Какво има, Моаре? Лили изчисти брашното от ръцете си, докато тя се взираше в Моаре с поглед изпълнен със съчувствие. Не се опитвай да го скриеш. Чувствам, че си разстроена и знам, че това няма нищо общо с разногласията ни.
Моаре не беше изненадана, защото Лили имаше дарбата да чувства емоциите на другите. Тя се стараеше много да подтисне притеснението и страха си през последните дни, за да не притесни Лили, както и Лахлан. Сега не ставаше въпрос за това. Тя трябваше да е откровена. Имах видения.
Майката се наведе по-близо до тезгяха, и върху хубавите линии на лицето ѝ се изписа притеснение. Трябва да ни кажеш какво си видяла, момиче.
Страхувам се, че няма много за разказване. Те бяха по-скоро бързи проблясъци, които не разкриват нищо, но ме оставят с усещането, че нещо лошо предстой. Моаре погледна към входа на къщата им и звука от скърцаща врата. Тате, вие сте си у дома... рано.
Стомахът ѝ се сви, когато Самюел и Лаклън влязоха зад него. Момчетата бяха родени като нейни братовчеди, но отдавна ѝ бяха като братя. И двамата притежавали своя специална дарба или дарби, в случая на Лахлан, защото той имаше цели три. Самюел имаше способността да вижда цветовете на хората да разбира намеренията на душите им.
Бащата се заразхожда в кухнята, докато Самюел затвори тежката дървена врата на селската къща. Лахлан имаше видение.
Както и Моаре. Майката прегърна бащата и той я целуна по главата. Тя тъкмо разказваше на Лили и на мен за това.
Какво видя? Лахлън и Моаре попитаха в един глас, а гласовете им отекнаха в малката стая.
Лек ужас премина през Моаре. Първо ти каза тя, после се свлече върху стола от обзелото я изтощение. Денят и без друго беше дълъг. Между горещината и опънатите ѝ нерви, беше ѝ дошло повече от достатъчно за един ден.
Но тя трябваше да знае какво е видял Лаклан. Подпирайки брадичката си с юмрук тя насочи вниманието си към него.
Писък изпълни стаята преди той да може да говори, а Моаре скочи на крака. Какво, по дяволите? Тя последва баща си и Лахлан до прозореца, където майка им, Самюел и Лили бързо се присъединиха към тях.
Толкова много страх прошепна Лили, а гласът ѝ трепереше.
Моаре пое дълбоко дъх, а погледът ѝ се закова в сцената, която се разиграваше навън. Гърлото ѝ се стегна от ужас. С треперещи ръце, тя се хвана за перваза на прозореца.
Двама мъже държаха вдовицата Пиер и я влачеха ритайки я от дома ѝ и крещяха. Моаре преглътна с усилие и ѝ се искаше да погледне настрани, но в същото време не може да спре да гледа. Искаше да избяга на улицата. Да помогна на горката стара жена. Да настоява мъжете да я освободят. Но всичко, което можа да направи бе да се взира.
Самюел каза: И гняв... аурите им са огнено червени.
Лили се обърна, покривайки лицето си с ръце. Тя толкова се страхува... толкова е разстроена. Защо я водят?
Тя е невинна... Лахлан поклати глава.
Бащата прегърна Лили с ръка. Ела, момичето ми. Той я насочи към един стол и ѝ помогна да седне, преди да се обърне към другите. Лахлан, най-добре сега да кажеш на всички какво си видял.
Самюел дръпна ръката на баща си. Трябва първо да опаковаме каквото можем и да тръгнем. Той може да разкаже на момичетата, докато пътуваме.
Майката обгърна с ръце Самюел и го придърпа към себе си. Тихо сега.
Моаре насочи цялото си внимание към Лахлан и захапа долната си устна, докато го чакаше да проговори. Тя бе готова да се обзаложи, че видението му съвпада с нейното. Може би бе видял липсващото парче, което да превърне видяното от нея в нещо смислено.
Той погледна тавана, издишвайки бавно. Видях това. Той посочи към прозореца. Вдовицата Пиер бе обвинена във вещерство и завлечена навън. Той сви юмруци от двете си страни. Тя не е вещица. Просто е една самотна стара жена.
Моаре преглътна покрай бучката в гърлото ѝ. Аз също я видях. На тъмно, мръсно място. Тя се страхуваше и умоляваше някого.
Силната ръка на бащата се отпусна на рамото на Моаре и тя наведе главата си към ръката му.
Лахлан поклати главата. Страхувам се, че Самюел е прав. не можем да останем тук още дълго.
Сърцето на Моаре се сви. Тя не искаше да напусне Франция да напусне Бастиен. Тя вдигна главата си, стоейки изправена. Защо не? Това е нашият дом.
Ние сме изложени на по-голям риск от всеки друг тук. Лаклън я погледна, а погледа му казваше, че знае.
Не, ние внимавахме. Моарe изправи гърба си и вирна брадичката си. Никой не знае тайната ни.
Видях да влачат Лили във вериги. А къщата ни гореше. Майка плачеше. Лахлан поклати главата. Трябва да тръгнем преди моето видение да се сбъдне. Той се загледа втренчено в Моаре. Вие знаете, както и аз, че единственият начин да спрем това е да сменим посоката.
Аз ли? Но защо? Гласът на Лили прошепна в стаята.
Бащата погледна към майката. Мисля, че е дошло времето, да им кажем какво се случи в Шотландия.
Майката кимна категорично. Седнете всички.
Моаре издиша раздразнено, докато семейството ѝ се настани по местата си около старата дървена маса. Вече знаем за Шотландия.
Сълза се отрони от окото на бащата, докато поклащаше главата си. Не, не знаете цялата истина, момичета.
Вижте Майката направи пауза, хващайки ръката на бащата в своята ние не напуснахме Шотландия, защото искахме. Ние избягахме, за да защитим вас, както и себе си.
От какво? Лили се обърна към баща си със широко отворени очи.
Той избърса сълзата от бузата си. Вашата майка, дано Бог даде мир на душата ѝ, заедно с бащата на Самюъл и майката на Лахлан, бяха обвинени във вещерство. Гласът му стана дрезгав от емоции, а Лили сложи ръката си в неговата, описвайки малки кръгове. Скъпата ви майка ми каза да защитавам слабите, каза той, когато погледна жената, която сега наричаше майка и ваша леля Айлис.
Майката се намръщи, а очите й блестяха пълни със сълзи. Хората не разбираха дарбите им, и още повече не биха разбрали вашите. Затова ви учихме да ги криете. Не знам как ще ни открият, но Лаклан и Самюел са прави. Трябва да тръгваме.
Столът на Лахлан одраскал пода, докато той се наместваше. Какво за моя баща?
Всичко е много тъжно. Майката сведе глава и раменете ѝ трепереха. Тълпата, която дойде след майка ти удари баща ти толкова силно, че той нямаше никакъв шанс. Подсмърчайки, майката вдигна глава, за да срещне погледа на Лаклан. Може би е било благословия, защото той е избегнал кладата.
Сърцето на Моаре биеше силно. Нейната майка e била изгорена обвинена в това, че е вещица... и убита.
Тя искаше да крещи, да избяга, да забрави всичко, което ѝ казаха. Тя знаеше, че майка ѝ е починала заедно с другите, но винаги ѝ е било казвано, че е било нещастен случай. Нищо повече. Тя стисна ръцете си в скута си и се втренчи в баща си. И сега същата съдба ли ще ни сполети?
Не. Самюел стана. Никой не е дошъл още. Трябва да тръгнем преди те да дойдат.
Майката кимна, докато се изправяше на крака. Бързо сега. Вземете само това, което трябва, и нищо повече, отколкото можете да носите.
Лили спря на половината на пътя до кухнята и се обърна към родителите си. Къде ще отидем? В Испания, както и другите ли?
Не поклати глава бащата Ще пътуваме по брега пеша, после ще се качим на кораб за Англия.
Сега побързайте. Майката махна с ръце към вратата на кухнята.
Моаре изтича след Лили, влизайки в спалнята им точно зад нея. Никоя не губеше време да говори, докато пълнеха това, което им трябваше в раници. Изпълнила задачата Моаре стоеше близо до вратата и гледаше Лили. Сладката ѝ сестра се тресеше от главата до петите докато си опаковаше багажа. Тока ли щяха да бъдат нещата до края на живота им? Винаги ли щяха да крият дарбите си? В очакване на деня, в който ще трябва да оставят всичко след себе си отново? А бъдещите им деца?
Моаре затвори очи срещу мислите и емоциите, които бушуваха в нея. Имаше много неща, които тя не можеше да контролира, но взе решение в този момент. Бог ѝ беше свидетел, тя щеше да контролира нещата, които можеше.
Щеше да се погрижи да не предаде дарбата си, и децата й да нямат нейните тревоги. Моаре никога нямаше да се омъжи. Никога нямаше да има собствено семейство.
Моаре.
Тя отвори очи и видя Лили да стои до нея, с раница в ръка. Готова ли си? попита Моаре.
Лили кимна и мина покрай нея, след това се завъртя, за да е с лице към нея и спря. Какво си мислеше преди малко.
Че никога няма да се омъжа. Каза Моаре.
Лили наклони главата си съвсем леко. Но разбира се, ще се омъжиш.
Не, няма. Защото отказвам родя деца в такъв жесток свят. Моаре сви раменете си и повдигна брадичката си. Няма да подложа едно невинен създание на това. Тя махна ръката си в пространството около тях. Не искам да се тревожат за сигурността си или за моята.