А това? Той освети дебелия сив блок.
Африканчето му викаше LF. Нарече го Брояча, и нарече това неговия LF. Тя пъхна ръка под якетата си и се почеса.
Добре тогава, Джентри се обърна, фенерчето щракна и угасна, и светлината на манията му гореше ярко, ярко зад очите му, така усилена от синия дерм на Африканчето, че на Плъзгавия му се струваше, че Формата може да е точно там, да пламти през челото на Джентри, и да го виждат всички освен самия Джентри, това може да е точно каквото е
Добре тогава, Джентри се обърна, фенерчето щракна и угасна, и светлината на манията му гореше ярко, ярко зад очите му, така усилена от синия дерм на Африканчето, че на Плъзгавия му се струваше, че Формата може да е точно там, да пламти през челото на Джентри, и да го виждат всички освен самия Джентри, това може да е точно каквото е
11. ВЛАЧЕНЕ ПО ТЕЧЕНИЕТО
Мона се събуди, докато кацаха.
Приор слушаше Еди, кимаше и проблясваше с правоъгълната си усмивка. Изглеждаше, като че ли усмивката винаги е там, зад брадата му. Беше сменил дрехите си сигурно имаше и други на самолета. Сега носеше обикновен сив бизнес-костюм и вратовръзка на диагонални ивици. Един вид като пичовете, с които Еди я уреждаше в Кливлънд, само че костюмът му седеше различно.
Беше виждала веднъж как пич си поръчва костюм, един образ, който я беше завел в Холидей Ин. Магазинът за костюми беше настрани от хотелското фоайе, и той стоеше там само по бельо, прекръстосан с ивици синя светлина, и се гледаше на три големи екрана. На екраните сините ивици не се виждаха, защото на тях той беше с костюм, различен на всеки екран. И Мона трябваше да си прехапе езика, за да не се разсмее, защото системата имаше козметична програма, която го правеше да изглежда различно на екраните, разтягаше малко лицето му и правеше брадичката му по-волева, и той като че ли не го забелязваше. След това си избра костюм, нахлузи този, който носеше допреди, и това беше то.
Еди обясняваше нещо на Приор, някаква ключова точка в архитектурата на някой негов план. Тя се беше научила как да се изключва от съдържанието, но тонът все още стигаше до нея. Той сякаш знаеше, че хората няма да могат да схванат хитрината, с която той е толкова горд, така че я обясняваше бавно и подробно, като че ли обяснява на малко дете, и говореше тихо, за да звучи търпеливо. Така като че ли не беше досадил на Приор, но после на Мона й се стори, че на Приор изобщо не му пука какво говори Еди.
Тя се прозя, протегна се, и самолетът изтопурка на бетонната писта, изрева и започна да забавя ход. Еди не спираше да говори.
Чака ни кола прекъсна го Приор.
Къде ще ни закара тя? запита Мона, игнорирайки намръщването на Еди.
Приор й демонстрира усмивката си.
В хотела ни. Той откопча колана си. Ще бъдем там няколко дни. Боя се, че ще изкараш повечето от тях в стаята си.
Такава ни е приказката каза Еди, като че ли това тя да стои в стаята си е негова идея.
Обичаш ли стимове, Мона? запита Приор, все още усмихнат.
Че кой не обича?
Имаш ли си любима звезда, Мона?
Анджи каза тя, усещайки раздразнение. Че кой друг?
Усмивката порасна малко.
Добре. Ще ти вземем всичките й последни ленти.
Светът на Мона се състоеше в голяма степен от неща и места, които тя познаваше, но никога не беше виждала или посещавала физически. На стимовете центърът на северната част на Агломерата не миришеше. Редактират го някак, предполагаше тя по това, че Анджи никога нямаше главоболие или лош период. Само че миришеше. Като Кливлънд, даже още по-гадно. Когато излязоха от самолета, беше предположила, че просто летището мирише така. Когато обаче бяха излезли от колата, за да влязат в хотела, миришеше още по-лошо. И освен това на улицата беше студено, и вятърът хапеше голите й глезени.
Хотелът беше по-голям от онзи Холидей Ин, но и по-стар, помисли си тя. Фоайето беше по-претъпкано от фоайетата на стим, но имаше много чисти сини килими. Приор я накара да чака до една реклама за някаква орбиталка, докато те двамата с Еди отидоха до дълго черно гише и той говори с жена с име, изписано на медна табелка. Тя се чувстваше глупаво, докато чакаше там в белия пластмасов дъждобран, който Приор я беше накарал да носи, като че ли мислеше, че дрехите й не са достатъчно добри. Към една трета от тълпата във фоайето бяха японци, сигурно туристи, предположи тя. Като че ли всичките носеха някакви записващи апарати видео, холо, някои и със симстимови блокове на коланите но иначе не изглеждаха като да имат кой знае какви пари. Мона мислеше, че всички те трябва да имат. Сигурно са хитри и не искат да го покажат, реши тя.
Видя как Приор плъзва кредитен чип през гишето към жената с табелката, която го пое и го пъхна в метален слот.
Приор остави чантата й на леглото, широка плоча бежов дунапрен, и докосна копче, отваряйки стена от драперии.
Приор остави чантата й на леглото, широка плоча бежов дунапрен, и докосна копче, отваряйки стена от драперии.
Не е като в Риц, но ще се постараем да се чувстваш комфортно.
Мона издаде неопределен звук. Риц беше бистро за закуски на крак в Кливлънд, и тя не можеше да разбере какво общо има то с всичко това.
Виж, любимката ти. Той стоеше до нощното шкафче до леглото. То имаше вграден стим-блок и малка подставка с набор троди в пластмасова опаковка и пет-шест касети. Всичките най-нови стимове на Анджи.
Тя се учуди кой ли е оставил тези касети, и дали са го направили след като Приор я беше попитал какви стимове харесва. Демонстрира му усмивка и отиде до прозореца. Агломератът изглеждаше както на стимовете: прозорецът беше като холографска картичка, известни сгради, на които тя не знаеше имената, но знаеше, че са известни.
Сивотата на куполите, и поръсените с бял сняг опори, и зад тях сивотата на небето.
Гот ли е, бейби? Еди се приближи отзад и постави ръце на раменете й.
Има ли тук душ?
Приор се разсмя. Тя се измъкна от хлабавата хватка на Еди и отнесе чантата си в банята. Затвори и заключи вратата. Чу Приор да се смее отново, и Еди пак да почва да плямпа. Седна на тоалетната чиния, отвори чантата и изрови оттам несесера, в който държеше мага. Бяха й останали четири кристала. Бяха достатъчно; и три бяха достатъчно, но като останеше на два, обикновено почваше да си търси. Не тъпчеше много дрога, поне не всеки ден, освен напоследък, но това беше, защото Флорида я побъркваше.
Сега можеше да почне да го намалява, реши тя, докато изтърсваше кристала от стъкълцето. Изглеждаше като твърда жълта свещичка; трябва да го смачкаш, и след това да го разтъркаш между две парчета найлон. Когато го правиш, издава мирис на болница.
Когато тя свърши с душа, и двамата бяха излезли. Беше стояла в банята, докато не й доскуча, а това беше доста време. Във Флорида беше използвала душове предимно на обществените плажове или на автогарите, от тоя тип дето работеха с жетони. Предполагаше, че към този е вързано нещо, което мери литрите и ти ги пише на сметката; така работеше онзи в Холидей Ин. Над пластмасовата глава на душа имаше голям бял филтър, и на стената имаше лепенка с око и сълза от него: става за миене, но гледай да не ти влезе в очите, като вода от плувен басейн. В плочките бяха вградени ред хромирани кранчета, и като натиснеш копчето под всяко от тях, дават шампоан, гел за душ, течен сапун, масла за баня. И когато го направиш, малка червена точка светва до бутона, защото ти се пише на сметката. На сметката на Приор. Радваше се, че са излезли, защото й харесваше да бъде сама, и литнала, и чиста. Не й се случваше често да е сама, освен на улицата, и не беше същото. Остави мокри отпечатъци на бежовия килим, докато отиваше към прозореца. Беше се увила в кърпа в тон с леглото и килима и имаше в мъхестата част гладки букви, сигурно името на хотела.
Един квартал по-нататък имаше старомодно изглеждаща сграда, и ъглите на стръмния й покрив бяха оформени да наподобяват планина, със скали и трева, и водопад, който падаше и се разбиваше в скалите и след това падаше пак. Мисълта защо някой трябва да си е дал толкова труд я караше да се усмихва. Над местата, където водата се разбиваше, се издигаше пара. Сигурно обаче не пада долу на улицата, реши тя, иначе би струвало твърде много. Предполагаше, че я изпомпват обратно горе и я използват пак, като кръг.
Нещо сиво раздвижи там главата си и завъртя големите си извити рога, като че ли гледаше към нея. Тя отстъпи крачка назад на килима и премига. Нещо като овца, само дето сигурно беше автомат, холограма или нещо от сорта. То мотна глава и започна да яде трева. Мона се разсмя.
Вече усещаше мага отзад по глезените и по ключиците си, студено напрегнато прозвъняване, и болнична миризма в дъното на гърлото й.
Беше уплашена преди, но сега вече не беше.
Приор имаше гадна усмивка, но той беше просто играч, костюмар отвсякъде. Ако имаше пари, те бяха на някой друг. И тя вече не се боеше от Еди; повече като че ли се боеше за него, защото разбираше за какво го вземат другите хора.
Добре де, помисли си тя, това вече няма значение. Вече не отглеждаше риба в Кливлънд, и никой повече нямаше да може да я закара във Флорида.
Спомни си горящата спирт печка, студените зимни утрини, старецът, присвит в дългото си сиво палто. Зиме той поставяше втори слой пластмаса върху прозорците. Тогава печката успяваше да затопли мястото, защото стените бяха покрити с листове стиропор, и шперплат върху него. Тук-таме стиропорът се виждаше, и там можеше да го натиснеш с пръст и да направиш дупка; ако той те хване да го правиш, ще вика. Да пазиш топлина на рибата в студено време беше повече работа; трябваше да помпаш вода на покрива, където са слънчевите огледала, в прозрачните пластмасови тръби. Помагаше и гниещата растителност по ръбовете на резервоарите; когато тръгнеш да вадиш с мрежа рибата, се вдигаше пара. Той продаваше рибата срещу други видове храна, които хората отглеждаха, срещу спирт за печката и за пиене, кафе на зърна, и боклуци, дето ги яде рибата.
Той не й беше баща и го беше казвал достатъчно често, когато изобщо говореше. Понякога тя се чудеше дали е възможно все пак да е бил. Когато за пръв път го беше попитала колко е голяма, той й беше казал, че е на шест, и тя броеше според това.
Чу как вратата се отваря зад нея и се обърна. Там стоеше Приор, с увиснал от ръката позлатен пластмасов номер на ключа и отвор в брадата, демонстриращ усмивка. Той влезе навътре.