Защото го заслужавам - Сесиль фон Зигесар

Сесили фон Зигесар

Защото го заслужавам

(книга четвърта от поредицата " Интригантката")

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Февруари е като момичето на онзи купон, който направих миналата седмица, когато нашите бяха на „втори меден месец“ в Кабо (да, знам — тъжно е). Помните ли — момичето, което повръща навсякъде по испанския мраморен под в банята за гости и после не искаше да си тръгва? Наложи се да изхвърлим в асансьора чантата „Диор“ и коженото палто „Оскар де ла Рента“, за да разбере намека. Ню Йорк, за разлика от повечето места по света, не изпада във февруарска депресия и не се превръща в сива, студена и мрачна пустош. Не и моят Ню Йорк. Тук на Горен Ийст Сайд всички ние знаем как се лекува скуката: една сексапилна рокля на Джедедая Ейнджъл за луди купони, чифт лъскави обувки „Маноло“, новото „Готова ли си, или не?“ червено червило, което можеш да намериш само в „Бендел“, хубава бразилска маска и дебел слой авто бронз на „Есте Лаудер“, в случай че тенът ви на „Свети Бартц“ от коледната ваканция е съвсем избледнял. Повечето от нас вече карат втори семестър — най-накрая. Молбите ни за колеж са подадени и програмата ни е олекотена всеки ден с двойно повече свободно време, през което можем да хванем Седмичното модно дефиле или да се съберем в някой мезонет — да пием от малки кутийки, да пушим и да си избираме дрехи за вечерния купон — какво като имаме домашни.

Другото хубаво на февруари е моят любим празник, който трябва да бъде и Национален празник — Денят на свети Валентин. Ако вече си имате гадже, значи сте късметлии. Ако нямате — сега е моментът да предприемете мерки за този сладур, по който цяла зима ви течаха лигите. Кой знае? Може да откриете истинската любов, или поне истинската страст, и скоро всеки ден ще бъде като Денят на влюбените. Да правите това или просто да си седите вкъщи — да изпращате тъжни, анонимни послания на хората, да ядете шоколадови бонбони с форма на сърца, докато вече не може да влезете в любимите ви дънки „Севън“. От вас зависи…

Наблюдения

С и А се държат за ръце и се шляят по Пето авеню към бара на хотел „Комптън“, където може да ги видите почти всеки петък вечер да поглъщат „Ред Бул“ и коктейли със скъпо френско шампанско — да се хилят един на друг със замайващата увереност, че те без съмнение са най-готината двойка в залата. Б отказва да влезе във „Вероник“ — магазин за бъдещи майки на „Медисън“ — с нейната щастливо бременна майка. Д и В носят еднакви черни поли и краката им са преплетени, докато гледат този откачен, депресиращ филм на Кен Могул в „Анжелика“. Две патологични, артистични, странни бобени зърна в шушулка — толкова невероятно подходящи един за друг, че ти се иска да им извикаш: „Хей. Какво чакахте толкова време?!“. Дж пътува в обиколния автобус на Деветдесет и шеста улица, задълбочена в рекламно табло за хирургично намаляване на гърдите. Аз определено бих се оперирала, ако имах нейните двойно-D чашки… ммм… имам предвид обувки. Винаги обожаваният Н играе дрогиран хокей на лед със своите приятели в „Скай Ринк“. Изглежда не му пречи, че е без гадже. Не че има някакви проблеми да си намери ново…

И накрая: Кой е приет първи?

Тази седмица неприятно малка група от нас ще разбере дали сме приети първи в най-добрите колежи в страната. Това е. Няма вече време нашите родители да построят ново крило на библиотеката. Няма време да подкупим някой уважаван дипломант, за да ни препоръча на декана. Няма време да участваме в друга училищна пиеса. Пликовете вече са в пощенската кутия.

Бих искала един момент, за да отбележа, че решението е напълно произволно, защото принципно ние всички сме перфектни образци — прекрасни, интелигентни, с добри обноски и маниери, с влиятелни родители и безупречни досиета (с изключение на случайните фалове като това да те изритат от Училищния съвет или да се явиш на SAT осем пъти).

Бих искала също да дам някой и друг съвет на онези от нас, които ще влязат първи: опитайте се да не говорите много за това, окей? Останалите имаме да чакаме още няколко месеца и ако искате да излизате с нас. По-добре не споменавайте в наше присъствие думите „добри университети“. Майките и бащите ни правят това достатъчно, благодарим много. Не че това е деликатна тема или нещо такова.

Мисля, че ние всички сме обхванати от зимна треска в очакване на новини от колежите. Време е малко да полудеем! Само помислете, колкото по-късно се прибираме, толкова по-бързо ще минават дните. И повярвайте ми, всяка важна информация, до която се доберем, ще бъде гледана през лупа, ще бъде анализирана и отразена тук във ваша чест. Някога да съм ви разочаровала?

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

Б обсъжда с Дж размера на гърдите си

— Само малко пържени картофки и кетчуп, ако обичате — каза Джени Хъмфри на Ирен, стогодишната космата госпожа, обслужваща бара на закусвалнята в сутерена на девическото училище „Констънс Билард“.

— Само няколко — повтори Джени.

Днес беше първият ден на Консултантската група и Джени не искаше консултантките от по-горните курсове да я считат за прасе.

Консултантската група беше нова програма, която училището изпробваше. Всеки понеделник по време на обяд първокурсничките трябваше да се събират на групи от пет с две момичета от горния курс, за да обсъждат как да бъдеш като другите, диетите, момчетата, секса, наркотиците, алкохола и всички останали теми, които занимават по-малките или които по-старшите съветнички на консултантската група считат за достатъчно важни. Идеята беше, че ако по-големите ученички споделят своя опит с новите и провеждат задоволителен диалог, по-младите момичета ще взимат разумни решения, вместо да направят глупави и накърняващи ученическата кариера грешки, които да разочароват техните родители или училището.

Със светещия си таван, огледалните стени и най-модерните маси и столове от брезово дърво, училищната закусвалня на „Констънс Билард“ приличаше повече на шикозен нов ресторант, отколкото на учрежденска трапезария. Миналото лято занемарената стара закусвалня бе ремонтирана — толкова много студенти се хранеха другаде или си носеха обяда от вкъщи, че училището беше на загуба от непродадената храна. Новата закусвалня беше спечелила архитектурна награда за предизвикателния си дизайн и високотехнологична кухня и сега беше любимото училищно свърталище, въпреки факта, че Ирен и нейните мършави, оцапани и с грозни нокти на ръцете помощници все още сервираха храната от новата модернизирана американска кухня.

Джени си проправяше път сред тълпите от момичета с плисирани морскосини, сиви или кафяви вълнени униформени поли, които отхапваха от своите бургери с пушена риба тон, картофки „Ред Блис“ и обсъждаха купоните, на които са били през последния уикенд. Тя сложи своя поднос от неръждаема стомана на празната кръгла маса, резервирана за консултантска група А и седна с гръб към огледалната стена, за да не вижда отражението си, докато се храни. Нямаше търпение да разбере кои ще бъдат съветничките на нейната група. Всички знаеха, че конкуренцията е жестока. Да бъдеш съветник беше сравнително лесен начин, за да покажеш участието си в училищни мероприятия, макар и вече да си подал молбата си за колеж. Така получаваш допълнителни точки за това, че ядеш пържени картофки и разговаряш за секс в продължение на петнайсет минути.

Кой не би го направил?

— Здравей, Джени — Блеър Уолдорф, най-голямата мръсница, най-суетното момиче в целия горен курс или в целия свят, сложи своя поднос на мястото срещу Джени и седна. Тя прибра зад ухото си една къдрица от кестенявата си, дълга до раменете коса и промърмори на собственото си отражение в огледалото. — Нямам търпение да се подстрижа. — Погледна към Джени, взе вилицата и разрови битата сметана върху шоколадовата си торта. — Аз съм една от съветничките на консултантска група А. Ти в група А ли си?

Джени кимна утвърдително. Беше хванала здраво стола и се взираше мрачно в чинията си с изстинали, мазни картофки. Не можеше да повярва на лошия си късмет. Блеър Уолдорф не беше само най-внушителното момиче в училище — тя беше бившето гадже на Нейт Арчибалд. Блеър и Нейт винаги бяха представлявали перфектната двойка; съдбата им беше предопределена да бъдат винаги заедно. После, колкото и странно да изглежда, Нейт практически заряза Блеър заради Джени, с която пушиха заедно трева в парка.

Това бе първият джойнт за Джени, а Нейт бе първата й любов. Никога не бе и мечтала да има по-голямо гадже и, още по-малко, толкова привлекателен и готин като Нейт. Но след няколко „твърде хубави, за да бъдат истина месеци“, на Нейт започна да му доскучава с Джени и разби сърцето й по най-жесток начин — изостави я в навечерието на Нова година. Всъщност Джени и Блеър Уолдорф сега имаха нещо общо — беше ги зарязало едно и също момче. Не че това имаше някакво значение. Джени беше напълно сигурна, че Блеър я ненавижда.

Блеър знаеше много добре, че Джени беше курвата първокурсничка с огромни балони, която й открадна Нейти, но също така знаеше, че Нейт изрита Джени като куче, след като някои крайно смущаващи снимки на голия й задник в прашка бяха качени в интернет — точно преди Нова година. Блеър се надяваше, че Джени вече е получила каквото й се полага и че не си заслужаваше да я мрази.

Джени вдигна глава.

— Коя е другата съветничка? — попита плахо. Искаше й се останалите членове на групата да побързат и да дойдат, преди Блеър да й откъсне главата с перфектно лакираните си опалесцентно розови нокти.

— Серена ще дойде всеки момент — Блеър завъртя очи. — Познаваш я. Винаги закъснява — тя прокара пръсти в косата си, виждайки новата прическа, която ще си направи в голямото междучасие. Ще поръча да й изсветлят косата в махагон и да се отърве от кичурите с бакърено червен оттенък. Искаше да я подстрижат късо, суперстилно и модерно като Одри Хепбърн в Как да откраднеш един милион.

— Оу! — въздъхна Джени облекчено. Серена ван дер Удсен беше най-добрата приятелка на Блеър, но тя изобщо не бе толкова страшна, всъщност беше приятна.

— Здравейте. Това ли е група А? — Висока и слаба, луничавата първокурсничка Елиз Уелс седна до Джени. Миришеше на бебешка пудра. Сламенорусата й коса бе дълга до брадичката, а бретонът й покриваше челото — както ви остави бавачката като бяхте на две години. — Това, което имам да ви кажа, е, че имам проблем с яденето — каза Елиз. — Не мога да ям на обществени места.

Блеър кимна и отмести шоколадовата торта. По време на курса за съветнички на консултантската група, учителката по здравните въпроси госпожа Дохърти им бе казала да изслушват и да бъдат състрадателни, да се поставят на мястото на по-младите момичета. Госпожа Дохърти обичаше да приказва. В часа на здравето в девети клас тя говореше единствено за гаджетата, които е имала, и за секспозите, които е опитала. Въпреки това, именно госпожа Дохърти бе от учителките, атакувани от Блеър за допълнителна препоръка в приемния офис на „Йейл“. Тя наистина искаше да бъде най-добрата съветничка на консултантската група. Искаше й се първокурсничките да я харесват — да я обожават — и ако някоя от тях имаше проблеми с яденето пред другите, Блеър нямаше просто да си седи и да се наслаждава на шоколадовата торта. И без това беше планирала да я изхвърли след биенето на звънеца.

Блеър извади купчина брошури от чантата си на Луи Вюитон.

— Нашият имидж и нашето самочувствие ще бъдат две от темите, които ще обсъждаме днес — каза тя на Елиз и Джени, като се опитваше да звучи професионално. — Ако другата съветничка и останалите от групата решат някога да дойдат — добави нетърпеливо. Беше ли физически възможно за Серена някога да дойде навреме?

Очевидно не.

Точно тогава, сред вълни от гълъбовосив кашмир и блестяща светлоруса коса, Серена ван дер Удсен положи оформеното си загоряло дупе на стола до Блеър. Останалите три първокурснички от консултантската група я проследиха с поглед като невръстни патенца.

— Вижте какво измъкнах от Ирен! — извика тържествено Серена и подхвърли на масата препълнена чиния с мазни лучени кръгчета. — Казах й, че имаме специално събиране и че умираме от глад.

Блеър погледна съчувствено към Елиз — беше се намръщила на чинията с лучени кръгчета. Сините й очи с руси мигли можеха да изглеждат красиви, ако си сложеше малко тъмнокафява удължаваща спирала.

— Закъсняваш — обвини я Блеър, като подаде брошурите на Серена и останалите три първокурснички. — Аз съм Блеър — каза им тя. — А вие сте…

— Мери Голдбърг, Вики Райнерсън и Каси Айнуърт — отговориха в хор трите момичета.

Елиз сръга Джени по лакътя. Мери, Вики и Каси бяха най-досадното неразделно трио в първи курс. Решеха се една друга в коридорите и правеха всичко заедно, заедно ходеха и до тоалетната.

Блеър се взря в брошурата и прочете на висок глас:

— Нашият външен вид: да го приемем и да се задоволим с това, което имаме — тя вдигна глава и се усмихна на момичетата в очакване. — Някоя от вас има ли специална част от тялото, за която иска да говори?

Джени почувства как кръвта й се изкачва първо по врата и после по лицето, докато взимаше смело решение да им разкаже за консултацията за намаляване на бюста. Преди да каже каквото и да е, Серена пъхна огромен резен лук в изящната си уста и я прекъсна:

— Може ли аз първа да кажа нещо?

Блеър се намръщи на най-добрата си приятелка, но Мери, Вики и Каси кимаха ожесточено. Каквото и да кажеше Серена ван дер Удсен, беше много по-интересно за слушане от всяко обсъждане на някакъв глупав имидж.

Серена опря лакти върху масата с брошурите и подпря перфектно изваяната си брадичка с ръце. Огромните й тъмносини очи се взираха замечтано в идиличното й отражение на огледалната стена.

— Толкова съм влюбена — въздъхна.

Блеър грабна вилицата си и я заби отново в шоколадовата торта, забравяйки, че не трябваше да яде от солидарност с Елиз. Серена бе толкова безчувствена, дяволите да я вземат. Първо на първо, момчето, в което очевидно бе „толкова влюбена“ по случайност беше новият псевдохипи, с дълга сплъстена коса, свирещ на китара, доведен брат на Блеър, Арън Роуз, което просто беше толкова абсурдно. И второ на второ, въпреки че Нейт беше зарязал Блеър още през ноември, тя все още не го беше надживяла и само от споменаването на думата любов й се повръщаше.

— Мисля, че нашата работа е да ги накараме да говорят те за техните проблеми, а не ние за нашите — изсъска тя на Серена. Разбира се, ако Серена изобщо си беше направила труда да присъства на обучението за съветнички, тя самата щеше да знае това.

Серена пропусна обучението, за да отиде с Арън на кино и като наивна идиотка, Блеър я покри. Тя каза на госпожа Дохърти, че Серена има мигрена, но че тя лично ще разгледа с нея всички по-важни въпроси, които са обсъждали на курса, когато Серена се почувства по-добре. Беше толкова банално. Винаги когато Блеър направеше нещо добро за някого, после съжаляваше за това.

Което донякъде обясняваше защо почти винаги се държеше като мръсница.

Серена сви перфектно изваяните си рамене:

— Мисля, че при всички случаи любовта е много по-добра тема от тази за външния вид. Имам предвид, че всички говорихме до втръсване за това в часа по здраве в девети клас — тя погледна към първокурсничките, седнали около масата. — Нали?