— Кажи й да го донесат.
— За нещастие тя се бои да го мести.
— Какво му е?
След нова поредица от въпроси и отговори, които на Хоуг звучаха повече като уговаряне на сделка, Ченг-син преведе:
— Къщата е само на една-две улици оттук. Нейният брат е… — Той се закашля, като търсеше думата — спи като мъртвец, но е жив, бълнува и има температура. — Гласът му стана меден. — Жената се бои да го премести, уважаеми Доктор овладял науките. Брат й е самурай, тя твърди, че много важни хора ще са щастливи, ако вие му помогнете. Мисля, че казва истината.
От вестниците в Хонконг Хоуг бе запознат колко са важни самураите като абсолютна управляваща класа в Япония и че всичко, което може да спечели тяхното доверие и помощта им, ще помогне на британското влияние. Той я огледа. Жената веднага сведе очи. Стана по-нервна. Изглеждаше на петнайсет-шестнайсет години и чертите й не приличаха на тези на селяните, имаше хубава кожа. „Ако брат й е самурай, тя — също“ — помисли си докторът заинтригуван. — Как се казва?
— Уки Ичикава. Моли да побързате. — Брат й важен самурай ли е?
— Да — отвърна Ченг-син. — Ще ви придружа, не се страхувайте.
Хоуг изсумтя:
— Да се страхувам? Аз? Само сифилис да не е! Почакайте тук. — Отиде до хирургията, отвори тихо вратата. Бабкот бе погълнат изцяло с абсцес на зъб, с коляно върху гърдите на младежа, ужасената му майка кършеше ръце и бъбреше. Реши да не го безпокои:
На портата сержантът от охраната учтиво ги спря и ги попита къде отиват.
— Ще изпратя няколко от моите момчета с вас. Повече охрана за по-сигурно.
Момичето се опита да ги разубеди да не вземат войници.
Но сержантът беше непреклонен. Не й оставаше нищо друго, освен да се съгласи, и още по-нервно ги поведе по някаква улица; навлизаха от една алея в друга. Селяните, които подминаваха, отклоняваха погледа си и се скриваха. Хоуг носеше лекарската си чанта. Над върховете на покривите пак се виждаха храмовете и се чувстваше спокоен и радостен, че войниците са с тях, знаеше, че е глупаво да върви без охрана. Ченг-син ситнеше до него с дълга тояга в ръце.
„Тази млада дама не е това, за което се представя“ — помисли си Хоуг, въобще не бе развълнуван от приключението.
В следващата уличка тя спря пред портата на висока ограда и почука. Отвори се една решетка, после вратата. Когато слугата видя войниците, понечи да я затръшне, но момичето заповеднически му нареди да не го прави.
Градината беше малка, добре поддържана, но не и разточителна. На стъпалата, водещи към верандата на малката шоджи къща, непознатата изу дървените си обувки и ги помоли да направят същото. Това беше неочаквано за Хоуг, обут с високи ботуши. Младата дама веднага заповяда на слугата да му помогне и той тутакси се подчини.
— Вие по-добре вардете в двора — рече Хоуг на войниците, смутен от дупките в чорапите си.
— Да, господине. — Единият от гренадирите провери пушката си. — Аз ще огледам отзад. При нужда просто викнете.
Момичето плъзна шоджи. Ори Риома, шиши от нападението на Токайдо, лежеше върху футони, чаршафът беше мокър, една прислужничка му вееше. Ококори очи, когато видя Хоуг, а не Почетния доктор, гигантския лечител, когото очакваше, и се измъкна навън, щом европеецът влезе тежко.
Ори беше в безсъзнание, в кома — мечовете му лежаха на ниска лавица наблизо, имаше подредени цветя в такояма. Хоуг приклекна. Челото на младежа гореше, лицето му бе зачервено — опасно висока температура. Причината беше очевидна; Хоуг смъкна превръзката от рамото му и горната част на ръката.
— Господи — измърмори той, като видя колко е загноила, блъсна го отвратителна миризма, а тъканта бе почерняла, — гангрена около раната от куршума.
— Кога е бил прострелян?
— Тя не знае точно. Преди две или три седмици.
Докторът погледна раната още веднъж. После, забравил за присъстващите, излезе, седна на ръба на верандата и се загледа в пространството.
„Единственото, от което се нуждая сега, е моята чудесна болница в Хонконг и добрите хирургически инструменти, чудесните ми медицински сестри Найтингейл и малко късмет, за да спася този злочест младеж. Шибани пушки, шибани войски, шибани политици…
За Бога, през целия си живот се опитвах да закърпвам осакатяванията от оръжия, в повечето случаи не успявах — шест години с Източна индийска компания в шибания Бенгал, петнайсет години в колонията и годините на Опиумната война за наркотици, доброволец в Крим, най-кървавата от всички войни, с отделението на хонконгската болница. Шибани пушки! Господи, какво прахосване!“
След като си наложи да се успокои, лекарят запали пура с рязани краища, издуха дима, после хвърли клечката кибрит. Шокираният прислужник веднага се втурна напред и взе оскърбителния предмет.
— О, съжалявам — измърмори Хоуг, не бе забелязал невероятната чиста наоколо. Вдъхна дълбоко, после прогони от мислите си всичко, освен младежа. Миг по-късно се реши, понечи да хвърли угарката, спря се и я подаде на прислужника; онзи се поклони и отиде да я зарови.
— Ченг-син, кажи й, че съжалявам, но независимо дали ще оперирам или не, брат й ще умре. Съжалявам.
— Тя казва: „Ако умре, е карма. Ако не му се помогне, ще умре днес-утре. Моли да опитате“ — добави Ченг-син меко: — Доктор овладял науките, този младеж е важен. Важно е да опитате, хей?
Хоуг погледна момичето. То му отвърна с поглед.
— Додзо, хо ге сама — рече. — Моля!
— Много добре, Уки. Ченг-син, кажи й отново, че не мога да обещая нищо, ала ще опитам. Ще ми е нужен сапун, много гореща вода в купи, много чисти чаршафи, много чаршафи, разкъсани на ивици, и превръзки, много тишина и някой със силен стомах. За да ми помага.
Момичето веднага посочи себе си:
— Соджи шимасу. Аз ще го направя.
Хоуг се намръщи.
— Кажи й, че ще е много неприятно, много кръв, много мръсотия и ще бъде грозно. — Видя я как слуша внимателно китаеца, после отговори с очевидна гордост.
— Гомен насай, хо ге саи, укаримасен. Уаташи самурай десу.
— Тя казва: „Моля да ме извините, разбирам, аз съм самурай.“
— Не зная какво означава това за вас, красива млада госпожо, и не знаех, че жените също могат да са самураи, но няма значение.
Хоуг разбра бързо, че една от характеристиките на самурая беше храбростта. Тя нито веднъж не се поколеба по време на почистването на раната, изрязването на инфектираната тъкан, изтичането на вонящата гной до червено; кръвта шуртеше от частично засегната вена, докато докторът успя да спре кръвотечението и да зашие вената, сложи тампон, после отново — големите ръкави на кимоното на прислужничката, в което тя се бе преоблякла, навити и пристегнати, и шалът, с който бе завързала косата си отзад, скоро се изцапаха и вмирисаха. Работи около час, от време на време си тананикаше със запушени уши, със затворени ноздри, всяко усещане преувеличено повтаряше операцията, която бе правил хиляди пъти. Рязане, шиене, почистване, превързване. Най-накрая свърши.
Без да бърза, Хоуг се изпъна, за да отпусне мускулите си, изми ръцете си и свали кървавия чаршаф, който бе използвал вместо престилка. Ори беше поставен на края на верандата върху маса, а той стоеше в градината насреща му.
— Не мога да оперирам на колене, Уки — обясни лекарят.
Всичко, което изискваше, момичето изпълняваше без колебание. Нямаше нужда от болкоуспокоително за мъжа, който му бе представен като Хиро Ичикава, комата му бе дълбока. Един или два пъти Ори извика, но не от болка, просто някакъв кошмар. Като че ли се бореше с дявол там, но без сила.
Ори въздъхна дълбоко. Разтревожен, Хоуг премери пулса му. Беше твърде слаб, както и дишането.
— Няма значение — измърмори. — Все пак има пулс.
— Гомен насай, хо ге сан — обади се тихият глас, — аната кангаемасу, хай, ийе?
— Тя казва: „Извинете ме, уважаеми Овладял науките, мислите си дали отговорът е да или не?“ — изкашля се Ченг-син. През цялото време бе стоял с гръб към верандата, доста далеч от тях.
Хоуг сви рамене, гледаше я, чудеше се откъде взема силата си, къде живее и какво ще се случи сега. Беше много бяла, чертите й изсечени, но все още сковани от желязна воля. Очите му се усмихнаха.
— Не зная. Това зависи от Бога. Уки, вие сте номер едно. Самурай.
— Домо… домо аригато годзиемашита. Благодаря ви. — Тя се поклони до татами. Истинското й име беше Сумомо Анато, трябваше да стане съпруга на Хирага, беше сестра на Шорин, а не на Ори.
— Тя пита какво трябва да прави сега.
— За брат си ли? Нищо в момента. Кажи на прислужника да постави студени кърпи върху челото му и да поддържа превръзките напоени с чиста вода, докато температурата спадне… Ако… температурата спадне… надявам се преди изгрев… младежът може би ще оживее. Може би. — А какви са шансовете, беше обикновено вторият въпрос. Този път не му го зададоха. — Добре, ще вървя сега. Кажете й да изпрати водач за мен утре рано сутринта… — „Ако все още е жив“ — мислеше си Хоуг, но не се реши да го каже.
Когато Ченг-син преведе, докторът започна да мие инструментите си. Момичето кимна на прислужника и заговори отново.
— Хай — каза мъжът и бързо излезе.
— Уважаеми Докторе овладял науките, може би, преди да си отидете, ще искате баня. Е?
Д-р Хоуг беше на път да каже „не“, но откри, че кима с глава. И се зарадва, че го направи.
Вечерта Бабкот седеше на верандата в Легацията, наслаждаваше се на уискито, изтощен, но доволен от своите операции. Миришеше приятно на море от бриза, който докосваше градината. Очите му неволно попаднаха на храсталака, където облеченият в черно убиец бе заловен и убит преди три седмици. Камбаната на храма заби, а след нея долетя и далечното дълбоко гърлено пеене на монасите. „Оммм махнии падмии химмммм хоон.“ Той вдигна очи — към него тежко пристъпваше Хоуг.
— Боже Господи!
Хоуг беше облечен в юката, бели терлици и японски дървени обувки. Косата и брадата му — сресани и току-що измити. Под мишница носеше покрита със слама бъчвичка със саке.
— Изглеждаш доволен от себе си, къде изчезна?
— Най-добрата част беше банята. — Хоуг остави бъчвичката върху шкафа, наля си уиски. — Боже мой, не съм прекарвал по-добре. Няма да повярваш колко добре се чувствам.
— Как беше тя? — попита Бабкот сухо.
— Никакъв секс, старче, само изтъркване и измиване в почти кипяща вода, масажиране и после тези одежди. Междувременно всичките ми дрехи бяха изпрани и изгладени, ботушите почистени, а чорапите подменени. Великолепно. Тя ми даде саке и тези… — Хоуг бръкна в ръкава си и показа на Бабкот две овални монети и свитък с йероглифи.
— Боже мой, добре са ти платили, това са златни обани. Ще ти стигнат за шампанско поне за седмица. Сержантът ми каза, че си бил извикан на адрес. — И двамата се засмяха. — Той даймио ли беше?
— Не мисля, беше млад самурай. Не съм сигурен, че му помогнах много. Можеш ли да прочетеш свитъка?
— Не, но Лим може. Лим!
— Да, господар?
— За какво е документът?
Лим взе свитъка. Очите му се разшириха, той го препрочете внимателно и каза на Хоуг на кантонски:
— Пише, че Доктор овладял науките е извършил огромна услуга. В името на шиши от Сацума, помогнете с всичко, от което той се нуждае. — Лим посочи подписа, пръстът му трепереше. — Съжалявам, господарю, не мога да прочета името.
— Защо си изплашен? — попита Хоуг също на кантонски.
Обезпокоен, Лим каза:
— Шиши са бунтовници, бандити, които Бакуфу преследват, те са лоши хора, макар и самураи.
Бабкот нетърпеливо попита:
— Какво пише в него, Роналд?
Хоуг му обясни.
— Боже Господи, бандит? Какво се е случило?
Хоуг жадно си наля още едно питие и започна да описва подробно жената, младежа и раната и как е изрязал мъртвите тъкани.
— Негодникът е бил прострелян преди две или три седмици.
— Всемогъщи Боже! — Бабкот скочи на крака, всичко си дойде на мястото; подплаши Хоуг, който си пиеше питието.
— Ти луд ли си! — ядоса се той.
— Можеш ли да намериш обратния път?
— Е? Ами… ами… да, смятам, че мога, но какво…
— Давай бързо. — Бабкот се втурна навън, нареждайки в движение: — Сержантът на охраната.
Спуснаха се надолу по една задна алея, Хоуг носеше още своята юката, но сега беше обул ботушите си. Бабкот пъхтеше зад него, сержантът и десет войници, всичките въоръжени, ги следваха. Отгоре грееше красивата луна.
Забързаха. Пропуснаха завой. Хоуг изруга, после се върна и скоро намери полускритото начало на алеята. Продължиха. Последва нова алея. Той спря, посочи. На двайсет ярда беше вратата.
Сержантът и войниците веднага се втурнаха към нея. Двама застанаха с гръб към стената на стража, четирима се покатериха на раменете им и избиха пантите на вратата, изсипаха се през зейналия отвор. Хоуг и Бабкот — след тях. И двамата носеха взети на заем пушки, бяха опитни стрелци — всеобщо обучение и необходимост за цивилните европейци в Азия.
Поеха нагоре по стълбите. Сержантът отвори шоджи. Стаята беше празна. Без да се колебае, тръгна към следващата и по-нататък. Нямаше никаква следа в нито една от петте вътрешно свързани помещения или в кухнята, или в малката дървена барака. Навън — отново в градината.
— Разпръснете се, момчета, Джоунс и Бърк, тръгнете оттук, вие двамата ей там, вие — оттук, а вие — на пост. И си дръжте очите отворени.
Навлязоха по-навътре в парка по двойки, единият пазеше другия, бяха си научили добре урока след първия нападател. Преровиха всяко кътче. Обхванаха целия периметър. Нищо. Когато сержантът се върна, беше се изпотил.
— Дявол да го вземе, господине! Няма кьорав негодник, нищо. Сигурен ли сте, че това е точното място, господине?
Хоуг посочи тъмната веранда:
— Ей там оперирах.
Бабкот се втурна и огледа наоколо. Къщата бе заобиколена от други, но над оградата се подаваха само покривите им и не се виждаха никакви прозорци. Нямаше място, където човек да може да се скрие.
— Сигурно са тръгнали веднага след теб.
Хоуг избърса потта от челото си, тайно се радваше, че тя се е измъкнала и не попадна в капана. След като бе излязъл от банята, за свое съжаление не я бе видял. Прислужничката му даде парите, свитъка и двете добре опаковани бъчвички, дрехите и му каза, че нейната господарка ще изпрати охрана за него утре сутринта и че му благодари.
Що се отнасяше до брат й, сега лекарят се почувства раздвоен. Младежът беше само пациент, а той лекар и искаше работата му да е успешна.
— Въобще не ми дойде на ум, че младежът може да е един от убийците. Но това нямаше да има никакво значение, особено за операцията. Поне сега знаем името му.
— Обзалагам се на хиляда обана, че то е фалшиво, ние дори не сме сигурни дали младежът е неин брат. Ако той е шиши, както пише в свитъка, то трябва да е фалшиво; да си хитър е стар японски обичай — въздъхна Бабкот. — Не мога да съм сигурен също, че това е проклетникът от Токайдо. Какви са шансовете му?
— Преместването няма да помогне. — Хоуг се замисли за миг, толкова тантурест и приличен на жаба пред огромния ръст на Бабкот, но никой от тях не съзнаваше разликата. — Прегледах го точно преди да си тръгна. Пулсът беше слаб, ала постоянен, мисля, че успях да изрежа повечето от мъртвата тъкан, макар че… — Той сви рамене. — Знаеш как е: „Човек плаща с парите си и си носи последствията.“ Не бих се обзаложил на голяма сума, че ще оживее. Но пък кой знае? Сега ми кажи за атаката, подробно.
По пътя на връщане Бабкот разказа всичко, което се бе случило.
— Малкълм ме тревожи, но Анжелик е точно добрата медицинска сестра, която му е нужна.
— Джейми каза същото. Съгласен съм, че няма нищо по-добро от красива дама в болничната стая. Малкълм е дяволски отслабнал и е загубил духа си, но е млад и е най-силният след майка си в семейството.
— Трябва да се оправи, докато шевовете го държат. Уверен съм в твоята работа, Джордж, макар че го чака голямо тегло, горкичкия. Много е увлечен по това момиче, нали?