Синдер - Марисса Мейер 10 стр.


 Всеки ден изригват нови слухове  продължи Кан.  Едни са я видели, други твърдят, че са й помогнали, има теории

 Да, теориите всички сме ги чували. Както мен, и вие добре знаете, че те не са подплатени с никакви доказателства.

 Но ако все пак е истина?  Каи кръстоса ръце и сведе глава към Торин, а гласът му стихна до шепот.  Ако все пак има момиче, което може да свали Левана от трона? Което е по-силно дори и от нея?

 Вие чувате ли се какво говорите? Някой по-силен от Левана? Например, някой като сестра й, която наредила да отрежат краката на любимата й шивачка, за да може по цял ден да седи и да шие изящните й рокли?

 Не говорим за кралица Чанари.

 Не, говорим за дъщеря й. Каи, цялото им семейство, всички до един, са алчни, жестоки, покварени от силата си. То е кръвта им. Повярвайте ми, ако принцеса Селена беше жива, щеше да е точно като тях.

Каи усети болка в ръцете си  толкова силно стискаше, че кожата по пръстите му беше побеляла.

 Тя не може да е по-лоша  каза той.  А и кой знае. Ако слуховете са верни и през тези години тя е била на земята, тогава може и да е станала различна. Може да прояви съчувствие към нас.

 Тази ваша фантазия се основава на слухове.

 Тялото й така и не е било открито

Торин сви устни в тънка линия.

 Открити са онова, което е останало от него.

 Нищо не пречи човек да проучи малко нещата, нали?  Каи взе да се отчайва. От толкова отдавна хранеше надежди, а проучванията така му бяха легнали на сърце. Не можеше да понесе мисълта, че това са напразни илюзии, макар че и тази възможност винаги се беше реяла някъде из кътчетата на съзнанието му.

 Напротив, пречи  възрази Торин.  Ако Левана разбере какво мислите, това ще унищожи шансовете ни да си осигурим договор. Дори не бива да говорим за това тук  опасно е.

 Е, кой дава ухо на слуховете?

 Ваше Височество, да сложим край на този разговор. Сега най-важното за вас е да предотвратите войната, а не да се тревожите за въображаемата лунна принцеса.

 А ако не успея да предотвратя войната?

Торин разпери длани. Спорът го беше уморил.

 Съюзът ще поведе битка.

 Да. Отличен план. След този разговор вече съм по-спокоен.

Той се обърна и слепешката тръгна към лабораторията.

Да, Земният съюз щеше да влезе в битка. Но срещу Луна те щяха да загубят.

Глава тринайсета

 Вашият контролен панел е удивително сложен. Едни сред най-добрите, които някога съм виждал у киборг  доктор Ърланд завъртя холограмата първо на една страна, а сетне и на другата.  Погледнете само проводника по гръбначния ви стълб. Почти напълно се слива с централната нервна система. Изкусна изработка. А, да! Вижте тук!  той посочи таза на холограмата.  Половите органи почти не са засегнати. Знаете, че голяма част от жените киборги остават бездетни заради агресивната интервенция, но като гледам, за вас това май няма да е проблем.

Синдер беше седнала на една от масите за прегледи, подпряла брадичка на двете си длани.

 Каква съм късметлийка.

Докторът й размаха пръст.

 Трябва да сте благодарна, че хирурзите са били толкова внимателни.

 Далеч по-благодарна ще съм да открия момче, което намира сложната електрическа система в едно момиче за вълнуваща  тя ритна с пети металния крак на масата.  Това има ли нещо общо с имунитета ми?

 Може би да, може би не  докторът извади чифт очила от джоба и без да сваля очи от холограмата ги намести на лицето си.

Синдер килна глава на една страна.

 Не ви ли плащат достатъчно за лазерна корекция на зрението?

 Обичам да гледам през очилата  доктор Ърланд изтегли надолу холограмата и разкри главата на Синдер отвътре.  Като говорим за операции на очи, знаете ли, че нямате слъзни канали?

 Какво? Наистина ли? А аз мислех, че просто съм студена.  Тя качи крака на масата и прегърна колене.  И освен това не мога да се изчервявам. Ако това ще е следващото ви гениално откритие.

Той се обърна. Зад очилата очите му изглеждаха огромни.

 Не можете да се изчервявате? Как така?

 Мозъкът ми следи за температурата на тялото и ако загрея твърде много и твърде бързо, ме принуждава да се охладя. Предполагам, че само потенето като при всички нормални хора не е било достатъчно.

Доктор Ърланд извади портскрийна и натисна нещо.

 Това е доста находчиво  промърмори той.  Вероятно са били обезпокоени да не би системата ви да прегрее.

Синдер проточи врат, но не можа да види малкия екран.

 Това важно ли е?

Той не й обърна внимание, а като посочи холограмата каза:

 И вижте сърцето. Тези две камери са изработени основно от силикон и био  тъкан. Удивително!

Синдер постави ръка на гърдите си. Сърцето. Мозъкът. Нервната система. Имаше ли нещо, което да не са променили?

Тя сложи ръка на врата си и я прокара по издатините на гръбнака, докато с поглед обходи металните прешлени, тези метални нашественици.

 А това какво е?  тя се пресегна и посочи една сянка на диаграмата.

 А, да. Преди малко го обсъждахме с асистентите ми  доктор Ърланд се почеса през шапката.  Изглежда е направено от друг материал, различен от този за прешлените, и е поставено точно над един от нервните центрове. Вероятно има за цел да компенсира някакъв дефект.

Синдер сбърчи носле.

 Отлично. Имам си и дефекти.

 Вратът някога създавал ли ви е проблеми?

 Само когато откарам цял ден под някой кораб.

И когато сънувам. В кошмарите й огънят винаги най-много я гореше под врата, а оттам горещината се стичаше по гръбнака. Болката не стихваше, като че горещ въглен беше сврян под кожата й. Тя потрепери. Спомни си съня от изминалата нощ и Пеони, която плачеше, викаше и обвиняваше Синдер за случилото се с нея.

Доктор Ърланд я наблюдаваше, като почукваше лекичко устни с портскрийна.

Синдер се размърда неспокойно.

 Имам въпрос.

 Да?  докторът прибра в джоба портскрийна.

 Нали казахте, че след като тялото ми унищожи микробите, вече не съм заразна?

 Точно така.

 Тогава ако съм се заразила с болестта по естествен път, да кажем преди два дни, колко време трябва да мине, преди отново да оздравея.

Докторът сви устни.

 Хм. Можем да предположим, че с всеки следващ път, в който тялото ви влиза в контакт със заразоносителите, то става все по-ефективно срещу тях. Ако сега му трябваха двайсет минути да се справи с тях допускам, че не би му отнело повече от час следващия път. Най-много два. Трудно е да се каже  всяка болест и всяко тяло са различни.

Синдер скръсти ръце в скута си. Беше се прибрала у дома от пазара за малко повече от час.

 Ами може ли може ли да полепва по дрехите, да речем?

 Само за кратко. Патогените не могат да живеят дълго без преносител  той се намръщи.  Добре ли сте?

Тя въртеше из ръцете ръкавиците си. Кимна.

 Кога започваме да спасяваме хора?

Доктор Ърланд намести шапката си.

 Боя се, че не мога да направя нищо, преди да анализирам кръвните проби и да разкрия структурата на ДНКто ви. Но преди това ми се искаше да добия по-ясна представа за устройството на тялото ви, в случай, че това повлияе на резултатите.

 Това че съм киборг, не променя ДНКто ми, нали?

 Не, но според някои изследвания в резултат на операцията човешкото тяло започва да изработва различни хормони, появяват се химически дисбаланс, антитела, разни такива неща. Разбира се, колкото по-агресивна е процедурата, толкова повече

 Мислите ли, че това е свързано с имунитета ми? Това, че съм киборг?

Очите на доктора засияха, замаяни, всяващи страх у Синдер.

 Не съвсем  отвърна той.  Но както казах и преди имам си една-две теории.

 Възнамерявате ли да споделите някоя от тях с мен?

 О, да. Щом се уверя, че не греша, възнамерявам да споделя откритието си с целия свят. Всъщност, хрумна ми нещо за мистериозната сянка на гръбнака ви. Ще възразите ли, ако опитам нещо?

Той свали очилата и ги пъхна обратно в джоба до порт  скрийна.

 Какво ще правите?

 Само малък експеримент. Не се тревожете.

Тя извърна глава. Доктор Ърланд заобиколи масата и докосна с пръсти врата й, притискайки прешлените точно над раменете й. Тя се вцепени при допира. Ръцете му бяха топли, при все това тя потрепери.

 Кажете ми, ако почувствате нещо необичайно.

Синдер отвори уста, за да каже, че всеки човешки допир беше необичаен, но дъхът й секна.

Огън и дъжд се стекоха по гръбнака и заляха вените й.

Тя извика и падна сгърчена на пода.

Глава четиринайсета

Червена светлина прониза клепачите й. Обезумял, ретина  дисплеят показваше върху екрана на клепачите й върволица от безсмислици в зелено. Нещо не беше наред с електрическата мрежа  пръстите на лявата й ръка непрестанно се свиваха, пулсираха неудържимо.

 Успокойте се, госпожице Лин. Всичко е наред  гласът с непознатия акцент, спокоен и бездушен, беше последван от друг, паникьосан.

 Наред ли? Вие с всичкия си ли сте? Какво се е случило?

Синдер простена.

 Само малък експеримент, Ваше Височество. Ще се оправи. Виждате ли? Вече се събужда.

Чу се нов приглушен протест, преди да надзърне през клепачите. Белотата на стаята щеше да я ослепи, ако не бяха двете сенки, които я прерязваха. В очертанията им очите й различиха вълнената шапка на доктор Ърланд и небесносините му очи, и принц Каи с рошавите кичури черна коса, висящи над очите му.

Докато за втори път този ден ретина  дисплеят правеше основна диагностика на Синдер, тя затвори очи, смътно обезпокоена, че принцът ще забележи зелената светлинка в зениците й.

Добре, че поне беше с ръкавици.

 Жива ли си?  Каи отмести сплъстената коса от челото й. Пръстите му бяха влажни и пареха, но после разбра, че тя гореше. Но това беше невъзможно. Тя не можеше да се изчервява, не можеше да вдига температура.

Не можеше да прегрява.

Какво й бе сторил докторът?

 Да не си е ударила главата?  попита Каи.

Пръстите й се укротиха. В инстинктивен стремеж да скрие ръцете си Синдер ги притисна о тялото си.

 О, добре е  повтори доктор Ърланд.  Малко се поуплаши, но нищо повече. Съжалявам за това, госпожице Лин. Не си дадох сметка, че ще проявите такава чувствителност.

 Какво направихте?  попита тя, като внимаваше да не заваля думите.

Каи плъзна ръка под нея и й помогна да се изправи. Тя трепна от допира му и за всеки случай дръпна надолу крачола, за да скрие металния блясък на прасеца си.

 Просто намествах гръбначния ви стълб.

Синдер сви очи  нямаше нужда от оранжевата светлинка, за да разбере, че лъже. Но тя и така пак светна.

 Какво й е на гръбнака?  ръката на Каи се плъзна към долната част на гърба й.

Синдер пое дъх, а кожата й настръхна. Страхуваше се, че болката ще се върне, че докосването на принца ще вземе надмощие над системата й, както беше направил доктор Ърланд. Но нищо не се случи и след малко Каи престана да натиска толкова силно.

 Нищо му няма  отвърна докторът.  В областта на гръбнака се събират много от нервите ни, преди да изпратят импулси до мозъка ни.

Синдер гледаше доктор Ърланд с див поглед. Вече виждаше как Каи ще се отдръпне от нея, щом докторът му каже, че придържа киборг в ръцете си.

 Госпожица Лин се оплакваше от досадна болка във врата

Тя стисна юмруци, докато пръстите не я заболяха.

  затова малко я понаместих. Нарича се хиропрактика, много стар вид терапия, но удивително резултатна. Трябва да е имала повече изкривявания, отколкото допусках и неочакваното наместване на прешлените е предизвикало временен шок в системата й  с безгрижен поглед той се усмихна широко на принца. Оранжевата светлинка все така не угасваше.

Синдер зина, очаквайки докторът да продължи, да подмине нелепата лъжа и да разкрие на принца тайните й. Тя е киборг, има имунитет срещу чумата и е новото му любимо опитно зайче.

Но доктор Ърланд не каза нищо повече, само й се усмихна с дяволити очи, които я изпълниха с подозрения.

Синдер усещаше погледа на Каи върху себе си. Извърна се с намерението да свие рамене, сякаш обясненията на доктор Ърланд и на нея се виждаха безсмислени, но настойчивостта в погледа на принца я остави без глас.

 Дано докторът казва истината, защото ще е срамота да умреш точно, когато имам удоволствието да се запознаем  очите му проблеснаха, като че споделяха с нея някаква тайна шега. От устата й никога не се бе изтръгвал такъв пресилен смях.  Добре ли си?  попита той и взе ръката й в своята, като с другата все така я придържаше.  Можеш ли да се изправиш?

 Да, струва ми се.

Той й помогна да стъпи на крака. От острата болка нямаше и помен.

 Благодаря ви  тя се отдръпна от него и изтупа дрехите си, макар че подът в лабораторията беше безукорно чист. Хълбокът й срещна масата за прегледи.

 Какво правиш тук?  попита той, а ръцете му конфузно се отпуснаха за миг до тялото, преди да намерят път към джобовете му.

Синдер отвори уста, но доктор Ърланд я прекъсна с покашляне.

 Вие вече сте се срещали?  рунтавите му вежди се скриха чак под шапката.

 Запознахме се вчера. На пазара  отговори Каи.

Синдер пъхна ръце в джобовете като отражение на Каи и напипа ключа.

 Тук, хм, тук съм защото ъ

 Един от мед-дроидите се беше повредил, Ваше Височество  намеси се доктор Ърланд.  Помолих я да дойде и да му хвърли един поглед. Работата й като механик има изключителна репутация.

Каи взе да кима, но после спря и огледа стаята.

 Какъв мед-дроид?

 Естествено вече не е тук  със закачливо гласче рече доктор Ърланд, като че лъжата беше забавна игра.  Сигурно е някъде навън и взима кръв, докато разговаряме.

 Точно така  устата на Синдер висеше като на някой гламчо и тя се застави да я затвори.  Вече го поправих. Почти като нов е  тя измъкна ключа и го завъртя на пръсти като доказателство.

Каи все още изглеждаше объркан, но кимна, сякаш не си струваше да поставя под съмнение историята. Синдер беше благодарна, че докторът така лесно измисли случката, но беше също и уплашена. Какви бяха основанията му да крие истината от принца, особено когато беше на път да направи откритие в изследванията на чумата? Не заслужаваше ли Каи да научи за откритието? Както и всички други хора?

 Сигурно не си имала възможност да погледнеш Нанси?  попита Каи.

Синдер спря да върти ключа и го стисна с две ръце, за да ги държи мирни.

 Все още не. Съжалявам. Последните двайсет и четири часа бяха

Той сви рамене сякаш това не беше от значение, но жестът му беше скован.

 Сигурно списъкът ти с клиенти е дълъг два километра. Не бива да очаквам да се отнасяш към мен като с принц  устните му се извиха.  Макар че, струва ми се, точно това очаквам.

Сърцето на Синдер подскочи, когато усмивката му изведнъж я връхлетя, все така очарователна и ненадейна, както на пазара. Тогава очите й зърнаха зад него холограмата, на която все още се виждаха вътрешните й механизми  от металните прешлени през многобройните жици до абсолютно непокътнатите й полови жлези. Тя рязко върна поглед върху Каи. Пулсът й препускаше.

 Обещах да я погледна, когато имам възможност. Преди фестивала. Със сигурност.

Каи се обърна, като проследи погледа й до холографа. Синдер стисна юмруци. Ниско в корема нервите й се усукаха, докато Каи се отвърна с отвращение от образа.

Момиче. Машина. Мутант.

Тя прехапа устни и се примири, че вече никога няма да получи от тези усмивки на принца, които спираха сърцето й. Тогава доктор Ърланд пристъпи към холографа и с едно щракване изключи нетскрийна.

Назад Дальше