Казах ти да стоиш мирно! Синдер хвана Пеони за китката, удари петънцето и замръзна.
Пусна ръката на Пеони и отстъпи назад, олюлявайки се.
Какво? Какво е? Пеони задърпа ризата, като се опитваше да го види, но тогава забеляза още едно петънце на ръката си.
Вдигна поглед към Синдер, а кръвта се дръпна от лицето й.
Обрив? От колата?
Синдер преглътна и с несигурни стъпки приближи, без да диша. Пресегна се отново към ключицата на Пеони, дръпна надолу ризата й и оголи на лунната светлина цялото петно. Беше червено с лилаво по ръба, като ударено.
Пръстите й затрепериха. Отдръпна се; очите й срещнаха тези на Пеони.
Пеони изпищя.
Глава пета
Писъците на Пеони оглушиха бунището, проникнаха в процепите на потрошените машини и остарелите компютри. Дори когато гласът на Пеони секна и тя изпадна в истерия, звуковият интерфейс на Синдер не можеше да я предпази от спомена за острия писък.
Трепереше, без да може да помръдне. Искаше да утеши Пеони. Искаше да побегне.
Как е възможно това?
Пеони е млада, здрава. Не може да се разболее.
Пеони ридаеше и не спираше да търка петната по кожата си.
Както винаги когато Синдер не можеше да разсъждава трезво, нет линкът пое контрол. Той търсеше, свързваше, даваше информация, която тя не желаеше.
Летумозис. Синята треска. Световна пандемия. Стотици хиляди жертви. Причина неизвестна, лекарство неоткрито.
Пеони
Тя нерешително протегна ръка, но Пеони отстъпи колебливо назад, бършейки носа и мокрите си страни.
Не ме приближавай! Ще се заразиш. Ще се заразиш.
Синдер отдръпна ръка. Чу до себе си бръмченето на вентилатора на Ико. Видя синята светлина да се мята към Пеони, наоколо из бунището, проблясвайки. Беше уплашена.
Казах ти, отдръпни се! Пеони се свлече на колене и се преви на две.
Синдер отстъпи две крачки назад, после спря и в светлината на прожектора на Ико видя Пеони да се поклаща напред-назад.
Трябва трябва да повикам въздушната линейка да
Да те отведе.
Пеони не отговори. Цялото й тяло се тресеше. Между риданията Синдер чуваше тракането на зъбите й. Затрепери. Потърка ръце и се огледа за петна по тях. Нищо не откри, но недоверчиво погледна дясната ръкавица. Не искаше да я сваля, не искаше да проверява.
Пак отстъпи назад. Сенките на бунището се надигнаха застрашително към нея. Чумата. Тук беше. Във въздуха. Сред боклуците. Колко време трябваше да мине, преди да се появят първите симптоми на болестта?
Дали пък
Спомни си Чанг Сача на пазара. Ужасената тълпа, която бягаше от магазина й. Воят на сирените. Стомахът й се сви.
Нейна ли беше вината? Тя ли беше донесла вкъщи чумата от пазара?
Отново огледа ръцете си, удряйки невидимите буболечки, които лазеха по кожата й.
Препъна се назад. Риданията на Пеони изпълваха главата й, задушаваха я.
В червени букви на ретина дисплея замига предупреждение: нивото на адреналина й се беше повишило. Изчисти го с няколко премигвания, а сетне със свито сърце извика линка за съобщения и изпрати простия текст, преди да се с подвоумила.
СПЕШЕН СЛУЧАЙ. БУНИЩЕТО НА РАЙОН ТАЙХАНГ. ЛЕТУМОЗИС.
Стисна зъби и почувства мъчителната сухота в очите си. Болката в главата й пулсираше и казваше, че би трябвало да плаче, да ридае като сестра си.
Защо? Пеони се запъна. Какво съм направила?
Нищо не си направила отвърна Синдер. Вината не е твоя.
Но може да е моя.
Какво да правя? толкова тихо попита Ико, че гласът й едва се чу.
Не знам призна Синдер. Линейката пътува насам.
Пеони потърка нос с ръката си. Очите й бяха зачервени по края.
Т-трябва да си вървиш. Ще се заразиш.
Замаяна, Синдер си даде сметка, че дишаше съвсем плитко. Отстъпи още една крачка, преди да напълни дробовете си.
Може би вече съм се заразила. Може би аз съм виновна, че ти се разболя. Избухването днес на пазара мислех, че съм достатъчно далеч, но Пеони, съжалявам.
Пеони стисна очи и пак зарови лице. Кафявата й коса беше рошава, сплетена и висеше по раменете й, рязко изпъкваща на бледата й кожа. Хълцане, последвано от ново ридание.
Не искам да ме отвеждат.
Знам.
Синдер не можа да измисли какво друго да каже. Не се плаши? Всичко ще се нареди? Не можеше да лъже, не и когато това бе така очевидно.
Щеше ми се да има нещо тя спря. Беше чула сирените преди Пеони. Съжалявам.
Пеони обърса нос в ръкава си, оставяйки следа от слуз. Продължи да плаче. Не се помръдна, докато не чу сирените, и тогава надигна глава. Загледа се в далечината, към входа на бунището, някъде отвъд купчините боклук. Кръгли очи. Треперещи устни. Лицето й на червени петна.
Сърцето на Синдер се сви.
Не можеше да стои така. И без това може би вече се е заразила.
Тя падна на колене и обгърна Пеони с ръце. Коланът с инструментите се впи в хълбока й, но тя не му обърна внимание. Пеони сграбчи тениската й и поднови риданията си.
Съжалявам.
Какво ще кажеш на мама и Пърл?
Синдер прехапа устни.
Не знам а после, истината, предполагам.
В устата й се надигна горчилка. Сигурно беше симптом. Може би болките в корема също бяха симптом. Погледна надолу към ръката си, притискайки плътно Пеони. Все още никакви петна.
Пеони я отблъсна и се търколи обратно в праха.
Стой далеч. Може да не си се заразила още. Но те и теб ще отведат. Трябва да се махнеш оттук.
Синдер се поколеба. Чу хрущенето на колелата по разпилените алуминиеви и пластмасови отпадъци. Не искаше да оставя Пеони, но ако все още не беше се заразила?
Седна на пети, после с мъка се изправи.
Откъм сенките се приближаваха жълтите светлини. Дишането й отново бе станало плитко.
Пеони
Тръгвай! Махай се!
Синдер направи крачка назад. Назад. Машинално спря и вдигна сгънатия магниремък. Тръгна към изхода, истинският й крак толкова безчувствен, колкото и протезата. Риданията на Пеони я следваха.
На ъгъла я пресрещнаха три бели андроида. Имаха жълти сензори и червени кръстове на главите, а двама бутаха помежду си една въздушна носилка.
Вие ли сте жертвата на летумозиса? с безизразен глас попита единият, в ръцете му идентификационен скенер.
Синдер скри китката си.
Не. Сестра ми, Лин Пеони. Тятя се намира натам, вляво.
Мед-дроидите с носилката се отдалечиха по пътеката.
Имали ли сте пряк контакт с жертвата през последните дванайсет часа? попита останалият андроид.
Синдер отвори уста, поколеба се. Коремът й се сви от страх и вина.
Можеше да излъже. Още нямаше доказателства, че е прихванала болестта, но отведат ли я в изолатора, нямаше надежда за нея.
Прибереше ли се у дома, щеше да зарази всички. Адри. Пърл. Децата, които тичаха и надаваха пронизителни викове по коридорите.
Едва чуто изрече:
Да.
Появиха ли се симптоми?
Н-не. Не знам. Чувствам се замаяна, но не тя се умълча.
Мед-дроидът я приближи, колелата му хрускаха по мръсната земя. Олюлявайки се, Синдер се отдръпна от него, но той не каза нищо, само приближи още, докато краката й не се опряха в една прогнила щайга. В щипците на едната си ръка андроидът държеше идентификационния скенер и тогава от тялото му се появи трета, но вместо щипци, там имаше спринцовка.
Синдер се разтресе, но не оказа съпротива, когато той хвана дясната й китка и заби иглата. Потръпна, докато наблюдаваше тъмната течност, почти черна на жълтата светлина на андроида, да пълни спринцовката. От игли не се боеше и все пак светът започна да й се върти. Андроидът изтегли иглата точно когато тя се стовари в щайгата зад нея.
Какво правите? прошепна тя.
Ще сканирам кръвта за вируса на летумозис.
Синдер чу как вътре в андроида се задвижи мотор, а слабо звънтене известяваше всяка фаза. Светлината на андроида потъмня, тъй като мощността му беше пренасочена.
Тя задържа дъха си, докато контролният й панел не се намеси и не застави дробовете й да се свият.
Идентификация андроидът й поднесе скенера. Червена светлинна мина по китката й и скенерът изпиука. Андроидът го прибра в кухината на тялото си.
Почуди се колко ли време щяха да отнемат пробите и да заключат, че е преносител, потвърждавайки вината й. За всичко.
Шумът от приближаващи се колела се чу по пътя. Синдер извърна глава и видя двамата андроиди да се появяват с Пеони на носилката. Тя беше седнала, обвила с ръце коленете си. Подутите й очи диво се мятаха навред из бунището, сякаш търсеха път за бягство. Като че ли се беше озовала в някакъв кошмар.
Но не се опита да избяга. Никой никога не се и опитваше.
Очите им се срещнаха. Синдер отвори уста, но оттам не излезе нищо. Опита се да помоли за прошка с поглед. Слаба усмивка докосна устните на Пеони. Тя вдигна ръка и помаха само с пръсти.
Синдер помаха в отговор със съзнанието, че това трябваше да е тя.
Вече веднъж беше оцеляла. Нея трябваше да отнесат. Тя трябваше да умре. Тя.
Идваше и нейният ред.
Опита да говори, да каже на Пеони, че ще бъде точно зад нея. Няма да остане сама. Но в този миг андроидът изпиука.
Резултатите са готови. Няма наличие на вируса на летумозис. Приканваме ви да се отдалечите на петнайсет метра от пациента.
Синдер примигна. Изпита едновременно ужас и облекчение.
Беше здрава. Нямаше да умре.
Нямаше да последва Пеони.
Чрез съобщения ще ви информираме, когато Лин Пеони навлезе в следващите фази на болестта. Благодарим ви за съдействието.
Синдер загърна тялото си с ръце, без да откъсва очи от Пеони, докато я отвеждаха на носилката, където тя си легна и се сви като малко дете.
Глава шеста
Синдер се прокрадваше в топлата нощ, а ботушите й тежко се влачеха по цимента, сякаш и двата й крака бяха от стомана. Пустият мрак беше рефрен от сподавени звуци в главата й: песъчливото скриптене на гумите на Ико, прашенето на уличните лампи над тях, несекващото бучене на магнитния супер проводник под улицата. При всяка крачка гаечният ключ в прасеца й подрънкваше. Но всичко това бледнееше на фона на видеолентата, която се въртеше в ума й.
Случваше се интерфейсът й да запише някое емоционално събитие и после отново и отново го повтаряше. Нещо като déjà vu или като последните думи в някой разговор, които остават във въздуха дълго, след като тишината се е възцарила. Обикновено съумяваше да спре спомена, преди да я докара до лудост, но тази вечер нямаше сили.
Черното петно по кожата на Пеони. Писъкът й. Спринцовката, с която мед-дроидът взе кръв от вената на Синдер. Пеони, дребничка, трепереща върху носилката. Умираща.
Синдер усети, че й се повдига, спря и се хвана за корема. Няколко крачки пред нея Ико също спря и с прожектора си освети право изкривеното й лице.
Добре ли си?
Светлината се спусна по тялото й; Синдер знаеше какво търси Ико въпреки констатацията на мед-дроида, че не е заразена, Ико търсеше синкавите кръгове.
Вместо да отговори, Синдер свали ръкавиците и ги мушна в задния джоб. Неразположението й взе да преминава и тя облегна рамо на една улична лампа, вдишвайки с пълни гърди влажния въздух. Бяха стигнали до вкъщи, почти. Блок Кула Феникс се намираше на следващия ъгъл, потънал целият в сянка, с изключение на най-горния етаж, който улавяше слабата светлина от лунния сърп. Прозорците чернееха, само шепа от тях още светеха и тук-там проблясваха синкавобели от мигащите нетскрийнове. Синдер преброи етажите и откри прозорците на кухнята и стаята на Адри.
Макар и не ярко, някъде в апартамента все още светеше. Адри не беше нощна птица, но сигурно е открила, че Пеони не се е прибрала. А може и Пърл да будува още над някой проект за училище или да праща съобщения до приятелите си. Може би така беше по-добре. Нямаше да се налага да ги буди.
Какво ще им кажа?
За миг сензорът на Ико се спря на сградата, после на земята, осветявайки разхвърляните по тротоара отпадъци.
Синдер отри потна длан в панталона и се застави да продължи. Колкото и да се мъчеше, не успяваше да намери подходящите думи. Обяснения, извинения. Как да съобщиш на една майка, че дъщеря й умира?
Тя допря чипа и този път влезе през главния вход. Единствената украса в сивото лоби беше нетскрийнът, който въртеше обяви за обитателите повишение на таксите за поддръжка, молба за нов скенер на входната врата, изгубена котка. След това асансьорът и шумът от остарелите му дрънкащи части. Коридорът беше пуст, само мъжът от апартамент 1807 спеше на изтривалката пред вратата си. Синдер трябваше да прибере прострените му ръце, иначе Ико щеше да ги смаже. Тежко дишане и сладникав мирис на оризово вино се долавяха във въздуха край него.
Преди да влезе, тя се поспря на вратата пред номер 1820, а сърцето се блъскаше бясно в гърдите й. Не помнеше кога лентата за Пеони беше спряла да се върти в главата й, изместена от обострените й нерви.
Какво щеше да каже?
Синдер прехапа устни и вдигна ръка пред скенера. Малката лампичка светна в зелено. Синдер отвори вратата, колкото се може по-безшумно.
Светлината от дневната се разля в тъмния коридор. Синдер зърна екрана, който все така излъчваше репортажи от пазара по-рано през деня и пекарната отново и отново избухваща в пламъци. Звук нямаше. Синдер влезе в стаята и спря. Ико се блъсна в крака й.
В средата на стаята с лице към нея стояха три андроида с червени кръстове на сферичните си глави. Мед-дроидите за спешни случаи.
Зад тях в копринения си халат, подпряна на камината, макар холографският огън да беше изключен, стоеше Адри. Напълно облечена, Пърл седеше на дивана със свити под брадичката колене. И двете закриваха носовете си със сухи кърпи и гледаха Синдер със смесица от страх и отвращение.
Стомахът на Синдер се сви на топка. Отстъпи леко назад в коридора, като се запита коя от двете беше болна, но бързо схвана, че и двете бяха напълно здрави. Иначе андроидите щяха незабавно да ги отведат. А и те нямаше да предпазват носовете си. На хората в сградата щеше да се наложи забрана да напускат домовете си.
На лакътя на Адри Синдер забеляза малка превръзка. Вече са ги проверили.
Синдер свали чантата от рамо и я сложи на земята, но задържа магниремъка.
Адри прочисти гърло и смъкна кърпата до гърдите си. С бялото си като брашно лице и стърчащи кокали тя приличаше на скелет на бледата светлина. Без грим под зачервените й, подути очи се виждаха тъмни кръгове. Беше плакала, но сега стискаше устни решително.
Преди час получих съобщение обади се тя в сгъстената тишина. Информираха ме, че Пеони била откарана от бунището на район Тайханг в гласът й секна. Тя сведе поглед, а когато вдигна глава, очите й святкаха. Но на теб това ти е известно вече.
Синдер се размести, като се стараеше да не поглежда към мед-дроидите. Без да дочака отговор, Адри продължи:
Ико, можеш да започнеш да изхвърляш вещите на Пеони. Всичко, което е обличала през изминалата седмица трябва да се изхвърли, но сама ги занеси до улицата не искам да запушат шахтата. Предполагам, че всичко друго може да се продаде на пазара гласът й беше остър, равен, сякаш беше повтаряла наум плана за действие от мига, в който беше научила новината.
Слушам, Лин-джи Ико се плъзна обратно в коридора. Синдер стоеше, без да помръдва, стискайки магниремъка в две ръце като щит. И макар че андроидът не беше в състояние да игнорира заповедта на Адри, видимо беше по мудността й, че не желае да оставя Синдер сама, докато мед-дроидите я наблюдаваха с празните си жълти сензори.
Какво търсеше малката ми дъщеря тази вечер на бунището в Тайханг? попита Адри, като усукваше кърпата.
Синдер притисна магниремъка близо до себе си и се скри от глава до пети. Изработен от същата стомана като ръката й и също така изгубил блясъка си, той беше като продължение на самата нея.