Един току-що изчезна каза тя и посочи едно празно място върху дясното бедро на момичето. Един микроб, беше точно тука, гледах право към него, а сега го няма.
Докато се взираха, още две точици примигнаха и изчезнаха, като изгорели крушки.
Ли грабна портскрийна си от бюрото и взе трескаво да бие с пръсти по екрана.
Имунната й система направо побесня.
Доктор Ърланд се приведе над микрофона.
Дроид, моля вземете още една кръвна проба. По-бързо.
Като чу гласа му, момичето сепнато се извърна.
Фатин приближи доктора до прозореца.
Още не сме й дали антидота.
Не сме.
Тогава как
Доктор Ърланд захапа силно палец, за да укроти пристъпа на световъртеж.
Трябва да отида да взема първата кръвна проба той вървеше заднешком, сякаш се боеше да откъсне поглед от момичето киборг. Когато всички микроби изчезнат, наредете да я отведат в четвърта стая.
Четвърта не е пригодена за пациенти под карантина възрази Ли.
Вярно. Но тя няма да е опасна доктор Ърланд щракна с пръсти вече в коридора. И може да се погрижите дроидът да я отвърже.
Да я лицето на Фатин се сгърчи нерешително. Мислите ли, че идеята е добра? Напи помните нападнала е мед-дроидите?
Ли скръсти ръце.
Фатин има право. Аз със сигурност не искам да срещна юмрука й, ако се разгневи.
В такъв случай няма от какво да се тревожите отвърна докторът. Ще се срещна с нея насаме.
Глава десета
Синдер се сепна. Когато тайнствения глас отново изпълни стаята, за да поиска нова кръвна проба от жертвения агнец. Тя гледаше към огледалото, без да обръща внимание на мед-дроида, който с вещината на автомат приготвяше нова игла.
Преглътна скришом и овлажни гърло.
Кога най-сетне ще ми дадете измисления си антидот? Почака, но отговор не дойде. Андроидът стисна ръката й в металните си клещи. Тя потръпна от студ и после още веднъж, когато иглата се заби в изранената свивка.
Синината щеше да стои с дни.
Тогава си спомни, че утре вече ще е умряла. Или умираща. Също като Пеони.
Стомахът й се преобърна. Може би Адри имаше право. Може би така щеше да е най-добре.
Тялото й се разтресе силно. Металният й крак се удари силно в оковите.
А може би не. Може би антидотът ще проработи.
Тя напълни дробовете си с хладния, стерилен въздух в лабораторията, като следеше холографа на стената, който повтаряше движенията й. Две зелени точици се мотаеха край десния й крак.
Мед-дроидът извади иглата и запуши раната с парченце памук. Шишенцето с кръвта й той постави в една метална кутия, прикрепена към стената.
Синдер отпусна тежко глава върху масата.
Попитах ви нещо. Антидот? В някой от близките дни? Нали поне ще се опитате да спасите живота ми?
Дроид чу се нов глас, женски. Синдер изви глава, само за да срещне отново своя образ в огледалото. Откачете пациентката от контролните апарати и я отведете в стая 4D.
Синдер заби нокти в хартията под нея. Стая 4D. Там ли изпращаха всички да ги наблюдават, докато умират?
Андроидът затвори панела на главата й и свали накрайниците от гърдите й. Кривата на електрографа се изправи.
Ехо? обади се Синдер. Ще ми кажете ли какво става?
Мълчание. Една зелена светлинка мигна до сензора на андроида и вратата се отвори към коридора, постлан с бели плочки. Мед-дроидът избута масата със Синдер навън, покрай огледалото. Коридорът беше празен и миришеше на белина, а едно от колелцата на масата скърцаше в синхрон с колелата на андроида.
Синдер издаде врат, но не можа да види сензора на мед-дроида.
Мисля, че имам малко масло в крака ми. Ако искаш, мога да ти оправя колелото.
Андроидът мълчеше.
Синдер стисна устни. Бели номерирани врати се плъзгаха край тях.
Какво има в стая 4D?
Мълчание.
Синдер забарабани с пръсти, вслушана в шумоленето на хартията и колелото, което щеше да я докара до лудост. Дочу някъде отдалеч гласове, надолу по някой друг от коридорите, и почти се приготви да чуе писъци иззад затворените врати. Тогава една от вратите се отвори и дроидът я бутна навътре покрай черния номер 4D. Стаята беше копие на предишната, но без огледалото на стената.
Синдер беше откарана до друга маса за прегледи, върху която имаше чифт добре познати обуща и ръкавици. Тогава, за нейна изненада, оковите се отключиха със свистене.
Тя бързо дръпна крака и ръце от металните халки преди андроидът да е разбрал грешката си и да я върже отново, но той не реагира и без да каже дума, излезе от стаята. Зад него вратата се затвори с щракване.
Като трепереше, Синдер се изправи и се огледа за скрити камери, но нищо не привлече вниманието й. Както и в другата стая, и тук по протежението на една от стените върху лавицата имаше електрографи и детектори. Нетскрийнът вдясно седеше изключен. Вратата. Две маси за преглед. И тя.
Синдер провеси крака встрани и грабна ръкавиците и ботушите си.
Докато завързваше левия ботуш, си спомни за инструментите, които беше скътала в крака си още на бунището преди хиляди еони, както й се струваше. Отвори крака си и с облекчение видя, че не бяха го претърсвали. Дишането й се поуспокои и тя избра най-големия, най-тежък инструмент, с който разполагаше един гаечен ключ, после затвори отделението и завърза ботуша.
Като покри изкуствените си крайници и си намери оръжие, се почувства по-добре. Все така беше напрегната, но не толкова уязвима. Ала по-объркана от всякога.
Защо ще й връщат обратно нещата, ако ще я убиват? Защо ще я местят в нова стая?
Тя потърка свивката на лакътя със студения ключ. Синината беше досущ като петно от чума. Тя го натисна с палец, доволна, че усеща тъпа болка, което показваше, че не е.
Отново се огледа внимателно за камера, почти в очакване да види малък взвод от дропли да нахлува в стаята, преди да е успяла да разруши оборудването, но нищо не се случи. Отвън в коридора беше тихо.
Синдер стана от масата, отиде до вратата и опита дръжката. Заключено. В рамката на вратата имаше вграден идентификационен скенер, но и след като допря ръка, лампичката остана червена, което означаваше, че е кодиран само за избрани служители.
Приближи шкафовете и опита чекмеджетата, но нито едно не се отвори.
Като потупваше бедро с ключа, тя се обърна към нетскрийна. Той светна и оживя, а насреща й изскочи холографско изображение. Пак нейното медицинската й диаграма събрана в едно.
Тя замахна с ключа през корема на холографския образ. Той примигна, после пак се възстанови.
Вратата се отвори шумно.
Синдер се завъртя, като притисна ключа до крака си.
Пред нея стоеше възрастен мъж със сив каскет; в лявата ръка държеше портскрийн, а в дясната две шишенца с кръв. Беше по-нисък от Синдер. На раменете му, като на същински скелет, висеше бяла престилка. Дълбоките черти по лицето му издаваха години, прекарани в усърдно размишление върху много сложни въпроси. Но очите му бяха по-сини от небето и в този момент се усмихваха.
Напомняше й дете, чиято уста се пълни със слюнка при вида на лепкава кифла.
Зад него вратата се затвори.
Здравейте, госпожице Лин.
Тя стисна здраво ключа. Непознатият акцент. Невидимият глас.
Аз съм доктор Ърланд, ръководителят на кралския научен екип за изследване на летумозис.
Тя се помъчи да изглежда спокойна.
Защо не носите маска?
Той повдигна сивите си вежди.
За какво ми е? Болна ли сте?
Синдер стисна зъби и заби ключа в бедрото си.
Защо не седнете? Трябва да обсъдим някои важни неща.
О, сега искате да говорите изрече тя, като съвсем малко се приближи към него. Бях останала с впечатлението, че не се интересувате особено от мнението на вашите опитни мишки.
Вие не сте като другите ни доброволци.
Синдер го изгледа, а в ръката й металният ключ беше се спрял.
Сигурно защото не съм доброволка.
С плавно движение тя вдигна ръка. Прицели се в слепоочието му. Представи си го как се свлича на пода.
Но замръзна, а зрението й се размаза. Пулсът й се забави, нивото на адреналина спадна още преди ретина дисплеят да смогне да я предупреди.
Насред лепкавото объркване в мозъка й нахлуха мисли, ясни и отчетливи. Това беше един стар човек. Крехък, безпомощен стар човек. С най-очарователните, най-невинните сини очи, които някога беше виждала. Не желаеше да го наранява.
Ръката й потрепери.
Малката оранжева светлинна щракна и тя пусна ключа изненадана. Той изтрака на пода, но тя беше твърде замаяна да мисли за него.
Той не беше казал и дума. Как можеше да лъже?
Докторът дори не беше трепнал. Очите му засияха, доволни от реакцията на Синдер.
Моля той разпери пръсти към масата за прегледи. Няма ли да седнете?
Глава единайсета
С няколко бързи примигвания Синдер опита да разпръсне мъглата, обвила ума й. В ъгълчето на полезрението й оранжевата светлинка изчезна, но тя така и не разбра защо беше светнала. Възможно беше по-ранният шок в системата да е объркал програмирането й.
Докторът мина край нея и посочи холографското изображение, което се подаваше от нетскрийна.
Несъмнено това ви е познато той плъзна пръст по екрана, така че тялото бавно се завъртя в кръг. Нека ви кажа кое му е особеното.
Синдер дръпна нагоре ръкавицата, като скри с подгъва белязаната тъкан. Приближи се до него. Кракът й се удари в ключа и го запрати под масата за прегледи.
Според мен всичките му 36.28 процента са доста особени.
Докато доктор Ърланд стоеше с гръб към нея, тя се наведе и вдигна ключа. Струваше й се по-тежък от преди. Всъщност всичко беше по-тежко и ръката, и кракът, и главата й.
Докторът посочи десния лакът на холограмата.
Ето тук инжектирахме микробите носители на летумозиса. Всички бяха маркирани, за да можем да следим движението в тялото ви той отдръпна пръста си и потупа устни. Сега разбирате ли какво е особеното?
Фактът, че съм жива, а и вие май не се плашите, че сте в една стая с мен?
Да, в известен смисъл той се обърна към нея, като се почесваше по главата през вълнената шапка. Както виждате, микробите ги няма.
Синдер се почеса с ключа по рамото.
Как така?
Ами така, няма ги. Изпарили са се. Пук той взриви ръце като фойерверки.
Значи не съм болна от чумата?
Точно така, госпожице Лин. Не сте болна от чумата.
И няма да умра?
Точно така.
И не съм заразна?
Не, не, не. Чудесно усещане, нали?
Тя се облегна на стената. Изпълни я спокойствие, а след него подозрение. Бяха я инжектирали с чумата, но сега беше изцелена? Без антидот?
Това приличаше на капан, но оранжевата светлинка никаква я нямаше. Колкото и невероятни да бяха думите му, той казваше истината.
Това случвало ли се е и преди?
Дяволита усмивка се разля по очуканото лице на доктора.
Вие сте първата. Имам някои теории как е станало, но разбира се трябва да ви направя изследвания.
Той остави холограмата и отиде до плота, където постави двете шишенца.
Това са кръвните ви проби една преди инжекцията и една след. Горя от нетърпение да видя какви тайни крият.
Тя плъзна очи към вратата, после обратно към доктора.
Искате да кажете, че съм имунизирана?
Да! Точно така изглежда. Много интересно. Забележително той сключи ръце. Възможно е така да сте родена. Нещо в ДНКто, което е повлияло имунната ви система така, че тя да надвива точно тази болест. А може и някога в детството ви да са вкарали малко количество летумозис в тялото ви, а то веднъж надвило болестта, си е изградило имунитет срещу нея, който вие днес използвахте.
Синдер се сви назад неспокойно под настойчивия му поглед.
Помните ли нещо от детството си, което може да е свързано с това? продължи той. Някаква ужасна болест? Някога да сте били на косъм от смъртта?
Не. А тя се поколеба, докато пъхаше гаечния ключ в страничния джоб на панталона. Май че да. Вторият ми баща почина от летумозис. Преди пет години.
Вторият ви баща. Знаете ли откъде може да се е заразил? Тя сви рамене.
Знам ли. Мащех Адри, моят настойник, винаги е подозирала, че е прихванал болестта в Европа. Когато ме осинови.
Ръцете на доктора затрепериха и сякаш само здраво стиснатите му пръсти го пазеха да не се пръсне от вълнение.
Значи сте от Европа.
Тя кимна неуверено. Като си помисли, беше странно, че идва от място, което не помни.
Помните ли да е имало много болни хора в Европа? Или някакво запомнящо се избухване на болестта във вашата провинция?
Не знам. Нямам никакви спомени от преди операцията. Той повдигна вежди, а сините му очи изсмукаха цялата светлина от стаята.
Кибернетичната операция ли?
Не, онази за смяна на пола.
Усмивката на доктора помръкна.
Шегувам се.
Доктор Ърланд си върна самообладанието.
Какво искате да кажете с това, че нищо не помните?
Синдер духна един кичур от лицето си.
Ами това. Като инсталирали интерфейса в мозъка ми, той увредил онова сещате се. Онази част от мозъка, която помни всичко.
Хипокампуса.
Това май.
На колко години сте били?
Единайсет.
Единайсет той изпусна бързо въздух. Погледът му на посоки се стрелна по пода, като че причината за имунитета й беше написана там. Единайсет. Заради катастрофа с кораб, нали?
Да.
Катастрофите в днешно време са почти невъзможни.
Докато някой глупак не свали сензорите за сблъсък, за да направи кораба по-бърз.
Дори тогава ми се струва, че няколко натъртвания и синини не биха оправдали целия този ремонт, който са ви направили.
Синдер потупа хълбок с пръсти. Ремонт ама че киборгски термин.
Да, но тази катастрофа убила родителите ми, а мен изхвърлила през предното стъкло. Силата изтласкала кораба извън маглев-трасето. Той се превъртял няколко пъти и паднал върху мен. След това част от костите в крака ми били смлени на кайма тя млъкна, като си играеше с ръкавиците. Поне това ми разказаха. Както ви казах, нищо не помня.
Помнеше слабо само мъглата от лекарствата и кашата в главата си. А после беше дошла болката. Всеки мускул я изгаряше. Всяка става надаваше вой. Цялото й тяло се бунтуваше срещу онова, което му бяха причинили.
Оттогава насам имали ли сте проблеми със съхранението на спомените или формирането им?
Не и такива, за които да знам тя се вторачи в него. Това каква връзка има?
Невероятно Доктор Ърланд избегна въпроса. Извади портскрийна и си записа нещо, а после каза: Сигурно много протези сте сменили, докато стигнете до тези.
Синдер сви устни. Наистина така трябваше да бъде, но Адри беше отказала да плаща за нови части на доведената си дъщеря мутант. Вместо да отговори. Синдер погледна първо към вратата, а после към шишенцата с кръв.
Е сега мога ли да си вървя?
Очите на доктора лумнаха, сякаш въпросът й го беше наранил.
Да си вървите? Госпожице Лин, трябва да разберете колко ценна сте сега с това откритие.
Тялото й се напрегна, пръстите й обходиха очертанията на ключа в джоба.
Значи още съм затворник. Но вече ценен.
Лицето му се смекчи и той прибра портскрийна.
Не си давате сметка колко сериозно е всичко това. Нямате представа колко важна нямате представа за стойността си.
И какво сега? Смятате да ме инжектирате с още по-смъртоносни болести, за да видите как ще се справи тялото ми с тях, така ли?