Лунен Танц - Amy Blankenship 10 стр.

Чад потупа приятеля си съжалително и го задърпа обратно към бара. Подпря се на плота и каза – Не се тревожи. Мисля, че Енви има един единствен план днес и той е отмъщение.

В този момент, жената зад бара отвлече цялото му внимание. За миг забрави, че Джейсън стои до него. Беше невероятна – с бронзов тен и дълга тъмна гъста коса, усукана около раменете ú, чак до кръста. Светлосините ú ириси, очертани с плътен тъмен обръч, изпъкваха поразително на тена ú.

Чад се заплесна по плътните ú устни докато си поръчваше сода.

– Няма ли да пиеш едно? – попита Джейсън. Опита се да не зяпа захласнатия си приятел. Защо всички момичета си падаха по ченгета?

– Не, имам чувството, че днес трябва да остана трезв. Тревор ме дразни. Дадох тейзъра на Енви да си поиграе.

Чад откъсна очите си от Кат, само за да стрелне Джейсън с поглед. – Дойдох с патрулката. – добави Чад, знаейки, че Джейсън ще схване намека.

Джейсън се изниза от бара, простил на приятеля си неустоимия му чар. – О, това не е за изпускане! Отправи се обратно към парапета, изпроводен от смеха на Чад.

– Е, днес зарадвах двама души – намигна Чад на Кат. Знаеше, че тя е слушала разговора. Плати си за питието. Щеше да е добре да хвърли едно око на Енви.

Кат кимна, поемайки двайсетдоларовата банкнота. Чад остави щедър бакшиш и се оттегли към Джейсън. И двамата бяха способни да разбъркат хормоните на всяко момиче. Джейсън имаше дълга пепеляворуса коса и вид на спасител на плажа.

Кат забеляза как всяка жена, която подминеше, се стараеше да привлече вниманието му. Джейсън не се вълнуваше и оставаше вглъбен в собствените си мисли. Беше ги доверил само на нея.

Искаше ú се и над нея някой, освен собствените ú братя, да бди така зорко. Премигна бавно, за да прогони натрапливия спомен за Куин. Съсредоточи се върху настоящето.

Историята с тейзъра я заинтригува. Реши да предупреди братята си, че предстои зрелище. Напоследък им се беше насъбрало покрай серията убийства. Нямаха нужда пореден инцидент да петни името на клуба.

Чад се надвеси над парапета в търсене на Енви. Слава богу, танцьорите в клетката все още привличаха прожекторите и дансинга беше по-осветен. Дочу стон от Джейсън. Проследи погледа му. Стъписа се от гледката, която видя. Енви танцуваше сред няколко мъже, в близост до светлото петно пред клетката. Намуси се и се вгледа, чудейки се какво е намислила.

– Поне следи Тревор. Между другото, благодаря, че се обади – каза със сериозен глас. – Очаквах нещо подобно да се случи.