Лицето му бе съвсем червено, сякаш бе тичал на състезание или току-що бе приключил рунд по борба. Гледаше с празен и замаян поглед като пиян.
— За Бога, момиче, покрий се! — изграчи Хал. Сам бе обзет от срам, когато установи, че му е трудно да откъсне поглед от разкраченото тяло.
При тези думи, тя ритна Том назад с два крака и се претърколи на пода. Вдигна смачканата си нощница и я стисна пред себе си с две ръце, в опит да прикрие голотата си, клекнала като диво животно в капан. Обърна се с гръб към нея и видя Гай, който проточваше врат, за да види какво става вътре. Хал грубо го изблъска в коридора.
— Връщай се веднага в леглото! — кресна му той. — Тук нямаш работа! — Гай отскочи пред злъчта в бащиния глас. — На никого няма да казваш, какво си видял тази вечер, иначе жив ще те одера! — Гай тръгна заднишком към стълбата, бавно и неохотно, а Хал се върна в погреба.
Керълайн бе навлякла нощницата си и сега бе покрита чак до петите. Стоеше пред него с наведена глава. Дебели къдрици се спускаха над челото й. Приличаше на малко и невинно момиченце. Каквато си беше — иди докажи обратното, помисли мрачно Хал, докато наблюдаваше как синът му подскача на един крак, в опити да уцели втория крачол на бричовете си. Нямаше и помен от обичайната му напереност и фукльовщина. Най-накрая вдигна гащите, завърза пояса и се изправи виновно до момичето. Никой от двамата не можеше да срещне свирепия поглед на Хал.
— Мистрес Керълайн, още в тая секунда се прибирате в каютата си! — нареди той.
— Да, капитане — прошепна тя.
— Мога само да кажа, че съм отвратен от Вашето поведение. Никога не бях очаквал подобно нещо от дама с Вашето потекло. — Смътно долови превзетостта на думите си. Сякаш само долните съсловия имаха право да се наслаждават на дадените им от природата възможности, присмя се той над самия себе си и затърси някой по-малко дървен израз. — Какво ще стане, когато кажа на баща ви? — попита Хал. Тя го погледна с истински ужас, който разваляше хубостта й.
— Не му казвайте! — Внезапно падна на колене и прегърна краката му. — Моля Ви, не му казвайте, капитане! Всичко ще направя, каквото наредите, само не му казвайте!
— Изправи се, момиче! — Хал я вдигна на крака, а гневът му отслабна. Трябваше му усилие, за да го раздуха отново. — Върви си в каютата и стой там, докато пратя да те извикат!
— Нали няма да кажете на баща ми? — примоли се тя. По лицето й се стичаха сълзи.
— Не мога да ти обещая това — отвърна Хал. — Напълно заслужаваш да те нашиба с камшик, което съм и сигурен, че ще направи. — Изведе я навън и я побутна към каютата. Тя изтича по стълбата и се чу тихото отваряне и затваряне на врата.
Влезе при Том и се опита да го погледне възмутено, но усети как пламъците на гнева загасват. Неволно мислите му запрепускаха назад през времето при едно друго момче и друго момиче в тъмна корабна каюта, по тези южни морета. Той беше на възрастта на Том, а холандката — с пет години по-голяма, когато го бе придружила през хребета на мъжествеността. Тя имаше златни коси и невинно ангелско лице, но тяло на развратница и дяволски характер. Той примигна, върнал мисълта си през бездната на двадесет и пет години, за да види Том, все още виновно изправен пред него.
— Мис Бийти е пътничка на този кораб и поради това аз отговарям за нея — заяви Хал. — Ти опозори себе си и мен.
— Съжалявам, татко.
— Не мисля, че съжаляваш. — Хал се взря в лицето на Том и забеляза вътрешната борба с истината.
— Искам да кажа, че съжалявам, че те позоря — уточни позицията си Том. — Но след като никой друг не знае, не бива да допускаме позорът да стане обществено достояние, сър.
Хал едва се сдържа да не зяпне пред такова безочие, но бързо схвана желязната му логика.
— Вие сте варварин, сър — съобщи той мрачно и допълни наум: какъвто бях аз и каквито са всички млади самци, ако имат капка здрава кръв във вените си.
— Ще се опитам да се поправя — обеща Том.
Хал го погледна. Сам той никога не би се осмелил да разговаря с баща си по този начин. Той се страхуваше от баща си. Момчето не се страхуваше от него. Може би го уважаваше и му се възхищаваше, с положителност го обичаше, но не изпитваше страх сега, когато стояха изправени един срещу друг. Не бе ли изпълнил родителския си дълг? Трябваше ли да го накара да се страхува от него? Не, доволен бе, че не го е направил. Томас беше станал мъж.
— Татко, с готовност ще приема всяко наказание, което сметнеш, че заслужавам. Но ако кажеш на семейството й, ще я опозориш и ще съсипеш живота й. — В гласа на Том почти не се долавяше вълнение. — Тя не заслужава да й причиним това.
— Съгласен съм с теб — неохотно каза Хал. — Имам ли твърдата ти дума, никога да не правиш опит да останеш насаме с момичето, докато е на борда на този кораб?
— Обещавам! — каза Том и вдигна дясната си ръка.
— Тогава, няма да говорим повече по въпроса и аз няма да кажа нищо на мастър Бийти.
— Благодаря, сър.
Хал почувства удовлетворение, когато видя изражението на сина си, а после трябваше да се прокашля, за да изчисти гърлото си. Извърна се бързо, за да не се налага да продължава разговора.
— Как влезе в погреба?
— Заех ключа от писалището ти — отвърна направо Том.
— Зае ли го? — попита Хал.
— Да, сър. Щях да го върна, когато приключа с това.
— Вече няма да имаш нужда от него, можеш да ми вярваш — строго каза Хал. Том послушно отиде до вратата, бръкна в нишата и извади ключа.
— Заключи вратата — нареди му Хал и когато Том го направи, добави: — Дай го. — Том му го даде.
— Мисля, че за една вечер, това е повече от достатъчно. Отивай да спиш!
— Лека нощ, татко и наистина съжалявам, че ти причиних неприятности.
Хал го гледаше, как изкачва стълбата и се усмихна с печал. Може би трябваше да се отнесе по-строго към тая малка бъркотия, обаче как?
26.
Гай нетърпеливо очакваше скандала, който трябваше да се разрази, след като бе разобличил порочната двойка. Може би баща й щеше да я напердаши като слугиня от миялната, хваната да краде, а майка й и сестрите й щяха да я отвергнат. Изобщо, тя трябваше да бъде отритната от всички, за да остане той едничка нейна утеха.
Представяше си, как идва при него и моли прошка за предателството си спрямо неговата чиста, целомъдрена любов. Оставя се на милостта му и обещава, че ако й прости, ще му доказва, че се е поправила, докато е жива. Тези мисли топлеха душата му и я лекуваха от непоносимата болка, загнездена там от оная първа нощ, когато бе проследил Гай до долната палуба, за да открие цялата гнусотия.
След това си представи, как баща му изправя Том пред целия екипаж и разпорежда да го бичуват, макар че вътре в себе си съзнаваше, че този вариант е малко пресилен, за да разчита на осъществяването му. Но поне можеше да накара Том да моли за прошка мастър и мисис Бийти и да му забрани да разговаря с Керълайн или друг член на семейството й. Том щеше да стане парий на „Серафим“. И може би баща им щеше да го прехвърли на друг кораб, когато стигнат Добра Надежда, за да го върне опозорен в Англия, да страда под тиранията на Черния Били в Хай Уийлд.
С нетърпение очакваше някое от тия неща или пък всичките заедно, да се случат всеки миг. Мъката му ставаше все по-силна — дните си течаха, все едно че нищо страховито не се бе случило и душевните му терзания нямаха никакво значение.
Вярно, в продължение на няколко дни след оная нощ, Керълайн бе мълчалива и затворена, стряскаше се всеки път, когато към каютата на мастър Уолш приближаваха стъпки или от горната палуба се разнесеше високият глас на баща й, а към Том дори не поглеждаше, забила нос в книгите си. Гай забеляза с известно задоволство, че всеки път когато Том се появи на палубата, докато тя е там с майка си и сестрите си, веднага намираше някакво извинение, за да слезе в малката си каюта и да остане там самичка часове наред.
Това не продължи и седмица. Тя бързо върна предишното си самочувствие и предизвикателни маниери. Розите отново разцъфнаха на бузите й, пак започна да се шегува с мастър Уолш и да пее с приятен глас заедно с Дориан, по време на музикалните им занимания. Известно време Гай отказваше да участва в тези вечери, като се оправдаваше със здравословни проблеми и лежеше нещастен върху сламеника си на оръдейната палуба, заслушан в приглушената музика и смях, долитащи отдолу. В края на краищата, позволи на мастър Уолш да го убеди да се върне в групата със своята цитра, макар да запази трагичния героизъм в израза на лицето си, докато свиреше.
Колкото до Том, той с нищо не показваше разкаяние за своята измамна и предателска постъпка. Вярно, известно време не правеше дори опит да заговори Керълайн или да привлече по някакъв начин вниманието й, но в това нямаше нищо ново — обичайното негово коварство. И ето че един ден, по време на занимания, ги хвана.
Керълайн изпусна тебешира си на пода и преди Гай да успее да й го подаде, тя вече се бе навела под масата. Корабът се наклони и тебеширът се плъзна по пода към Том, който го вдигна, връчи й го с превзет поклон, като в същото време не пропусна възможността да надникне в деколтето й. Керълайн застана така, че да не може да я види мастър Уолш и изплези език с развратен поглед. Това не бе детинска закачка, а някакъв подканващ и лъстив, изпълнен със сексуален заряд, жест. Том го прие с похотлива усмивка и намигване, които накараха Керълайн да се изчерви. Всичко това се стовари върху Гай, като удар с юмрук в лицето.
Цял ден размишлява върху случилото се и можа да измисли само един начин да й покаже, колко много е наранен от нея, как е разбила доверието му и целия му свят. Смени мястото си в занималнята. На следващия ден, без да иска разрешение или да дава обяснения, той напусна пейката на Керълайн и се премести на ниското и неудобно столче, в най-отдалечения от нея ъгъл.
Тази тактика има непредвидени и нежелани последствия. Мистър Уолш веднага забеляза промените в класната си стая и се обърна към Гай:
— Защо си се преместил?
— Тук се чувствам по-удобно — сухо отвърна той, без да вдига поглед към Керълайн.
— В такъв случай, — заяви Уолш, — мисля, че ще е добре Том да седне до мистрес Керълайн. Така ще мога по-лесно да го държа под око.
Том не чака да го подканят и до края на предобеда Гай бе принуден да наблюдава игричките на двамата. Смръщил вежди над плочата, Том незабелязано доближи единия си слонски ботуш до елегантната сатенена пантофка под масата и я докосна. Керълайн леко се усмихна, все едно че току-що бе прочела нещо много забавно в книгата, но не отмести крака си.
После Том написа няколко думи на своята плоча и когато Уолш се заплесна да поправя едно решение на Дориан, обърна я така, че тя да може да прочете написаното. Керълайн се изчерви и тръсна къдрици, като че ли беше ядосана, но очите й отново се завъртяха. Тогава тя на свой ред написа нещо на плочата си и го показа на Том. Той се ухили като простак, какъвто, по твърдото убеждение на Гай, си и беше.
Гай се разкъсваше от бясна ревност, но нищо не можеше да направи. Принуден бе да гледа флиртуването им, а омразата му кипеше, докато дойде мигът, когато разбра, че повече не може да я сдържа. Непрекъснато го преследваха картините на ужасните неща, видени долу. Баща му бе прикрил с тялото си по-голямата част от покварата на оная нощ, а и светлината бе твърде оскъдна, но блясъкът на бялата кожа и мъчителното видение на меките, заоблени форми не му излизаха от ума. Мразеше я дълбоко и болезнено копнееше по нея. И ето, отново вижда Том и неописуемите неща които върши, осквернявайки тия непорочни и прекрасни форми. Като прасе! Като гаден шопар, забил грухтяща, мръсна зурла в копанята си. Потърси най-силните думи в своя речник, за да даде израз на цялото си отвращение, но не намери нищо подходящо. Мразя го, реши настървено той. Ще го убия. Бодна го чувство за вина при тази мисъл, но то бързо се изпари, за да отстъпи пред обзелата го дива радост. Да. Ще го убие! Само това му остава.
27.
Гай чакаше подходящ случай. На другия ден по пладне, той се разхождаше напред-назад по предната палуба, докато офицерите на юта, заедно с Том, правеха своите измервания с бакстафите си.
Мастър Бийти обясняваше подробно, как протичат работите на Компанията в Ориента.
— Имаме две кантори на карнатския бряг. Знаете ли къде се намира той, Кортни?
— Да, сър. — Гай бе проучил огромната купчина книги и документи, която му даде мастър Бийти. — Това е онзи отрязък от югоизточното крайбрежие на Индия, разположен между Гат и Коромандел, който дава най-добри възможности за търговия — прилежно изрецитира той.
Мастър Бийти кимна:
— Виждам, че се отнасяте сериозно към задълженията си.
Гай се мъчеше да следи разговора, но вниманието му бягаше към групичката на юта. Видя ги да обсъждат нещо около траверсната дъска при руля, после Том подаде изчислението на баща им.
— Добра работа, момче. Това и ще нанеса върху картата — донесе се гласът на бащата въпреки насрещния вятър. Похвалата прободе Гай в сърцето и укрепи решимостта му.
Баща му още се помайваше на юта. Хвърли остър поглед към платната, провери курса в компасната будка. Представляваше внушителна фигура: висок и широкоплещест, с красиво лице и гъста, вързана на тила коса. Мисълта да се изправи срещу него бе обезсърчаваща. Най-накрая предаде командването на вахтения офицер и се отправи към каютата си.
— Сър — обърна се Гай към мастър Бийти, — бихте ли ме извинил за момент? Има нещо много важно, което трябва да обсъдя с баща си.
— Разбира се — освободи го мастър Бийти. — Ще Ви чакам тук. Ще продължим нашия разговор, който намирам за твърде занимателен.
Гай почука на вратата и когато отвътре се чу „Влез!“, внимателно я отвори. Хал вдигна поглед от корабния дневник, в който нанасяше стойностите на днешните измервания и задържа перото върху страницата.
— Какво има, момче?
Гай си пое дълбоко дъх и отвърна:
— Искам да извикам Том на дуел.
Хал внимателно остави пачето перо в мастилницата и замислено потърка брадичка, преди да проговори:
— За какво става дума?
— Много добре знаеш, татко. Ти беше там. Това е толкова отвратително, че не желая да говоря за него, но Том обиди жестоко мистрес Керълайн.
— А! — възкликна Хал. — Това ли било? — Докато разглеждаше Гай, той си помисли, че ако онова, което правеше долу по гръб малкото курве бе понасяне на обида, значи то доста харесваше обидите. Накрая попита: — И каква ти е тя на теб?
— Обичам я, татко — отвърна Гай с трогателно достойнство, което свари бащата неподготвен.
Той прогони усмивката, тръгнала вече към устните му.
— А дамата има ли представа за тия ти чувства?
— Не знам — призна Гай.
— Не си се обяснявал в любов? Не си сгоден? Не си искал ръката й от мастър Бийти?
Гай се сконфузи.
— Не, татко, още не. Аз съм само на седемнадесет години и…
— Ами тогава, опасявам се, че малко си закъснял. — Хал не говореше грубо. Той отлично си спомняше мъките на първата любов. — Което, при дадените обстоятелства, може да е за добро.
— Не Ви разбирам, сър. — Гай се скова.
Е, само това остава — да се обяснява с малкия пикльо, помисли си развеселен Хал.
— Казано с две думи, след като сега с болка научаваш за… наклонностите — нали може така да го наречем? — на мистрес Керълайн, може би ще проявиш готовност да преразгледаш увлечението си по нея. Дали е достойна тя за това благородно чувство, което й предлагаш? Не намираш ли, че Том ти прави услуга, като разкрива пред теб, макар и по такъв груб начин, истинската й природа? — Хал искаше да добави: „Пределно ясно е, че мистрес Керълайн си е едно малко курве“, но преглътна последното изречение с мисълта, че няма да е особено подходящо да го извика на дуел собственият му син.
— Том я е принудил — заяви Гай с тъпа убеденост. — Затова и трябва да го извикам на дуел.
— Искаш да кажеш, че я е завлякъл в погреба против волята й?
— Може би не, но я е подлъгал. Прелъстил я е.
— Ако извикаш Том на дуел, няма ли целият екипаж да разбере какво е станало между него и нея? Нима искаш баща й да научи за тая нейна дребна простъпка? Искаш да понесе цялата тежест на родителския гняв?
Гай изглеждаше объркан и Хал се възползва от преимуществото си:
— Единствената причина, поради която не съм взел по-сериозни мерки, във връзка с ролята на брат ти в цялата тая работа, е желанието ми да спася репутацията на младата дама, както и бъдещето й. Още ли настояваш да я изложиш?