- Репхайм обезателно ще знае нещо. А аз трябва да го науча - каза тя решително и стисна здраво кормилото.
Ако се наложеше, тя щеше да използва силата на тяхното Обвързване, силата на елемента си и всяка частица от тялото си, за да получи информацията. Без да обръща внимание на болката, ужаса и вината, които тази мисъл я караше да изпитва, тя натисна педала на газта и стигна до музея.
Не се налагаше да мисли къде да го намери, Просто знаеше. Входната врата на основната сграда вече беше разбита и тя се промъкна в мрачната и студена сграда, следвайки невидимите следи, които той бе оставил. Не се налагаше да поглежда към вратата на балкона, за да разбере, че той е навън. Тя просто знаеше това. Винаги знам къде е, помисли си тя мрачно.
Той не се обърна веднага към нея и тя се почувства доволна от това. Имаше нужда от малко време, за да се подготви за гледката.
Е, все пак дойде - каза той, без да се обръща.
Гласът ,wv... този човешки глас. Порази я отново, както първия път, когато го чу.
- Ти ме повика - каза тя, опитвайки се да запази тона си хладнокръвен и да задържи под контрол гнева, който изпитваше към ужасния му баща.
Той се обърна и погледите им се срещнаха.
Изглежда изтощен, беше първата й мисъл. Ръката л/у отново кърви.
Тя все още изпитва болка, беше неговата първа мисъл. И е изпълнена с гняв.
Гледаха се един друг мълчаливо, никой не искаше да изрече пръв мислите си на глас.
- Какво се е случило? - попита той най-после.
- Откъде знаеш, че нешо се е случило? - отвърна тя остро.
Той се поколеба, преди да отвърне, като очевидно избираше думите си внимателно:
- Знам го от теб.
- Говориш безсмислици. Репхайм. - Гласът, с който изрече името му, отекна във въздуха около тях и нощта се
обагри със спомена за блещукащата червена мъгла, която той изпрати, за да я утеши.
- Така е, защото нищо не разбирам от тези неща - каза той е дълбок и нежен глас. - Не разбирам нищо ог това Обвързване, ще трябва да ми обясниш.
Стиви Рей усети, че се изчервява.
Той казва истината, осъзна тя. Нашето Обвързване з/г дава възможност да научава разни неща за мен! А и как би могъл да го разбере, като и аз едва го разбирам.
- Значи казваш, че си разбрал, че нещо се е случило, понеже си го усетил от мен?
- Почувствал, а не усетил поправи я той. Чувствам болката ти. Не точно както преди, първия път. когато пи от мен. Тогава цялото ти тяло гореше от болка. А тази вечер бе някак емоционално, не физическо.
Тя го гледаше с изумление:
- Да, емоционално е. И все още ме боли.
- Разкажи ми какво се е случило.
Вместо отговор, тя го попита:
- Защо ме повика тук?
- Ти изпитваше болка. Можех да го усетя много ясно. -Той замълча, смутен от това. което казва. - Исках това да спре, така че ти пратих сила, която да те успокои, и те повиках при мен.
- Защо го направи? Каква беше гази червена мъгла?
Отговори на въпроса ми и аз ще отговоря на твоя.
- Добре. Това, което се случи, е, че твоят баща уби Хийт, момчето, което бе консорт на Зоуи. Тя е видяла това и не е успяла да го спре, така че душата й се е пръснала.
Репхайм продължаваше да се взира в нея така, че Стиви Рей усети как погледът му преминава през тялото й и се насочва директно към душата й. Не можеше да отмести поглед и колкото по-дълго се гледаха, толкова по-трудно й ставаше да задържи гнева си. Очите му бяха толкова човешки. Единствено цветът им беше странен, но за Стиви Рей червеното в тях не бе толкова чуждо, колкото би тряб-
и лиги ин А
вало. Даже беше стряскащо познато и близко, неотдавна изпълваше и нейните собствени очи.
- Нямаш ли какво да кажеш за това? - извика тя и отмести поглед от него.
- Има оше. Какво е това, което не ми казваш?
Концентрирайки се върху гнева си, тя отново го погледна
в очите.
- Душата на твоя баща също се е пръснала.
Репхайм примига и ужас премина през червените му очи:
Не го вярвам.
- Аз също, но Неферет е занесла безжизненото му тяло пред Висшия Съвет и определено те са се вързали на историята. Знаеш ли какво си мисля? - Тя изобщо не почака да й отговори, а директно продължи, извисявайки гневно глас. - Мисля, че Калона е последвал Зоуи в Отвъдното, защото е тотално обсебен от нея.
Стиви Рей посегна с ръка и избърса сълзите, които се стичаха по бузите й.
- Това е невъзможно. - Репхайм звучеше почти толкова разстроен, колкото и тя. Баща ми не може да се завърне в Отвъдното. Този свяг е абсолютно забранен за него.
Е, очевидно е намерил начин да заобиколи забраната.
- Намерил е начин да заобиколи забраната на Богинята, която лично го е прогонила? Как би могъл да го направи?
- Никс го е изритала от Отвъдното? - възкликна Стиви Рей.
Изборът беше на баща ми. Той бе един от воините на Никс. Техният Обет беше прекъснат, когато той слезе на земята.
- О, Боже мой! Калона е бил на страната на Никс?
Без сама да осъзнава какво прави, Стиви Рей пристъпи крачка напред към Репхайм.
- Да, защитавал я е от Мрака.
Той отмести поглед и се взря в нощта.
- Какво се е случило, защо е бил прогонен?
- Той не обича да говори за това. Знам само, че случилото се го е изпълнило с гняв, който гори от векове.
- И така си бил създаден ти, от този гняв.
Погледите им отново се срещнаха.
-Да.
- И ти ли си изпълнен с него? С този гняв и мрак? - не успя да се въздържи тя и попита.
Нямаше ли да знаеш, ако бях? Точно както аз знам за болката ти. Нали това значи Обвързването?
- Е, това е доста сложно. Виж, за теб всичко това е малко ново, докато аз съм вампир. За един консорт е много по-лесно да усети чувствата на своя вампир, отколкото обратното. Това, което мога да получа от теб, е...
- Силата ми прекъсна я той. Не звучеше ядосано, а просто уморено и безнадеждно. - Получила си силата ми на безсмъртен.
- Мамка му! Затова се възстанових толкова бързо.
- Да, точно затова пък аз не успявам.
Стиви Рей примига от изненада.
- Представям си, сигурно се чувстваш ужасно. Изглеждаш доста зле.
А ти изглеждаш здрава и отново цяла.
- Здрава съм, но няма да бъда цяла, докато не намеря начин да помогна на Зоуи. Тя е най-добрата ми приятелка, Репхайм. Не мога да допусна да умре.
- А той ми е баща. Аз също не мога да допусна да умре.
Те се гледаха един друг в опит да открият смисъл в случващото се между тях. То ги теглеше един към друг, въпреки болката и гнева, които разделяха световете им.
- Какво ще кажеш за следното: ще ти вземем нещо за ядене, а аз ще се опитам отново да превържа крилото ти. Няма да е много забавно за никой от двама ни. После ще помислим какво ще правим със Зоуи и баща ти. Ти би трябвало да знаеш нещо. Не мога да усещам емоциите ти така, както ти усещаш моите, но ще разбера, ако ме лъжеш. Също така съм напълно сигурна, че мога да те открия където и да си. Така че ако решиш да ме лъжеш за нещо и да прецакаш
Зоуи, давам ти думата си, че ще се изправя срещу теб с цялата сила на елемента си. плюс силата на твоята кръв.
- Не смятам да те лъжа - тихо каза той.
- Добре. Нека да влезем в музея и да потърсим кухнята.
Стиви Рей напусна балкона и гарванът-демон я последва,
сякаш беше свързан с нея чрез невидима, но неразрушима верига.
- С тази сила би могла да имаш всичко, което пожелаеш на този свят - каза Репхайм между две хапки от огромния сандвич, който тя му направи от неща, намерени в хладилника на ресторанта.
- Не, не точно. Искам да кажа ясно. че мога да повлияя на един уморен и скапан от работа нощен пазач да забрави, че ни е видял, но не мога, как да кажа, да завладея света или нещо такова.
- Това е доста добра способност.
Не, по-скоро е отговорност, която не искам да поемам. Виж. не искам хората да правят, каквото ги накарам. Просто не е правилно. Не и ако съм на страната на Никс.
- Зашото богинята ги не вярва, че е редно да даде на творенията си обектите на техните желания?
Стиви Рей го изгледа за момент и завъртя една къдрица около пръста си. Запита се дали той не се шегува с нея, но червените му очи показваха, че е напълно сериозен. Тя си пое дълбоко дъх и обясни:
- Защото Никс вярва, че всеки трябва да има свободна воля и когато аз обърквам мислите на някой човек, като му въздействам, му отнемам свободния избор. А това просто не е правилно.
- Наистина ли мислиш, че всеки на този свят би трябвало да има свободен избор?
- Да. Затова съм тук и говоря с теб. Зоуи ми даде тази възможност. И сега, за да й върна услугата, трябва да й помогна.
- Ти ми спаси живота, надявайки се, че ще избера път. различен от този на баща ми.
Стиви Рей се изненада, че той го каза толкова спокойно, но не попита кое е предизвикало честността му.
- Да, казах ти го, когато затворих тунела след теб и те оставих да си тръгнеш, вместо да те предам на приятелите си. Ти сам се разпореждаш с живота си сега. Не си задължен нито на баща си, нито на някой друг. - Тя замълча за миг, а после каза останалото на един дъх. - А и ти вече започна да вървиш по друг път, когато ме спаси на покрива.
- Неизплатеният дълг е нещо много опасно и не бих искал да го нося дълго. Беше напълно логично да изчистя сметките помежду ни.
Да, това ми стана ясно, но какво ще кажеш за днес?
- Днес?
Изпрати ми силата си. за да ме успокои, и ме повика при себе си. Щом притежаваш такава сила. защо не я използва, за да прекъснеш Обвързването? Това би прекратило и твоята болка.
Той спря да се храни и аления! му поглед срещна нейния.
Не ме изкарвай такъв, какъвто не еъм. Прекарал съм векове сред мрака. Със злото сме близки приятели. Свързан съм с баща си. Той е изпълнен с гняв, който би могъл да изпепели този свят, и ако се завърне, моята съдба е да застана до него. Виж ме такъв, какъвто съм наистина, Стиви Рей. Аз съм създание от кошмарите, сътворено чрез насилие и ярост. Движа се сред живите, но съм различен от тях. Нито безсмъртен, нито човек, нито звяр.
Думите му отекнаха във вените на Стиви Рей. Тя знаеше, че той бе напълно откровен с нея. Но в него имаше още нещо, не беше само тази машина от гняв и злоба. Знаеше го. защото го виждаше с очите си.
- Е, Репхайм, да приемем, че може и да си прав.
- Което значи, че също т&ш може и да греша ли?
- Просто го казвам - отвърна тя и вдигна рамене.
Без да отвърне нищо, той поклати глава и се върна към яденето. Тя се усмихна и продължи да си прави сандвич с пуешко.
СЕДМА ГЛАВА
Стиви Рей
Е, започна тя, докато мажеше горчица по хляба. -Каква е твоята теория за изчезването на баща ти?
Погледите им се срещнаха и от единствената дума, която той произнесе, кръвта й изстина.
- Неферет.
- Далас ми каза, че Неферет е занесла безжизненото тяло на Калона пред Висшия Съвет.
- Кой е този Далас? - попита Репхайм.
Едно момче. Е. явно Неферет е предала Калона, въпреки че изглеждаха като двойка.
Неферет съблазняваше баща ми и се преструваше на негова партньорка, но единственото, за което наистина й пука, е самата тя. Ако той е изпълнен с гняв, тя е изпълнена единствено с омраза. А омразата е много по-опасна.
- Значи смяташ, че Неферет е готова да предаде Калона, за да се спаси? - попита Стиви Рей.
- Убеден съм, че тя би предала всеки, ако това ще й е от полза.
- Какво би спечелила с предаването на Калона, особено ако е безжизнен и т.н.?
- Като го предава на Висшия Съвет, сваля подозренията от себе си - отвърна Репхайм.
- Да, в това има смисъл. Знам, че тя иска смъртта на Зоуи. И въобще не й пука за Хийт. Всъщност Неферет би била доволна от факта, че виждайки как Калона убива Хийт, Зоуи ще запрати всичката си сила срещу него, без да е в състояние да го спре, и това ще пръсне душата й. На практика това състояние е на крачка от смъртта.
Репхайм я прониза с поглед:
- Зоуи е нападнала баща ми със силата на елемента дух, така ли?
- Да, така ми казаха Ленобия и Дракона.
- В такъв случай той е смъртно ранен.
Репхайм отмести поглед и не каза нищо повече.
- Хей, трябва да ми разкажеш всичко, което знаеш. - Той не отговори и тя въздъхна примирено. - Добре, ето ти моята истина. Дойдох тук, решена да те заставя да говориш и да ми разкажеш всичко за баща си, за Отвъдното и т.н. Но ето че сега съм тук и на практика не мога да те заставя да го направиш. - Тя докосна ръката му колебливо. Цялото му тяло потрепна, когато пръстите й докоснаха кожата му, но той не се отдръпна. - Не може ли да работим заедно? Ти наистина ли искаш Зоуи да умре?
Той отново я погледна:
- Нямам никаква причина да искам смъртта на приятелката ти, но ти искаш да навредиш на баща ми.
Стиви Рей въздъхна безнадеждно:
- А какво ще кажеш да направя компромис с това, което искам? Да кажем, че искам просто Калона да ни остави на мира.
- Не мисля, че това е възможно изобщо - отвърна Репхайм.
- Но е възможно да го искам. Точно сега и Зоуи и Калона са без души. Знам, че баща ти е безсмъртен, но не може да е все едно колко време душата му е извън тялото.
- Да, не е все едно.
Така че, нека да работим заедно и да видим какво можем да направим, за да ги върнем и двамата, и тогава ще решим какво ще действаме после, ако това после дойде някога.
- Съгласен съм.
- Добре! - Тя стисна ръката му, а после се отдръпна. -Казваш, че Калона е ранен. Какво имаш предвид?
- Тялото му не може да бъде убито, но ако духът му е ранен, той отслабва физически. По този начин Ая е успяла да го плени в капана си. Духът му е бил замъглен от емоции, свързани с нея. Това го е объркало и отслабило, затова и тялото му е станало уязвимо.
- Точно така Неферет е успяла да го занесе пред Висшия Съвет. Зоуи е наранила душата му и тялото му е станало уязвимо.
- Би трябвало да има още нещо. Ако Ая не го бе затворила в земята, баща ми е щял да дойде на себе си почти мигновено. Докато е свободен, той има способността да се възстановява бързо.
- Е, явно Неферет го е пленила, преди да се е възстановил. Тя е толкова зла, че сигурно му е изкарала въздуха с мрачните си сили.
- Точно така! Репхайм се изправи въодушевено и изохка от болка в крилото. Разтривайки ранената си ръка, той седна обратно и го притисна към себе си. - Тя е продължила атаката върху душата му. Неферет е Тси Сгили. Използва тъмни сили и получава способностите си от Мрака.
-Тя уби Шекина, без дори да я докосне - спомни си Стиви Рей.
- Докосна я. но не с ръце. Тя може да контролира нишките на убийствата, за които е отговорна, и всяка жертва я прави все по-силна. Тази сила е погубила Шекина и с зова се е изправила срещу баша ми, когато е бил ранен и слаб.
- Но какво е намислила да прави с него?
- Да задържи тялото му и да използва духа му за своите цели.
- Което ще я направи да изглежда една от добрите пред Висшия Съвет. Обзалагам се, че чупи китки и оплаква „бедната Зоуи“. Сигурно твърди, че е нямала представа за намеренията на Калона.
- Тси Сгили е много могъща. Защо би излязла пред Съвета с някакви си преструвки?
- Неферет не иска те да разберат колко е зла и че намерението й е да управлява света. Едва ли е готова да се противопостави на хората и вампирите едновременно. Поне не и засега. Така че не би искала Съветът да знае, че желае смъртта на Зоуи.
- Баща ми със сигурност не иска Зоуи мъртва. Той просто иска да я притежава.
Стиви Рей го погледна строго:
Според някои от нас да бъдеш притежаван против волята си е дори по-лошо от смъртта.
Той изсумтя:
- Искаш да кажеш нещо като да се Обвържеш по случайност?
Стиви Рей се намръщи:
- Не, нямам това предвид.
Той изсумтя още веднъж и продължи да разтрива ранената си ръка: