— За мен ще е напълно достатъчно — настояваше той — да задържа това, което имах преди смъртта на леля ми.
Декстър го уверяваше, че ще може да се пребори за далеч по-голям процент, но бе очевидно, че Боб няма желание за нищо такова.
— Само приключете час по-скоро — гласеше инструкцията му към адвоката. — Не забравяйте кой плаща и нейните разноски.
Когато в два часа се върнахме в залата, съдията насочи вниманието си към адвоката на Боб.
— Приемаме разпределението на имуществото на довереника ми, което чухме от госпожа Абът — въздъхна той пресилено.
— Приемате това разпределение, което чухме от госпожа Абът? — не вярваше на ушите си съдията.
Господин Декстър погледна към Боб, който само кимна като куче играчка зад задното стъкло на автомобил.
— Така да бъде — рече съдията, която дори не се опита да скрие изненадата си.
Всеки момент щеше да произнесе решението си, когато неочаквано Фиона избухна в шумен плач. Наведе се и прошепна нещо в ухото на адвокатката си.
— Госпожо Абът — обади се съдия Бътлър, на която риданията на ищцата очевидно не правеха особено впечатление. — Готвя се да произнеса решението си относно предложеното споразумение.
— Един момент — видимо смутена се изправи госпожа Абът. — Изглежда, клиентката ми смята, че в този си вид то облагодетелства обвиняемия.
— Така ли? — повдигна вежди съдията и впери поглед във Фиона. Госпожа Абът докосна рамото на довереницата си и тя мигом се изправи и стоя с наведена глава, докато съдията продължи: — Госпожо Ратфорд, да разбирам ли, че споразумението, което вашият адвокат е изготвил, вече не ви задоволява?
Фиона кимна мрачно.
— В такъв случай предлагам решение, което се надявам ще доведе този случай до по-бързо приключване.
Фиона вдигна радостно лице, а Боб се изхлузи още по-ниско в стола си.
— Може би ще е по-добре вие лично да изготвите два списъка, така както вие виждате справедливото разделяне на имуществото на съпруга ви, и да ги представите на вниманието на съда.
— С радост ще го направя, ваша милост — кротко отвърна Фиона.
— Съгласен ли сте, господин Декстър? — обърна се съдия Бътлър към другата страна.
— Да, госпожо — отговори Декстър, който видимо полагаше големи усилия, за да прикрие възмущението си.
— Да смятам ли, че това са инструкциите на вашия довереник?
Декстър насочи за пореден път очи към Боб, който този път не си направи труд дори да вдигне поглед.
— Госпожо Абът — насочи съдията вниманието си отново към адвокатката на Фиона, — имам ли вашата дума, че клиентката ви няма да се отметне от подобно уреждане на нещата?
— Уверявам ви, че тя ще приеме всяко ваше решение от тук нататък.
— Така да бъде — заключи съдия Бътлър. — Ще се видим отново утре в десет, и се надявам, че госпожа Радфорд ще е готова с двата списъка.
Карол и аз заведохме Боб на вечеря — никакъв резултат. Той почти не си отвори устата — нито хапна, нито каза нещо.
— Нека вземе всичко — продума най-сетне, когато бяхме стигнали до кафето. — Само така ще се отърва от тази жена.
— Леля ти нямаше да ти остави цялото си състояние, ако знаеше, че изходът ще бъде такъв.
— Нито леля ми, нито аз очаквахме подобна развръзка — отвърна Боб отвратен. — А пък Фиона си изигра превъзходно картите. Само месец след като се запозна с леля ми, тя прие предложението ми за женитба. — Боб вдигна очи и ме изгледа с укор. — Защо не ме предупреди да не се женя за нея?
Когато на следващата сутрин съдията влезе в съдебната зала, всички длъжностни лица вече бяха по местата си. Спорещите страни седяха до своите адвокати. Всички в частта на залата, определена за съда, станаха и стояха с наведени глави, докато съдия Бътлър се настани. Всички седнаха, с изключение на госпожа Абът.
— Имаше ли клиентката ви достатъчно време, за да изготви двата списъка? — попита съдията, вперила очи в адвоката на Фиона.
— Да, госпожо съдия. Готови са да бъдат представени на вашето внимание.
Съдията кимна към един от служителите на съда, който взе списъците и й ги подаде през издигнатото на подиум бюро.
Съдия Бътлър дълго и внимателно прегледа всяка точка от двата списъка, дори от време на време кимаше или произнасяше по едва чуто „Хм“, а през цялото това време госпожа Абът стоя права.
— Доколкото разбирам — обади се най-сетне съдията и отново насочи вниманието си към ищцата, — и двете страни са съгласни, че това е равно и справедливо разпределение на въпросното имущество.
— Да, госпожо — категорична бе госпожа Абът от името на своята клиентка.
— Разбирам. Вашият клиент също ли одобрява това разделяне? — обърна се тя към господин Декстър.
След кратко колебание адвокатът отговори с много неизказана ирония:
— Да, госпожо.
— Така да бъде — усмихна се първи път от началото на процеса съдията. — Но преди да обявя решението си, имам един въпрос към господин Радфорд.
Боб се сепна, погледна неспокойно към Декстър и се изправи.
Какво още може да поиска, помислих си аз.
— Господин Радфорд — започна съдията. — Всички тук чухме, че според съпругата ви тези два списъка съдържат справедливо и поравно разпределение на имуществото ви.
Боб наведе глава, без да каже нищо.
— Преди да обявя решението си, трябва да съм сигурна, че сте съгласен с това.
Боб вдигна глава. Сякаш се колебаеше, но все пак потвърди:
— Съгласен съм, госпожо съдия.
— В такъв случай просто нямам друг избор. — Съдията замълча и погледна към Фиона, която широко се усмихваше. — Тъй като дадох възможност на госпожа Радфорд да изготви двата списъка с разпределение на имуществото по нейна преценка — Фиона кимаше енергично, — ще бъде напълно справедливо — продължи съдията — да предоставя на господин Радфорд възможността да избере един от тях.
Ясно ли ти е к’во искам да кажа?
— Нямах никаква представа какво има в касетките — уверяваше Дъг жена си и тя му повярва. Повтори същата версия и пред защитниците си, които нямаха нищо против да му повярват, и я потрети пред съдебните заседатели, които обаче не повярваха. Защитата на Дъг настояваше за снизхождение поради факта, че това е първо прегрешение на господин Хаслет, а и жена му очаква дете. Съдията изслуша пледоарията с каменно лице и прати Дъг в затвора за четири години.
Първата седмица Дъг прекара в затвора със строг режим „Линкълн“, но веднага щом попълни формуляра при постъпването си и написа „не“ във всички графи срещу въпросите, свързани с притежание на наркотици, прояви на насилие, предишни престъпвания на закона, на бърза ръка го прехвърлиха в друго подобно заведение с по-лек режим.
В „Норт Сий Кемп“, както вече споменах, Дъг успя да се уреди да работи в библиотеката. Можеше да избира между свинефермата, кухнята, складовете или миялната. За него не беше трудно да съобрази, че въпреки пренаселеността на затвора — близо 400 обитатели, в библиотеката ще бъде на „сенчесто“ място. Седмичните му доходи спаднаха от 25000 лири на 12,50, 10 от които изразходваше, за да се обажда по телефона на бременната си съпруга.
Звънеше й два пъти седмично — в затвора само ти можеш да се обаждаш на близките си, никой не може да те търси — и всеки път обещаваше, че веднъж да го пуснат, никога няма да се забърква в подобни неприятности. Сали се чувстваше успокоена, поне временно.
Въпреки напредналата бременност тя продължаваше да работи във фирмата за недвижими имоти и успя да даде камиона на Дъг под наем за времето, когато той щеше да отсъства. Ала Дъг все пак не й каза цялата истина. Докато другите затворници търсеха „Плейбой“, „Рийдърс Уайвс“ и „Сън“16, Дъг грабваше всеки брой на „Холидж Уикли“ и „Ексчейндж & Март“17 и ги държеше до главата си.
Внимателно преглеждаше „Холидж Уикли“, докато не откри онова, което търсеше: четирийсеттонен американски фургон „Питърбилт“ втора ръка, с волан в лявата страна на кабината, който се предлагаше на неимоверно ниска цена. Отдели дълги часове, а там, където се намираше в момента, имаше много време на разположение, за да изучи подробно допълнителните предимства на превозното средство. Щом останеше сам в библиотеката, той чертаеше някакви схеми на гърба на списанието. След това с линийка успя да изчисли размерите на стек цигари „Марлборо“. Предполагаше, че парите при новия транспорт няма да са толкова много, но поне нямаше да го хванат.
Един от проблемите да имаш доход от 25000 лири седмично не е, че не трябва да плащаш данъци, а че след като те пуснат, се очаква да си намериш работа, която няма да ти носи годишна печалба повече от 25000 лири — дилема за повечето хора от престъпния свят, особено за наркопласьорите.
Не беше минал и месец от престоя му в затвора и Дъг поиска жена му да продаде първокласния му „Мерцедес“ и с част от парите да купи на втора ръка камиона „Питърбилт“, който бе видял да се предлага в „Холидж Уикли“.
Когато видя машината, Сали не можа да схване защо съпругът й иска да замени прекрасния мерцедес за тази грозотия. Той я убеди, че с фургона ще изминава пътя с едно зареждане.
— Но и кормилната система е в лявата страна18?
— Не забравяй, че пътувам предимно извън Англия — от Кале до Марсилия.