[Kodirane UTF-8]
„Юмрукът на Бога“ (1994) е несъмнено най-силният и амбициозен роман, написан досега от Фредерик Форсайт. Съвсем в стила на автора на „Денят на чакала“, „Дяволската алтернатива“, „Кучетата на войната“ и други негови класически трилъри, и тук Фредерик Форсайт разкрива зашеметяващи подробности за факти и събития около кризата в Персийския залив, както и за действията на различни правителства и разузнавателни централи.
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
На вдовиците и сираците от Специалния авиационен полк.
И на Санди, без чиято помощ всичко това щеше да е много по-трудно.
На онези, които знаят какво всъщност се случи в Персийския залив и разговаряха с мен за това, най-искрени благодарности. Знаете кои сте; нека така да си остане.
Главни действащи лица
Британците
_Маргарет Тачър_ __Министър-председател__
_Джон Мейджър_ __Наследил на поста Тачър__
_Генерал-лейтенант сър Питър де ла Билиер_ __Командващ британските сили в Персийския залив__
_Сър Колин Маккол_ __Началник на СИС (МИ-6)__
_Сър Пол Спрус_ __Председател на Британския комитет „Медуза“__
_Бригаден генерал Дж. П. Лъват_ __Директор на САС (Силите със специално предназначение)__
_Полковник Брус Крейг_ __Командващ 22-и полк на САС__
_Майор Майк Мартин_ __От състава на САС__
_Майор „Спарки“ Лоу_ __Офицер от САС, Хафджи__
_Д-р Тери Мартин_ __Преподавател, арабист__
_Стив Ланг_ __Оперативен директор, Близкоизточен отдел на СИС__
_Саймън Паксман_ __Ръководител на сектора за Ирак на СИС__
_Стюарт Харис_ __Британски бизнесмен, Багдад__
_Джулиан Грей_ __Завеждащ бюрото на СИС, Рияд__
_Д-р Райнхарт_ __Специалист по отровни газове към комитета „Медуза“__
_Д-р Джон Хипуел_ __Ядрен специалист към комитета „Медуза“__
_Шон Плъмър_ __Ръководител на Арабската служба, Правителствен щаб на съобщенията__
_Подполковник Филип Кързън_ __Командващ 608-а ескадрила на Кралските военновъздушни сили__
_Капитан Лофти Уилямсън_ __Пилот от 608-а ескадрила на Кралските военновъздушни сили__
_Лейтенант Сид Блеър_ __Навигатор на Уилямсън__
_Лейтенант Питър Джоунс_ __Пилот от 608-а ескадрила на Кралските военновъздушни сили__
_Лейтенант Ники Тайн_ __Навигатор на Джоунс__
_Сержант Питър Стивънсън_ __САС__
_Ефрейтор Бен Истман_ __САС__
_Ефрейтор Кевин Норт_ __САС__
Американците
_Джордж Буш_ __Президент на САЩ__
_Джеймс Бейкър_ __Държавен секретар на САЩ__
_Колин Пауъл_ __Председател на Съвета на обединените началник-щабове__
_Генерал Норман Шварцкопф_ __Командващ силите на коалицията в района на Персийския залив__
_Генерал-лейтенант Чарлс (Чък) Хорнър_ __Командващ Съюзническата авиация в Персийския залив__
_Бригаден генерал Бъстър Глосън_ __Заместник на Чък Хорнър__
_Бил Стюарт_ __Заместник-директор (операции), ЦРУ__
_Чип Барбър_ __Ръководител на Близкоизточния отдел на ЦРУ__
_Уилям Уебстър_ __Директор на ЦРУ__
_Дон Уокър_ __Пилот на изтребител__
_Тим Нейтансън_ __„Влъхва“ на Дон Уокър__
_Стив Търнър_ __Командир на 306-а ескадрила изтребители__
_Ранди Робъртс_ __Пилот от ятото изтребители на Дон Уокър__
_Джим Хенри_ __„Влъхва“ на Ранди Робъртс__
_Хари Синклер_ __Ръководител на бюрото на ЦРУ в Лондон__
_Сол Нейтансън_ __Банкер и филантроп__
_„Татко“ Ломакс_ __Пенсиониран ядрен физик__
Израелците
_Генерал Яков „Коби“ Дрор_ __Началник на Мосад__
_Сами Гершон_ __Командващ Бойния отдел на Мосад__
_Давид Шарон_ __Ръководител на сектора за Ирак на Мосад__
_Бенямин Нетаняху_ __Заместник-министър на външните работи__
_Ицхак Шамир_ __Министър-председател__
_Гидеон „Гиди“ Барзилаи_ __Ръководител на операция „Исус Навин“__
_Моше Хадари_ __Арабист, Университета в Тел Авив__
_Ави Херцог (псевдоним Карим Азиз)_ __Агент на Мосад във Виена__
Виенчаните
_Волфганг Гемютлих_ __Вицепрезидент на Винклербанк__
_Едит Харденберг_ __Частна секретарка на Гемютлих__
Кувейтците
_Ахмед Ал-Халифа_ __Търговец__
_Полковник Абу Фуад_ __От съпротивителното движение__
_Асрар Кабанди_ __Героиня на съпротивата__
Иракчаните
_Саддам Хюсейн_ __Президент__
_Изат Ибрахим_ __Вицепрезидент__
_Хюсейн Камел_ __Зет на Саддам, ръководител на МИВИ (Министерство на гражданската и военната индустрия)__
_Таха Рамадан_ __Министър-председател__
_Садун Хамади_ __Зам. министър-председател__
_Тарик Азиз_ __Министър на външните работи__
_Али Хасан Маджид_ __Главен губернатор на окупиран Кувейт__
_Генерал Саади Тумах Аббас_ __Командващ Републиканската гвардия__
_Генерал Али Мусули_ __Командващ инженерните войски__
_Генерал Абдуллах Кадири_ __Командващ бронираните войски__
_Д-р Амир Саади_ __Заместник на Хюсейн Камел__
_Бригаден генерал Хасан Рахмани_ __Началник на контраразузнаването__
_Д-р Исмаил Убайди_ __Началник на разузнаването__
_Бригаден генерал Омар Хатиб_ __Началник на тайната полиция (Амн-ал-Ам)__
_Полковник Осман Бадри_ __От инженерните войски__
_Полковник Абделкарим Бадри_ __Пилот на изтребител__
_Д-р Джаафар Ал-Джаафар_ __Ръководител на ядрената програма__
_Полковник Сабауи_ __Началник на тайната полиция в окупиран Кувейт__
_Д-р Салах Сиддики_ __Ядрен инженер__
Глава 1
Човекът, който имаше още десет минути да живее, се смееше.
Смееше се, защото частната му секретарка Моник Жамине му разказваше една забавна историйка, докато го караше у дома в тази студена, дъждовита вечер на 22 март 1990 г.
В нея ставаше дума за обща колежка от Корпорацията за ядрени изследвания на улица „Дьо Стал“ — жена, смятана за истински вамп, мъжеядка, която обаче се бе оказала лесбийка. Заблудата допадаше на клозетното чувство за хумор на мъжа.
В седем без десет двамата бяха напуснали седалището на корпорацията в брюкселското предградие Юкл с „Пежо 21“ комби, зад волана на което седеше Моник. Няколко месеца преди това тя беше продала личния фолксваген на шефа си, защото се боеше, че какъвто е скапан шофьор, ще се затрие някъде.
Пътуването с кола от офиса до апартамента в средния блок от комплекса Шеридрьо, който се намираше в пресечка на улица „Франсоа Фоли“, отнемаше не повече от десет минути, но на половината път спряха пред една хлебарница. Влязоха вътре, за да си купи той от неговия любим хляб. Вятърът носеше дъжда; те наведоха глави, без да забелязват колата, която ги следеше.
В това нямаше нищо странно. Никой от тях не беше обучаван да забелязва подобни неща; колата без означения, с двамата брадясали мъже в нея, следваше учения от седмици, не го изпускаше, не се доближаваше, само го наблюдаваше; а той не я бе видял. Други я бяха видели, но не и той.
Когато излязоха от магазина, който се намираше пред входа на гробището, той хвърли хляба на задната седалка и отново влезе в колата. В седем и десет Моник спря пред стъклената врата на блока, който беше на петнайсет метра навътре от улицата. Предложи му да се качи с него, за да го изпрати до вратата, но той отказа. Тя знаеше, че той очаква приятелката си Елен, и не настоя. Това беше една от слабостите му, която обожаващият го дамски персонал понасяше търпеливо. Елен беше добра негова приятелка, с която си прекарваше времето в Брюксел, докато съпругата му беше в Канада.
Той се измъкна от колата с вдигната както винаги яка на шлифера, със закопчан колан и с усилие метна на рамо големия черен платнен сак, с който никога не се разделяше. Сакът тежеше повече от петнайсет килограма и съдържаше купища документи, научни разработки, проекти, изчисления и данни. Ученият нямаше доверие на сейфовете и противно на всякаква логика смяташе, че подробностите по последните му проекти са на по-сигурно място, когато висят на рамото му.
За последен път Моник видя шефа си да стои пред стъклената врата и да търси ключовете си с преметнат през рамото сак и стиснал хляба под мишницата си. Проследи го с поглед, докато влезе вътре и автоматично заключващата се врата се затвори след него. Сетне потегли.
Ученият живееше на шестия от осемте етажа на блока. Двата асансьора се намираха на задната стена на сградата, заобиколени от стълбището, а на всеки етаж имаше по един пожарен изход. Той взе асансьора и слезе на шестия етаж. Мъждивите лампи, поставени на равнището на пода, светнаха автоматично, когато прекрачи навън от кабината. Все така с подрънкващи ключове в ръка, наклонен на една страна под тежестта на сака и стиснал хляба, той зави наляво и отново наляво, стъпвайки по червеникавокафявия мокет. Опита се да вкара ключа в ключалката на своя апартамент.
Убиецът го чакаше от другата страна на асансьорната шахта, която се издаваше напред върху слабо осветената площадка. Излезе тихо иззад нея, хванал своя автоматичен пистолет Берета със заглушител, който бе увит в пластмасова торбичка, та изхвърчащите гилзи да не паднат по мокета.
Пет куршума, изстреляни от по-малко от метър разстояние, всички в тила и врата, бяха предостатъчни. Високият, плещест мъж залитна напред, блъсна се във вратата на своя апартамент, после се плъзна и тупна върху мокета. Убиецът не си направи труда да провери дали всичко е наред; не беше нужно. Не му беше за първи път; беше се упражнявал върху затворници и знаеше, че си е свършил работата. Изтича пъргаво шест етажа надолу, мина през задната врата, пресече градината с пръснатите из нея дървета и скочи в колата, която го чакаше. След един час беше в посолството на своята страна, а ден по-късно вече се намираше извън Белгия.
Елен пристигна след пет минути. Отначало помисли, че любовникът й е получил сърдечен удар. Изпаднала в паника, тя влезе и извика линейка. После се сети, че личният лекар на приятеля й живее в същия блок, и повика и него. Линейката пристигна първа.
Един от мъжете се опита да премести тежкото тяло, което все така лежеше по очи. Ръката му се изцапа с кръв. Минута по-късно двамата с лекаря обявиха, че жертвата е мъртва. Единственият друг обитател от петте апартамента на етажа излезе на прага; беше възрастна дама, която слушала концерт класическа музика и не чула нищо през дебелата дървена врата. Шеридрьо си беше такъв комплекс — много дискретен.
Мъжът на пода беше д-р Джералд Винсънт Бул, своенравен гений, конструктор на оръдия за цял свят и в последно време оръжейник на Саддам Хюсейн.
След убийството на д-р Джери Бул навсякъде в Европа започнаха да се случват странни неща. В Брюксел белгийското контраразузнаване призна, че месеци наред той бил следен почти всекидневно от коли без отличителни белези с по двама мургави мъже, които приличали на хора от Източното Средиземноморие.
На 11 април британски митничари конфискуваха на кейовете на Мидълсбъро осем секции — огромни стоманени тръби, великолепно изковани и фрезовани, и годни да бъдат съединени с огромни фланци в двата си края, където имало пробити дупки, предназначени за мощни гайки и болтове. С победоносно, изражение длъжностните лица съобщиха, че тръбите не били предназначени за нефтохимически заводи, както пишело в митническите декларации и в разрешителните за износ, а били части от огромно дуло на оръдие, конструирано от Джери Бул и предназначено за Ирак. Роди се фарсът за Супероръдието, и той щеше да се повтаря до втръсване, разкривайки двуличие, крадливите лапи на няколко разузнавателни централи, бюрократична некадърност и политическо мошеничество на дребно.
През следващите няколко седмици из цяла Европа започнаха да се появяват части за Супероръдието. На 23 април Турция съобщи, че е спряла унгарски камион, който карал десетметрова стоманена тръба за Ирак, която също била част от оръдието. Същия ден гръцки длъжностни лица заловиха друг камион със стоманени части и в продължение на няколко седмици задържаха нещастния британски шофьор като съучастник.
През май италианците спряха 75 тона части, изработени от Сочиета дела Фучине, а други 15 тона бяха конфискувани в завода на Фучине близо до Рим. Последните били от титанова стоманена сплав и предназначени за затвора на оръдието, както и други различни части и възли, предадени от един склад в Бреша, Северна Италия.
Присъединиха се и германците, с открити във Франкфурт и Бремерхафен части, изработени от „Манесман“ — все от добилото световна известност Супероръдие.
Наистина Джери Бул бе разпределил добре поръчките за рожбата на своя гений. Тръбите, образуващи дулото, са били изработени в Англия от две фирми, „Уолтър Съмърс“ в Бирмингам и „Шефилд Форджмастърс“. Но осемте заловени през април 1990 г. са били последните от общо петдесет и две секции, достатъчни, за да се монтират две цели дула, всяко дълго по 156 метра и с невероятния калибър от един метър, в състояние да изстрелят снаряд с размерите на цилиндрична телефонна кабина.
Подпорите са били произведени в Гърция; тръбите, помпите и клапаните, които образуват откатния механизъм — в Швейцария и Италия, блокът на затвора — в Австрия и Германия, а горивото — в Белгия. Общо седем страни са били замесени като доставчици, без нито една от тях да знае какво всъщност произвежда.
Жълтият печат се развихри, както съвестните митнически служители и британското съдопроизводство, което започна преследване срещу всички невинни лица, свързани по някакъв начин с тази история. Но никой не обяви, че колата вече се е прекатурила, а заловените части са предназначени за Супероръдие Две, Три и Четири.
Що се отнася до убийството на Джери Бул, то даде повод за редица странни теории в средствата за масово осведомяване. Както можеше да се очаква, онези, които винаги и за всичко обвиняват ЦРУ, отново посочиха него. Още една глупост. Макар че в миналото и при известни обстоятелства в Лангли са си затваряли очите пред елиминирането на някои лица, те почти винаги са били ангажирани в същата сфера на дейност — отметнали се наемници, ренегати и двойни агенти. Приказките, че в Лангли е фрашкано с трупове на бивши агенти, застреляни от собствените си колеги по поръчка на шефовете от горния етаж, са забавни, но нямат нищо общо с действителността.
Нещо повече, Джери Бул не е принадлежал към света в сянка. Бил е известен учен, конструктор и доставчик на артилерийски единици, както конвенционални, така и съвсем неконвенционални. Американски поданик, който е работил няколко години за Съединените щати и е разговарял с много приятели от армията на САЩ за онова, което възнамерявал да направи. Ако всеки конструктор и индустриалец от оръжейния бизнес, работил за дадена страна, която навремето не е била считана за враг на Америка, е трябвало да бъде пожертван, то на това условие са отговаряли поне петстотин господа из цяла Северна и Южна Америка и Европа.
И най-сетне, през последните десет години Лангли е впримчен здраво в обръчите на новата бюрократична система от контролиращи го и надзираващи го комитети. Нито един професионалист от секретните служби не би наредил да „очистят“ някого без надлежно подписана писмена заповед. За човек от ранга на Джери Бул тя би трябвало да носи подписа на самия директор на ЦРУ.