Сетне се отправих към стаята на Джили.
— Джили, аз ще бъда новата г-жа Тремелин.
Очите й блеснаха, а на устните й цъфна ослепителна усмивка. Джили се хвърли върху мен и зарови глава в гърдите ми. Телцето й се тресеше от смях.
Не знаех точно какво става в замъгления разум на бедното дете, но бях сигурна, че е доволна. В мислите си тя винаги ме бе свързвала с Алис и не бе изненадана като Алвиън и мен от внезапния обрат в живота ми. За Джили беше напълно естествено аз да заема мястото на Алис.
Стори ми се, че в този момент аз наистина бях Алис в представите й.
Пътуването към дома мина много весело. По пътя към гарата непрекъснато пяхме корнуолски песни. Никога не бях виждала Конън толкова щастлив. Мислех си, че винаги ще бъдем толкова щастливи.
Алвиън и Джили пееха с нас. Изненадано слушах как това дете, което едвам отронваше по някоя дума, пееше с удоволствие.
Конън поде с богатия си баритон първите тактове от традиционната песен „Коледните дарове“: „На първия коледен ден моят мил любим ми изпрати яребица, кацнала на крушово дърво…“
Всички се присъединихме към него и така в песни и закачки не усетихме как стигнахме гарата.
Били Трихей ни чакаше с каретата, явно Конън се бе разпоредил да ни посрещнат тържествено. Щом пристигнахме в замъка, зинах от изумление, защото не бях очаквала да ми бъдат оказани такива почести.
Всички слуги се бяха наредили в просторното фоайе — семействата Полгри и Тапърти, всички градинари и коняри, дори и селските моми и ергени, които идваха помагат при тържествени случаи.
Конън ме хвана за ръка и тържествено ме въведе в замъка.
— Както ви е известно, г-ца Лий се съгласи да се омъжи за мен. След няколко седмици тя ще бъде вашата нова господарка.
Мъжете се поклониха, а жените направиха реверанс, но все пак, докато усмихната минавах покрай тях, забелязах в очите им недоверие. Още не бяха готови да ме приемат като господарка на замъка.
В стаята ми бе накладен голям огън, всичко бе чисто и подредено. Дейзи ми донесе топла вода, но не остана да си побъбрим както обикновено.
Реших, че трябва да си възвърна доверието на персонала, но не биваше и да забравям, че бъдещата господарка на Маунт Мелин не бива да клюкарства със слугините.
Вечерях с Конън и Алвиън, сетне сложих детето да спи; през това време любимият ми ме очакваше в библиотеката.
Трябваше да обмислим всички подробности за годежа и венчавката. Конън ме попита дали Съм уведомила семейството си, а аз му казах, че все още не съм го направила. Все още не можех да повярвам, че мечтите ми са се сбъднали.
— Може би този малък подарък ще ти помогне да повярваш, скъпа — рече той. Сетне извади кутия за бижута от едно чекмедже и ми показа великолепен пръстен с огромен четвъртит смарагд, обграден с диаманти.
— О, толкова е красив, прекалено красив е за мен.
— Нищо не е прекалено красиво за Марта Тремелин — рече той, повдигна лявата ми ръка и постави пръстена на безименния пръст. Повдигнах ръката си и започнах да разглеждам прекрасния накит.
— Никога не съм притежавала такава изискана вещ.
— Това е само първото от многото красиви неща, които ще ти подаря, скъпа Марти. Това е яребицата, кацнала на крушово дърво.
След тези думи Конън ми целуна ръка и аз си казах, че ако се усъмня в истинността на щастието си, ще трябва само да погледна смарагдовия пръстен, за да се убедя, че не сънувам.
На другата сутрин слязох долу и разбрах, че Конън е излязъл по работа. След като проведох обичайните си занимания с Алвиън и Джили, се прибрах в стаята си. След малко на вратата се почука.
— Влезте — извиках аз и на прага се появи г-жа Полгри.
Стори ми се угрижена и аз разбрах, че се е случило нещо важно.
— Г-це Лий, бих искала да обсъдя някои неща с вас. Ще бъдете ли така добра да дойдете в стаята ми на чай. Вече съм турила чайника.
Приех поканата. Бих искала и занапред да запазя добрите си приятелски отношения с икономката.
Настанихме се и тя наля чая. Този път изобщо не стана дума за уиски и това ме развесели донейде. След няколко седмици щях да стана господарка на този дом и не бе уместно да пия със слугите.
Г-жа Полгри ме поздрави по случай годежа и ми заяви, че много се радва за мен.
— Всъщност всички са във възторг от радостната вест.
Сетне тя се осведоми дали възнамерявам да направя нововъведения или промени, но аз я уверих, че тъй като всичко върви по мед и масло, нямам подобни намерения.
Тя се успокои и реши да премине към същинската тема на разговора.
— Докато ви нямаше, г-це Лий, тук се случиха някои неща и ний сме много обезпокоени.
— О, така ли?
— Става дума за внезапната смърт на сър Томас Треслин.
Сърцето ми затупка лудо.
— Но той вече е погребан… Нали бяхме на погребението му…
— Да, но това не е краят на историята, г-це Лий.
— Наистина не разбирам какво имате предвид.
— Ами, говорят се много лоши неща… пък има й писма…
— Какви писма?
— Ами вдовицата е получила писма… Хората си мислят, че той е бил… Ще изкопаят трупа му… ще има разследване…
— Възникнало е съмнение, че сър Томас е бил отровен, това ли искате да ми кажете?
— Ами да, онези писма… Пък и той почина внезапно. Хич не ми харесва, че всичко стана тук-. Маунт Мелин е в устата на хората… Казват, че тук…
Тя ме гледаше странно. В погледа й напираше ужасно подозрение.
Исках да прогоня от съзнанието си нахлулите чудовищни предположения.
Пред очите ми се появиха лейди Треслин и Конън в салона за пунш… бяха с гръб към мен… как се смееха… Той наистина ли ме е обичал в онзи миг? Човек не би си помислил подобно нещо, съдейки по поведението му. Спомних си думите й в нощта след бала: „Още малко, скъпи. Няма да чакаме дълго“. Те бяха отправени към моя любим. Ами разговорът, който подслушах в гората?
Какво означаваше всичко това?
Страшен въпрос тормозеше съзнанието ми. Не биваше да мисля за това. Не исках всичките ми надежди да рухнат като пясъчен замък. Бях длъжна да вярвам на Конън, затова не се осмелих да питам нищо повече.
Безизразно погледнах към г-жа Полгри.
— Сметнах, че мой дълг е да ви осведомя за тези неща — сухо рече тя.
8
Страх ме беше. Никога през живота си не бях изпитвала такъв страх.
Тялото на сър Томас Треслин, починал след коледния бал в Маунт Мелин, щеше да бъде ексхумирано. Хората се съмняваха дали е умрял от естествена смърт и в резултат на обвинителни анонимни писма бе образувано следствие. Откъде бе дошло подозрението? Всички знаеха, че лейди Треслин иска да се отърве от досадния си стар съпруг; за никого не бе тайна, че тя е любовница на Конън Тремелин. Само двама души — Алис и сър Томас възпрепятстваха съюза им. И двамата бяха починали внезапно.
Ала Конън не желае да се жени за лейди Треслин, отчаяно си внушавах аз. Та нали е влюбен в мен!
Внезапно ме осени ужасна мисъл: дали Конън знаеше, че предстои ексхумация на трупа, и затова ми предложи брак? Дали не бях жестоко измамена? Дали сбъдването на мечтите ми не бе кошмарна заблуда?
Може би бях станала жертва на един циник, по-лошо — на един убиец!
Не исках да повярвам. Толкова много обичах Конън. Бях се заклела да му бъда вярна до гроб. Как можах да допусна такова страшно подозрение в душата си?
Опитах се да разсъждавам трезво. Ти си се побъркала, Марта! Можеш ли да допуснеш, че мъж като Конън Тремелин ще се влюби точно в теб?
Да, мога! Той ме обича!
Въпреки това умирах от страх.
Всички слуги оживено обсъждаха двата злободневни въпроса: ексхумацията на сър Томас и предстоящата женитба на господаря и гувернантката.
Страх ме беше да срещна мрачния поглед на г-жа Полгри, лукавите очи на Тапърти и възбудените погледи на момичетата.
Дали и те като мен свързваха двете събития?
Попитах Конън какво е мнението му за следствието.
— Това са долни интриги. Ще направят аутопсия и ще констатират, че сър Томас е умрял от естествена смърт. Домашният му лекар години наред го е предупреждавал, че го грози подобна опасност.
— Лейди Треслин сигурно е много разтревожена.
— Тя ще се радва повече от всички, когато следствието приключи.
Предположих, че съдебните лекари сигурно познават семейство Треслин и Конън. Дали фактът, че Тремелин възнамерява да се ожени за мен — това не бе тайна за никого — нямаше да го представи в по-изгодна светлина, като се има предвид, че всички знаеха за желанието на лейди Треслин да му стане жена?
Трябваше да прогоня тези натрапчиви мисли от главата си, длъжна бях да вярвам на Конън. В противен случай трябваше да се примиря с факта, че съм влюбена в убиец.
Поканите за бала вече бяха изпратени — всичко бе станало прекалено бързо, ако питате мен. Лейди Треслин беше в траур и не бе поканена! Празненството трябваше да се състои четири дни след завръщането ни от Пенлъндстоу.
Селестин и Питър Нанзълок ни навестиха в деня преди бала.
Селестин ме прегърна и целуна.
— Скъпа моя, много съм щастлива. Знам колко много обичате Алвиън и колко добре ще й се отрази тази женитба. — В очите й проблеснаха сълзи. — Алис също би се радвала.
Благодарих и й рекох:
— Винаги сте се отнасяла толкова добре към мен, Селестин.
— Бях толкова благодарна, че най-сетне се намери гувернантка, която да съчувства на бедното дете.
— Мисля, че и г-ца Джансън е била привързана към Алвиън.
— Да, може би. Отначало всички мислехме така. Жалко, че тя постъпи толкова нечестно. Може би все пак се е поддала на моментно изкушение. Направих всичко възможно, за да й помогна.
— Вие наистина имате добро сърце, Селестин.
Питър се приближи към нас и галантно ми целуна ръка. Улових неодобрителния погледна Конън и ми стана много приятно. В този миг бях готова да забравя подозренията си.
— Щастливец е нашият Кон — възкликна Нанзълок. — Няма нужда да ти казвам колко много ти завиждам, приятелю! Мисля, че всички знаят какви са чувствата ми към г-ца Лий. Не случайно й подарих Джасинт. Сега обаче ще й предложа коня като сватбен подарък. Не възразявате, нали?
Погледнах към Конън и казах:
— Това е подарък за двама ни, нали?
— О, не — отвърна Питър. — Тя е само за вас. За Кон ще измисля нещо друго.
— Благодаря ви, Питър — рекох аз. — Много сте щедър.
— Тя ви принадлежи, г-це Лий. На вас и на никой друг. Толкова съм привързан към това прекрасно създание, че искам да попадне в добри ръце. Предполагам знаете, че заминавам в края на следващата седмица.
— Толкова скоро?
— Ускорих нещата, защото вече нищо не ме задържа тук — рече той и ме погледна многозначително.
Забелязах, че Кити, която в този момент ни сервираше напитки, се вслушва в разговора с повишено внимание.
Селестин разговаряше с Конън, а Питър използва момента, за да ми каже:
— Значи, все пак ще се омъжите за Кон. Е, надявам се, че ще успеете да го вкарате в пътя.
— Все пак не възнамерявам да му ставам гувернантка, Питър.
— Не съм сигурен. Гувернантките са си гувернантки. Предполагам, че Алвиън също е доволна.
— Да, мисля, че тя прие новината с радост.
— Тя ви харесва повече и от г-ца Джансън.
— Горката г-ца Джансън! Какво ли е станало с нея?
— Селест й помогна да си намери ново място при едни наши приятели — семейство Меривейлз. Те притежават замък близо до Дартмур. Чудя се дали г-ца Джансън е харесала Худфийлд Менър. Сигурно скучае в онази пустош, като се има предвид, че Тейвисток, най-близкият град, е на цели шест мили.
— Много мило от страна на Селестин, че й е помогнала.
— Е, такава си е нашата Селест — рече той и вдигна чашата си. — За ваше здраве, г-це Лий. Мислете за мен, когато яздите Джасинт.
— Разбира се, Питър. Пия и за здравето на нейната кръстница, г-ца Джансън.
Той се усмихна дяволито.
— Ако случайно промените решението си…
Аз повдигнах вежди.
— Имах предвид женитбата ви с Конън. Предлагам ви дом на другия край на земята. Винаги ще ви бъда верен, г-це Лий.
Усмихнах се и отпих от виното.
На другия ден излязохме с Алвиън на езда. Аз бях на гърба на Джасинт и това ми достави огромно удоволствие. Вече имах собствен кон, и то какъв! Чудесата в живота ми следваха едно след друго.
Балът мина великолепно. Учудих се, че всички ме приеха без следа от неодобрение. Като че ли бяха забравили, че до вчера бях гувернантката на Алвиън. Все пак не бе за пренебрегване и обстоятелството, че произхождах от добро семейство и бях доста образована. Приятелите на Конън се радваха, че той ще се жени, защото не желаеха името му да бъде намесвано в аферата Треслин.
В деня след бала Кон отново замина по работа.
— Натрупали са се доста неотложни въпроси, скъпа — рече ми той. — В Пенлъндстоу ми беше толкова приятно с теб, че просто забравих да свърша някои неща. Това е непростимо. Ще се върна след седмица, през това време ти се готви за сватбата. Давам ти пълна свобода на действията — ако сметнеш, че нещо трябва да бъде променено, промени го… Ако се нуждаеш от съвет, обърни се към Селестин — тя знае всичко за старите замъци.
Казах, че непременно ще се посъветвам с нея, за да й доставя удоволствие.
— Тя винаги се е отнасяла толкова добре към мен. Вечно ще съм й благодарна.
Сбогувахме се и аз дълго му махах от прозореца. Не се осмелих да го изпратя от входната врата, защото все още се притеснявах от слугите.
Щом излязох от стаята си, се сблъсках с Джили, която ме чакаше отвън. Откакто й съобщих, че ще ставам г-жа Тремелин, тя ме следваше по петите. Започнах да проумявам какво става в главата й. Тя ме обичаше по същия начин, по който бе обичала Алис — сляпо и покорно, и с всеки изминат ден представите й за двете ни все повече се сливаха в заблудения й разум. Алис я бе изоставила веднъж; Джили не искаше това да й се случи повторно.
— Здравей, Джили!
Тя наклони глава и ми се усмихна. Аз я хванах за ръката и я въведох в стаята си.
— Е, Джили, след три седмици ще се омъжа и ще бъда най-щастливата жена на света.
По този начин се опитвах да си вдъхна увереност, защото, говорейки на Джили, сякаш говорех сама на себе си.
Конън ми бе споменал, че ако искам, бих могла да направя някои промени в замъка, и ми хрумна, че все още не бях посещавала някои части от него.
Внезапно си спомних за г-ца Джансън. Някой ми бе казал, че тя е живяла в друга стая, не в моята. Не бях влизала в нейната спалня и реших, че сега е моментът да я разгледам. Можех на воля да обикалям замъка, защото само след няколко седмици щях да бъда новата му господарка.
— Джили, хайде да отидем в стаята на г-ца Джансън. — Хванах я за ръка и тя покорно ме поведе натам. Беше много по-интелигентна, отколкото хората си мислеха.
Влязохме в най-обикновена спалня, която бе дори по-малка от моята. Впечатление правеше единствено фреската, заемаща една от стените. Джили ме дръпна за ръката — искаше да се приближим. Сетне детето домъкна един стол и се качи на него. Чак сега разбрах — на стената имаше тайно прозорче, като в солариума. Погледнах през него и пред мен се разкри параклисът.
Джили усмихнато ме погледна — явно беше много доволна, че ми е показала тайното прозорче. Когато се върнахме в стаята ми, тя не искаше да си тръгва.
Очевидно се страхуваше. Боеше се да не би да я напусна като Алис.
Детето бе решило да не ме изпуска от поглед, за да не ме загуби.
Цяла нощ откъм морето духа поривист югозападен вятър. Изви се буря и проливният дъжд заблъска по стъклата. В небето гърмеше и трещеше, а солидните основи на Маунт Мелин сякаш се клатеха. Прекарах най-кошмарната нощ от пристигането си насам.