— Серена ни каза какво е станало! — изграчи бременната й майка, поклащайки се тежко по коридора. — Резервен списък, резервен списък. Не мога да разбера защо си се разстроила така, скъпа. Почти си приета в „Йейл“!
Блеър свлече жилетката си и я метна върху старинния шкаф в коридора. Муки отново се запъти да я души между краката и тя го срита.
— Не е толкова просто, мамо.
От бременността русата коса на кичури на Елинор растеше невероятно бързо и бе стигнала до раменете й, което бе жалък опит да придобие визията на жена на подходяща за раждане възраст. Елинор плесна с отрупаните си с бижута ръце.
— Е, малка мърморанке, така или иначе сме подготвили специален семеен празник в твоя чест. Всички те очакват в трапезарията!
Семеен празник. Имайте милост!
На масата бяха подредени най-хубавите кристали и сребро на Елинор, а тя бе поръчала храна от суши „Синя панделка“ — любимото на Блеър. Сайръс и Арън вече се бяха увеселили с няколко чаши шампанско. Дори дванадесетгодишният Тайлър изглеждаше на градус.
— А ти си мислеше, че ще се забиеш в общинския колеж „Норуок“ — каза Арън, докато пълнеше чашата на Блеър с шампанско. — Всички знаем, че можеш повече от това.
Сайръс й намигна с едно от изцъклените си, кървясали и замъглени сини рибешки очи.
— „Йейл“ директно ме отрязаха, когато аз кандидатствах. Крайно време е да ги накарам да съжаляват. Ако искаш да ги накарам да се поразмърдат относно кандидатурата ти, с удоволствие ще го направя.
Блеър се намръщи. Сякаш искаше в „Йейл“ да научат, че има нещо общо със Сайръс?!
— Аз няма да ходя в колеж — обяви Тайлър и отпи от шампанското си. — Ще стана диджей и ще обикалям по клубовете из цяла Европа. След това ще си отворя казино.
— Ще видим. — Елинор набучи едно 15-сантиметрово ролце „Калифорния“, сложи го в чинията си и се засмя. — Бебето пак е гладно.
На Блеър й се струваше, че майка й нямаше да изглежда бременна в двадесетия месец вместо в седмия, ако престанеше да се тъпче така. Тя пресуши цялата си чаша с шампанско и посегна към една неотваряна кутия със суши. Първо щеше да се натъпче с ролца от змиорка и после щеше да погълне достатъчно шампанско, за да може да повърне. После щеше да отиде с Нейт на тъпия купон на Западна улица, но само за десет минути, защото щеше да й се доповръща още повече при гледката на всички празнуващи, докато тя нямаше за какво да се радва. После щеше да заспи на „Закуска в Тифани“, най-любимия й филм на всички времена, в който участваше любимата й звезда на всички времена. Одри Хепбърн не беше ходила в колеж, но въпреки това животът й бе очарователен.
Майка й бодна грамадното си суши и го захапа, като че ли беше хотдог. Тя и Сайръс се познаваха от по-малко от година и бяха женени едва от ноември, но Елинор бе придобила неговите хранителни навици. Тя остави сушито в чинията и избърса устата си с бяла ленена салфетка.
— Така и така сме се събрали, скъпа, бих искала да те помоля за една услуга.
Блеър вдигна поглед от змиорката в чинията си. Изглежда майка й говореше на нея.
Олеле.
— Знаеш, мина доста време, и докторът смята, че би било добре да посетя няколко часа за родилки, за да си припомня някои неща. Записах се на интензивен курс. Ще бъде четири следобеда по два часа. Но Сайръс работи върху новия си проект в Хамптънс, а и така или иначе тези неща малко го изнервят. Може ли ти да дойдеш с мен, скъпа? Трябва ми партньор, пък е и само за два часа след училище.
Блеър изплю остатъка от змиорката в салфетката си и се пресегна към шампанското. Курс за родилки? Какво, по дяволите, означаваше това?
— Нали Арън искаше да става доктор — оплака се тя. — Не може ли той да дойде?
— Ти винаги си се грижила така добре за майка си — обади се Сайръс.
— Имам репетиции с групата — каза Арън, на свой ред. Не, че изобщо бе планирал да си предложи услугите.
— Аз също — побърза да добави Тайлър.
Елинор не бе в състояние да помоли никоя от своите приятелки на средна възраст да отиде с нея. Децата им бяха на възраст за колеж или около нея, а и гледаха на бременността й като на огромен, ужасен позор.
— Добре. Ще дойда — съгласи се Блеър мрачно. Тя бутна чинията си и се изправи. Само от мисълта, че трябваше да продължи разговора с тях, й се повдигаше. Освен това всички бяха забравили, че се предполага да празнуват. — Извинете ме — каза тя. — Трябва да се приготвя за излизане.
Майка й се пресегна и я прегърна.
— Разбира се, скъпа. — Тя стисна Блеър през кръста. — Ти си най-добрата ми приятелка.
Какво?
Блеър се отскубна и се вмъкна в своята така наречена спалня. „Джорджтаун“ поне бе по-далече от „Йейл“ — една положителна страна. Нищо нямаше да й стане, ако набере телефона върху плика и си уговори час за посещение.
Защо не й бе хрумнало да подаде документи в университет в Австралия?
Тя свали дънките и тениската си и се насили да се облече за купона. Сложи си по-тъмни и тесни дънки и черна блуза без ръкави. Ръцете й изглеждаха бледи и отпуснати и тя ги ощипа ядосано.
— Хей, сестричке — Арън бе застанал пред вратата. — Може ли да вляза?
Блеър направи отегчена гримаса на отражението си в огледалото.
— Мога ли да те спра? — отвърна отчаяно тя.
Арън отвори вратата. Задникът си беше сложил тениската на „Харвард“. Бе нещо като традиция да си облечеш дреха на училището, в което си искал да влезеш, веднага щом разбереш, че са те приели, но Арън бе разбрал това преди месеци.
— Реших, че можем да отидем заедно на купона.
— Хубаво — въздъхна Блеър. — Почти съм готова. — Тя взе молив на „Шанел“ и прокара тъмна сива линия под очите си. После си сложи гланц „Айс лип“ на „МАК“ и прокара пръсти през косата си. Ето. Готово.
— Няма ли да сложиш тениска на „Йейл“? — попита Арън, докато я наблюдаваше как търси подходящ чифт обувки под леглото. — На никого няма да кажа за резервния списък.
— Уау, задължена съм ти — отвърна остро тя и напъха краката си в чифт скучни черни мокасини. Отвори вратата на спалнята и се втурна към всекидневната, без да обръща внимание на това, че памучното и бельо се подаваше над тесните дънки.
Вече нямаше за какво да се конти!
gossipgirl.net
Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.
Как да излезеш от резервния списък и да влезеш в избрания от теб колеж.
Обяви гладна стачка пред отдел „Прием на студенти“.
Яви се отново на SAT, препиши и изкарай перфектен резултат.
Научи се да свириш „Янки Дудъл“ на цигулка и поздравявай с него отдел „Прием на студенти“, докато не ти паднат на колене с молба да се запишеш, само и само да престанеш да свириш.
Купи си повече чифтове обувки от Имелда Маркос, попадни в „Световни рекорди на Гинес“, напиши мемоари и спечели награда „Пулицър“ за литература.
Използвай платинената си „Амекс“, за да купиш на началника на отдел „Прием на студенти“ онова БМВ кабрио, което всичките ти приятели искат да получат по случай дипломирането си.
Вашите имейли:
В: Скъпа Интригантке,
Запознах се с едно момче на купон в Нюйоркския университет. Той ми даде да разбера, че ще се запише в „Джорджтаун“ догодина и ще стане капитан на отбора по лакрос. Щял да държи яхтата си някъде наблизо и сме щели да отплаваме за Флорида заедно през пролетната ваканция. Така и не го видях повече, а сега си мисля, че дори не е кандидатствал там.
разбито срц
О: Скъпа разбито срц,
По всяка вероятност е намерил друго пристанище, където да пусне котва. Съжалявам много.
Интригантката
В: Скъпа Интригантке,
Говори се, че онази празноглава блондинка от „Констънс“ е приета навсякъде, защото е преспала с всички интервюиращи.
звяр
О: Скъпи звяр,
Не зная дали става въпрос за същото русо момиче от „Констънс“, но вероятно ще се окаже доста по-умна, отколкото смятат всички.
Интригантката
В: Скъпа Интригантке,
За твоя информация, а и за всички останали, работя в отдел „Прием на студенти“ на девическия колеж „Дорна Б. Рей“ в Брин Мор, Пенсилвания и все още приемаме документи. Елате да видите дали ще ви хареса!
камил
О: Скъпа камил,
Звучи интересно. Със сигурност ще направя така, че Б и всички останали, които се чувстват отчаяни, да научат за това.
Интригантката
Наблюдения
Н и приятелчетата му празнуват кандидатстудентския си успех на покрива на градската му къща. Минувачите се надрусват от дима втора ръка, който се носи отгоре. Старото гадже на Н от Гринуич — помните ли я — лудата наследница наркоманка? — „влиза в правия път“ в манастир в Швеция. Дж получава безплатна консултация по грим на щанда на „Клиник“ в „Блумингдейл-СоХо“. Важно е да знаеш размера на порите си и какъв ексфолиант да използваш, преди да станеш известен супермодел. В също е в „Блумингдейл-СоХо“ и е подложена на пълна промяна от очарователния травестит на щанда на „МАК“. Важна среща довечера? С е пред един банкомат и тегли пълна розова чанта „Бъркин“ от крокодилска кожа с пари. Ще плаща на кандидатстудентските отдели на всички университети, в които е приета? Приготвя пари за благотворителност? Купува си подарък награда за успеха от онези недостъпни бутици в Мийтпакинг Дистрикт, които приемат само в брой? Д се намира в един магазин за алкохол на „Бродуей“ с баща си и купува двулитрова бутилка „Дом Периньон“. Това се казва горд баща! Б връща късметлийско бельо в „Барнис“. Вероятно е решила, че носи лош късмет.
Аз също имам да празнувам приемането ми в колеж.
Ще се видим на купона довечера!
Знаете, че ме обичате,
Интригантката
Н трябва да направи признание
„Тру Уест“ бе едно от онези места, които всяка вечер правеха впечатление на чисто нови, но в същото време бе толкова класическо, че спокойно можеше да е съществувало десетилетия. Стените бяха покрити с огледала, а менютата с напитки и специалитети бяха надраскани с оранжев пастел. В помещението хаотично бяха пръснати подковообразни диванчета, тапицирани с бяла кожа, а масите бяха застлани с покривки от синтетична еленова кожа. Сервитьорите носеха дънкови туники „Дрийс ван Нотен“ и тюркоазни каубойски ботуши от змийска кожа. Те разнасяха коктейли върху стари оранжеви табли от закусвални. Разнасяше се странна японска кънтри музика, а зад бара имаше стена от прозорци с оранжеви стъкла, които гледаха към река Хъдсън.
Като изключим износените черни кубинки, бе трудно човек да разпознае Ванеса. Носеше къса черна пола от изкуствена кожа и феерична червено-черна блуза с шарка на зебра. Благодарение на милия травестит на щанда на „МАК“ в „Блумингдейл-СоХо“ устните й бяха оцветени в червено, веждите й за пръв път бяха оскубани. Тя се разположи на високо столче в единия край на бара и постави камерата на рамото си.
Атмосферата на купона напомняше за шемета на първия учебен ден. Момичета в еднакви тениски на „Бостън“ пищяха и се прегръщаха. Момчета в суичъри на „Браун“ се поздравяваха с „дай пет“. Ванеса ги наблюдаваше мълчаливо в очакване някой доброволец да се приближи и да й даде интервю.
— Искам да кажа нещо — обяви едно изключително красиво момче със семпла бяла риза и панталони цвят каки. То остави джина си „Танкърей“ с тоник на бара и седна на стола до Ванеса. — Да ти кажа ли името си и в кое училище уча? — попита той.
Ванеса насочи камерата към кървясалите му, но въпреки това блестящи зелени очи.
— Само ако искаш — отвърна тя. — Просто ми разкажи как мина кандидатстването за теб.
Нейт отпи от питието си и погледна през оранжевите прозорци. Отвъд реката, над летище „Нюарк“ кръжаха самолети.
— Най-смешното е, че до този момент не се тревожех много — призна той. Извади цигара „Марлборо лайт“ от една забравена на бара кутия и започна да я търкаля върху плота. — И другото глупаво нещо е, че не би трябвало да се притеснявам. Би трябвало да празнувам.
Той погледна към камерата и смутено отмести поглед. Сепаретата зад него се пълнеха и музиката вече бе толкова силна, че едва успяваше да чуе собствените си мисли.
— Не мога да си обясня защо не й казах, че съм подал документи — измърмори той.
— На кого? — подтикна го Ванеса. — Къде?
— На приятелката ми — обясни Нейт. — Тя страшно иска да учи в „Йейл“. Това като че ли е най-важното нещо в живота й. Аз в крайна сметка кандидатствах там, понеже отборът им по лакрос има нов треньор, който за по-малко от година ги е измъкнал от втора в първа дивизия. Днес разбрах, че съм приет, а тя е резерва. Така и не й казах, че съм кандидатствал, а сега малко ме е страх да й споделя добрите новини. Все пак току-що се събрахме отново. А ако й кажа, пак ще скъса с мен.
Той изчака някаква реакция от страна на Ванеса. Когато видя, че тя няма да каже нищо, се пресегна към питието си.
— Този уикенд пристигат треньорите от „Йейл“ и „Браун“ да ме гледат как играя. Блеър заминава за Вашингтон, за да види как стоят нещата с „Джорджтаун“, което е добре, понеже няма да ми се налага да я лъжа откъде са треньорите и така нататък. — Нейт облегна лакти на бара и подпря брадичка на ръцете си.
Малко е гадно да лъжеш, нали?
Внезапно до него достигна познатият аромат на пачули и етерични масла.
— Успяхме, Нейти! — извика Серена и се хвърли на врата на Нейт. Светлорусата й коса бе събрана в небрежен кок на главата. Бе облечена с тънка златистобяла риза тип пончо и бели джинси.
Момиче от програма в Лас Вегас плюс „Кварталът на богатите“.
Нейт я целуна по бузата и се опита да изглежда учуден, както подобаваше.
— Опа — Серена направи физиономия, тъй като внезапно я бе осенила мисъл. — Блеър пак ли скъса с теб?
— Още не — Нейт тъкмо щеше да обясни как стояха нещата, когато от асансьора в дъното на ресторанта излезе Блеър и хвърли злобен поглед към гърба на Серена, докато се приближаваше.
На едно от диванчетата няколко абитуриентки от „Констънс Билард“ започнаха да си шушукат.
— Чух, че Блеър е предала един много тъп сценарий вместо есе към документите си за кандидатстване в „Йейл“. Госпожа Глос я посъветвала да го смени, но тя все пак го изпратила и затова не я приели — каза Ники Бътън на приятелката си Рейн Хофщетер. Рейн и Ники щяха да учат заедно във „Васар“ догодина и не спираха да се гледат и да пищят.
— Чух, че Блеър е написала есето на Серена за „Йейл“. Затова е толкова ядосана. Помогнала е на Серена да влезе, а самата тя е в резервния списък — каза Изабел Коутс на най-добрата си приятелка Кати Фаркас. Кати и Изабел бяха приети в „Джорджтаун“ и „Ролинс“, но Изабел бе успяла и в „Принстън“ и вече носеше тениската с името на университета. Идеята да се разделят бе толкова съкрушителна, че постоянно се държаха за ръце.
— Е, аз пък чух, че Серена е изкарала 1560 на SAT. Преструва се на тъпа, но всичко е просто поза. Така може постоянно да излиза и да не учи. Просто не й се налага — заяви Кати завистливо.
— За какво си говорите? — попита Блеър, щом стигна до Серена и Нейт, които седяха на бара. Току-що бе влязла, а вече мразеше този купон. Дразнеше я колко хора тук бяха намъкнали колежанските си тениски и странната японска кънтри музика, която се разнасяше от глупавите оранжеви колони „Босе“ над бара, както и начинът, по който Серена фамилиарничеше с Нейт и не спираше да го докосва, което правеше винаги, когато разговаряше с момчета.