Но още те подкрепя, нали?
— Е, няма да събере гласове, ако Вегас пресъхне. Така че, докато продължавам да му доставям водата, Водната служба на Южна Невада разполага с картбланш. Можем да събираме данъци, да строим…
— … и да режем.
— И да планираме икономическото бъдеще на Невада — завърши Кейс вместо Анхела. — Но все пак всеки път, когато се обърна, се натъквам на някой… задник… който си подсигурява залозите. Знаеш ли, че реално съществуват букмейкъри, които събират залози кой град ще загуби правата си следващия път?
— И какви са залозите?
Шефката му го изгледа саркастично:
— Опитвам се да не проверявам. И бездруго покрай всичките „Сайпръс“ си имам достатъчно съдебни дела за конфликт на интереси.
— Да, но аз бих могъл да изкарам сериозни пари.
— При последната ми проверка не умираше от бедност — Кейс присви очи срещу мъртвото предградие. — Навремето си мислех, че мога да вярвам поне на собствените си хора. Сега или гледам през рамо за някой убиец с пушка, или се разправям с чиновник от пощенската станция, който продава стратегията ни за развитие на водата в замяна на разрешително за живеене в Лос Анджелис. Човек вече не може да има доверие никому.
— Бракстън е изпуснал онези щатски представители, нали така?
— Е, и?
— Просто твърдя, че обикновено не пропуска нищо — Анхела сви рамене. — Или поне нямаше такъв навик.
Кейс го изгледа остро:
— И?
— Просто казвам, че досега не е имал навика да се издънва.
— Христе. И ти ме мислиш за параноичка.
— Както ти каза, и един куршум стига.
— Бракстън не ни е издънил — Кейс изгледа предупредително Анхела. — И нямам нужда главният ми водосрез да враждува с шефа на правния ми отдел.
— Няма проблем — той се ухили и вдигна ръце. — Стига Бракстън да не ми диша във врата, и аз няма да дишам в неговия.
Кейс изсумтя раздразнено.
— Тази работа беше лесна навремето.
— Преди мен е било.
— Не чак толкова отдавна. Едно време нещата стояха така, че ако си успял да се споразумееш за водообменен проект със Сан Диего и джойнтвенчър за обезсолителна станция, изглеждаш като гений. А днес? — Кейтрин поклати глава. — Елис казва, че Калифорния е пуснала гвардията по цялото течение на реката нагоре в Уайоминг и Колорадо. Видял е хеликоптерите им по горното поречие на Грийн Ривър и Ямпа.
Анхела я погледна изненадан:
— Не знаех, че Елис работи толкова нагоре по реката.
— Опитваме се да установим кой притежава старшите права там. В случай че трябва да започнем да правим нови оферти за изкупуване… — Кейс направи гримаса. — И Калифорния вече е там, граби правата за Горния басейн преди нас. Смятахме, че предоговарянето за водните трансфери със Съглашението ще работи в наша полза. Но сега ме плаши до смърт. Играем си на гоненица. Като нищо ще се окаже, че накрая Калифорния просто притежава Колорадо или Уайоминг нацяло. Те ще пъхнат долното течение на реката в сламка, ще си присвоят спестяванията от изпаренията и ще изкупят Горно Колорадо.
— Правилата се променят — кимна Анхела.
— А може и никога да не е имало правила. Може просто всички да караме на привички. Неща, които правим, без дори да знаем защо… — Кейс се засмя. — Знаеш ли, че дъщеря ми още казва Клетвата за вярност? Имам три различни опълчения, пратени да ловят зонъри и тексасци, които пресичат границата ни, а Джеси все още слага длан на гърдите си и казва Клетвата! Да се чудиш и маеш. Всеки отделен щат си има собствени гранични патрули, а детето ми още се нарича американка…
Анхела сви рамене.
— Така и не я схванах тази работа с патриотизма.
— Не — засмя се Кейс, — не би и могъл. Някои от нас обаче вярваха в нея. Сега само размахваме американското знаме, та властите да не ни нападнат, задето набираме опълчения.
— Държави… — Анхела замлъкна, замислен за собственото си детство в Мексико, преди Картелните щати. — Те идват и си отиват.
— А най-често не сме подготвени за идването им — додаде Кейс. — Има теория, че ако не разполагаме с правилните думи в речниците си, дори не можем да видим неща, които са право пред очите ни. Ако не можем точно да опишем реалността си, не сме в състояние да я видим. А не обратното. Така че някой споменава думи като Мексико или Съединени щати и може би това ни пречи дори да видим какво ни е пред носовете. Собствените ни думи ни вадят очите.
— Само дето ти винаги виждаш какво се задава — отвърна Анхела.
— Е, имам чувството, че летя на сляпо… — Тя взе да брои точки на пръстите си: — Снеготопенето в Скалистите планини — там като нищо ще е нула. Това никой не го е планирал… — Един пръст. — Прашни бури и горски пожари, които ужасно се ебават със слънчевите ни батерии. И това никой не го е планирал… — Втори пръст. — Всичкият този прахоляк ускорява снеготопенето, така че дори ако годината е добра, всичко се стапя твърде бързо или пък се изпарява. Това никой не го е планирал… — Трети пръст. — Хидроцентралите — Кейс се засмя. — Те са аут освен през пролетта, понеже не може да се натрупа достатъчно вода в резервоарите… — Пети пръст. — И накрая ето ти я Калифорния с всичките тези претенции за реката.
Тя гледаше отворената си длан, все едно може да отгатне бъдещето по нея.
— В момента Елис е по Гънисън, прави оферти и се боя, че и там е прекалено закъснял. Сякаш не успяваме да хванем влака. Все някой е на крачка пред нас. Някой, който вижда по-ясно нещата. Някой, който разполага с по-добри думи да опише накъде сме тръгнали.
— Сигурна ли си, че не искаш да проуча Бракстън?
— Остави Бракстън на мира. Вече съм му закачила опашка.
Анхела се засмя:
— Знаех си. И ти не го харесваш.
— Не е въпрос на харесване — въпрос на доверие е. И си прав, той нямаше навика да се дъни… — Кейс замълча. — Имам обаче нещо друго, което искам да проучиш. Долу във Финикс.
— Искаш да срежа ЦАП? Този път завинаги?
— Не — тя поклати яростно глава. — Подобно нещо няма да ни се размине втори път. Не и без законови основания. Властите сега го следят с дронове и последното, което ни трябва, е армията да застане на страната на Аризона. Не. Искам да идеш във Финикс и да подушиш наоколо от мое име. Май нещо е тръгнало накриво и не успявам да го видя ясно.
— Какво да…
— Ако знаех какво е, нямаше да те пращам долу. Имам чувството, че не знам пълната история. От Калифорния също се носи тихо бръмчене. Ядосани са от нещо.
— Кой бръмчи?
Тя вдигна вежда срещу нещо:
— Нека държим информацията раздробена на части, става ли? Просто подуши наоколо. Искам още чифт очи долу. Независим чифт очи.
— Кой държи Финикс?
— Гусман.
— Хулио?
— Да.
— Добър е.
— Е, сега е направо умрял от страх и моли да го извадя оттам. Все повтаря, че е загубил хората си. Държи се като Пиленцето при падащото небе50.
— Навремето беше добър.
— Може би съм го оставила твърде дълго там, долу. Очакваше се Финикс да побърза и да умре, така че го оставих там. Вместо това градът продължава да се държи за ръба. Нали знаеш, че дори строят там аркология? Част от нея вече е готова и работи.
— Малко е късно за това.
— Пари от китайска слънчева енергия и наркодолари. Очевидно с такава комбинация никога не е късно.
— Водата има навика да тече към парите.
— Е, Картелните щати и китайските енергийни разработчици заедно…
— Това са много пари.
— Почти изглежда, че Финикс отново може да влезе в играта. Преди няколко седмици Хулио ми разправяше, че е напипал нещо голямо, и след това внезапно ситуацията се скофти и той започна да се паникьосва и да моли да се върне от другата страна на реката. Искам да разровиш случилото се и да видиш какво е накарало Хулио толкова да се разтревожи, че да почне да се плаши от собствената си сянка. В момента няма много хора, на които да имам доверие, а това… — Кейс замълча. — Просто ми се струва погрешно. Искам да ми докладваш пряко. Не минавай през каналите на ВСЮН.
— Не искаш губернаторът да ти наднича над рамото?
Кейс въздъхна с отвращение:
— Нали знаеш, едно време наистина се доверявахме на собствените си хора.
Поговориха си още няколко минути за дреболии, но Анхела беше наясно, че Кейс вече е преминала към следващия проблем. Беше получил задача — беше напаснат в нейната мозайка на света и сега неспокойният ѝ ум пристъпи към други данни и следващи проблеми. Минута по-късно тя му пожела късмет и излезе от теслата.
Антуражът ѝ от бронирани джипове прегази натрошените стъкла и остави Анхела да се взира самичък в разрушеното предградие, което Кейс бе създала с един замах на химикалката.
Глава 5
Някакъв пикап бръмчеше в уличката зад къщата на Луси — хищно дизелово ръмжене. Вече десет минути боботеше отвън и явно не се канеше да си ходи.
— Слушаш ли ме изобщо? — попита Анна.
Сестрата на Луси я гледаше от компютърния екран със смес от разочарование и мъчително състрадание. Иззад нея, през заемащите цялата стена прозорци, нахлуваше хладната, сива светлина на Ванкувър.
— Да искаш да се махнеш, не е лошо нещо.