Духовен семеен живот
Александър Геннадиевич Хакимов
© Александър Геннадиевич Хакимов, 2022
Духовен семеен живот
Хакимов А. Г. (Чайтаня Чандра Чаран дас) е известен в Русия и по целия свят като специалист по ведическа култура, худож- ник, философ, психолог и проповедник. Получава посвещение в традиционна ваишнавска приемственост, учител по бхакти- йога. Пътува в Русия и чужбина, занимава се с популяризиране на ведическо духовно знание. Дава лекции, провежда семинари с широка аудитория, участва в беседи на кръгла маса с учени и философи, културен деец, чест гост в различни радио-телеви- зионни предавания. Обсъжда сложни философски теми на разби- раем за обикновения човек език. Природната мъдрост, съчетана с любов и внимание към хората, помага на всеки негов слушател да опознае по-дълбоко себе си, да постигне разбирателство с окол- ните, а също така да намери отговори на съкровените въпроси за смисъла на човешкия живот, за Абсолютната Истина и при- рода на Любовта.
Духовен семеен живот
Съдържание
Въведение 5
Директен и постепенен път
на духовно развитие 7
Знание и поемане на отговорности
в семейния живот 33
Психология на мъжа и жената 41
Отношенията между съпрузите
се развиват последователно 52
Похот, полов живот в брака
и следване на брачни обети 62
Бележки за възпитанието на децата 88
Речник 91
Въведение
Какво очакваме от семейния живот? Често мислим за семей- ството си като за наше крайно убежище. Но това не е така. В све- та няма място, където човек да се предпази от страданията и без- покойствата. От друга страна, всеки иска да създаде надеждна обител, да обгради себе си с разбиращи го и любящи хора.
Дори ако човек има силно желание да постигне висшата цел на живота любов към Бога, той често има нужда от обикно- вена човешка подкрепа в този нелек път. Шрила Прабхупадa казва, че когато една цел е определена, тя е достижима и дори бавно, но неотклонно трябва да вървим по набелязания път.
Определянето на целта става в периода на ученичеството, по време на безбрачието, когато младежът е независим от всич- ки грижи, свързани с поддържане на тялото пари, работа, дом, семейство, и чувството му за собственост още не е развито. Затова крайната цел изглежда близка и лесно достижима. Брах- мачари, ученикът, живее в условия на добро, но самият той още не познава себе си, нито какво ще се случи с него по-натам. Това е проявление на съчетанието между добро и невежество.
Понякога детето вижда сияещата луна и иска да я вземе в ръ- цете си. Тя привлича всички, но възрастният човек знае, че е твърде далече, за да я достигне. Детето вижда луната по-близо от възрастния и все пак знанието на възрастния е по-пълно, защото той знае, че тя се намира по-далеч.
С други думи, за мнозина от нас целта на живота не е лес- но достижима, дори и ако сме обучавани специално в ашрам за брахмачари, поради пробуждащотo се желание да бъдем притежатели на някаква собственост. Ако имаме материални желания, не е нужно да стигаме до задънена улица. Ние мо- жем да приемем семейния начин на живот за по-нататъшно пречистване.
Пречистването в семейния живот е възможно, ако човек не за- бравя за крайната цел и върви към нея по пътя на дхарма, изпъл- нявайки своите духовни и материални задължения. Като краен резултат той получава истински ценности трансцендентално знание и вечна привързаност към Бога. Той се освобождава от страданията в този свят и в крайна сметка постига желаната крайна цел, заради която живее този живот.
Директен и постепенен път на духовно развитие
Всъщност Кришна съзнание е предназначено за парамахамси, хора, които са осъзнали Бога, или тези, които се стремят към това ниво. Но ако човек не се стреми към нивото на парамахам- са, към пълната преданост като към своя цел в живота, то тогава Кришна съзнание не е за него. Такъв човек не може да приеме трудния път на отречението и избира пътя на привързаността. Съществуват два пътя в духовното развитие: пътят на отречението и пътят на привързаността, нивритти-марга и правритти-марга. Казано с други думи това са директният и постепенният път, но тяхната цел е една и съща.
Четейки «Шримад-Бхагаватам», можем да стигнем до извода, че семейният живот е мая.
«Основа на материалното съществуване се явява взаимно- то влечение между мъжа и жената.» Това илюзорно влечение връзва на много стегнат възел мъжа и жената и поражда при- вързаност към тялото, дома, имуществото, децата, роднините и парите. Така човек се озовава във властта на илюзорните понятия «аз» и «мое».
(«Шримад-Бхагаватам», 5.5.9)
Естествено, това разбиране за семейния живот предизвиква отречение от него, дори от семеен човек. Някои могат да си помислят, че преданоотдадените не са изучавали много добре свещените писания, щом са сменили дхотито си. Изглежда, че те не са разбрали най-главното. Ако се намираме под влия- ние на низшите гуни на природата, в страст и невежество, ние незабавно искаме да достигнем парамахамса, висшето стъпа- ло, директно от нивото на брахмачари. Човек предполага, че бързото достигане на крайната цел на живота означава да от- хвърли грихастха-ашрама като мая в началото да остане брахмачари, а после да стане парамахамса. Подобни мисли мо- гат да бъдат правилни, а могат да бъдат и неправилни. Често това разбиране за бързото завръщане в духовния свят, за не- забавното постигане на отречение възниква под влияние на страстта.
За обикновения човек е необходима правилна последовател- ност. Известни са случаи, когато преданоотдаденият бързо раз- вива Кришна съзнание, но това не е просто. В историята не се среща нито един лесен пример. Затова е необходим нормален ред първо, живот като брахмачари, след това семеен живот, ванапрастха-ашрам и саняса-ашрам. Правилен ред означава, че този ред се следва от всички. Понякога се срещат изключе- ния и под влияние на страстта, ние решаваме да ги превърнем в правило. Не би било правилно да приемем саняса веднага след брахмачари-ашрама. Човек се развива духовно, преминавайки последователно през четирите начина на живот.
Все пак какво е това ашрам? Ашрам означава място, което е предназначено за духовно развитие, духовно усъвършенстване. Неговата основна характеристика е влиянието на доброто, къ- дето човек естествено прогресира.
«О, непогрешими, гуната на доброто, която е по-чиста от дру- гите гуни, дава просветление и освобождава от последиците на всички грехове. Онези, които се намират в тази гуна, стават обусловени от чувството за щастие и знание.»
(«Бхагавад-Гита», 14.6)
Така ашрамът е място, където преобладава гуната на доброто. Брахмачари-ашрам. Брахмачари по своята същност се намира в невежество, но необходимостта от развитие на добродетели налага да смени условията на живот. Затова във ведическата култура детето на определена възраст преминава от семейство- то си в ашрам, където живее духовен учител и се поддържа проявлението на доброто. Това се нарича брахмачари-ашрам. Брахмачари не живее вкъщи, а в ашрама на духовния си учи- тел, като следва наставленията му. Смята се, че докато ученикът следва наставленията на духовния си учител, се намира в гуната на доброто, въпреки че още само развива знанието си. Такъв ученик още не е обучен, той няма собствено реализирано зна- ние, но се намира под влияние на духовната реализация на своя учител, изпълнявайки всички негови наставления. Затова много скоро той придобива всички признаци на духовно здраве. Чо- век, който се намира под влияние на гуната на доброто, развива увереност в себе си, знание, непоколебима решителност, твърда вяра в гуру и Кришна и желание във всичко да разчита на тях. Той изпитва щастие и не се привързва към нищо, върви по пътя на отречението. Когато преданоотдаденият е непривързан, това означава, че той развива отречение, което е необходимо за пре- кратяване на греховните дейности. Докато не се развие достатъч- но отречение, склонността към греховни дейности ще се запази. И така, обучавайки се в ашрам при духовния си учител, брах- мачари придобива уникален опит, който не е възможно да полу- чи, намирайки се в страст или невежество, под влияние на гуни- те на природата в обикновения живот. Всеки може да придобие щастие, независимо от привързаностите си. Но е важно човек да разбере как да бъде щастлив без привързаности! Този вкус брахмачари получава чрез служене на духовния си учител. Например за да се нахрани, той трябва да излезе на ули- цата и да проси милостиня. Когато получи дарение, ученикът го занася на духовния си учител. Така няколко брахмачари, жи- веещи в ашрама, излизат всеки ден на улицата, събирайки да- рения за духовния си учител. Във ведически времена, дарението се е състояло от ориз, понякога зърно, мляко, малко пари. Събра- ните продукти и пари брахмачарите носят на духовния си учител, който ги разпределя сам. Ако гуру не даде на ученика си да яде, той стои гладен, но не си позволява да се обърне към духовния си учител с молба: «Гуру Махарадж, вие забравихте да ме нахраните». Безкористният ученик се намира под пълния контрол на своя духовен учител, отказвайки се от правото си на избор. В ранна възраст човек лесно преодолява такива трудности, защото мла- дото тяло е предназначено за извършване на аскеза. Аскетизмът изостря разума и извисява до добродетелта. По този начин уче- никът, извършвайки аскеза, преминава съответната подготовка. След известно време детето пораства, превръща се в тийней- джър, в юноша и заедно с растежа на тялото му нарастват жела- нията и лъжливото му его. В тялото се случват потресаващи промени. Причината за промените е в това, че се събуждат желания за удовлетворяване на сетивата и независимостта.