Но преди това трябваше да отмие миризмата на краката на бременна жена, която сякаш се беше просмукала в кожата й. Без да се замисли, Блеър затвори книгата, изправи се и пусна крана на ваната. Изпразни шишенце душ гел с краставица на „Кийлс“ във водата, съблече се и влече вътре. Готово. Затвори очи и си представи, че лежи на плажа в Австралия в онзи кариран бански в мидено розово и морскосиньо на „Бърбъри“, който за малко не си купи миналия уикенд, докато готиният й съпруг караше сърф в Тихия океан. По залез-слънце щяха да вдигнат платна и да отплават към хоризонта в яхтата си, да пият шампанско и да похапват стриди, след което щяха да правят секс на палубата, а зелените му очи щяха да проблясват на лунната светлина. Зелени очи…
Блеър се изправи във ваната. Нейт! Все пак нямаше нужда да бяга, след като имаше Нейт. Мобилният й телефон стърчеше от задния джоб на дънките, проснати на пода до ваната. Взе го и набра Нейт.
— К’во ста’а? — чу се от другата страна леко надрусаният му глас.
— Ще продължиш ли да ме обичаш, ако не успея да вляза в „Йейл“? — измърка Блеър, обгърната от балончетата.
— Естествено — отвърна Нейт.
— Смяташ ли, че съм дебела и отпусната? — попита тя, изваждайки единия си гол крак от водата, а след това и другия. Ноктите й бяха лакирани с червен лак.
— Блеър — скастри я Нейт, — ти си обратното на дебела.
Блеър се усмихна и затвори очи. С Нейт бяха водили този разговор хиляди пъти, но след него тя винаги се чувстваше по-добре.
— Да не си във ваната? — попита той.
— Аха — Блеър отвори очи и се пресегна към шишенцето с душ гел. — Иска ми се да беше тук.
— Мога да дойда — предложи Нейт обнадеждено.
Само да си беше вкъщи, в собствената си вана.
— Скъпа? — Гласът на Елинор се разнесе зад вратата. — Всичко наред ли е?
— Да — отвърна Блеър.
Лежа във ваната на инструкторката на майка ми от курса за родилки и правя телефонен секс с гаджето си.
— Не забравяй, че тук има много бременни със свръхактивни пикочни мехури!
Благодаря, че ми напомни.
— Трябва да затварям — каза Нейт. — Звънят ми треньорите от колежите. Този уикенд ще дойдат да гледат как играя.
Много внимаваше да не спомене за кои колежи ставаше въпрос.
— Е, утре сутрин заминавам за, „Джорджтаун“ и ще ти се обадя оттам, става ли? — Блеър затвори, излезе от ваната и се подсуши с една от меките бели кърпи, навити на руло на един от рафтовете на стената. Облече се и прокара пръсти през влажната си коса. Сега отражението в огледалото бе по-жизнерадостно и миришеше на чисто. Дали от ваната или от разговора с Нейт, но се почувства като нов човек.
Отвън в коридора бременните се бяха събрали и набиваха мини пици с козе сирене и маслини от „Елис“. Блеър застана на вратата и нервно изчака майка си да приключи разговора с Рут за моделите хладилници на съпруга й.
Близначката с униформа на „Констънс Билард“ се приближи към нея с бяла хималайска котка в ръце.
— Това е Жасмин — представи я тя.
Блеър се усмихна студено и затегна закопчалките на чантата си.
— Да не си изпаднала в нервна криза? — продължи да нахалства момичето. — Чух, че се е наложило да напуснеш училище.
За никого не беше тайна с каква скорост се разпространяваха слуховете в училището, а и извън него. До понеделник рижата тъпанарка с шините щеше да е разказала на всичко живо как Блеър Уолдорф си гледа гърдите в банята й или нещо по-лошо. В известен смисъл Блеър дори очакваше с нетърпение пътуването до „Джорджтаун“ този уикенд. Там поне никой нямаше да я познава и щяха да се отнасят с нея с подобаващо уважение и благоприличие.
— Мамо! — извика тя рязко. — Трябва да тръгваме!
И точно както бе предположила Блеър, веднага щом вратата зад гърба й се затвори, злобната близначка се втурна към компютъра си и започна да изпраща съобщения.
gossipgirl.net
Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.
Искреността е надценена.
Нали се сещате как всички винаги твърдят, че честността е най-добрата политика и че истинската връзка е честна и открита? Е, аз лично смятам, че това са пълни глупости. Не мисля, че е хубаво да лъжеш. Просто понякога колкото по-малко казваме, толкова по-добре. Можеш ли да бъдеш интересен някому, ако не криеш някоя и друга тайна? Къде е загадъчното в цялата работа? Елементът на изненадата? Признайте, че е доста вълнуващо, когато приятелят ви замине за уикенда и нямате ни най-малка представа с какво точно се занимава. Приятно ви е и когато онзи сладур, по когото си падате, прави купон и си мълчи почти през цялото време или пък се скрива в някоя от стаите, за да проведе тайнствен разговор. Не е ли по-интригуващо да си представим, че хората, които познаваме, водят двойствен живот?
Признайте, ако наистина държахме на искреността, нямаше да изсипваме помия зад гърбовете си и това да ни доставя такова удоволствие, нали?
Вашите имейли
В: Скъпа Интригантке,
Знам, че ще ти прозвучи странно, но майка ми води курсове за родилки във всекидневната у дома и снощи у нас беше една абитуриентка от нашето училище с майка си, която отдавна е минала възрастта за раждане на деца. Както и да е, момичето се заключи в банята в продължение на цял час и излезе цялото мокро. Всички в класа ми се страхуват ужасно от нея и я смятат за много готина, но сега си мисля, че тя е просто луда. Нищо чудно, че не са я приели в колеж.
новинарката
О: Скъпа новинарке,
Споменаваш, че е от завършващите? Скъпа, ВСИЧКИ ние сме луди.
Интригантката
В: Скъпа Интригантке,
Братовчед ми учи в „Йейл“ и развежда из университета кандидат-студенти. От него знам, че „Йейл“ нямат резервен списък. Просто изпращат писма, за да запълнят някакви национални квоти или нещо от сорта.
дреа
О: Скъпа дреа,
Опа. Това звучи доста страшничко, ако е вярно.
Интригантката
Наблюдения
Д пие последното си кафе в една закусвалня на „Бродуей“. Дж упражнява манекенската си походка в пространството между седалките на междуградския автобус на Седемдесет и девета улица. С хваща самолет за Бостън. Явно сериозно се опитва да вземе решение. Б се подкрепя с една от онези малки бутилки водка по време на полета си до столицата, като се подготвя психически за „Джорджтаун“. В отлепя една обява САМО ЗА МОМИЧЕТА, която е откраднала от тоалетната на един бар в Уилямсбърг. Ч и баща му се качват на частния си самолет. Дали не отиват да убедят някоя наивна институция да го приеме следващата есен? Таткото носи куфарче — да си представим, че е пълно с пари.
Хора, не забравяйте, че разполагате с почти три седмици, за да решите в кое учебно заведение да се запишете. Използвайте времето мъдро. Намиг, намиг. Знаете, че аз ще направя именно това!
Знаете, че ме обичате,
Интригантката
Гид-умник от Харвард спечелва сърцето на Серена.
Серена слезе от лимузината, която я бе докарала от летище „Логан“, и тръгна надолу по павираната пътека към отдел „Прием на студенти“ на „Харвард“. Цялото й тяло се тресеше от кофеина в огромното капучино „Старбъкс“, което бе изпила по време на полета.
Беше слънчева пролетна утрин — малко по-хладно от Ню Йорк — и Кеймбридж гъмжеше от улични търговци и готини студенти с бохемски вид, които висяха по пейките и пиеха кафе. За миг се запита как „Харвард“ беше спечелил сериозната си и страховита репутация, след като изглеждаше така спокоен и далеч не страховит.
Нейният гид я чакаше на вратата. Висок, с тъмна коса и очила със сребристи рамки — идеалният образ на красив и умен интелектуалец.
— Казвам се Дрю — представи се той и й протегна ръка.
— Тук вече ми харесва! — възкликна Серена импулсивно, докато се ръкуваха. Обикновено ставаше твърде припряна, когато беше изнервена, макар че сега не беше точно нервна, просто беше прекалила с кофеина.
— Мога да ви предложа стандартната двучасова обиколка, но по-добре би било да ми кажете какво бихте искали да видите вие — предложи Дрю. Очите му бяха светлокафяви и носеше бежов памучен пуловер и маслиненозелени панталони от рипсено кадифе, с толкова съвършени ръбове, че Серена си представи как той получава пакета от „Дъ Крю“, изпратен от майка му, и ги обува направо от кутията. Харесваше й, когато момчетата се интересуваха от мода, но беше като че ли още по-привлекателно, когато едно момче изглеждаше секси въпреки зубърските си дрехи в стил „мама-току-що-ми-ги-купи“.
— Бих искала да видя стаята ви — каза тя, без да й мине през ум как ще прозвучи. Всъщност беше истина. Искаше да види как изглеждат общежитията.
Дрю се изчерви и Серена не му остана длъжна. Точно тогава я осени прозрение — беше посещавала девически училища още от първи клас. Само момичета в продължение на цели дванадесет години. Колежът и щеше да е пълен с момчета. Момчета по цял ден, всеки ден. Момчета, момчета, момчета.
Юпии!
— Гладна ли сте? — попита Дрю. — Столът в моето общежитие предлага доста прилична храна. Мога да ви разведа из една от по-големите библиотеки, после ще обядваме и ще ви покажа общежитията. Те са смесени, така че… — Той отново се изчерви и побутна очилата на носа си.
— Перфектно — съгласи се Серена.
Дрю я изведе от отдел „Прием на студенти“ и тръгнаха по една пътека, прекосявайки двора на университета. Яркозелените поляни бяха пълни със студенти, които играеха фризби или четяха. Един професор проверяваше есета под кленово дърво.
— Това е „Уайденър“ — библиотеката на хуманитарните специалности — обясни Дрю, докато се изкачваха по внушителните стъпала на сградата. — Аз уча две специалности — музика и химия, затова не прекарвам много време тук — обясни той, докато й отваряше вратата. Влязоха в тихото прохладно помещение и Дрю посочи към един заключен стъклен шкаф на отсрещната стена. — Тук разполагат с доста впечатляваща колекция от оригинални ръкописи. Древногръцки папируси и така нататък.
Папируси?
Дрю стоеше мълчаливо с ръце в джобовете на рипсените си панталони в очакване да го разпита за библиотеката. Но Серена бе твърде погълната от него. Вече беше преценила, че Дрю е сладък, но момче, което абсолютно спокойно използва думи като папируси, беше абсолютно неустоимо!
Тя започна да върти един рус кичур между пръстите си и се загледа в тавана на библиотеката, сякаш бе очарована от украсата му.
— Значи следвате музика? Свирите ли на някакъв инструмент?
Дрю заби поглед в пода и едва доловимо промърмори нещо.
Тя се доближи.
— Моля?
Той прочисти гърлото си.
— На ксилофон. Свиря на ксилофон в оркестъра.
А тя си мислеше, че ксилофонът е просто играчка, изобретена, за да има поне една дума в английския, която да започва с „x“3! Серена въодушевено плесна с ръце.
— Мога ли да ви послушам?
Дрю се усмихна колебливо.
— Имам репетиция в три часа, но все още се уча. Вероятно няма да ви се иска да останете…
Серена бе уредила кола да я вземе следобед и да я закара до Провидънс, за да посети „Браун“. Брат й Ерик учеше там и този път щеше да я разведе наоколо, вместо, както обикновено, да я напие заедно с приятелите си в общежитието. Но все пак това бе Ерик. Щеше да я разбере, ако закъснееше малко.
Когато си на седемнадесет, руса и красива, можеш винаги да си позволиш да закъсняваш.
— Ще поостана, разбира се. — Тя хвана Дрю под ръка и го изведе от библиотеката. — Хайде, умирам от глад!
Кому бяха нужни библиотеки, пълни с папируси, когато „Харвард“ можеше да предложи толкова повече?
Б прави впечатление в Дж-таун.
— Името ми е Ребека Ранли и ще бъда твой гид този уикенд. Ето ти табелка с името, карта и свирка. Моля, не се разделяй с табелката, картата и свирката.
Блеър огледа дребното, наперено изрусено момиче пред себе си. Тя нямаше нищо против самоувереността като такава. Самата тя се държеше нафукано, когато се опитваше да склони дизайнер от калибъра на Кейт Спейд да осигури подаръците по време на едно от партитата, организирани от нея, или когато молеше някой учител да я освободи по-рано, за да отиде на разпродажбата на мостри на „Клои“. Но съвсем съзнателно да се надуваш пред връстниците си бе просто достойно за съжаление.
— Свирка ли? — повтори Блеър.
По време на целия полет дотук си бе представяла, че посещението ще й помогне да си напомпа самочувствието. Щеше да прекара деня с някакъв гид умник, в сравнение, с когото щеше да се почувства изтънчена и интелигентна. По-късно щеше да си вземе стая в „Риц Карлтън“ или нещо от този калибър във Вашингтон и цяла вечер да седи в частното си джакузи, гълтайки шампанско и отдавайки се на още телефонен секс с Нейт.
— „Джорджтаун“ раздава на всичките си студентки свирки. Тук имаме доста силно женско движение и през последните две години няма нито едно изнасилване или преследване на територията на университета! — обяви Ребека с носовия си южняшки акцент.
Тя хвърли грейнал поглед към Блеър през късите си, покрити със синя спирала мигли. Накъдрената й изрусена коса миришеше на продукти за коса „Финес“, а белите й кожени маратонки „Рийбок“ изглеждаха чисто нови — все едно не бе стъпвала извън мола. Блеър изтупа един косъм от новото си розово сако „Марли“.
— Трябва да си резервирам стая в хотел за довечера.
Ребека я хвана за ръката.
— Не се излагай, захарче. Ще останеш при мен и моите дружки. Бърлогата ни е много яка, а и нацели възможно най-подходящия момент, защото тази вечер ще правим нашето женско партай на южняшките красавици.
Ехо! Откога женските партита бяха идеята на когото и да било за добре прекарано време?
— Супер — отвърна Блеър неохотно. Защо не беше съобразила да резервира стая предварително? Тя огледа останалите посетители, които се запознаваха с гидовете си. Всички — и домакините, и гостите, подозрително приличаха на Ребека. Сякаш всички бяха израснали в провинциални градчета с молове, където всички бяха руси и щастливи, чисти и непретенциозни. Блеър се почувства като тъмнокосо, фризирано, стилно, цинично и измъчено извънземно сред тях.
Всъщност това бе точно типа напомпване на самочувствието, от което имаше нужда. „Ами да, аз съм различна, по-умна и по-добра от тези момичета“, каза си тя. Поне никога не беше изпадала дотам да боядиса естествено кестенявите си къдрици руси.
— Хайде, да започваме обиколката! — Ребека улови Блеър за ръката, все едно че бяха четиригодишни момиченца, и я изведе от отдела за прием на студенти. Слънцето караше водите на река Потомак да блестят, а кулите на старинния йезуитски параклис на университета се извисяваха величествено на хълма. Блеър трябваше да признае, че старата част на университета „Джорджтаун“ беше красива, а самият град — доста по-хубав и чист от Ню Хейвън. Но тук определено липсваше атмосферата „ние-сме-най-умните-деца-в-класа“, която се усещаше в „Йейл“.
— Отпред вляво ще видиш една голяма модерна постройка. Това е библиотеката „Дауингър“, спечелила награда за архитектура, с най-голямата колекция от… — Ребека вървеше заднешком пред Блеър и не спираше да й пълни главата с безполезни факти за „Джорджтаун“. Блеър не й обръщаше внимание, тъй като наблюдаваше хората, които кръстосваха територията на университета. Момчета и момичета, облечени от главата до петите в „Брукс Брадърс“ и „Ан Тайлър“, вървяха целеустремено към библиотеката, а чантите им бяха претъпкани с книги. Блеър също се отнасяше сериозно към домашните, но все пак беше събота. Нямаше ли нещо по-интересно, с което да се занимават?