Кобрата - Фредерик Форсайт

Фредерик Форсайт

 Кобрата

Проект Кобра

Из Доклада Бериган"

ПРОИЗХОД: Кокаинът се произвежда от растението кока, отглеждано в джунглата на Южна Америка.

ПЕЧАЛБАТА: Тя е най-високата в света. Един килограм чист кокаин, напуснал брега на Колумбия на цена 4 000$, се продава в Щатите за 70 000$.

Действащи лица

Боб Бериган

Заместник-директор, Управление за борба с наркотиците

Тим Менхайър

Митнически служител в оставка, Командир на ОАМЦ-Н

Пол Деверо

Кобрата

Джонатан Силвър

Началник на кабинета, Белия дом

Калвин Декстър

Административен служител в проект Кобра

Алваро Урибе

Президент на Колумбия

Фелипе Калдерон

Началник на колумбийската полиция за борба с наркотиците

полк. Дос Сантос

Началник на разузнаването към колумбийската полиция за борба с наркотиците

дон Диего Естебан

Глава на кокаиновия картел

Емилио Санчес

Производствен директор на Картела

Родриго Перес

Бивш терорист от ФАРК (Революционните въоръжени сили на Колумбия), Картела

Хулио Лус

Адвокат, член на борда на Картела

Хосе-Мария Ларго

Търговски директор на Картела

Роберто Карденас

Член на борда на Картела

Алфредо Суарес

Транспортен директор на Картела

Пако Валдес

Главорез и наемен убиец на Картела

Джереми Бишоп

Компютърен експерт

отец Карлос Руис

Йезуитски свещеник

Уолтър Кемп

Служител в УНОДК

Франсиско Ортега

Инспектор в отдела за борба с наркотиците на мадридската полиция

Ван дер Мерве

Инспектор в отдел Разследване на митнически престъпления в Ротердам

Бул Чадуик

Командир на трети отряд на тюлените

ВВБ

Военновъздушна база

ШИНАМОТ

Широкообхватно наблюдение над морска територия

БКА

Федерална полиция в Германия (съкр. от Bundeskriminalamt)

ЦРУ

Централно разузнавателно управление на САЩ

НБЛ

Надуваема бойна лодка

УБН

Управление за борба с наркотиците на САЩ

ФАРК

Въоръжена партизанска организация с марксистко-ленинска идеология в Колумбия (съкр. от Fuerzas Armadas Revolucionarias de Colombia)

ФБР

Федерално бюро за разследване на САЩ

ПОО

Правоохранителни органи ДУНВ

Данъчно управление на Нейно величество (Англия)

ИМК

Имиграционен и митнически контрол на САЩ

ОАМЦ-Н

Оперативно аналитичен морски център наркотици МИ5

Английска служба за сигурност (контраразузнаване) (съкр. от Military Intelligence, Section 5)

АНС

Агенция за национална сигурност на САЩ

УП

Указ на Президента на САЩ (със силата на закон)

РПИ

Ракетно подпомогнато излитане

РФА

Спомагателни кораби на Кралския флот (собственост на английското Министерство на отбраната, но изпълняващи спомагателни дейности по море като доставка на гориво, муниции и др.) (съкр. от Royal Fleet Auxiliary)

БНК

Бързоходен надуваем катер

CAC

Специална авиодесантна служба на Великобритания (елитни части, еквивалентни на американските Делта Форс)

СВМС

Специална военноморска служба (английска десантна служба, еквивалентна на американските тюлени)

ТЮЛЕНИ

Специални военноморски сили на САЩ

АТОП

Агенция за тежка и организирана престъпност на Великобритания

БЛА

Безпилотен летателен апарат

УДИКО

Отдел за борба с наркотиците и организираната престъпност, Мадрид (съкр. от Unidad de Droga у Crimen Organizado)

УНОДК

Бюро за наркотиците и престъпността към ООН (съкр. от United Nations Office on Drugs and Crime)

ЦКА

Федерална митническа администрация на Германия (съкр. от Zollkriminalamt)

Част 1

1

Хлапето умираше само. Никой не знаеше за това, но и никой не би се развълнувал. Лежеше като покрит с кожа скелет, унищожен от наркотиците, отпуснат върху вонящ сламеник в ъгъла на мръсна стая в изоставен блок. Порутената сграда бе част от поредния провалил се строителен проект в Анакостия част от столицата Вашингтон, с която градът не се гордееше, а туристите отбягваха.

Дори момчето да знаеше, че смъртта му ще сложи началото на война, то едва ли щеше да разбере, а още по-малко щеше да го е грижа. Това причиняват наркотиците на младия мозък унищожават го.

Късната лятна вечеря в Белия дом бе малка според стандартите на президентското гостоприемство. Само двайсет гости, поканени като десет двойки, седяха в приемната на по питие преди вечерята и осемнайсет от тях бяха страшно впечатлени от обстановката.

Деветима от дошлите бяха видни доброволци, работещи за Администрацията на ветераните национален орган, поставил си за цел грижата за благосъстоянието на онези, които са носили униформата на който и да било род американски въоръжени сили.

Деветте години, предхождащи 2010, бяха дали на света голям брой мъже и жени, завърнали се ранени или травматизирани от Ирак и Афганистан.

Като върховен главнокомандващ президентът изказваше своята благодарност за онова, което деветимата от АВ бяха успели да сторят. Израз на тази благодарност бе поканата до тези достойни мъже и съпругите им да вечерят в компанията му там, където някога бе се бе хранил Ейбрахам Линкълн. Вече бяха приключили с обиколката из апартаментите със самата Първа дама в ролята на екскурзовод. Сега седяха под зоркия поглед на салонния управител в очакване да бъде поднесена супата. И затова бе малко притеснително, когато сервитьорката се разплака.

Не издаде звук, но ръцете й се разтрепериха. Масата беше кръгла и Първата дама се намираше откъм далечната страна. Тя вдигна поглед от чинията на госта, когото обслужваха в момента, и видя сълзите, стичащи се по бузите на възрастната жена.

Салонният управител, който не пропускаше нищо, което би могло по някакъв начин да подразни президента, проследи погледа й и без да проговори, тръгна бързо да заобикаля масата. Кимна настойчиво на най-близкия сервитьор да вземе супника, преди да е станало невъобразимото, и внимателно, но с твърда ръка поведе жената покрай масата и към вратата за кухнята. Щом двамата излязоха, Първата дама попи деликатно устните си, извини се шепнешком на генерала от запаса, който седеше вляво от нея, и ги последва.

Жената седеше на един стол в помещението пред кухнята, раменете й се тресяха и не спираше да повтаря:

 Съжалявам страшно съжалявам

Изражението на салонния управител издаваше, че не е в настроение да прощава. Недопустимо е да си изпуснеш нервите пред държавния глава.

Първата дама му направи знак да се върне при гостите, след това се наведе над ридаещата жена, която попиваше сълзите си с края на сервитьорската си престилчица и не спираше да се извинява.

След няколко тихи подпитвания Мейбъл обясни причината за необичайното си прегрешение. Полицията бе намерила тялото на единствения й внук била го отгледала след смъртта на баща му в руините на Световния търговски център преди девет години, тогава детето било само на шест.

Бяха й обяснили причината за смъртта, както бе установена от патолога, и я бяха информирали, че трупът е в моргата и може да го вземе.

И така Първата дама на Съединените щати и една възрастна сервитьорка, и двете произлезли от робите, седяха една до друга и се утешаваха взаимно, докато на метри от тях дейците на АВ водеха скован разговор на супа с кротони.

Нищо повече не се каза по време на вечерята и едва два часа по-късно, докато събличаше фрака си в частния апартамент, президентът зададе очевидния въпрос.

Пет часа по-късно, в почти пълния мрак на спалнята, нарушаван само от слабата светлина от сиянието над Вашингтон, която се процеждаше през непробиваемото стъкло и намираше път през процепа на пердето, Първата дама усети, че съпругът й не спи.

Пет часа по-късно, в почти пълния мрак на спалнята, нарушаван само от слабата светлина от сиянието над Вашингтон, която се процеждаше през непробиваемото стъкло и намираше път през процепа на пердето, Първата дама усети, че съпругът й не спи.

Президентът бе отгледан най-вече от баба си, така че връзката между внук и баба му беше позната и за него бе много важна. И макар по природа да беше ранобуден и да имаше навика да прави енергична утринна гимнастика, този път не успя да заспи. Лежеше в мрака и мислеше.

Вече бе решил, че петнайсетгодишното момче, което и да бе то, няма да свърши в гроб за просяци, а по по-достоен за човешко същество начин в прилично гробище. Но бе заинтригуван как подобна смърт е споходила младеж, израсъл в може би бедно, но свястно семейство.

Така че малко след три сутринта той измъкна дългите си тънки крака изпод завивката и посегна за халата си.

 Къде отиваш?  попита сънено Първата дама.

 Ей сега идвам отговори той, завърза колана на халата и тръгна към дневната.

Реакцията последва само две секунди след като вдигна слушалката. Дори да беше изморена в този час на денонощието, когато човешкият организъм е в най-ниската точка от цикъла си, операторката с нищо не го издаде. Гласът й беше жизнен и бодър.

 Да, господин президент?

Индикаторът на таблото пред нея й казваше кой се обажда. Дори след две години живот в тази забележителна сграда мъжът от Чикаго трябваше да си напомня, че може да има всичко, което пожелае, по всяко време на деня или нощта, стига само да го поиска.

 Събуди, ако обичаш, директора на УБН[1] в дома му или където и да се намира каза той.

Операторката не се изненада. Когато си Шефа, дори да ти се прииска да размениш няколко любезни приказки с президента на Монголия, това може да се уреди.

 Веднага отвърна младата жена в стаята за свръзка и бързо въведе нещо на компютъра пред себе си. Електронните схеми свършиха работата си мигновено и на екрана се изписа десетцифреният частен телефонен номер в елегантен дом в Джорджтаун. Операторката направи връзката и зачака. На десетото позвъняване се чу сънен глас.

 Търси ви президентът, сър каза тя и сънливостта на висшия държавен служител на средна възраст мигновено изчезна. Операторката прехвърли шефа на онова, което официално бе известно като Управление за борба с наркотиците, към линията в стаята на горния етаж. Не остана да слуша. Индикаторът щеше да й покаже кога разговорът е свършил, за да изключи.

 Съжалявам, че те безпокоя в този час започна президентът и веднага получи уверение, че не може да става дума за никакво безпокойство.  Имам нужда от информация може би съвет. Би ли дошъл в девет часа при мен в Западното крило с каквото си успял да намериш?

Въпросът беше само от учтивост. Президентите издават заповеди. Директорът на УБН щеше да е в Овалния кабинет точно в девет. Президентът затвори и се върна в леглото. И най-сетне заспа.

Но в елегантната тухлена къща някъде из Джорджтаун светлините в спалнята не угаснаха и вместо това директорът риторично попита нищо неразбиращата си жена с ролки за къдрене в косата какво по дяволите означава всичко това. Когато бъдат събудени в три сутринта лично от Върховния, висшите служители в администрацията нямат друг избор, освен да предположат, че е станала някаква издънка. Голяма при това. Така че директорът изобщо не се върна в леглото си, а слезе в кухнята да си направи кафе и да започне да се безпокои за най-лошите варианти.