- Идеално - прошепна той.
След като излезе от колата , той се приближи до входната врата и хвърли дънките в храстите и отново почна да се смее, когато те паднаха върху купчина листа, намиращи се върху гигантски мравуняк. Това беше уникално.
Като звънна на вратата, зарови ръце в джобовете си и изчака някой да отвори. Когато най-накрая вратата се отвори, Тревър придоби най-невинното си изражение.
- Здрасти - каза тихо той.
Чад въздъхна и се облегна на вратата.
- Здрасти и на теб, страннико.
- Виж, оплесках нещата и искам да говоря с Енви... Или поне да опитам, ако обещаеш да държиш тейзъра далеч от нея - обясни Тревър с лека усмивка.
- Бих го направил, но тя не е тук. - отговори Чад, като се отдръпна от вратата и се изправи в цял ръст. Джейсън спомена името на Тревър заедно с думата преследвач, така че той се надяваше, че Джейсън греши. - Тя реши да си почине и да се помотае с Табата и Крис. Не съм сигурен кога ще се върне.
Тревър пое дълбоко дъх и кимна, когато забеляза, че ароматът на Енви в къщата не е скорошен. Поне Чад казваше истината за това, че не е вкъщи.
- Тогава трябва да й предадеш нещо.
- Какво? - попита Чад със сериозен поглед.
- Тя трябва да стои далеч от Девон Сантос. Той ще й създаде неприятности и накрая ще я нарани. - той започна да увърта, като се надяваше да привлече Чад на своя страна и да събуди братския му инстинкт.
Чад се намръщи при предупреждението на Тревър и кръстоса ръце на гърдите си.
- Нещо като теб?
Самодоволното поведение на Тревър се изпари.
- Виж! Това, което аз направих, бе част от работата ми. Не исках да нараня Енви заради работата си. Затова никога не й споделих как си изкарвам прехраната.
Той отмести поглед и бръкна още по-дълбоко в джобовете си. Знаеше, че Чад няма представа. Силно се надяваше, че Енви не е повторила пред Чад това, което й каза. Не бе нужно гражданите да знаят за странните неща, на които може да се натъкнеш нощем... Още по-малко пък едно ченге.
- Нощта, когато ме намери в клуба, й казах, че съм под прикритие, но не мисля, че тя ми вярва. - добави той. Наблюдаваше съсредоточено реакцията на Чад, за да разбере дали знаеше нещо повече от необходимото.
Чад въздъхна.
- Виж, знам, че харесваше сестра ми, но тя продължи напред. Мисля, че трябва да направиш същото. Не ти го казвам само като колега или дори приятел. Казвам ти го като човек, който е минал през това. Остави я сама и нека тя реши какво да прави. Въпреки най-добрите ти намерения, мисля че сега се среща с Девон.
Тревър погледна Чад.
- Какво? - каза той застрашително.
- Доколкото знам тя се среща с Девон. - повтори Чад решително.
Тревър усети хладни тръпки по гърба си, обърна се и се отдалечи от вратата, без да каже и дума. Чад се намръщи, когато забеляза котката на предното стъкло в колата на Тревър. Тревър бързо се качи в колата, запали я и излетя.
- Джейсън, - каза Чад на себе си - дано не си прав, че е преследвач.
Чад знаеше, че Енви напусна града с Девон и се присъедини към Крис и Табата за кратка почивка. Той не възнамеряваше да каже това на Тревър, тъй като Енви го беше помолила да пази тайна. Така или иначе нямаше значение, защото Тревър не го засягаше какво прави Енви.
Чад поклати глава и тъкмо щеше да се прибере, когато видя нещо синьо с периферното си зрение. Лицето му грейна, когато видя дънките на земята и се втурна да ги вземе, като направи гримаса при вида на пълзящите по тях мравки.
Щастието му се помрачи, когато видя всички дупки по тях, а зениците му се разшириха при вида на разпорения чатал.
Чад се наведе над дънките и погледна към улицата.
- Куче, това е краят ти.
Глава 2
Кат се премести до прозореца. Искаше да е възможно най-далеч от Куин. Тя почти го изгледа раздразнено, като осъзна, че така само го виждаше по-ясно. Искаше й се Енви да беше тук. Наистина имаше нужда да говори с тази жена... Или с която и да е друга жена. Щеше да е хубаво да има малко подкрепа в този мъжки разговор.
Като се огледа, осъзна, че не всички членове на пумите присъстваха.
- Къде са Мика и Алисия? - попита Кат, защото знаеше, че те трябва да са част от това... Каквото и да беше това нещо.
Куин погледна Уорън, като се надяваше, че той ще разчете изражението му, и ще го подкрепи в това, което възнамеряваше да каже.
- Откакто е в интерната, Алисия се прибра само за един месец и няма да я намесваме в тази битка. Твърде опасно е за момичета.
Куин погледна Уорън, като се надяваше, че той ще разчете изражението му, и ще го подкрепи в това, което възнамеряваше да каже.
- Откакто е в интерната, Алисия се прибра само за един месец и няма да я намесваме в тази битка. Твърде опасно е за момичета.
Изражението на Кат се помрачи и тя изглеждаше готова да откъсне главата на семейството на пумите.
- А Мика? - попита Уорън, преди Кат да обяви война заради последната забележка.
- Не можем да се свържем с него. - гневът в гласа на Куин накара всички да го погледнат с любопитство. - Непрекъснато се опитваме, но той не отговаря на мобилния си.
Стивън въздъхна при упорството на Куин и го прекъсна.
- Мика го няма от две седмици.
- Какво? - попита Уорън, като изведнъж се ядоса. - Защо не поиска помощ от нас?
- Заради глупавия дневник. - подигра се Кат. - Очевидно той се е страхувал, че няма да понесем написаното, защото сме прекалено докачливи.
Майкъл поклати глава. Знаеше, че докато двете семейства не разрешат различията си, той ще бъде по средата.
- Добре. Докато действаме по въпроса с вампирите, ще се оглеждаме и за следи от изчезването на Мика.
- Логично е Мика да се върне сам. Винаги го прави. - сви рамене Куин.
Кат погледна през прозореца, като все още изпускаше пара. Как се осмелява Куин да намеква, че момичетата не трябва да се месят? Могат да държат Алисия настрана, ако искат, и може би трябва, тъй като тя е по-малка от всички тях. Но ако се опитаха да спрат нея, тогава ги очакваше голяма изненада. Проблемът беше, че сега се тревожеше и за Мика.
Куин трябваше да остави всичко и да им се обади. Той знаеше, че те ще помогнат въпреки различията си. Какво като бащите им се бяха избили... Греховете на бащите не трябва да се стоварват върху децата им.
Макар тя да не знаеше, Уорън мълчаливо се съгласи с Кат. Куин трябваше да им се обади веднага щом Мика изчезна. Беше съвсем наясно с горещите спорове между братята. Противоречията обикновено завършваха със затръшване на вратата от Мика и изчезване за няколко дни... Но не и седмици.
Стивън и Ник поддържаха връзка от години и Ник го осведомяваше за семейството на пумите. Когато Мика и Куин се караха, Мика винаги казваше на Стивън къде отива, ако няма да го има повече от ден. Този път Мика не каза нищо на никого, което означаваше, че няма да се бави толкова.
- След опасното вампирско гнездо, което аз и Стивън намерихме в църквата, никой не трябва да излиза сам тази вечер. Трябва да образуваме двойки. - Каза Куин, като смени темата.
Стивън се почувства странно, когато през съзнанието му премина образът на момичето, което беше намерил и изгубил онази нощ.
- Мисля да отида там довечера и да се уверя, че църквата е чиста. Може да сме пропуснали нещо.
- Ще отида със Стивън. - предложи Ник, тъй като искаше да прекара време със стария си партньор по злодеяния.
Кат се паникьоса, когато пресметна нещата. Майкъл без съмнение ще отиде с Кейн, а тя определено не искаше да е в отбора на Кейн, защото той въобще не беше стабилен. Оставаха Уорън и Куин.
- Ще отида с Уорън. - каза Кат.
- Не. - поправи я Уорън. - Трябва ни някой, който да наглежда клуба.
- Това, че съм момиче не означава, че не мога да се справя. - предупреди ги Кат и спокойно излезе от стаята.
Всички мъже в стаята се снишиха, когато тя леко затвори вратата след себе си.
- По дяволите. - прошепна Ник. - Искаше ми се да беше затръшнала вратата.
Стивън и Куин не бяха виждали Като от години, но много добре си спомняха нрава й. Беше десет пъти по-добре да избухне, отколкото това да затвори леко вратата. Тя беше ядосана... Не, много повече от ядосана. Беше бясна.
- Ще се обадя на Девон и ще го информирам какво се случва. - заяви Уорън и извади телефона от джоба си. Не искаше да причинява това на брат си, но ако не си домъкнеше задника вкъщи, скоро можеше да няма дом, където да се върне. Като натисна бутона за бързо набиране, той влезе в друга стая, която водеше към спалнята.
Уорън изчака няколко сигнала. Накрая някой вдигна и незабавно последваха ругатни.
- Какво искаш по дяволите? - попита Девон със замаян, но щастлив глас.
Уорън набързо предаде какво се беше случило след като Девон и Енви си тръгнаха.
Девон въздъхна.
- Мамка му, напускам града и всичко отива по дяволите.
- Давам ти няколко дни, след което трябва да се прибереш. - каза Уорън. - Искам да направиш нещо за мен през тези няколко дни.