Залoжи на любовта
©Софи Адамс
Преведена от Ивет
Залoжи на любовта
Седем гряха: Страст
Софи Адамс
Показалец:
Съдържание
Бележки на автора
Бланш
Тайлър
Бланш
Тайлър
Бланш
Тайлър
Бланш
Тайлър
Бланш
Тайлър
Бланш
Тайлър
Епилог
Заложи на любовта страст
Емили Крауфорд мислеше, че животът ѝ е планиран. Тя беше прима балерина в трупата на градския балет и имаше всичко, което всяко момиче можеше да иска: успех, пари, талант и красив годеник, считан от всички за добра партия. Тя никога не беше си представяла, че животът ѝ ще се обърне толкова драматично и всичко, което бе приемала за даденост, ще се изплъзне от пръстите ѝ.
За да промени живота си, Емили Крауфорд трябваше да умре. И на нейно място, се роди Бланш Делукс, танцьорка и звезда на Блубелс, една от най-великите шоу-къщи във Вегас. Тя използваше тялото си, за да съблазнява и забавлява публиката, но, в личен план, си издигна бариери, за да се предпази от това някой да се сближи с нея, за да защити сърцето си.
Когато Тайлър Уилямс, очарователният собственик на хотел-казино, видя мистериозната танцьорка за първи път, той беше завладян от страст. Тя беше предизвикателство, което Тайлър би искал да спечели и беше готов да заложи високо, за да се увери, че ще я вкара в леглото си, за негово удоволствие.
Това, което не знаеше бе, че когато залогът включва сърцето, може да има много за спечелване... но и много да губене.
Заложи на любовта е втората кратка история в поредицата "Седемте гряха".
Бележка на автора:
Седем гряха. Седем човешки нагласи, които противоречат на божествените закони. Седем грешки, които всички сме извършвали или сме се натъквали в някой момент от живота ни.
Завист, Страст, Гняв, Тщеславие, Алчност и и Мързел. Всяка история от поредицата "Седемте грехове" е вдъхновена от една от тези нагласи. Всички истории имат начало, среда и край и могат да се преплитат с герои, които се появяват в предишните истории.
В Заложи на любовта, ние ще следваме растежа на страстта между мъж, който е познавал само желанието и жена с болезнено минало, която не желае да снижи защитите си. Да пиша за Тайлър и Бланш бе за мен много специално преживяване. Дано да докоснат сърцето ви, както сториха с моето.
Когато приключите с книгата, моля, дайте отзив и я препоръчайте на приятелите си. Вашият отзив дава възможност на другите да се интересуват да прочетат историите.
Посетете сайта ми и ме следвайте във Facebook, за да сте в крак с моите новини и бъдещи издания.
С любов,
Софи Адамс
Страст
(лъст)
съществително (лат lascivus)
1 Страстно желание за нещо.
2 Склонност към преувеличени чувственост; похот; чувствителност.
3 Инстинктивно страстно желание за чувствено и еротично желание.
Бланш
Емили Крауфорд е мъртва. Остани фокусирана, Бланш Dелукс, е това, което бих си казвала всяка сутрин, когато се събудех и леко чувство на тъга преминаваше през мен, докато поемах мириса на лющещи се стени и мухъл в моя малък апартамент под наем в Лейк Лас Вегас. За жена, свикнала да живее в имение с осем спални в заможните квартали на Рали, Северна Каролина, не беше лесното да поддържам висок духа си и да остана оптимистично настроена, когато живеех в квартал, предимно на алкохолици, работещи момичета и нарко дилъри. За да стигна до Стрип ми отнемаше почти два часа. Следваха репетиции в продължение на осем часа без прекъсване за един и половина час изпълнение и след това трябваше да направя същото пътуване обратно, за да се върна, но сега с допълнителните усложнения на късния час в един град, който никога не спи и опасностите, които са около по това време на нощта.
Но не можех да се оплаквам. Може да е и по-зле. Поне имах храна на масата и покрив над главата си макар и грозен, малък и мухлясъл, както и работа, която ми помагаше да преживея.
Още си спомням, когато пристигнах във Вегас, преди малко повече от година. След смъртта на майка ми и четенето на завещанието, бях изгубил всичко: семейство, мястото ми на прима балерина в градската балетна трупа, пари, социален статус и годеник. Така назовавах Джейкъб Милс човекът, който не заслужава да му бъде дадено име. Задникът, който стъпка сърцето ми и после се измете при първия знак за проблеми. Единственото нещо, което ми остана беше къщата, но тя беше ипотекирана от години и затова трябваше да я продам, за да платя всички задължения, данъци и такси. С едва две хиляди долара в банковата ми сметка и третирана като социална изгнаница от всички, които познавах цял живот, направих списък на всички американски щати и чрез приложение на мобилния си телефон, избрах един на случаен принцип. Бях избрала моята дестинация. Числата се въртяха и се появи Невада. За по-малко от 24 часа бях на самолета, икономична класа, на път за Лас Вегас с един дизайнерски куфар, който продадох, когато пристигнах тук, и сгъната хартия в джоба на сакото ми, която беше реклама за прослушване в казино в града.
Най-голямата лъжа!
Когато пристигнах в града, попаднах на това, което считам за едно от най-лошите неща във Вегас: стриптийз клубовете.
Жените танцуваха голи или полуголи на сцени, които бяха дори по-лоши от апартамента ми, извивайки телата си около пилона и получавайки пари в гащите си. Те оставяха 65% от спечеленото на сводника собственик на клуба.
Признавам, че тези дни бяха трудни. Намерих си работа като сервитцорка в най-лошия ресторант в света, от грозната страна на Стрип. Часове и часове на крак обслужвайки всякакви видове хора, чувайки най-лошите реплики за заговаряне, изтърпявайки щипане по задника и грубо отношение от клиенти в замяна на 1.50 долара на час. Беше същата история във всеки бар или кафене, в което ходих: Можех да стана танцьорка или работещо момиче. Трябваше само да избера. Парите ми изтичаха, хазяинът на стаята ми, пълна с бълхи заплашваше да ме изрита и не бях яла свястно ядене от пет дни, когато късметът ми започна да се променя. Успях да спечеля няколко прослушвания за по-добри шоута. Тогава срещнах Кити Монро, която беше танцьорка. С тяло като пясъчен часовник и муцунка, за която си струва да умреш, Кити беше толкова секси, колкото подсказва името ѝ, тя възбуждаше мъжете и караше жените да ѝ завиждат. Срещнах я за първи път в едно казино, където беше хореограф и наемаше момичета за новото си шоу. Тя ме погледна отгоре до долу, а устните ѝ оцветени в ярко червено, се повдигнаха нагоре с отвращение.
Скъпа моя каза тя ефирният тип лебедово езеро може да е успешен там, откъдето идваш, но тук във Вегас, за да бъдеш успешна танцьорка, трябва да имаш дълги, оформени крака, кръгъл задник, които кара мъжете да им потекат лигите и най-важното, да знаеш как да движиш бедрата си.
Не преминах прослушването. Моята физика на балерина с ръст 1.58 м, със слабо, но тонизирано тяло, много руса коса и с класически израз не отговаряха на чувствеността, която Кити търсеше. Но след като ме видя да плача, сякаш бях загубила най-добрата си приятелка, тя се съгласи да ми помогне и да ме обучи да бъда перфектната танцьорка.
Тъй като очевидно не можех да разтягам достатъчно крайниците си, за да превърна 1.58 м в 1.75 м, Кити ме подложи на програма за обучение, подходяща за войник, подготвящ се за война. Моята диета, която до тогава беше 1.200 калории на ден, на практика се удвои. Целта на упражненията вече не беше да поддържат мускулите ми твърди, а да изградят моята устойчивост. Трябваше да удебеля краката и задника си, за да може за първи път в живота си да имам тяло, с толкова извивки, че Джесика Рабит да ревнува. Кити ме научи как да правя точни движения и перфектни ритници, чувствено полюшване на ханша и как бих го нарекла изпъчване на гърдите ми, което привлича вниманието към всичките ми атрибути... които дори не знаех, че имам.
След няколко месеца бях перфектното момиче от кориците на списание: както и тяло, с извивки; също така бях придобила по-секси и по-изтънчен външен вид в резултат на моите часове по гримиране, много тесни дрехи и дълги, червени, вълнообразни акценти вместо русата ми коса.
Когато Кити мислеше, че съм готова да сритам задници, тя ми даде малка роля със сълзи от емоция в очите и каза, че съм преминала тренировъчното ѝ училище с отличие, въпреки че бях единствената ученичка и поради тази причина заслужавах ново име и нова възможност.
Тогава погребах Емили Крауфорд и станах секси червенокосата Бланш Делукс.
На афиша, с красива калиграфия беше написано:
Театър Блубелс
Казино Лъкжъри Стрип Лас Вегас, 8455
Говорете с Елия
Вторник, 4 часа.
Блубелс бе една от главните шоу-къщи във Вегас с ежедневни шоу програми, търсени от туристи от цял свят. Разположена бе в красивия луксозен петзвезден хотел и казино точно в сърцето на Стрип. Свободното място бе за танцьорка от трето ниво, т.е. един вид допълнителна танцьорка, но дори и да не ми се даде възможност да покажа цялата си техника и талант в открояваща се роля, Блубелс щяха да платят все пак много повече от сегашната ми работа.
Когато пристигнах в казиното тридесет минути по рано, се изправих пред най-голямата опашка, която бях виждала през живота си. Стотици, може би дори милиони жени с всякакви форми и размери стояха на опашката, която се извиваше чак около сградата на театъра. Блондинки, червенокоси, мулатки и чернокожи жени разнообразието беше огромно. Но те също имаха някои общи неща: репетирания сексапил, блузи с изрязани деколтета, вродена антипатия и височина. Те изглеждаха като гиганти в сравнение с ниския ми ръст, което ми създаваше впечатлението, че ако една от тях иска да ме бутне и да ме изхвърли от там, аз дори няма да бъда забелязана.