Шон мина покрай поршетата, малките беемвета и поръчковите мерцедеси, паркирани пред огромния, побиращ шест автомобила гараж, изкачи каменните стъпала и влезе в просторната кухня. Музиката гърмеше толкова силно, че въпреки тапите в ушите тялото му завибрира.
— Хей! — изкрещя той, докато си пробиваше път между тълпата 19-годишни младежи, ритмично полюшващи се в такт с музиката.
Изобщо не се съмняваше, че горе, в седемте луксозни спални, участници в купона практикуват всичките разновидности на секса, придружавайки го с гълтане на хапчета, боцкане и смъркане — все дейности, строго забранени от закона.
— Хей! — отново изкрещя той. Никой не му обърна внимание. Това означаваше, че присъствието на бухалката е напълно оправдано. Той се насочи към импровизирания бар върху кухненския плот, вдигна я над главата си и зае позицията на професионален батър по време на дерби мач на стадиона на „Янките“. С първия удар помете около половината стъклария, а с втория напълно разчисти плота.
Разливането на алкохола доведе до очаквания ефект. Музиката спря и младежите бавно насочиха вниманието си към него, макар че половината от тях бяха прекалено дрогирани, за да проявят интерес към инцидента. Част от полуоблечените момичета започнаха да се кискат, а двама голи до кръста младежи го изгледаха мрачно и стиснаха юмруци.
В кухнята се втурна висок и як хлапак.
— Какво става, по дяволите? — извика той, после изведнъж спря, втренчи се в бухалката на Шон, след което бавно огледа съсипания бар. — Мамка му, Кинг! — изкрещя извън себе си той. — Ще си платиш за това!
— Няма, Албърт — спокойно отвърна Шон.
— Казвам се Бърт!
— Добре, Бърт. Дай да звъннем на баща ти и да го попитаме какво мисли по въпроса.
— Не можеш да идваш тук и да ни прилагаш гадните си номера!
— Не правя никакви номера, а се опитвам да спася къщата на родителите ти от банда разглезени богаташки задници!
— Хей, това не ми харесва! — извика едно от момичетата, качено на 12-сантиметрови токчета и облечено в плътно прилепнала тениска до дупето й, която не оставяше нищо на въображението.
— Тъй ли? — стрелна я с поглед Шон. — Кое по-точно не ти харесва? Богаташки, или задници? Между другото, парцалчето, което си нахлузила, ми предлага отлична гледка към твоя! Нека ти обясня нещо, Бърт — насочи вниманието си обратно към домакина Шон. — То се отнася да разглезената ти сестра и загубения ти брат, които в момента най-вероятно са горе и се чукат с някого, когото виждат за пръв път!
— Не е твоя работа!
— Ще ти кажа каква е работата ми: баща ти ме помоли да хвърлям едно око на къщата и най-вече на теб. Имам разрешението му да разчиствам терена по моя преценка — в момента, в който нещата започнат да излизат от контрол. — Бухалката се извиси над главата му. — Това е моето съдийско чукче, с което обявявам, че нещата са излезли от контрол! — Очите му бавно обиколиха присъстващите. — Предлагам да се измитате на майната си, преди да съм повикал ченгетата!
— И какво, като ги извикаш? — озъби се Бърт. — Ще дойдат и ще ни помолят да намалим музиката, нищо повече!
— Съмнявам се. Особено ако някой им подхвърли, че в къщата се употребяват наркотици, злоупотребява се с алкохол и се прави секс с непълнолетни. Това несъмнено ще ги накара да извадят заповед за обиск и да щракнат белезниците на всички присъстващи. — Очите му обиколиха лицата на тийнейджърите, които напрегнато го наблюдаваха. — Как ще се отрази полицейското досие на следването ви в Харвард? Възможно ли е мама и тате да приберат ключовете на мерцедеса и да клъцнат издръжката ви?
Въпросите му прогониха от помещението половината от участниците в купона. Другата половина се изнесе миг след като Бърт направи опит да се нахвърли върху Шон и за награда получи бухалка в корема. Шон го хвана за яката и го повлече към терасата.
— Ще повърна! — изскимтя Бърт. — Ще повърна!
— Дишай дълбоко — посъветва го Шон. — И друг път не опитвай подобни глупости.
Бърт се възстанови за по-малко от минута.
— Тъпкано ще ти го върна! — злобно изсъска той.
— Преди това имаш малко работа — небрежно отвърна Шон. — Иди да доведеш жалките си брат и сестра, с които заедно ще почистите къщата.
— Няма! — запъна се Бърт.
Шон го хвана за ръката и леко я изви.
— Или ще почистите къщата, или ще се разходим до участъка! — мрачно го предупреди той и посочи с бухалката опустошения бар. — След един час ще дойда да проверя докъде сте стигнали, Албърт.
Само че Шон нямаше да се върне, защото щеше да забрави за Албърт. Мобилният му телефон иззвъня четирийсет минути по-късно, докато гледаше новините по телевизията. Съобщиха му, че Мишел лежи в безсъзнание в една от вашингтонските болници, след като е била арестувана за нарушаване на обществения ред. Той скочи и се втурна към колата си, затръшвайки вратата с така сила, че почти я извади от рамката.
3
Очите му се заковаха върху тялото, проснато неподвижно на леглото. Челото на Мишел беше превързано с бинт, част от лицето й беше жестоко подута. Той се обърна към лекаря, който успокоително промърмори:
— Не се безпокойте. Не е толкова зле, колкото изглежда. Скенерът на главата не показа увреждания, няма вътрешни кръвоизливи. Разминала се е само с контузии, включително един избит зъб и две пукнати ребра. Има късмет, че носът и челюстта й са цели. Ще изпитва силни болки, след като се събуди, въпреки лекарствата.
Докато слушаше лекаря, Шон се взираше в един предмет, който никак не се връзваше с болничната обстановка — белезниците, с които дясната ръка на Мишел беше прикована към рамката на леглото. Към тях трябваше да прибави и ченгето с подпухнало лице в коридора, което го претърси за оръжие и му разреши да влезе за десет минути.
— Какво се е случило, по дяволите? — попита той.
— Вашата приятелка е влязла в бар и се е сбила с някаква горила.
— Откъде знаете, че е бил толкова як?
— Видях го, в момента го обработват на същия етаж.
Докторът погледна часовника си и отбеляза нещо в болничния картон, закачен над леглото.
— Тя ли е започнала първа?
— Така казват — кимна човекът. — Предполагам, че това е причината за белезниците, макар че в момента едва ли е в състояние да побегне. Накараха ме да ги оставя, въпреки че и онзи тип е здравата пребит. Тази жена трябва да е истинска фурия!
— Нямате представа колко сте прав — отбеляза Шон, изчака го да излезе и се приведе над леглото. — Мишел! Чуваш ли ме?
Отговори му тихо стенание. След изтичането на десетте минути той бавно се изтегли към вратата, без да изпуска от очи белезниците.
Не му беше трудно да научи подробностите по инцидента. Осведоми го стар приятел от вашингтонската полиция, който успя да се добере до доклада за ареста.
— По всичко изглежда, че мъжът ще направи официално оплакване — завърши детективът.
— Страхотно — възкликна Шон и уморено разтърка очи. — А тя не е дала никакви показания, така ли? Ченгетата сигурни ли са, че не е била провокирана?
— Около петдесетина свидетели твърдят, че е нападнала мъжа без никаква причина. Искам да те питам нещо друго, Шон: какво, по дяволите, е търсила в онзи квартал? Нима е била обзета от желание да умре?
Била ли си обзета от желание да умреш, Мишел?
В коридора се натъкна на Големия Родни. Нямаше как да го пропусне. С него беше и приятелката му, която продължаваше да чисти изцапаната си рокля.
— Много й се струпа напоследък — подхвърли Шон.
— Какво ни пука, по дяволите? — изкрещя жената.
— Ще й скъсам задника в съда! — мрачно изръмжа накуцващия Родни, притиснал кръста си с бинтована ръка.
— Точно така! — изскимтя приятелката му. — Я виж какво направи с роклята ми онази кучка!
— Тя няма нито пари, нито недвижими имоти — охлади ентусиазма им Шон. — Можете да й вземете джипа, но той е навъртял поне сто и шейсет хиляди километра.
— Да си чувал за запор? — озъби се жената. — Ще й прибираме заплатата през следващите двайсет години. Надявам се да й хареса!
— Ще й прибирате част от заплатата — поправи я Шон. — При условие, че работи. Но трябва да ви кажа, че в момента е безработна и няма изгледи скоро да си намери работа. Най-вероятно ще я върнат в клиниката веднага след като излезе от болницата.
— В клиниката ли? — втренчи се в него приятелката, забравила за роклята си. — Каква клиника?
— „Сейнт Елизабет“, клиника за душевноболни.
— Я стига! — кресна Родни. — Кучката ме нападна!
— Искаш да кажеш, че е луда? — неспокойно попита приятелката му.
— Да имаш друго обяснение? — отвърна с въпрос Шон и бавно огледа масивната фигура на Родни. — Ти сериозно ли мислиш, че някой би нападнал мъжага като теб ей така, без причина? И то жена?
— Мамка му! — изруга Родни и хвърли неспокоен поглед към приятелката си. — Човекът може и да е прав. Трябва наистина да е луда, за да го направи. Нали, скъпа?
— Не ме интересува! — отсече жената и войнствено сложи ръце на кръста си. — Искам пари от някого, не ми пука от кого! — Очите й пробягаха по лицето на Шон. — Може и от приятел… В противен случай мис „Карате“ ще трябва да полежи в пандиза!
— Добре, ще гледам да посъбера нещо — промърмори той.
— Колко? — засече го жената.
Шон отговори след бърза, направена по памет ревизия на банковите си авоари.
— Десет бона, но това е максималното. Ще ви стигнат за покриване на болничните разходи и за нова рокля, а с остатъка ще забравите за инцидента.
— Десет бона?! — изпищя жената. — Ти за луда ли ме вземаш? Искам петдесет! Докторът каза, че коляното на Родни се нуждае от някаква скопия. Освен това тя му счупи пръста!
— Нямам петдесет бона.
— Предупреждавам те, че няма да приема нито цент под четирийсет и пет! — изсъска тя. — В противен случай приятелката ти ще се изправи пред съда, а той ще й осигури достатъчно време в пандиза да успокои нервите си!
— Добре, четирийсет и пет — въздъхна Шон. Това означаваше да изтеглят всичките си осигуровки, плюс още няколко хилядарки назаем.
— Барът беше здравата изпотрошен — обади се Родни. — Човекът ще си иска парите, най-малко два бона…
— Хиляда и петстотин за бармана и нито цент повече — отсече Шон.
Рано на следващата сутрин въпросът беше уреден — направо на тротоара пред болницата. Парите бяха предадени, документите подписани. Родни обяви, че става въпрос за недоразумение, и официално се отказа да повдига обвинения. Огромният мъжага сгъна чека и го прибра в джоба си.
— Трябва да й отдам заслуженото, макар че почти ми видя сметката — промърмори той. — Но…
— Какво „но“? — бързо вдигна глава Шон.
— Тя ми беше видяла сметката, приятел — сви рамене гигантът. — Не ме е срам да си го призная. Направо ме размаза с нейното кунг-фу… Няма да ти казвам колко болеше. Но после, точно когато й оставаше да ме прати при ангелите, нещо й стана… Последният й шут беше някак мек, някак прекалено бавен. Успях да я сграбча за крака, след което всичко свърши. Сякаш нарочно ми пусна аванта, за да мога да й видя сметката. Но ти сам каза, че е луда, което обяснява всичко.
Шон им обърна гръб и забърза към болницата. Не искаше Мишел да се събуди окована с белезници.
4
Благодарение на здравия организъм и страхотната си физическа форма Мишел се възстанови сравнително бързо. Поне във физическо отношение. Сътресенията отминаха, синините изчезнаха, пукнатите ребра започнаха да зарастват, счупеният зъб беше заменен с имплант. Шон се премести в един от близките мотели, за да бъде всеки ден с нея. Но когато я изписаха от болницата, възникна друг проблем: ключалките на къщата за гости се оказаха сменени, а багажът им беше струпан на верандата. Албърт и останалите бяха извън града и Шон се принуди да звънне на приятеля си в Нантъкет. Човекът, който вдигна телефона, го осведоми, че лично собственикът е наредил бравите да бъдат сменени, а Шон всъщност има късмет, че срещу него не е повдигнато обвинение за нападение с бухалка срещу сина на собственика. Шон да не го търси никога повече, бе добавил той.
Шон хвърли поглед към Мишел, която мълчаливо седеше до него. Очите й бяха безизразни, което не се дължеше само на болкоуспокояващите.
— Ще трябва да си намерим друга квартира — промърмори той. — Тук са започнали ремонт. Знаех за това, но забравих да ти кажа.
Тя просто гледаше през прозорчето, без да реагира.
Той подкара колата към близкия мотел, където нае двойна стая. Засега не смееше да я остави без надзор. Беше изтеглил малко пари в брой, без дори да погледне жалката сума, останала в сметката му. За вечеря взе китайска храна, която изяде сам, тъй като наранената челюст позволяваше на Мишел да приема само течности.
Той седна на леглото до нея.
— Трябва да сменя превръзката на лицето ти — меко промълви той.
Едната рана беше на челюстта й, другата пресичаше челото. Местата бяха все още болезнени, което я накара да трепне от докосването.
— Извинявай.
— Просто го направи! — тросна се тя. Шон изненадано се отдръпна и я погледна в очите, но те отново бяха станали безизразни.
— Как са ребрата? — попита той, опитвайки се да завърже разговор. Но тя му обърна гръб. — Имаш ли нужда от нещо? Трябва да поговорим, Мишел.
Вместо отговор тя легна и се сви на кълбо.
— Добре, не е нужно да ме гледаш, докато ти задавам въпроси — въздъхна той, стана и започна да крачи из стаята с бутилка бира в ръка. — Какво търсеше в онзи квартал? Защо влезе в онзи бар? И защо, по дяволите, избра оная грамада, която спокойно може да е защитник в отбора на „Редскинс“?
Отговорът беше мълчание.
— Аз ли сбърках нещо? — прекрати разпита Шон. — Виж какво, знам, че в момента нещата не вървят, но твърдо вярвам, че ще се оправим. — Замълча за миг, после излъга: — Вече имам няколко идеи за работа. Това не те ли кара да се чувстваш по-добре?
— Стига, Шон.
— Какво значи „стига“? — повиши глас той. — Не трябва да бъда оптимист, не трябва да те подкрепям, така ли?
В отговор получи само една отегчена въздишка.
— Виж какво, на това трябва да се сложи край! — ядоса се не на шега той. — Не можеш до безкрайност да предизвикваш кръчмарски скандали, защото някой в крайна сметка ще те гръмне и всичко ще приключи!
— Сигурно.
— Какво става с теб?
Тя се запрепъва към банята. Ключалката изщрака зад гърба й. Миг по-късно я чу да повръща.
— Добре ли си, Мишел? Имаш ли нужда от помощ?
— Остави ме на мира, по дяволите! — изкрещя тя.
Шон излезе навън, седна на ръба на басейна и потопи краката си в топлата, миришеща на хлор вода. Есенната вечер беше прекрасна, със звездно небе и лек ветрец, който успешно се справяше с традиционната вашингтонска влага. На всичкото отгоре в басейна се появи младо създание в миниатюрни бикини, което едва ли имаше повече от двайсет години. Но въпреки крехката си възраст тя плуваше добре, с уверени и мощни загребвания. След четвъртата дължина се плъзна към страничната стена, стегнатите й гърди изскочиха над водата.
— Искаш ли да се състезаваме?
— От това, което видях, едва ли мога да ти бъда конкуренция — поклати глава Шон.
— То беше само загрявка — усмихна се момичето. — Казвам се Джени и нямам нищо против да ти предам един-два урока.
— Благодаря за поканата, Джени, но ще трябва да ти откажа.
Шон стана и си тръгна, а зад гърба му долетя разочарованият глас на момичето:
— Един гей да има наоколо, все на мен се пада!
— Е, това вече беше върхът! — мрачно процеди Шон.
Когато се прибра в стаята, Мишел спеше. Той се изтегна на другото легло и я погледна.
Така изтекоха още два дни. Накрая той стигна до заключението, че просто не разполага със средствата, които биха й помогнали. Когато става въпрос за наранена душа, само приятелство не стига. Но познаваше човек, който би могъл да помогне.