Е? повдигна вежда той. Одобряваш ли всичко?
Тя изви устни нагоре в чувствена усмивка. Засега да. Холи съблече зимното си палто и го постави на близката закачалка, след което насочи вниманието си към него. Кажи ми какво си приготвил за вечеря и ще реша дали е перфектно.
Пиле Марсала с пълнозърнеста паста. Тя предусети как й идва апетита. Беше открил любимото й ястие. Никълъс ще се окаже перфектният мъж и това малко я плашеше.
Ти как успя
Да организирам това? довърши той изречението й. Семейството ти беше доста отзивчиво. Може би трябва да обсъдиш с тях опасностите от споделянето на неща с хора, които не познават толкова добре.
Имаше само една причина всички да му помогнат. Заливът Кисмет проявяваше своята магия. Николай беше рязък и раздразнителен, когато за пръв път попаднаха един на друг. Не случайно градът се казваше Кисмет (късмет, съдба). Основателите, нейните предци, бяха повярвали в съдбата. Те са били спасени, когато техният кораб е стигнал до залива невредим. От този момент районът изглеждаше магически и едно от нещата, които им донесе беше любовта. Съдбата беше повече от намирането на сродна душа, но след като пресечеш пътеки с единствената си истинска любов, не биваше да я игнорираш. Това беше част от причината Айви да е толкова меланхолична през цялото време. Габриел беше нейната сродна душа. Без него на нея й липсваше парче от нея самата. Дали Никълъс не беше половинката на Холи? Семейството й сякаш вярваше в това и Холи също започваше да го вярва. Тя почувства мигновено привличане към него, което не можеше да игнорира. Той също трябва да го е почувствал малко, за да я преследва толкова настоятелно. Семейство Стрейндж винаги се доверяват на интуицията си. Те нямаше да ти помогнат, ако не вярваха, че е правилното нещо. Не искаше да го плаши, като говори за съдбата и магията. Въпреки това Холи искаше да направи едно нещо преди да вземе някакви решения. Тя скъси разстоянието между тях и обви ръце около врата му. Целуни ме, поиска тя.
Никълъс не се нуждаеше от втора покана. Той се наведе и притисна устни към нейните. Тази магия за която тя си мислеше ги обгърна и запали искрата, която ги накара да задълбочат целувката. Езикът му се преплети с нейния и тя бе подсилена с неговия вкускато канела и шоколад. Двете основни съставки в нейния горещ шоколад Холи изстена, когато желанието й се засили и тя искаше да се съблекат голи, и да види дали са съвместими по всички начини. Тя обаче се сдържа. Беше твърде рано да бъде толкова интимна с него. Холи направи крачка назад, преди да тръгне по път, за който може би ще съжалява.
Това
Знам, каза му тя.
Той поклати глава. Искам повече с теб.
Холи му се усмихна и го смекчи малко. Никълъс можеше да означава повече от собственото й щастие. Той може да бъде нейното щастие. Тя помисли за сестра си Айви и действаше внимателно. Имам нужда от време да обмисля всичко това. Как ще се справим с това когато ти живееш в града?
Не знам, отговори той откровено. Но бих искал да опитаме ако и ти имаш желание.
Холи кимна. Да, имам.
Никълъс я придърпа обратно в прегръдките си и я стисна здраво. Никога не очаквах да те намеря, когато дойдох в града с Гейбриъл, но се радвам, че го направих. По-късно ще му кажа, че не искам да ходя с него. Ще остана в Заливът Кисмет за празниците. Останалотоще го решаваме в движение.
Холи също го прегърна и затвори очи. Най-голямото й желание се сбъдна и нямаше да го пропилее. Историите трябваше да започнат някъде и това беше тяхната с Никълъс имало едно време по Коледа.
НОВОГОДИШНО ОБЕЩАНИЕ
КНИГА ВТОРА
ГЛАВА ПЪРВА
Студеният въздух духаше над Наш Кинг и се промъкна през коженото му яке сякаш не съществуваше. Той потри ръце в усилието си да разпръсне малко топлина през почти замръзналите крайници. Дестинацията му не беше много по-далеч. Още няколко крачки и щеше да е в избата Грейп Флейвърс и можеше да прекара няколко безценни моменти с любовта на живота си Лейлия Стрейндж.
Двамата бяха най-добри приятели още от началното училище. Неш винаги я е обичал, но за съжаление, тя винаги го е приемала само като приятел и нищо повече. Някои дни това го притесняваше повече, отколкото можеше да си признае. Друг път той беше просто благодарен, че може да бъде част от живота й. Днес той се надяваше да бъде достатъчно смел, за да й признае най-накрая, че я обича.
Той отвори вратата към винарната и влезе вътре. Неш обичаше това, което Лейлия, и сестра й Каприша бяха направили с винарната. Всеки вид вино беше сортиран по вид и поставен на рафтове, разпръснати из магазина. Те дори имаха секция, пълна с различни сирена, крекери и хляб. Беше едновременно удобно и приканващо. Те притежаваха лозе в покрайнините на града заедно с другата си сестра Офелия. Всяка една от тях участваше в лозето, но Офелия нямаше нищо общо с винарната. Тя предпочиташе да работи с братовчедка им Амадея в Блуумс ъф Дестъни. Семейство Стрейндж имаха много общо с много от градските бизнеси и дейности. Техните предци са били тези, които са открили града преди повече от двеста години. Наш влезе по-навътре във винарната и към задния щанд, където се надяваше да намери Лейлия. Той нямаше добро извинение за посещението си, но посещаваше винарната достатъчно често, така че нито Каприша, нито Лейлия да поставят под въпрос присъствието му. Когато мина зад ъгъла я видя. Дългите й тъмни като нощта коси бяха разстлани по раменете й във великолепни вълни. Той не можеше да види очите й от там, където беше застанал, но и нямаше нужда. Кобалтово синият им нюанс изгаряше паметта му. Всичко относно Лейлия беше там, в главата му. Не би могъл да я забрави, даже и да се опита, и със сигурност не искаше. Той трябва да скъси разстоянието между тях и да говори с нея. Наш се готвеше да направи точно това, когато Каприша излезе от задната стая и се блъсна рамо в рамо с Лейлия.
Какво правиш още тук? попита Каприша. Прибирай се вкъщи и се приготви за срещата.
Наш замръзна на място. Каква среща? Лейлия не му бе споменавала за плановете си за Нова година. Мислеше си, че си казват всичко Имаше достатъчно лесен начин да разбере. Всичко, което трябваше да направи, беше да отиде до нея и да започне разговора. Останалото ще излезе наяве достатъчно лесно. Но той не можеше да си помръдне краката и болката, разпространяваща се през сърцето му, се оказа почти непоносима.
Има достатъчно време, Лейлия отговори нетърпеливо. Тя фокусира вниманието си върху това, в което се бе вторачила, когато Наш се запъти в нейната посока. Трябва да завърша инвентаризацията, преди да тръгна. Разпродадохме москатото и розовото шампанско. Тя погледна часовника на китката си и въздъхна. Това е един от най-натоварените ни дни в годината. Какво си мислех като се съгласих на среща с Пърсивал?
Защото все още търсиш своята перфектна половинка? Каприша й намигна. Видя ли какво направих там
Лейлия погледна нагоре и след това погледна към нея. Ха. Ха. Видях. Не изглеждаше твърде щастлива с всичко, което Каприша бе направила, но това нямаше значение за Наш. Той искаше да бъде единствената любов на Лейлия. Можеш да спреш точно там. Следващото нещо, което ще кажеш е, че искам моят собствен рицар в блестяща броня да върви с него. Лилия завъртя очи. И аз чувам клюките. Тримата рицари като това трио са вече в миналото. Какво са си мислили майките им?
Не знам, каза Каприша и сви рамене. Може би са се надявали, че ще бъдат толкова галантни, колкото истинските рицари от Кръглата маса. Макар че им липсват Ланселот и Галахад те най-вероятно не са намерили други двама нещастници, на които да кръстят синовете си. Тя млъкна и потупа брадичката. Тристан все още обикаля около Сейдж. Това оставя Пърсивал и Гавин ако можеш да го примамиш далеч от холивудските изкушения което сега, като се замисля, наистина оставя само Пърсивал. И така, ще откраднеш ли Пърсивал за себе си? Тя размърда вежди. Какви според теб са шансовете ти? Той е великолепен.
Наш вече не можеше да издържи да слуша техните закачки. Той разсеяно пъхна ръце в джобовете си. Тримата мъже, които обсъждаха, се подиграваха с него в гимназията. Бяха изминали едва четири години от завършването им и тези спомени не можеха да бъдат забравени толкова лесно. Сега имаха по-приятни отношения, но Наш никога нямаше да забрави начина, по който се отнасяха с него.
Той се обърна за да си тръгне, но се помръдна твърде късно. Наш, извика Лейлия. Тонът на гласът й имаше приповдигната нотка в него и това беше музика за ушите му. Ела тук. Имам ново вино, което трябва да опиташ.
Наш извади ръце от джобовете си и се приближи към нея. Не можеше да откажи нищо на Лейлия. Така ли? Той се облегна на тезгяха. Дали ще съжалявам че съм го опитал?
Разбира се, че не. Тя го удари леко по рамото. Някога да съм те подвеждала?