Май рехабилитацията е най-актуалното нещо тази зима!
Седмица на модата: вътрешна информация
Пригответе се да ви измръзне задника, докато чакате такси. Пригответе се да чакате цял час, докато започне шоуто, за да ви кажат, че ще се забави още един час. Пригответе се да видите много изкуствено загорели, анорексични и инжектирани с „Ботокс“ девойки и не се впечатлявайте, че са облечени еднакво за същото шоу. Пригответе се да видите много хомосексуални мъже, напарфюмирани повече от жените. Пригответе се за идеята, че онези грозни панталони със скосени крачоли пак са на мода. Пригответе се да завиждате на нацупените манекенки с безкрайно дълги крака, защото те изглеждат добре в тях. Пригответе се да се ядосвате на тежки и облечени в кожа жени с чантички „Луи Вюитон“, придружени на шоуто от френския си булдог с каишка „Луи Вюитон“. Въоръжете се с търпение за купона след шоуто, когато вече можете да си запалите цигара. Пригответе се въпросното парти да ви вземе акъла. Примирете се, че няма да помните нищо на следващата сутрин.
Вашите имейли
В: Скъпа Интригантке,
Отбих се в бара на хотел „Комптън“ снощи и видях Б с този мъж, който живее в нашата кооперация. Дъщеря му е в девети или десети клас в нашето училище. За какво става въпрос?
Том
О: Здравей, Том,
Кой знае какво иска, но можеш ли изобщо да си представиш Б като злата мащеха на някое бедно момиче?
Интригантката
В: Скъпи Г-Дог,
Ще ти призная, че си страхотен! Освен това чух, че Н отива в онази шикозна рехабилитация в Гринич. Братовчед ми беше там и излезе още по-зле отпреди.
Ф. Б.
О: Скъпи Ф. Б.,
Благодаря за комплимента. Каквото и да се случи с Н в рехабилитацията, не могат да му отнемат душата или божествената хубост!
Интригантката
Наблюдения
Н и родителите му се разхождат в новата стилна рехабилитационна клиника в Гринич. Ч си прави ноктите в „Койн“ — мъжки спацентър в Челси. Без майтап. С избира тениска по поръчка от специализирания магазин за тениски в Чайнатаун. Б стои пред „Тифани“, пие кафе от картонена чашка и закусва — точно като Одри Хепбърн в „Закуска в Тифани“, като изключим това, че Б носеше сивата училищна униформа вместо черна вечерна рокля на „Кристиан Диор“. К и И поставят надписи НЕ СЕ МОТАЙТЕ около палатките на „Ле Бест“. Те, изглежда, наистина работят доброволно, само и само да получат хубави места.
Очаква се да ни затрупа сняг този уикенд, но това кога ни е спирало? Ще се видим на първия ред!
Знаете, че ме обичате
Интригантката
Сходните души се намират в клиниката
— Чухте ли всички за снежната буря? Очаква се през нощта да натрупа 4 фута! — Джаки Дейвис, асистентка на тийнейджърската група на Нейт в рехабилитационния център „Брейкауей“, потри ръцете си, все едно идеята да бъде затрупана с всички тези богати нещастници беше нейната представа за приятно изкарване на времето.
След като хванаха Нейт в парка, баща му и Сол Бърнс, семейният адвокат, го посетиха в Районното. Бащата на Нейт — строг, с побеляла коса морски капитан, който се справяше успешно в критични ситуации, плати глобата от три хиляди долара и подписа споразумение, че Нейт ще посещава рехабилитационна програма „Антидрога“ най-малко десет часа седмично. Това означаваше, че пет дена в седмицата Нейт ще пътува с влака до Гринич, Кънектикът, за консултантска и групова терапия.
— Синко, приеми това като работа — Сол Бърнс се опита да го ободри. — Работа след училище.
Капитан Арчибалд не каза нищо. Беше повече от ясно, че е безкрайно разочарован. За щастие майката на Нейт се намираше в Монте Карло на посещение при три пъти разведената му сестра. Когато Нейт й преразказа историята по телефона тя изписка и се разрида, изпуши пет цигари една след друга и счупи чашата си с шампанско — драматична, както винаги. Беше французойка все пак.
— Добре. Нека започнем с обиколката в кръг — инструктира бодро Джаки, все едно че беше първият й ден в медицинското училище. — Кажи ни как се казваш и защо си тук. И моля те, бъди кратък — тя кимна на Нейт да започне първи, защото беше седнал от дясната й страна.
Нейт се чувстваше неудобно в стола си. Всички мебели на рехабилитационната клиника в Гринич, Кънектикът, бяха според модата на двадесети век в съчетание с бежовия и бял декор. Подът бе с кремав италиански мрамор, прозорците имаха бели, дълги до пода ленени завеси и персоналът носеше бежови ленени униформи по поръчка на предприемача Гънър Гас, бивш пациент и отговорник за оборудването.
— Добре. Казвам се Натаниъл Арчибалд, но всички ме наричат Нейт — промърмори Нейт. — Хванаха ме преди няколко дена да купувам трева в Сентръл Парк. Затова съм тук.
— Благодаря, ти Нейт — прекъсна го Джаки. Устните й с кафяво червило се извиха в усмивка и тя си отбеляза нещо в бележника. — В „Брейкауей“ предпочитаме да наричаме материала с истинското му име. В твоя случай, марихуана. Ако можеш винаги да го наричаш по име, ще направиш важна крачка към освобождаването от него — тя се усмихна на Нейт още веднъж. — Искаш ли да опиташ пак?
Нейт погледна неловко към останалите неудачници в групата. Бяха общо седем — три момчета и четири момичета, всички забили поглед в земята. Притесняваха се какво да кажат и изглежда се чувстваха точно толкова некомфортно, колкото и той.
— Аз съм Нейт — повтори той механично. — Бившият ми дилър ме натопи в парка, че купувам марихуана. Затова съм тук.
От другата страна на кръга едно момиче го наблюдаваше състрадателно. Имаше дълга почти до кръста тъмнокестенява коса, кървавочервени устни и прозрачна до синьо кожа — кавър версия на Снежанка.
— Така е по-добре — каза Джаки. — Следващият — тя кимна на японката, която седеше до Нейт.
— Казвам се Хана Кото и преди две седмици взех екстази пред училище. Хванаха ме, защото легнах на пода. Исках да усетя килима в часа по тригонометрия.
Всички се засмяха, с изключение на Джаки.
— Благодаря, Хана. Чудесно. Следващият.
Нейт изобщо не обърна внимание на следващите двама, беше се унесъл в потропващия нервно крак на Снежанка, все едно че чакаше реда си за своя собствен концерт. Носеше светлосини ботуши, които изглеждаха чисто нови.
Дойде и нейният ред.
— Казвам се Джорджина Спарк. Всички ме наричат Джорджи. Тук съм, защото не бях много мила с баща си, преди да хвърли топа. Трябва да изчакам да навърша осемнадесет, преди да си живея живота както аз искам.
Останалите от групата се закискаха. Джаки се намръщи.
— Можеш ли да кажеш името на субстанцията, с която си злоупотребила, Джорджина?
— Кокаин — отговори Джорджина и тъмната й коса падна върху лицето. — Продадох най-добрия си кон, за да се снабдя с пет грама. Писаха го във вестниците. „Ню Йорк поуст“, четвъртък, февруари…
— Благодаря — прекъсна я Джаки. — Следващият от групата, моля.
Без да спира да потупва с крак и с дяволита усмивка, Джорджи погледна през косите си и срещна заинтригувания поглед на Нейт.
— Кучка — промълви тя по адрес на Джаки.
Нейт също се ухили и кимна леко. Сол Бърнс му беше казал да гледа на рехабилитацията като на работа след училище. Вече имаше причина да работи усилено.
С носи любовта си като тениска
— Със Серена сте приятели, нали? — Сони Уебстър, дългуресто момче с черна коса и кестеняви кичури, попита Чък Бас, докато седяха на втория ред в петък вечер и чакаха да започне шоуто „Ле Бест“. Сони беше син на Вивиън Уебстър, британски дизайнер на бельо, чиито мъжки слипове бяха последния хит в момента. Сони и Чък се бяха запознали в бара предишната вечер и бързо се сприятелиха. Даже носеха еднакви мокасини „Тодс“ — тъмнокафяви с неоновозелени гумени подметки. Много гей и изключително непрактични за изключителното количество сняг, което се очакваше тази вечер.
Чък кимна.
— Излиза гола. Така поне чух — той потърка корема си. — Нямам търпение — добави тихо.
— Виждаш ли Чък, който говори с онзи гей, сина на Вивиън Уебстър? — прошепна Кати Фаркас на Изабел Коутс. — Обзалагам се, че е станал гей.
Точно както искаха двете с Изабел — бяха седнали на първата редица, но не заради жалкия им безполезен труд да окачват надписи НЕ СЕ МОТАЙТЕ в Брайънт Парк. Бащата на Изабел, Артър Коутс, беше много известен актьор. Тази година похарчи цяло състояние за пролетно-лятната колекция на „Ле Бест“ и просто трябваше да се оплаче, че двете заслужаваха първия ред.
— Мисля, че е би… — прошепна й Изабел. — Продължава да носи онзи розов пръстен с монограм.
— Да — забеляза Кати. — Това го прави по-малко гей.
Огромната бяла палатка в Брайънт Парк беше претъпкана с модни издатели, фотографи, актриси и известни личности. „Heart of glass“ на Блонди ехтеше от високоговорителите. Кристина Ричи седеше на първия ред, спореше по клетъчния си телефон с агента си и даваше обяснения защо е избрала това шоу, а не шоуто на Джедедая Ейнджъл, което се провеждаше в центъра на града по същото време.
— Виж, тук е Флоу от 45! — извика Сони. — Той е Бог. И Кристина Ричи. Майка ми получи огромна поръчка от нея.
Чък се оглеждаше наоколо в търсене на още забележителности, когато видя Блеър на около десет места от тях на третия ред. Изпрати й въздушна целувка и тя му отговори.
— Защо сме тук? — извика Блеър на Арън. Въпреки че тези дни беше безкрайно ядосана на Серена, тя реши да дойде на шоуто, за да види дали нещо от новата колекция на „Ле Бест“ подхождаше на новия й имидж. Сега, когато беше затворена в горещата претъпкана палатка с прекадено висока музика и натрапваща се миризма на парфюм като дванадесетгодишна с билет за 45 процента намаление, честно казано не даваше и пет пари за дрехите или за това, че Серена беше звезда на шоуто. Серена беше тази, която трябваше да доказва, че е център на вселената.
В крайна сметка Блеър нямаше нужда да излиза с красиви модели и известни дизайнери. Тя отиваше в „Йейл“, първокласната институция за обучение в цял свят и само след малко щеше да я потърси един изискан възрастен мъж. Чувстваше се изключително удовлетворена за възрастта си. Шумът и суматохата около Модната седмица вече не изглеждаха толкова внушителни, когато собственият й живот бе достатъчно… възбуждащ. Освен това седяха на третия ред, което си беше абсолютно пренебрежение при положение, че на подобни мероприятия винаги й даваха места на първия или втория ред.
— Честно казано, не знам защо съм тук — кисело отговори Арън. Той разкопча светлозеленото яке „Ле Бест“ — подарък от Серена, и го закопча отново. Беше от твърда памучна материя и шумолеше силно при движение — прекалено екстравагантно за вкуса му, но според Серена не можеше да отиде на шоуто и да седи на третия ред, без да носи дрехите на самия дизайнер. Арън беше очарован от наелектризиращото напрежение във въздуха. Все едно си на рок концерт. Но всяка прилика беше случайна, защото се бяха събрали, за да гледат… дрехи.
Снегът навън падаше равномерно върху ярко осветения град. Блеър можеше да си представи каква лудост щеше да бъде да вземе такси тази вечер — всички полуголи и замаяни и всички убедени, че заслужават следващата кола. Тя изрита задната част на стола на Ники Хилтън с равните си черни кожени обувки „Ле Бест“ и се прозя за петдесети път. Докато отваряше широко устата си, светлините изведнъж угаснаха и музиката спря. Шоуто започваше.
Колекцията беше за следващата есен, а темата — Малката Червена шапчица. Сцената пресъздаваше гората от приказката с тъмнокафяви кадифени дънери и ниски клони, покрити с лъскави смарагденозелени копринени листа. Разнесе се мелодията на флейта и внезапно Серена изскочи със сивата си плисирана пола на „Констънс Билард“, червени кожени ботуши над коляното и малка вълнена червена пелерина, завързана на врата. Под пелерината носеше бялата си тениска с черен надпис на гърдите ОБИЧАМ АРЪН. Дългата й руса коса беше вързана на опашки и нямаше грим, с изключение на яркочервените й устни. Серена дефилира уверено, олюлявайки плисираната униформена пола, въртейки се на сцената и позирайки пред камерите, все едно го правеше от години.
Коя е тя? Питаха едновременно стотици зажаднели за клюки гласове. А кой е Арън?
Блеър завъртя очи още по-раздразнена и отегчена от започващото шоу.
— Кой е Арън? — попита Сони Чък Бас.
— По дяволите, ако знам — отговори Чък.
— Да не би това да е Арън Соркин? Който пише за телевизията? — попита съседа си един учуден издател на Вог, целият облечен в кожа.
— Който и да е, има голям късмет — каза един фотограф.
— Чух, че я е зарязал. Струва ми се, че иска да го спечели отново — прошепна Изабел на Кати.
— Ами не гледай натам сега, но мисля, че е той и изглежда доста ядосан — отвърна Кати. Двете момичета го зяпнаха.
Серена изпрати въздушна целувка на Арън от подиума, но той беше прекалено объркан и смутен от нейната тениска, за да я забележи. Мислеше си, че Серена ще се притеснява да дефилира с всички тези модели. Мислеше си, че има нужда от моралната му подкрепа, но беше повече от ясно, че си прекарва страхотно. Сигурно е възхитена всички да повтарят името й. Той — не. Да, вярно е, че искаше да бъде известен — известна рок звезда. Не известен като момчето на Серена от нейната тениска ОБИЧАМ АРЪН. Той бръкна в джоба на палтото си и извади кутийката с билкови цигари. Преди дори да успее да я отвори, охраната сложи ръка на рамото му.
— Не може да се пуши вътре, господине.
По дяволите, промърмори Арън под носа си. Но не можеше просто да стане и да си тръгне, докато Серена бе все още на сцената. Той погледна към Блеър, която седеше до него. Хапеше устните си и присвиваше стомаха си, все едно имаше газове.
Блеър искаше да запуши ушите си с диамантени обици и да не чува повече името на Серена. Какви очи! Какви крака! Каква прекрасна коса! Беше абсолютна гадост и купонът след шоуто се очертаваше дори още по-гаден. Когато Серена тръгна по пътеката с надпис КЪЩАТА НА БАБА и слезе от сцената, за да се преоблича, Блеър стана да си ходи.
— Ще си тръгвам, преди снегът да покрие всичко — съобщи тя на Арън.
— Така ли? — Арън скочи на крака. — Ще ти помогна да вземеш такси.
Серена нямаше нужда от него. Ще има толкова обожатели на купона, че нямаше да може да я доближи. Едва ли ще забележи, ако просто си тръгне.
Навън, в Брайънт Парк, снегът вече покриваше глезените. Побелели от сняг, статуите на лъвовете, върху стъпалата на библиотеката изглеждаха още по-големи и страшни.
— Май ще се кача на влака до Скарсдейл — каза Арън, имайки предвид предградията Уестчестър, където живееше с майка си допреди миналата есен, когато се премести в града със семейството на баща си. Отвори запалката „Зипо“ и запали една билкова цигара. — При такава буря с моите приятели винаги се събираме на игрището за голф. Страхотно е.
— Сигурно е купон — отговори равнодушно Блеър. Едри заскрежени снежинки покриваха наслоените й със спирала мигли и тя присви очи, пъхайки ръце в джобовете на кашмиреното си палто „Ле Бест“, докато чакаше такси. По дяволите, беше адски студено.
— Искаш ли да дойдеш с мен? — предложи Арън, въпреки че Блеър напоследък се държеше като абсолютна кучка. Все още бяха доведени брат и сестра — можеха поне да се опитат да бъдат приятели.
Блеър се намръщи.
— Не, благодаря. Ще се обадя на онзи мъж, когото срещнах — ако иска да се видим някъде да пием нещо. — Харесваше й думата мъж — звучеше много по-добре от момче.
— Какъв мъж? — попита подозрително Арън. — Не онзи дъртак от „Йейл“, с когото беше снощи?
Блеър тъпчеше с крака, за да не замръзнат в напълно-неподходящите-за-това-време обувки „Ле Бест — Мери Джейнс“. „Защо Арън се държеше винаги толкова досадно настойнически? Първо, може да имам среща с друг. Второ, какво го интересува? Трето, дори и да е той, какво_ от това_?“ Тя махна нетърпеливо с ръка. Беше едва девет часът. Къде, по дяволите, бяха всички таксита?