— Не се оставяй да те дразни — каза Ерик нежно.
Погледнах го. Той държеше ръката ми и се усмихваше. Вътрешно потръпнах.
— Не се притеснявай, не й се връзвам. — А после добавих въодушевено: — Кой й обръща внимание въобще? Ти си спечелил състезанието! Това е невероятно, Ерик. Толкова се гордея с теб!
Прегърнах го силно и си помислих как обичам миризмата му и колко малка и нежна ме караше да се чувствам, като се извисяваше над мен. Но нашият миг на усамотение беше прекъснат, защото все повече и повече хора влизаха.
— Ерик, много се радвам за победата ти — каза Ерин. — Не мога да кажа, че сме особено изненадани. Голяма работа си на сцената.
— Определено. А също и приятелят ти ето там. — Шоуни посочи с очи към Коул. — Той е страхотен Ромео.
Ерик се усмихна.
— Ще му предам.
— Кажи му също така, че ако му трябва едно кафяво захарче за ролята на Жулиета, да погледне точно насам. — Тя посочи към себе си и размърда бедра.
— Сестра ми, ако Жулиета беше черна, не ми се вярва, че историята му с нея би свършила по такъв скапан начин. Искам да кажа, че ние бихме проявили малко повече здрав разум, вместо да пием тази отровна гадост и да минаваме през цялата тази драма само заради кофти проблеми с родителите.
— Именно — потвърди Шоуни.
Никой от нас не обърна внимание на очевидното — че Ерин със своите сини очи и руса коса определено не беше чернокожа. Но дотолкова бяхме свикнали с Шоуни да са Близначки, че не го направихме на въпрос.
— Ерик, беше невероятен! — каза Деймиън, който бързаше към нас, следван от Джак.
— Поздравления — промълви Джак срамежливо, но искрено.
Ерик им се усмихна:
— Благодаря, момчета. Хей, Джак. Бях прекалено нервен преди представлението и не успях да те поздравя. Радвам се, че ще сме съквартиранти.
Лицето на Джак грейна, а аз стиснах ръката на Ерик. Това беше една от причините, поради които го харесвах толкова много. Освен че притежаваше невероятен талант и красота, той беше наистина свестен. Много други момчета на негово място нямаше да удостоят с вниманието си един третокурсник, дори биха се подразнили, че ще им се налага да делят стаята си с начинаещ хлапак. Ерик определено не беше от този тип и неизбежно го сравних с Хийт, който би избеснял, ако му се наложеше да живее с гей. Не че Хийт беше злобар, но пък беше типичен младеж от Оклахома, което включва и тесногръда хомофобия. Това ми напомня, че изобщо не съм питала Ерик откъде е. Ама и аз съм една!
— Зоуи, чуваш ли ме?
Въпросът на Деймиън прекъсна мисловното ми бърборене, но всъщност не чух какво ме попита.
— Ехо! Земята вика Зоуи! Попитах дали си обърнала внимание на времето. Спомняш ли си, че ритуалът ти започва в полунощ?
Погледнах си часовника. Ох, мамка му, беше 11:05! Трябваше да се преоблека, да отида до залата, да запаля свещите, да подготвя специално петте свещи за елементите и да подредя масата за богинята.
— Ерик, извинявай, но трябва да тръгвам. Имам милион неща да свърша преди началото на ритуала. — Погледнах всеки от приятелите си в очите. — И вие ще ми трябвате. — Те кимнаха като марионетки. После се обърнах към Ерик: — И ти ще дойдеш, нали?
— Да. Което ми напомня, че ти нося нещо от Ню Йорк. Изчакай само секунда и ще ти го донеса. Той забърза към актьорската стаичка.
— Прекалено е готин, за да е истински — каза Ерин.
— Да се надяваме, че и за приятеля му важи същото — добави Шоуни, като отправи съблазнителна усмивка към Коул (който се намираше в другия край на залата) и както забелязах, той й отвърна.
— Деймиън, успя ли да ми намериш евкалипт и салвия? — Вече започвах да се изнервям. По дяволите, трябваше да хапна. Стомахът ме болеше от глад.
— Не се притеснявай, Зи. Приготвил съм каквото трябва.
— Всичко ще мине перфектно, ще видиш — увери ме Стиви Рей насърчително.
— Да, няма нужда да нервничиш — подкрепи я Шоуни.
— Ще бъдем до теб — завърши Ерин.
Усмихнах им се, невероятно щастлива, че имам такива приятели. Ерик се върна и ми връчи голяма бяла кутия. Поколебах се известно време и накрая Шоуни нетърпеливо извика:
— Зи, ако не я отвориш, аз ще го направя!
— Абсолютно вярно — подкрепи я Ерин.
Нетърпеливо махнах връзката, отворих капака и възкликнах (едновременно с всички, които стояха достатъчно близо, за да видят какво има вътре). Това беше най-невероятната рокля, която можех да си представя. Беше черна, но заради специфичната си материя хвърляше сребристи металически отблясъци, така че при всяко докосване със светлината проблясваше като падаща звезда в нощното небе.
— Ерик, прекрасна е! — Гласът ми прозвуча някак приглушено, защото полагах всички усилия да не се изложа и да не избухна в сълзи.
— Исках да ти подаря нещо специално за първия ти ритуал като лидер на «Дъщерите на мрака»
Прегърнахме се още веднъж, преди с приятелите ми да се отправим към залата на ритуала. Притисках роклята към сърцето си и се опитвах да не мисля, че докато Ерик ми е купувал този невероятно хубав подарък, аз съм се натискала с Хийт или флиртувала с Лорън. Вътрешният ми глас обаче не спираше да повтаря: Не го заслужаваш… не го заслужаваш… не го заслужаваш…
Двадесета глава
— Шоуни, Ерин и Стиви Рей, започнете да палите белите свещи. Деймиън, ти подреди цветните свещи за елементите, а аз ще приготвя масата за Никс.
— В килера ли са? — попита Деймиън.
— Да — извиках от кухнята.
Подредих голяма табла с пресни плодове, сирена и месо. Оставаше да извадя виното от хладилника и да аранжирам храните върху масата в средата на големия кръг от бели свещи. На масата вече беше поставен гравираният бокал, както и красива статуя на богинята. Имаше и една продълговата елегантна запалка точно до виолетовата свещ, която щях да запаля, за да призова духа.
Масата символизираше изобилието, с което Никс дарява своите деца — вампирите и новаците. Беше ми приятно да подреждам масата на богинята. Действаше ми успокояващо — нещо, от което ужасно се нуждаех в момента. Докато нареждах храната и виното, си мислех за заклинанията, които ще използвам в ритуала. Погледнах часовника и сърцето ми се разтуптя — оставаха само петнайсет минути. Учениците вече бяха започнали да пристигат, но смутено заставаха в по-отдалечените краища на залата и гледаха как Близначките и Стиви Рей палят свещите. Може би не само аз бях нервна тази вечер. Това, че сега съм лидер на «Дъщерите на мрака», е голяма промяна. Афродита е била лидер в продължение на две години и през това време групата се е превърнала в снобарска клика, която се подиграваше на всички, които не са част от нея.
Е, днес нещата щяха да се променят.
Погледнах към приятелите си. Всички побързахме да се преоблечем преди ритуала и те до един избраха черни дрехи, за да са в тон с красивата рокля, която Ерик ми подари. Погледнах се за милионен път. Роклята беше семпла, но красива. Имаше дълбоко, обло деколте, но не чак толкова дълбоко колкото проститутските рокли на Афродита. Беше с дълги ръкави и стеснена в кръста, откъдето се разкрояваше до земята. Сребърните нишки проблясваха на светлината от свещите при всяко мое движение. Проблясваше и огърлицата, която носех на врата си. Всеки член на «Дъщерите и Синовете на мрака» носеше същата, моята обаче беше инкрустирана с алмадин. И беше намерена до мъртвото тяло на Крис. Е, не точно моята, но същата като моята. Съвсем същата.
Не. Няма да мисля за лоши неща сега. Ще се концентрирам над положителното и над подготовката си за призоваването. Деймиън се върна с голям поднос, на който имаше четири големи свещи, символизиращи четирите елемента — жълта за въздуха, червена за огъня, синя за водата и зелена за земята. Вече бях поставила виолетовата свещ — на духа — върху масата на Никс. Замислих се колко елегантно изглеждат приятелите ми, облечени в черно, със сребърните си огърлици. Стиви Рей вече беше заела мястото си от северната страна, която символизираше земята. Деймиън й подаде зелената свещ. Наблюдавах ги, за да не стане някое объркване. Когато докосна свещта, очите й се разшириха и тя нададе нещо средно между стенание и вик. Деймиън се обърна към нея толкова рязко, че трябваше да хване с ръка останалите свещи, за да не паднат от подноса.
Усети ли го? — гласът на Стиви Рей прозвуча особено.
Деймиън изглеждаше развълнуван и кимна в знак на съгласие.
— Да, и аз усетих уханието.
Двамата се обърнаха към мен.
— Зоуи, можеш ли да дойдеш за момент? — извика той. Говореше съвсем нормално и ако не бях видяла какво се случи, щях да си помисля, че имат нужда от помощ за свещите.
Веднага тръгнах към тях и попитах тихо:
— Какво става?
— Кажи й. — Деймиън подкани Стиви Рей.
Все още пребледняла и стресната, тя ме попита:
— Усещаш ли уханието?
Ухание? — намръщих се аз. — Какво… — И тогава го усетих — на свежа окосена трева, билки и още нещо, което ми напомняше на прясно разораната земя в лавандуловата ферма на баба. — Да, усещам го — казах колебливо. — Но не съм призовавала земята. — Дарбата ми беше да материализирам елементите при призоваване. След цял месец все още не съм напълно сигурна в какво точно се състои тази дарба, но едно нещо знаех със сигурност — когато призовавах всеки елемент, можех да го усетя физически. Вятърът задухваше силно покрай мен, когато призовавах въздуха, усещах силна жега, когато призовавах огъня (и честно казано, се изпотявах). Усещах хладния повей на морето, когато призовавах водата. А когато призовавах земята, усещах миризмата на почва и допира на трева под краката си (дори когато бях с обувки, нещо още по-странно).
Но както казах, все още не бях започнала с призоваването, а Стиви Рей и Деймиън вече усещаха земята. Изведнъж Деймиън си пое рязко въздух и устните му се разтеглиха в широка усмивка.
— Стиви Рей има дарба за земята!
— А? — възкликнах аз объркано.
— Няма начин — отсече Стиви Рей.
— Опитай следното, Стиви Рей. — Въодушевлението на Деймиън растеше с всяка изминала секунда. — Затвори очи и си помисли за земята. — После погледна към мен. — А ти не си мисли за нея!
— Добре — казах набързо.
Ентусиазмът му беше заразителен. Би било прекрасно, ако Стиви Рей имаше дарба за земята. Да имаш дарба е благословия от Никс и аз щях да се радвам, ако най-добрата ми приятелка е получила такава дарба от нашата богиня.
— Добре. — Стиви Рей беше останала без дъх, но затвори очи.
— Какво става тук? — попита Ерин.
— Тя защо е със затворени очи? — намеси се и Шоуни. А после добави: — И защо тук мирише така силно на окосена трева? Стиви Рей, заклевам се, че ако си си купила някакъв идиотски парфюм, направо ще те набия.
— Ш-т! — Деймиън сложи пръст на устните си. — Предполагаме, че Стиви Рей има дарба за земята.
— Я!
— Брей.
— Не мога да се концентрирам, като ми приказвате на главата! — извика Стиви Рей и отвори очи, за да погледне ядосано Близначките.
— Извинявай.
— Опитай пак — окуражиха я те.
Тя кимна и отново затвори очи. Аз полагах усилия да не мисля за земята, което е доста трудно, защото допреди секунди въздухът беше изпълнен с ухание на окосена трева, цветя… дори чувах чуруликането на птички.
— О, боже мой! Стиви Рей има дарба за земята! — изтърсих изведнъж.
Стиви Рей ококори очи и сложи и двете си ръце пред устата — изглеждаше шокирана и развълнувана.
— Стиви Рей, това е невероятно! — възкликна Деймиън и след секунди всички я прегръщахме, а тя се смееше през сълзи.
И тогава се случи нещо. Получих едно от моите предчувствия. И този път (за щастие) беше положително.
— Деймиън, Ерин, Шоуни, искам да заемете местата си в кръга.
Те ме погледнаха въпросително, но явно усетили категоричността в тона ми, веднага изпълниха искането ми. Не че им бях шеф, но приятелите ми изпитваха респект към това, че съм в обучение за Висша жрица. Те заеха местата си според начина, по който ги бях разпределила преди време, когато бяхме само петимата и искахме да направим призоваване, за да определим дали наистина имам дарба за елементите, или е просто плод на развинтеното ми въображение.
Докато заемаха местата си, погледнах към учениците, които вече изпълваха залата. Определено се нуждаех от външна помощ. Тогава видях Ерик и Джак да влизат и им помахах да дойдат насам.
— Какво има, Зи? Изглеждаш много развълнувана. — И добави по-тихо: — А в тази рокля изглеждаш точно толкова секси, колкото си представях.
— Благодаря ти, чудесна е. — Вече нямах търпение да видя това, което щеше да се случи всеки момент. — Джак, ще отидеш ли до Деймиън, за да вземеш подноса със свещите и да го донесеш тук в средата?
— Да, няма проблем — каза Джак и се разтича да изпълни заръката ми. Е, не че точно е тичал, но се запъти доста живо.
— Какво става? — попита Ерик.
— Ще видиш — отвърнах аз, неспособна да потисна въодушевлението си.
Джак се върна с подноса. Концентрирах се за секунда и реших, че инстинктите ми ме насочват правилно. Взех червената свещ и я подадох на Ерик.
— Би ли занесъл това на Шоуни?
— Просто така да й я занеса? — учуди се той.
— Да, подай й свещта и обърни внимание.
— На какво?
— По-добре да не ти казвам предварително.
Той вдигна рамене и ми хвърли поглед, който казваше, че може да съм секси, но също така и да съм загубила ума си. Все пак отиде при Шоуни. Тя стоеше на източната страна на кръга, откъдето щях да призова огъня.
— Вземи свещта от него — казах й аз и се концентрирах над Ерик и колко готин изглежда, за да не мисля за огън.
— Добре — отвърна Шоуни и вдигна рамене.
Наблюдавах я внимателно, но нямаше нужда. Това, което стана, беше толкова очевидно, че някои от учениците, които стояха от външната страна на кръга близо до Шоуни, възкликнаха едновременно с нея. В момента, в който тя докосна свещта, се чу пукот, дългата й черна коса настръхна и започна да пращи, а нежната й шоколадова кожа засвети, сякаш излъчваше вътрешна светлина.
— Знаех си! — извиках аз радостно и се разскачах от въодушевление.
Шоуни отмести поглед от светещото си тяло към мен.
— Аз ли правя това?
— Да, ти!
— Имам дарба за огън!?
— Да, точно така — извиках радостно.
Чуха се доста възклицания от все по-нарастващата тълпа, но сега нямах време за тях. Следвайки интуицията си, помахах на Ерик да се върне обратно в центъра на кръга и той го направи с широка усмивка на лицето.
— Това е най-якото нещо, което съм виждал — усмихна ми се.
— Само почакай. Ако съм права, а аз мисля, че съм, ще има още. — Връчих му синята свещ. — Сега занеси това на Ерин.
— Твоето желание е заповед за мен! — изрече смирено той и ми се поклони по ренесансов маниер. Ако някой друг направи същото, ще изглежда като пълен идиот, но Ерик беше невероятно секси. Отчасти като джентълмен, отчасти като лошото момче Джак Спероу. Мислех си единствено за него, когато занесе свещта на Ерин.
— Вижте пода! — извика Ерин.
В кръг около нея на пода сякаш вълни се движеха нагоре-надолу, все едно бе застанала на брега на океана. После погледна към мен и извика:
— О, Зи! Имам дарба за водата!
— Да-а-а!
Ерик се върна бързо при мен. Не се налагаше да му казвам да вземе жълтата свещ и да я връчи на Деймиън, само му кимнах за потвърждение.
Той тръгна към източната страна на кръга, където трябваше да властва елементът въздух и където Деймиън нервно пристъпваше от крак на крак. Ерик му подаде свещта, но той не я взе. Изглеждаше твърде уплашен.
— Всичко е наред, вземи я.
— Сигурна ли си? — Той хвърли нервно поглед към вече огромната тълпа ученици, които го гледаха нетърпеливо.
Разбирах какво не е наред. Деймиън се опасяваше, че може да се провали и да остане встрани от магията, която се случи на момичетата. В учебника по социология четох, че е огромно изключение такава могъща сила, като дарба към елемент, да бъде дадена на мъж. Никс даряваше мъжете със способности, които много често бяха свързани с физическото развитие. Например Дракона, нашият учител по фехтовка, беше надарен с невероятни бързина и точност. Въздухът беше определено женска сила и щеше да е доста странно Никс да е дарила с нея Деймиън. Но вътре в себе си имах положително усещане. Кимнах му и засвидетелствах вярата си в него: