Йохана Спири
Хайди
Йохана Спири (18271901) е най-известната швейцарска писателка за деца. През 1880 г. тя публикува романа си Хайди, а година по-късно и неговото продължение Хайди и Клара. Тези произведения й донасят световна слава, постоянно се превеждат и преиздават на десетки езици. Имат и няколко филмови адаптации.
Първа глава
На път към Алпиеца Йохи
От приветливото старо градче Майенфелд извежда пътека, която криволичи през зелени ливади с големи дървета и стига до подножието на планините, които, големи и строги, се взират от своите места към долината. Пътеката става все по-стръмна и скоро пътникът се изкачва на пасището, изпълнено с уханието на треви и планински билки, а после продължава право нагоре към Алпите.
По тази тясна планинска пътека, в едно слънчево юнско утро, се изкачваше едра, здрава на вид млада жена, повела за ръка малко дете, чието лице бе пламнало от силното слънце. Въпреки горещината момиченцето беше облечено така, сякаш бе люта зима. Малката бе най-много на пет години, но никой не би могъл да определи точно възрастта й, защото беше навлечена с две, ако не и с три роклички. На всичко отгоре бе увита цялата с червен вълнен шал, така че представляваше безформена фигура, обута в тежки, подковани с гвоздеи туристически обувки, и с мъка се изкачваше нагоре в планината. Двете бяха вървели почти час, преди да стигнат до Дьорфли, селце, разположено на половината път към върха. Тук, едва ли не от всяка къща от прозорци, дворове и улички, им се обаждаха познати, защото младата жена беше пристигнала в родното си село. Но тя не се спря никъде, а пътьом отговаряше на поздравите и въпросите. Когато стигна до последната от разпръснатите къщурки, от вратата се чу весел женски глас:
Почакай, Дете, ако си тръгнала нагоре, ще дойда с теб!
Дете спря. Детето побърза да пусне ръката й и седна на земята.
Умори ли се, Хайди? попита Дете.
Не, само ми е горещо отвърна то.
Скоро ще стигнем. Потърпи още малко! Ако правиш по-големи крачки, след един час сме горе окуражи я Дете.
От къщата излезе пълна, добродушна на вид жена и се присъедини към тях. Детето стана и тръгна след двете приятелки, които веднага поведоха оживен разговор за жителите на Дьорфли и хората от околните стопанства.
Накъде си тръгнала с това дете? попита жената. Сигурно е момиченцето на сестра ти, дето почина.
То е отговори Дете. Водя го при Йохи. Ще го оставя при него.
Какво? Искаш да оставиш детето при Алпиеца Йохи? Ти да не си се побъркала, Дете! Старият веднага ще те отпрати!
Няма! Той е дядо на това дете и трябва да направи нещо за него. Досега малката живееше при мен, но мога да ти кажа, Барбел, че заради нея няма да изпусна добрата работа, която си намерих. Време е и дядото да се погрижи за внучето си.
Е, ако беше като другите хора, да потвърди усърдно пълничката Барбел. Но ти го познаваш, нали? Какво ще прави с такова малко дете? Пък и то няма да издържи при него! Къде ще почваш работа?
Във Франкфурт отговори гордо Дете. Службата е чудесна. Господата бяха и миналото лято долу, в баните. Стаите им бяха на моя коридор и аз се грижех добре за тях. Още тогава ми предложиха да започна работа в дома им, но не можех да тръгна веднага заради договора, а сега са дошли пак и искат да ме вземат, и аз също искам, можеш да бъдеш сигурна.
Не ми се иска да съм на мястото на детето! провикна се Барбел и поклати глава. Никой не знае какво прави старецът сам горе. С никого не поддържа връзка. По цяла година не стъпва в църква, а когато слезе в селото с дебелата си тояга, всички се отдръпват уплашено от пътя му. С тези дебели сиви вежди и рошава брада прилича на някой стар езичник.
Дори и така да е отвърна упорито Дете, той е дядо на това дете и трябва да се погрижи за него. Надявам се, че няма да му стори нищо лошо, иначе той ще отговаря, не аз.
Бих искала да зная каза Барбел с любопитство, какво тежи на съвестта на стария, че седи сам-самичък горе на пасището и не се среща с почти никого. Какви ли не работи се говорят за него, а ти сигурно знаеш нещо от сестра си, Дете?
Разбира се, че знам, но не говоря. Кой знае какво ще стане, ако ме чуе!
Ала Барбел отдавна имаше голямо желание да узнае нещо повече за историята на Алпиеца Йохи. Местните хора избягваха да говорят за него, сякаш се страхуваха. Барбел отскоро се бе задомила в Дьорфли, преди това бе живяла долу, в Претигау, затова не познаваше добре миналото на хората от селцето и околностите. За разлика от нея Дете, с която бяха добри приятелки, беше родом от Дьорфли и бе живяла тук само допреди година. След смъртта на майка си бе слязла в баните Рагац и беше постъпила на служба като камериерка в големия хотел. Тази сутрин двете с детето бяха дошли от Рагац. До Майенфелд стигнаха с каручка, пълна със сено, карана от един познат на Дете. Барбел не искаше да изпусне чудесната възможност:
Втора глава
При дядото
След като Дете си тръгна, Йохи отново седна на пейката. Пускаше големи облаци дим от лулата си, гледаше втренчено в земята и не продумваше. През това време Хайди се огледа весело наоколо, откри кошарата за козите, пристроена към хижата и надникна вътре. Беше празна. Детето мина зад хижата и отиде при старите ели. Вятърът свиреше във високите им върхове. Хайди спря и се заслуша. Когато вятърът утихна, детето се върна при дядо си. Като го завари в същото положение, в каквото го беше оставило, то застана пред него, сложи ръце на гърба си и го загледа внимателно.
Дядото вдигна поглед.
Какво искаш? попита той.
Искам да видя какво има в хижата отвърна Хайди.
Тогава ела! Дядото стана и тръгна напред. И си вземи вързопчето с дрехите нареди той на влизане.
Вече не ми трябват заяви Хайди.
Старецът се обърна и изгледа проницателно детето, чийто черни очи светеха от любопитство.
Не може да е толкова глупаво промърмори той. Защо не ти трябват? прибави по-високо.
Искам да ми е леко като на козичките.
Е, така може. Но все пак ги донеси нареди дядото. Ще ги сложим в долапа.
Хайди го послуша. Йохи отвори вратата и момиченцето влезе след него в едно доста голямо помещение, което заемаше цялата хижа. Там имаше маса и стол; в единия ъгъл беше леглото на дядото, в другия огнището, над което висеше голям котел; на отсрещната стена имаше голяма врата и когато дядото я отвори, се оказа долап, където държеше всичко, което му бе нужно: там бяха окачени дрехите му, на една лавица бяха наредени няколко ризи, чорапи и кърпи, на друга няколко чинии и чаши, а на най-горната кръгъл самун хляб, пушено месо и сирене.
Хайди сложи нещата си, колкото се може по-навътре, за да не се виждат. После огледа внимателно помещението и след малко попита:
А къде ще спя, дядо?
Където искаш отговори той.
Точно това искаше да чуе Хайди. Тя обиколи цялото просторно помещение, за да намери най-удобното кътче за спане. В ъгъла, над дядовото легло беше изправена дървена стълба; Хайди се покатери по нея на тавана, който служеше за плевня. Там беше струпано прясно, ухаещо сено, а през кръгло прозорче се разкриваше чудесна гледка към долината.
Тук ще спя извика Хайди. Дядо, ела да видиш колко е хубаво!
Знам! прозвуча отдолу отговорът.
Сега ще си направя легло провикна се отново детето и се разшета усърдно. Но ти трябва да ми донесеш чаршаф, защото върху всяко легло се слага чаршаф, на който се спи.
Така значи обади се отдолу дядото.
Отиде при долапа и взе да рови сред вещите си; най-после измъкна изпод ризите дълга покривка от грубо платно, което можеше да замени чаршафа. Взе я и се изкачи по стълбата. Хайди вече си беше направила много удобно легло; в горния му край, на мястото за главата, беше натрупано повече сено. Легнало, детето можеше да гледа небето през отвореното кръгло прозорче.
Добре си го направила рече дядото, сега ще сложим и чаршафа, но чакай малко. Той грабна още един наръч сено и направи леглото двойно по-дебело, за да не се усеща твърдият под. Така, а сега дай чаршафа!
Хайди веднага грабна тежкото платно, но едва го повдигна от земята; добре че беше толкова плътно, острите сламки нямаше да я бодат през него. Двамата заедно разстлаха чаршафа, а Хайди подпъхна краищата му под сеното. Леглото вече изглеждаше много меко и чисто, но Хайди застана пред дядо си и го загледа замислено.
Забравихме нещо промълви тя.
Какво? попита дядото.
Завивката; когато човек си ляга, той се завива.
Така ли прави? Ами ако нямам завивка? усмихна се старецът.
О, няма нищо, дядо успокои го Хайди. Тогава и за завивка ще сложа сено. И тя се разбърза да покаже на дядо си.
Чакай малко! нареди той, слезе по стълбата и отиде при леглото си. След малко се върна и пусна на пода голям, тежък ленен чувал. Това не е ли по-добро от сеното? попита той.
Хайди задърпа с все сила чувала, за да го разстели, но малките ръце не можеха да се справят с трудната работа. Дядото й помогна и когато двамата заедно постлаха завивката върху леглото, всичко стана толкова хубаво и удобно, че Хайди застана пред новото си креватче и каза възхитено:
Трета глава
На пасището
Хайди се събуди рано сутринта от оглушително изсвирване. Когато отвори очи, слънцето стрелна сноп златна светлина през кръглото прозорче, така че цялата плевня блесна. Хайди се огледа учудено, без да знае къде се намира. Ала след миг отдолу прозвуча дълбокият глас на дядото и малката веднага си спомни всичко: че беше дошла вчера, че сега беше при дядо си в планината, че никога вече нямаше да види старата глуха Урсел, която през цялото време мръзнеше и затова постоянно се въртеше край огъня. Тя караше и Хайди да седи до нея, и то съвсем близо, за да може поне да я вижда, след като не чуваше нищо. С нея детето винаги се чувстваше притеснено и му се искаше да излезе навън. Затова сега се зарадва много, когато се събуди в новия си дом и си припомни колко нови неща бе видяло вчера и още колко го чакаха днес. Най-много обаче се радваше на Белка и Галка. Хайди скочи бързо от леглото и облече рокличката си, която носеше вчера. После слезе по стълбата и хукна навън. Там я чакаше козарчето Петер със стадото си, а дядото тъкмо извеждаше Белка и Галка от кошарата, за да се присъединят към другарките си. Хайди се затича насреща му, за да го поздрави с Добро утро!.
Искаш ли и ти да идеш на пасището? попита дядото.
Хайди подскочи от радост.
Ала първо си измий лицето, иначе слънцето ще ти се смее. Виж там какво съм ти приготвил. Дядото посочи голямо ведро с вода, оставено край вратата да се топли на слънце през деня.
Хайди веднага се втурна към него и започна да се плиска и мие, докато личицето й светна. През това време дядото влезе в хижата и извика на Петер: