— защо не? — обади се жена му — Защо не? Богове са слизали на земята и преди.
— Вижте какво — заговори Пилат — Чух от достоверен източник, че след като тоя Исус извършил чудо, като нахранил множество хора с няколко хляба и риби, глупавите галилеяни искали да го направят цар. Искали да го направят цар против волята му. За да се отърве от тях, той избягал в планините. В това няма нищо умопобъркано. Той е бил твърде умен, за да приеме участта, на която искали насила да го осъдят.
— Въпреки всичко тъкмо такава е примката, в която Ана иска да въвлече теб — пак се намеси Мириам — Те твърдят, че той искал да стане цар на юдеите, което е нарушение на римското право, поради което с него трябва да се разправи Рим.
Пилат сви рамене.
— По-скоро цар на просяците или цар на мечтателите. Той не е глупак. Той е мечтател, но не мечтае за власт на този свят. Желая му колкото ще късмет на онзи свят, защото той е извън границите на римското правораздаване.
— Той поддържа, че часната собственост е грях — с това удря фарисеите — обади се Амбивий.
Пилат се разсмя от сърце.
— Този цар на просяците и другарите му просяци въпреки всичко уважават частната собственост — обясни той — Защото, виждате ли, не толкова отдавна те са имали дори пазител на богатството си. Казвал се Юда и се разправя, че крадял от общата кесия, която носел.
— Исус не е ли крал? — попита съпругата на Пилат.
— Не — отговори той — Крал е Юда, пазителят.
— Кой е бил тоя Йоан? — запитах аз — Той нещо се провинил във връзка с Тиберий и Антипа го предал на смърт.
— Той е друг — отговори Мириам — Родил се е край Хеврон. Бил вдъхновен пророк и живеел в пустинята. Дали сам той, дали последователите му твърдяха, че бил Илия възкръснал от мъртвите. Илия, нали знаете, е бил един от старите ни пророци.
— Да не е бил метежник? — попитах аз.
Пилат се усмихна и поклати глава, а после каза:
— Той се спречка с Антипа по въпроса за Иродиада. Йоан е бил нравоучител. То е много дълга история, но той плати за нея с главата си. Не, в тая работа нямаше нищо политическо.
— Някой твърдяха също, че Исус бил син на Давид — каза Мириам — Но това е безмислица. Никой от Назарет не го вярва. Виждате ли, цялото му семейство, както и омъжените му сестри живеят там и са познати на всички. Те са прости хорица, най-обикновени хора.
— Бих искал и да е толкова прост доклада за всички тия сложности, който трябва да изпратя на Тиберий… — каза недоволно Пилат — А сега тоя рибар е дошъл в Ерусалим, градът е претъпкан с поклоници, готови за всякакви безредици, а Ана бърка ли бърка тая каша.
— И преди да свърши, ще го нареди, както той си иска — предрече Мириам — Той ти е отредил една задача и ти ще трябва да я изпълниш.
— А именно? — попита Пилат.
— Да предадеш на смърт рибаря.
Пилат упорито поклати глава, а жена му извика:
— Не! Не! Това би било позорна несправедливост! Човекът не е направил нищо лошо. Той не е сторил нищо против Рим!
Тя изгледа умолително Пилат, който продължаваше да клати глава.
— Нека сами му режат главата, както направи Антипа — изръмжа той — Рибарят няма никакво значение, но аз няма да стана маша на техните кроежи. Щом трябва да го унищожат, нека си го унищожат. Това си е тяхна работа.
— Но ти няма да го позволиш! — извика жена му.
— Няма да ми е лесно да го обясня на Тиберий, ако се намеся — бе неговият отговор.
— Каквото и да се случи — каза Мириам — аз те виждам да пишеш обяснения, и то скоро; защото Исус е вече стигнал до Ерусалим и доста от рибарите му заедно с него.
Пилат прояви раздразнение от тази новина.
— Не ме интересува къде ходи! — заяви той — Надявам се никога да не го видя.
— Бъди сигурен, Ана ще го намери за теб — отговори Мириам — и ще го доведе пред вратата ти.
Пилат сви рамене и с това разговорът приключи. Жената на Пилат, нервна и напрегната, реши да покани Мириам в своите помещения, тъй че за мен не остана нищо друго освен да си легна и да задремя под бръмченето и мърморенето на града на лудите.
Събитията се редяха бързо. До сутринта нажеженият до бяло град изгаряше сам себе си. Към пладне, когато излязох с пет-шест мои войници, улиците бяха претъпкани и никога не бях виждал хора с такова нежелание да отварят път пред мен. Ако погледи можеха да убиват, този ден аз щях да бъда мъртвец. Те открито плюеха, когато ме зърнеха, и отвред долитаха ръмжене и викове.
Аз бях по-малко предмет на удивление и повече предмет на омраза зарад носените от мен римски доспехи. Ако беше някой друг град, щях да дам заповед на войниците си да налагат тези ръмжащи фанатици с плоското на мечовете си. Но това беше Ерусалим, пламнал от треска, и това беше народ, неспособен да отдели в мислите си представата за държава от представата за бога.
Садукеят Ана беше извършил работата си добре. Без значение какво той и синедрионът мислеха за истинската същина на положението, ясно беше, че тази сган е била добре научена да вярва, че всичко произлиза от Рим.
Срешнах Мириам в навалицата. Вървеше пеша придружена само от една прислужница. Не беше подходящо за нея да излезе в тоя гмеж, облечена както подобаваше на положението й. Чрез сестра си тя всъщност се падаше балдъза на Антипа, когото малцина обичаха. Беше облечена скромно, със закрито лице, тъй че можеше да мине за коя да е юдейска жена от по-низшите класи. Но от моите очи не можеше да скрие прекрасната си стойка, държане и походка, с които толкова се различаваше от другите жени и за които вече неведнъж бях мечтал.
Малко и бързо изречени бяха думите, които можахме да разменим, защото пътят се заприщи за миг и скоро моите войници и коне бяха притиснати и отблъснати. Мириам се беше сгушила в една чупка на къщна стена.
— Хванали ли са вече рибаря? — попитах аз.
— Не, но той е пред самата стена. Дошъл е до Ерусалим с една ослица и людско множество отпред и отзад, а някой нещастни глупаци са го посрешнали с викове „Да живее царят на Израел!“. Това е последното основание, с което Ана ще се наложи на Пилат. В действителност, макар и още незадържан, присъдата е вече подписана. Този рибар е вече мъртъв.
— Но Пилат няма да го задържи — защитих го аз.
Мириам поклати глава.
— Ана ще се погрижи за това. Ще го изпратят пред синедриона. Присъдата ще бъде смърт. Ще го убият с камъни.
— Но синедрионът няма право да предава на смърт — оспорих аз.
— Исус не е римлянин — отговори тя — Той е юдей. Според закона на таламуда той има смъртна вина, понеже е поругал закона.
Аз пак поклатих глава.
— Синедрионът няма това право.
— На Пилат му се иска той да поеме това право.
— Но това е един безспорен въпрос на законност — настоях аз — Ти знаеш какви са римляните при такива положения.
— Тогава Ана ще отбегне въпроса — усмихна се тя — като принуди Пилат да го разпъне на кръст. И в двата случая ще спечели.
Прииждащата тълпа влачеше конете и притискаше коленете ни. Някакъв фанатик беше паднал и аз усетих как конят ми се дърпна и понечи да се вдигне на задните крака, когато го прегазва, чух и човекът да писка и ръмжащата закана от всички страни да се слива в рев. Но все още обърнал глава през рамо, извиках на Мириам:
— Ти си жестока спрямо човека, за когото сама каза, че не питае зло.
— Аз съм жестока спрямо злото, което той ще породи, ако остане жив — отговори тя.
Едва можах да доловя думите й, защото един мъж скочи напред, хвана се за юздата и крака ми и се замъчи да ме свали от коня. Аз се наведох напред и го ударих с отворена длан по бузата и челюстта. Ръката ми закри цялото му лице и в удара бях вложил голяма сила. Жителите на Ерусалим не са свикнали на мъжки плесници. После често съм се чудил дали не му счупих врата.
Видях пак Мириам на другия ден. Срешнах я в двора на пилатовия дворец. Изглеждаше като че върви насън. Очите й едва ме видяха. Едва ли разбра, че това съм аз. Толкова беше странна, погледът й беше тъй смутен и унесен, и отправен някъде надалеч, че аз си спомних прокажените, които бях видял изцелени в Самария.
Тя с усилие дойде на себе си, но само външно. В очите й имаше неразгадаема мисъл. Никога още не бях виждал женски очи с това изражение.
Щеше да ме отмине без да поздрави, ако не бях й се изпречил на пътя. Тя се спря и замърмори някакви думи механично, но през цялото това време очите й гледаха унесено през мен, отвъд мен, широко отворени за видението, което ги изпълваше.
— Видях Него, Лодброг — пошепна тя — Видях Него!
— Дано по волята на боговете той не е толкова недоволен от това, че е видял теб, който и да е — изсмях се аз.
Тя не обърна внимание на ненавременната ми шега, очите й останаха изпълнени с видението и тя щеше да продължи, ако не бях пак й преградил пътя.
— Кой е той? — поисках да зная — Да не е някой възкръснал от мъртвите, за да запали тая странна светлина в очите ти?
— Този който е възкресявал други — отвърна тя — Наистина аз вярвам, че той, този Исус, е възкресявал мъртви. Той е князът на светлината, синът божий, аз го видях. Наистина вярвам, че той е Син божий.
Много малко можах да разбера от думите й, освен това, че е срешнала скитащия рибар и е била обзета от неговата лудост. Защото положително тази Мириам не беше същата Мириам, която го бе заклеймила като напаст и поискала той да бъде затрит като всяка напаст.
— Той те е омагьосал! — извках с яд.
Очите й се навлажниха и сякаш станаха по-дълбоки, когато ми го потвърди.
— О, Лодброг, неговото очарование не може да се изкаже, не се поддава на описание. Но погледнеш ли го, ще разбереш, че той е целият доброта и състрадание. Аз го видях! Аз го чух! Аз ще раздавам всичко, каквото имам, на бедните и ще го последвам.
Тя го каза с такава увереност, че й повярвах напълно, както бях повярвал на изумлението на прокажените в самария, взрени в здравата си плът; и бях огорчен, че такава велика жена може да бъде тъй лесно впримчена от един скитащ чудотворец.
— Последвай го — подиграх й се аз — Без съмнение ще носиш корона, когато той спечели царството си.
Тя кимна утвърдително и аз бях готов да й ударя плесница заради глупостта й. Отстъпих настрана и когато мина бавно нататък, тя промърмори:
— Неговото царство не е тука. Той е синът на Давид. Той е син божий. Той е всичко, каквото казва че е, или всичко велико и добро, каквото е било казано за него.
— Източен мъдрец! — смееше се Пилат — Той е мислител, този неграмотен рибар. Аз го проучих по-добре. Имам нови донесения. Той няма нужда да върши чудеса. Той надминава с мъдростта си най-мъдрите от тях. Те са му слагали капани, а той им се изсмял на капаните. Виж! Чуй това!
И той ми разправи как Исус объркал тези, които са искали да объркат него, когато му довели да съди жена, хваната в прелюбодеяние.
— Ами данъка! — възхищаваше се Пилат — „Цезаровото на Цезаря, а божието богу“ им отговорил той. Това било подсторено от Ана и Ана остана объркан. Най-после се е появил поне един юдей, който разбира нашето схващане за държавата.
След това видях съпругата на Пилат. Като я погледнах в очите, мигновено разбрах, след като бях видял и очите на Мириам, че тази нервна, разстроена жена също е видяла рибаря.
— Божеството е въплатено в него — промърмори ми тя — Сам той е сигурен в това, че божеството присъства у него.
— Бог ли е той? — попитах я тихо, защото трябваше да кажа нещо.
Тя поклати глава.
— Не зная. Той не го каза. Но зная едно: боговете са като него.
„Човек, който омагьосва жени“ — беше личното ми мнение, когато оставих жената на Пилат да блуждае в просъници и видения.
Следващите дни са известни на всички вас, които четете тези редове, и именно през тези следващи дни аз разбрах, че този Исус е бил човек, който е омагьосвал и мъже. Той омагьоса Пилат. Той омагьоса и мен.
След като Ана заповяда да изпратят Исус при Кайафа и синедрионът, събрал се в дома на Кайафа, осъди Исус на смърт, придружен от кряскаща тълпа, Исус бе заведен при Пилат за изпълнение на присъдата.
Ала в интересите на Рим и поради собствените си убеждения Пилат не искаше да го предаде на смърт. Пилат много се интересуваше от Исус и много се интересуваше от спокойствието и реда. Какво го беше грижа Пилат за живота на един човек?… За живота на много мъже? Школата на Рим беше желязна и губернаторите, изпращани от Рим да управляват покорени народи, бяха също железни. Пилат мислеше и действаше като губернатор, безлично. И ето на: когато Пилат излезе намръщен да посрешне сганта, довела рибаря, той изпита тозчас чара на тоя рибар.
Аз бях там. Аз знам. Пилат го видя тогава за първи път. Пилат излезе разгневен. Нашите войници бяха готови да разчистят двора от кресливата сбирщина. Ала тутакси щом погледа му се спря върху рибаря, Пилат омекна — не изпита съчувствие. Той се отказа да бъде съдник, поиска те да съдят рибаря според собствения си закон и да постъпят с него според собствения си закон, понеже рибарят бе юдей, а не римлянин. Никога досега юдеите не са се подчинявали на римските разпореждания така драговолно. Те извикаха, че под римско господство е незаконно да предадат някого на смърт. Въпреки това Антипа беше обезглавил Йоана и не бе си навлякъл никакви неприятности.
И Пилат ги остави на двора, под открито небе, и въведе Исуса самин в съдната зала. Какво е ставало там, не зная, освен че когато излезе, Пилат беше променен. Докато преди не беше склонен да предаде рибаря на смърт, понеже не искаше да стане оръдие на Ана, сега не искаше да го предаде на смърт поради уважението си към него. Сега полагаше усилия да спаси рибаря. А сганта през цялото време крещеше: „Разпни го! Разпни го!“
На теб са познати, читателю, искрените усилия на Пилат. Ти знаеш как той се опитал да заблуди тълпата, първо, като изкарал Исус безобиден глупак; след това, като им предложил да го освободи според обичая да се пуска един затворник по време на пасхата. И ти знаеш как свещениците подучили тълпата да вика за освобождаването на убиеца Варнава.
Напразно се бори Пилат срещу съдбовното решение, което искаха да изтръгнат от него свещениците. С презрителни забележки и подигравки, той се надяваше да превърне цялата работа във фарс. Той нарече Исуса на смях цар на юдеите и заповяда да го бият с камшик. Надеждата му беше, че всичко ще свърши със смях и със смеха ще се забрави.
С радост мога да кажа, че нито един римски войник не взе участие в последвалото. Войниците от помощните войски бяха тези, които сложиха на Исус венец и наметало, втикнаха тръстиков царски жезъл и коленичили, го провъзгласиха за цар на юдеите. Макар и да не сполучи, това беше театър, за да ги омиротвори. И аз, докато гледах, почувствах чара на Исуса. Бях обзет от спокойствието, което се излъчваше от него. Бях примирен и уталожен, не бях смутен. Така е трябвало да стане. Всичко беше наред. Безметежността на Исуса в сърцето на този смут и страдание стана и моя безметежност. У мен почти не се мярна никаква мисъл да го спася.
От друга страна, бях видял твърде много човешки чудеса през бурните и толкова различни години, за да бъда предизвикан към глупави постъпки от това сегашно чудо. Аз бях погълнат от безметежността. Нямах какво да кажа. Не можех никого за нищо да осъдя. Знаех, че стават неща непостижими за мен и те трябва да станат.
Но Пилат продължаваше да се бори. Смутът се усили. Кръвожадни викове зазвучаха в двора: всички крещяха и искаха Исус да бъде разпнат. Пилат влезе още веднъж в съдната зала. След като усилието му да превърне случая във фарс се провали, той се опита да оспори подсъдността. Исус не бил от Ерусалим. По рождение бил поданик на Антипа и Пилат искаше Исус да бъде изпратен на Антипа.
Но брожението вече се ширваше в града. Нашите войни пред палата бяха пометени от огромната улична гмеж. Започналите размирици можеха за едно мигновение да се превърнат в гражданска война и революция. Моите двадесет легионери бяха близо до мен в пълна готовност. Те обичаха фанатичните юдеи не повече от мен и с радост биха посрешнали заповедта ми да очистят двора с изтеглени мечове.