Илийца изпъшка тоя път победоносно и се тръшна на пясъка премаляла След няколко минути ладията с Илийца, детето и кола вътре плувна по мътните вълни.
V. Тука Искърът, излязъл от скалисто гърло, разлива се широко и тече между ниски полегати брегове
Тука Искърът, излязъл от скалисто гърло, разлива се широко и тече между ниски полегати брегове. Ладията плуваше по течението му, непокорна на лопатата, неумело управлявана от селянката. По тая причина ладията се отдалечи нататък и отмина мястото, дето обикновено заставаше. Илийца с безпокойство следеше само да не би да наближи оставения бряг. Най-после един бързей я откара близо до срещния бряг и селянката с много мъка допря ладията до земята. Тя излезе с детето на ръце и тръгна незабавно нагоре към гората. Когато влезе в нея и наближи мястото, дето срещна бунтовника, тя видя човешка сянка, че мръдна между стволовете, и позна, че е той. Бунтовникът я пресрещна.
Добър ти вечер, момче. Нà.
И тя извади хляба и му го подаде, знаейки, че преди всичко хляб беше потребен за бунтовника.
Благодаря, бабо отговори покъртен той.
Чекай, облечи това отгоре! и тя му подаде връхна дреха, с която бе покрила детето. Взех манастирско скришом, боже, прощавай, грях сторих
Илийца бе смъкнала на тръгване от пармаклъка тая дреха за бежанеца, мислейки, че е на ратай. Но когато момъкът я облече, тя учудена видя, че е калугерско расо!
Все едно, ще се постопля! рече той, като увиваше измръзналото си тяло със сухата шаячна дреха.
И те тръгнаха. Бунтовникът вървеше и ядеше мълком; той трепереше от студ и силно куцаше. Той беше двайсетгодишно голобрадо момче, тънко-високо. Бабата, за да го остави да яде, не го запитваше кой е и отде е, а само му приказваше ниско; но нейното любопитство най-подир надви и тя го запита отде иде. Той й разправи, че не слазя от Балкана, а иде от полето. Изгубил четата оная нощ в лозята на Веслец и от там до тука е дошел с големи страхове и премеждия, не ял два дена и две нощи, съсипан от ход, с убити крака, трескав, исега бяга в Балкана да намери другарите си или да се потули.
Синко, ти не можеш да вървиш каза му тя, дай си пушката да ти олекне.
И тя му пое пушката в лявата си ръка, като стискаше с дясната детето.
Върви, върви, стягай се, момче.
Къде ще се дяна, бабо, сега?
Как къде? Ами у дома!
Истина ли? Бабо, благодаря ти, ти си добра жена! отговори умиленият до сълзи момък и се наклони, па и целуна напуканата ръка, която стискаше детето.
Хората са наплашени сега и ме изгарят жива, ако усетят продължаваше селянката, но как да те оставя тука: не можеш да бягаш и ще те намерят черкезите поразил ги господ и в село ги има. Защо ви трябваше вам, момчета? Тая пуста царщина тъй ли се лесно разсипва! Изтрепаха ви като пилци. Но ти не можеш да вървиш нагоре! И тя пое и пушката в дясна ръка, а с лява го хвана под мишница. Вдълбочаваха в церовата гора. През дърветата небето на изток повече побеляваше, челопешките петли пееха раздирателно, звездите бледнееха. Разсъмването започваше, те бяха още на половина час разстояние от Челопек, ако напреки се идеше, но както вър веше момъкът, и за два часа нямаше да достигнат. Селянката се окахъри, да имаше крила, щеше да го вземе и да хвръкне с него. Той се озърна.
Съмва се, стрино каза той.
Лошо, няма да стигнем навреме изпъшка тя. Повървяха още малко. Отсреща се чуха човешки гласове. Селянката се спря.
Тъй не бива, момче, да направим друго
Какво, стрино? попита момъкът, който виждаше в тая непозната жена своя майка, свой спасител, свое провидение.
Скрий се в гората, стой до довечера. Като мръкне, ще те намеря на, тука пак и те скрия у дома.
И момъкът намери, че това беше най-умното. Селянката му повърна пушката.
Сбогом!
Илийца в това време пипаше детето. Тя изплака:
О, мамке! Та то е умряло, ръчиците му лед!
Бунтовникът се спря поразен. Тая скръб на селянката го смая; той поиска да каже нещо да я утеши, но не можа нищо да каже. Сега той виждаше, че нямаше право да очаква по-нататъшна помощ от великодушната жена, чието сърце беше разбито от едно голямо лично нещастие.
О, мамке, гълъбчето ми вайкаше отчаяно тя, като се вгледваше в лицето на детето.
Бунтовникът тръгна из гората, цял потресен, безнадежден. Но разплаканият глас на бабата му извика:
Момче, крий се хубаво днес. Довечера пак тук, та да те намеря
О, мамке, гълъбчето ми вайкаше отчаяно тя, като се вгледваше в лицето на детето.
Бунтовникът тръгна из гората, цял потресен, безнадежден. Но разплаканият глас на бабата му извика:
Момче, крий се хубаво днес. Довечера пак тук, та да те намеря
И тя се изгуби между тъмните дънери.
VI. Тая сутрин майското слънце се показа радостно от чистото небе, няколко дена все облачно и дъждовно
Тая сутрин майското слънце се показа радостно от чистото небе, няколко дена все облачно и дъждовно. Разкошната длъгнеста долина, която се отваря от Шишмановата скала, имаше омайна хубост, пременена в пролетна зеленина, прорязвана от сребристия пояс на реката, лъснала от лъчите на слънцето. Дотук, до Шишманова скала, се свършва нейната одисея из тесни клисури и безконечни планински завои, ту между стръмни урви, покрити с дъб и бук, ту под високи навъсени скали, на пробити с пещери, настръхнали със замъкообразни изваяния и странни обелиски, своенравна игра на стихиите и времето.
Току-що слънцето излезе над кръгозора, из пътя откъм Враца се подаде турска конница, а след нея из ръжовете се зачерня голяма тълпа пеши хора, на която краят не се видеше. Конницата и пехотата скоро доближиха Искъра и се спряха. Пехотата състоеше от около триста души; отпреде и вървяха турцибашибозуци, въоръжени с всякакъв род оръжия, а осталото, грамадната част, бяха черкези, също въоръжени. Подир няколко минути бавене конницата пусна да минат напред черкезите, а тя остана настрана. Тая шумна сган се предвождаше от прочутия тогава черкезки големец Джамбалазът, свиреп и кръвожаден кавказки разбойник, от тайфата на когото беше пукнала пушката, що простря мъртъв Ботева вчера.
Джамбалазът, на кон, се спря срещу челопешката гора, недалеко от старовремската развалена черква. Отляво на гората се вдигаха непристъпни зъбери и ярове, а отдясно се откриваха челопешките ниви и бостани, дори до другия гол рът. По стръмнината на гората виждаше се през дърветата уединена кошара, парясана сега от стопана си.
Всички очи бяха обърнати към гората, дълбока, пуста и спокойна, дето сега се криеше бунтовникът. Но потерята не идеше за него. Тая нощ бе пристигнало известие във Враца, че един час преди съзоряване една чета комити била се спуснала от Балкана в тоя шумак, вероятно с намерение да мине Искъра и да се спаси в голямата Стара планина.
Потерята, наежена, ободрена от вчерашната си победа, очакваше заповедта, когато Джамбалазът, слязнал от коня, с неколцина по-предни башибозуци обсъждаше положението и начина на нападението. Той беше мургав, висок, чернобрад четирийсетгодишен човек с бляскаво черкезко облекло, набучен с оръжие; погледът му, зверски и лют, светеше под високата му космата черкезка гугла.
В това време изгърмя пушка от кошарата и планинските екове повториха и продължиха гьрмежа.
Комитите! Комитите! извикаха гласове.
Всички погледнаха към кошарата, но видяха само кълбото дим на входа и, което се разнасяше от утринния ветрец по клоните. Подир първото късо смайване и сбутване потерята даде един страшен залп, последван от гороломен продължителен ехтеж. Но сред дима раздадоха се гласове:
Джамбалаза убиха!
Джамбалазът наистина беше се повалил на земята, пронизан тъкмо в гушата от куршум, и из устата му шуртеше струя кръв. Той беше ударен от куршума, който дойде от кошарата.
При тая вест мигновена паника обхвана потерята и тя се дръпна и изпокри кой де намери. Тялото на предводителя бързо беше отнесено. Изчезна и конницата. Но друга пушка не гръмна вече от гората.
След доста време, като разбраха по мълчанието, че комитите са избягали из гората, една дружина от по-сърдени черкези се престраши и навлезе откъм челопешкия път в нея и я разтършува. Тя намери убит до дънера на един дъб само един бунтовник, мъж, трийсетгодишен, с лице, обрасло с черна брада, и с единия крак ранен, превързан с дрипи. Черкезите разбраха, че четата е избягала в планината.
(Действително подир падането на Ботева при Вола част от дружината му, около четирийсет момчета, под воеводството на ранения в крака герой Пера бе хванала планината, скитала се бе цяла нощ из пущинаците и, уморена, гладна, премаляла за сън, се спуснала към съмване в челопешката гора, дето заспала като мъртва, не знаейки, че е издебната.)
Един от черкезките куршуми беше случайно убил Пера. Никоя друга жертва не се намери. Но когато черкезите посетиха и кошарата, те съгледаха там още един труп.