Моля ви да се явите веднага в трапезарията, налага се бързо да подготвим едно отпътуване.
Госпожица Ротенмайер погледна часовника си и установи, че е четири и половина сутринта; през целия си живот не беше ставала в такъв ранен час. Какво ли се беше случило? Тласкана от любопитство и страх, тя се заплете в дрехите си и се забави повече от обикновено, защото трескаво търсеше по стаята точно нещата, които вече беше облякла.
През това време господин Зеземан мина по коридора и дръпна с все сила всички шнурове на звънци, които попаднаха пред очите му. Те бяха предназначени за различните прислужници, така че във всяка стая, в която прозвуча оглушителният звън, една стресната фигура скочи от леглото и навлече дрехите си наопаки. Всички до един помислиха, че призракът е нападнал господаря и това е нещо като вик за помощ.
Много скоро прислужниците се стълпиха около господин Зеземан, облечени кой с каквото може, и го заоглеждаха учудено, защото той се разхождаше свеж и бодър из трапезарията и в никакъв случай не изглеждаше като нападнат от призрак. Йохан веднага бе изпратен да приготви колата и конете и да ги изкара пред входа. Тинете получи заповед да събуди Хайди и да я облече за пътуване. На Себастиян беше поръчано да изтича до къщата, където служеше лелята на Хайди, и веднага да я доведе. Най-после госпожица Ротенмайер също бе успяла да се облече както подобава, и всичко си беше на мястото, само бонето беше нахлупено обратно и отдалеч изглеждаше, че лицето й се е преместило на гърба.
Господин Зеземан приписа загадъчния й вид на ранното ставане и веднага премина към деловите въпроси. Нареди на дамата да донесе веднага един куфар и да нареди в него всички вещи на малката швейцарка господин Зеземан винаги наричаше така детето, защото не можеше да свикне с необичайното му име и да сложи в куфара няколко запазени роклички на Клара, защото не можел да изпрати малката на път гола и боса; и всичко това трябвало да се извърши бързо и без много разсъждения.
Госпожица Ротенмайер замръзна на мястото си от изненада. Устата й се отвори и тя се загледа в господин Зеземан, без да може да каже дума. Беше очаквала, че господарят на дома ще говори с нея насаме и ще й разкрие ужасяваща история за духове, която е преживял през нощта. Всъщност, на нея много й се искаше да чуе именно такава история, пък и ранният час беше много подходящ. А вместо това получи тези прозаични и на всичкото отгоре твърде неприятни задачи. Не й беше възможно да схване случилото се толкова бързо, затова продължи да стои неподвижна и да чака обяснения.
Само че господин Зеземан нямаше намерение да й разтълкува мотивите за действията си; той я остави да се чуди и отиде в стаята на дъщеря си. Както предполагаше, Клара също се беше събудила от необичайното оживление в къщата и страхливо се ослушваше, за да разбере какво става.
Баща й седна на леглото и й разказа цялата история на домашния призрак. Обясни й, че докторът е много загрижен от състоянието на швейцарчето и смята, че то ще продължи нощните си странствания и някой ден може да се качи дори на покрива, което е свързано с големи опасности. Затова решил веднага да изпрати Хайди обратно при дядо й, защото не можел да поеме този риск и такава голяма отговорност, а Клара трябвало да се примири, защото наистина нямало друг изход.
Клара остана неприятно изненадана от думите на баща си и се постара да го разубеди. Но нищо не помогна. Господин Зеземан остана твърд в решението си, но тържествено й обеща още следващото лято да я заведе в Швейцария, ако бъде разумна и не хленчи. Така Клара се примири с неизбежното, но веднага пожела куфарът на Хайди да бъде донесен в нейната стая, за да може тя да сложи в него всичко, което е определила за приятелката си.
Господин Зеземан се съгласи с готовност, дори окуражи дъщеричката си в намерението й да снабди швейцарчето с всичко необходимо.
През това време леля Дете вече беше пристигнала и с нетърпение очакваше да чуе за какво са я повикали в този необичаен час. Сигурно беше станало нещо много важно.
Четиринадесета глава
В неделя, когато камбаните звънят
Хайди стоеше под разлюлените от вятъра ели и чакаше дядо си, който имаше намерение да слезе в селото и да вземе куфара от пекаря, докато тя е при бабата. Детето гореше от нетърпение да види отново бабата и да разбере вкусни ли са били хлебчетата. Не можеше да се наслуша на шума на елите и да се насити на блесналите зелени поляни, изпъстрени със златни цветчета.
Дядото излезе от хижата, огледа се наоколо и рече доволно:
Е, вече можем да тръгваме.
Днес беше събота, а на този ден дядото винаги почистваше и подреждаше хижата, кошарата и барачката: такъв навик имаше, а днес беше работил цяла сутрин, за да може веднага след обяда да излезе с Хайди. Най-после беше доволен от свършената работа и можеха да тръгнат. Когато стигнаха пред къщата на козарката, двамата се разделиха и Хайди влезе на куц крак в стаичката, както си й беше обичаят.
Бабата, чула стъпките й, зарадвано се провикна насреща й:
Ти ли си, детето ми? Пак ли идваш да ни видиш?
Тя улови ръката на момиченцето и я стисна здраво, сякаш се боеше, че някой може да го вземе. После заразказва колко вкусни са били хлебчетата, а днес се чувствала по-силна от всякога. Майката на Петер пък прибави, че бабата, вчера и днес, изяла само едно-единствено хлебче, защото не й се искало скоро да свършат, но трябвало да яде поне по две на ден, за да се засили.
Хайди изслуша внимателно думите на Бригите и дълго седя замислена. После решението само проблесна в ума й.
Вече знам какво ще направя, бабо рече засмяно тя. Ще напиша писмо на Клара и тя непременно ще ми изпрати още дванайсет хлебчета, после пак, и така, докато закрепнеш. Защото, знаеш ли, аз бях събрала в шкафа си цяла купчина, но ми ги взеха, и тогава Клара обеща, че ще ми даде колкото поискам.
Божичко! провикна се Бригите. Това е много хубаво, но не забравяй, че хлябът не може да остане дълго мек! Ако имахме малко излишни пари, щяхме да си купуваме всеки ден пресни хлебчета от пекаря в Дьорфли, но аз едва успявам да му платя дори коравия черен хляб.
Лицето на Хайди засия от радост.
О, аз имам достатъчно пари, бабо! провикна се ликуващо тя и щастливо заподскача около старата жена. Ето какво ще направя с тях! Всеки ден ще ти купувам по едно хлебче, а в неделя по две. Петер ще ти ги носи от Дьорфли.
Не, не, детето ми! извика бабата. Не бива да правиш това, парите са ти дадени за друго. Дай ги на дядо си и той ще каже какво да сториш с тях.
Ала Хайди не допусна да смутят радостта й. Тя продължи да подскача като козичка и да надава весели викове:
Баба всеки ден ще има меки хлебчета и ще стане отново здрава и силна! О, бабо! спря се внезапно тя. Щом оздравееш, сигурно пред очите ти отново ще стане светло! Досега беше много слаба и затова ти беше тъмно, нали?
Бабата не каза нищо, защото не искаше да помрачи радостта на детето. Докато подскачаше из стаята, Хайди изведнъж забеляза стария молитвеник на бабата и бе осенена от нова, още по-чудесна мисъл:
Бабо, във Франкфурт се научих да чета! Искаш ли да ти прочета някоя песен от тази стара книга?
О, да отговори щастливо старата жена и изненадано попита: Наистина ли можеш да четеш, детето ми? Сигурна ли си, че можеш?
Хайди се покатери на един стол, дръпна книгата и я отупа от праха, защото отдавна лежеше на горната лавица и се беше напрашила. Момичето извади кърпичката си, почисти я грижливо и придърпа столчето си към бабата. След това я попита коя песен иска да чуе.
Прочети каквото искаш, детето ми промълви старата жена и отмести чекръка си.
Хайди разтвори книгата, прочете тихичко няколко реда и рече:
Ето тук има нещо за слънцето, него ще ти прочета, бабо.
И зачете с топъл и силен глас:
Слънце златно,
добро, благодатно,
за божия слава
земята огрява. И стопля сърцата на всички.
Бях сам и сломен,
но в яркия ден,
от слънце огрята,
ликува душата
в небето с волните птички.
От свода висок
тя вижда, как Бог
създал е благат
целия свят
със своята мощна десница.
И знае къде
ще я отведе,
когато телата
се скрият в земята
подобно зърна в орница.
Бабата беше скръстила ръце на скута си и слушаше с израз на неописуема радост, макар че по бузите й се стичаха сълзи. Хайди никога не я беше виждала такава. Когато момиченцето млъкна, старата жена рече:
Информация за текста
$id = 6396
$source = Моята библиотека
Издание:
Йохана Спири. Хайди
ИК ПАН, София, 2011
Редактор: Цанко Лалев
Илюстрации: Пол Хей
Художник на корицата: Таня Колева