Последва бръмченето им надолу по Роудинг роуд, а после и по Нортуолд роуд. За момент го изгуби в дърдоренето на автомобилните радиостанции и мобилните телефони. Като подскачаше и издишваше големи облаци пара, Еверет М удряше ръкавици една в друга, за да се стопли. Избегна коварно разтегнатите каишки на кучетата, които една жена разхождаше. Значи така, и в тази вселена жената си оставаше забележителност. Ето. Слабо, но веднъж щом отново улови сигнала, нямаше никакви съмнения. Наан нещото се бе отклонило от задръстения трафик по Нортуолд роуд, за да навлезе в Стоук Нюингтън комън. Паркът беше като триъгълник от мрак сред уличните светлини. Хора, коли, домове, магазини се намираха само на десетки метри от него, но Еверет М се почувства сам и изолиран.
Раздвижване. Сумтене зад една от парковите пейки. Еверет М незабавно извика нощното си зрение. Куче: кръстоска на бултериер, от онази порода, която можеш да си купиш за двеста лири при жилищните сгради Гинес тръст, за да си придадеш железен вид. Кучето ровеше из захвърлените кутии от бързи закуски. Кръстоска на булдог. Съвсем сам. Влачеше каишката след себе си.
Къде беше собственикът му?
Кучето вдигна муцуна от заниманията си. Погледна Еверет М право в очите. Еверет М погледна кучето право в очите. И видя не големи, тъжни, меки кучешки очи, а твърдите, черни петънца на очите на насекомо. Кучето изръмжа. Еверет М издаде мислена команда към дясната му ръка да протече енергия. Дланта му се разтвори. Метал и чиста, бяла Трин нанопластмаса се разгънаха като кибернетично цвете. Кучето изскимтя и побягна. На Еверет М му трябваше част от секундата да го последва. Кучето можеше да се шмугва през храсти и под парапети, но момчето беше по-бързо. Животното изхвърча от Стоук Нюингтън комън и препусна нагоре по Ректъри роуд. Мина на зигзаг през наблъсканите една в друга коли по Стоук Нюингтън Хай стрийт.
Еверет М и преди се беше сблъсквал с автомобилното движение по Стоук Нюингтън Хай стрийт. Тогава му се стори болезнено. Все още носеше белезите си от тогава.
Не и този път изсъска той през зъби. Отвори и двата електромагнитни импулсора и повтори същия номер, както с колата на Тлъстия Дженингс. Всички двигатели на улицата прекратиха работа. Еверет М се промъкна през замрелия трафик, за да забележи как кучето се мушва през преградите на Гробищния парк Абни. Добре тогава произнесе той. Щом така искаш. Битката за Абни парк, втори рунд.
На Стоук Нюингтън Хай стрийт бяха закъсали четиридесет коли, но водачите им бяха прекалено заети да крещят, да телефонират, да блъскат по клаксони, които не работеха, да надничат под отворени капаци и да стоят в студа, питайки се едни други Какво, какво стана? че да забележат как тийнейджърът в спортна екипировка насочи пръст и как в същия миг един ярък лазерен лъч преряза веригата, с която са заключили двете крила на портала.
И вътре.
Студът и тъмнината се затвориха като юмрук около Еверет М. Нощното зрение му показа разрухата от битката със собственото му копие. Каменните ангели бяха превърнати в обезглавени тела с отрязани криле; херувимчетата избухнали и сведени само до чифт крака. Надгробни плочи и викториански възпоменателни стълбове разхвърляни, натрошени отломки. Земята беше покрита с клони. Един контейнер за боклук стоеше наполовина пълен с дърво и камък, сякаш наетите работници се бяха отказали пред мащабите на задачата.
Еверет М не се гордееше с нищо от това.
Настрои Трин сетивата си и се вслуша за каквато и да е следа от Наан активност. Следа, по-слаба от сърцето на муха, но достатъчна, че Еверет М да тръгне по нея.
Виждам те каза той.
Следата го отведе встрани от главната алея, сред умъртвените от зимата калини и орлова папрат. Изви се между гробищни камъни и дънери, задушени от бръшлян, до окръжност от викториански надгробни декорации колони, херувимчета, орнаментирани каменни свитъци, плачещи ангели. Кучето лежеше по хълбок в средата на окръжността. Еверет М разтвори импулсорите в дланите на ръцете си и тръгна предпазливо към животното. Не дишаше. Ръгна го с върха на маратонката си. Кучето изгуби обем. Празна обвивка, изсмукано от съдържание.
Добре произнесе Еверет М и се огледа.
Отново се вслуша. Не засече нищо, никаква ясна следа, която да сочи от мъртвото куче към гробището. Но имаше нещо друго, леко бръмчене, съскаща активност без посока и без център. Еверет М затвори очи и се концентрира. Под него. В земята. Намираше се над кръг от функциониращи Наан.
Момчето разтвори широко очи при първия земен трус. От клоните заваляха водни капки. Земята под краката му отново се разтърси. Сега звукът от Наан се бе превърнал в рев и се движеше право нагоре през почвата към него. Една надгробна плоча се поклати и напука. Дърветата затрепериха. Движение. Еверет М се завъртя мълниеносно. Тревата пред една чисто срязана надгробна колона се изду, сякаш нещо отдолу си проправяше път нагоре. През тревата се подаде ръка. В нощния въздух отдавна мъртва, костелива ръка. През костите се протягаха черни нишки, превръщаха ги в ръка като лъскави черни сухожилия. После от гроба, с титанична сила се изтръгна и целият скелет. Наан мускули се прилепваха към гниещите викториански кости. Черепът, все още с няколко стръка коса, се обърна към Еверет М. Празните очни гнезда се препълниха с черните топки на очите на насекомо.
Момчето разтвори широко очи при първия земен трус. От клоните заваляха водни капки. Земята под краката му отново се разтърси. Сега звукът от Наан се бе превърнал в рев и се движеше право нагоре през почвата към него. Една надгробна плоча се поклати и напука. Дърветата затрепериха. Движение. Еверет М се завъртя мълниеносно. Тревата пред една чисто срязана надгробна колона се изду, сякаш нещо отдолу си проправяше път нагоре. През тревата се подаде ръка. В нощния въздух отдавна мъртва, костелива ръка. През костите се протягаха черни нишки, превръщаха ги в ръка като лъскави черни сухожилия. После от гроба, с титанична сила се изтръгна и целият скелет. Наан мускули се прилепваха към гниещите викториански кости. Черепът, все още с няколко стръка коса, се обърна към Еверет М. Празните очни гнезда се препълниха с черните топки на очите на насекомо.
Сигурно се шегуваш произнесе Еверет М.
Земята отново се разтърси, достатъчно силно, че да изгуби равновесие. Докато Еверет М падаше, Наан скелетът се хвърли към него. Вратарските реакции му помогнаха да се претърколи встрани от пътя му, да разтвори ръка и да насочи лазер. Изпитваше опасни студ и глад, но се нуждаеше от всяко оръжие, което Мадам Луна е инсталирала в него. Лазерът отряза главата на скелета от тялото му. От прекъснатия гръбнак се загърчиха черни Наан сухожилия. Обезглавеният скелет продължи нападението си. С втория изстрел преряза краката му. Скелетът запълзя към него, като се придърпваше с костеливи пръсти.
О, хайде де.
Лазер в дясната, импулсор в лявата ръка. Един електромагнитен удар замрази Наан заразата по скелета и я пръсна като черен лед.
Сега вече Еверет М си обясни земните трусове. По цялата окръжност от надгробни плочи гробовете се отваряха. Мъртвите започнаха да се изправят. Костите им бяха свързани с Наан мускулатура. Бяха бързи и силни. Еверет М избегна нечии протегнати ръце, претърколи се и преряза Наан трупа, от горе до долу. Двете половини на тялото се извиха и запратиха една към друга Наан сухожилия. С още един електромагнитен импулс ги превърна в нищо още докато зомбито, все така облечено в дрипите на викторианската си погребална рокля, изплю черно Наан вещество през безплътните си челюсти. Обезглави го с един лазерен изстрел, като броеше оставащите секунди, преди импулсорът му отново да докладва, че е презареден. Хайде, хайде, хайде! И огън. Сега вече си умряла, както се полага. Еверет М се завъртя. Лазерната коса започна да прерязва зомбитата като дървета. Насичаше ги на парчета и докато припълзяваха и се гърчеха към него, ги елиминираше с пулс след пулс.
Всички беше замряло. Всичко замлъкнало. Нищо не пълзеше, нищо не лазеше. Добре свършена работа. Инвазията от зомбита отрязана в зародиш, предотвратена бързо и чисто. Прекрачи окръжността от натрошени кости и кристализирало Наан вещество. И нещо подскочи от купчината мръсни кости, разтвори мъртвешките си челюсти към лицето му, посегна към него с ноктести ръце. Бебе скелетът на мъртво бебе, което Наан бяха съживили. Еверет М отскочи шокирано назад, преди усилващите му устройства да реагират. Електромагнитният импулс го прихвана във въздуха, накара Наан веществото му да замръзне като черен сняг. Нещото падна на земята. Черният лед се натроши като стъкло под маратонките на Еверет М. Един последен оглед. Нищо. Планетата спасена. И всичко това преди вечеря.
Време е за терияки.
6.
Шарлът Вилие излезе от Портала на Хайзенберг. Копието ѝ Чарлз беше на две крачки зад нея. Токчетата ѝ отекнаха по металната рампа. Домакините от Земя 7 стояха в очакване в основата на рампата: идентични усмивки, идентични ръкостискания.
Добре дошла, фро Вилие каза Йен Хеер на Шарлът Вилие. Беше здрав бял мъж на средна възраст, който посивяваше отрано, облечен в панталони с ръбове и редингот върху изискана риза от брокат.
Добре дошъл, хер Вилие обърна се едновременно с това Хеер Фол към Чарлз Вилие. Изглеждаше и беше облечен по идентичен начин като своя близнак.
Шарлът Вилие беше запозната с етикета на З7 кимаш, ръкостискане, разговаряй единствено с индивида, който говори на теб; ако в езика ти съществува отделно местоимение за второ лице множествено число като във френския, немския или испанския, използвай единственото число; не се изненадвай, ако вторият индивид довършва изречението на първия; прояви разбиране към моментите, когато потъват в неизказан вътрешен разговор. Това е телепатия между близнаци.
Йен Хеер Фол бяха еднояйчни близнаци. Всеки оперативен работник в скоковата зала на Земя 7 имаше своя идентичен близнак. С всеки човек на Земя 7 беше така. Повече от еднояйчни близнаци бяха по-близки от клонинги. Един ум в две тела. Единият чувстваше онова, което чувства другият; онова, което виждаше единият, другият запомняше; помисленото от единия беше чуто от другия. Можеха да общуват ум с ум, мигновено, мълчаливо, без остатък, без значение колко надалеч са едни от други. Изследователите от много светове бяха изучавали задълбочено близнаците на Земя 7 и най-добрата им теория беше, че става дума за квантово оплитане във всекидневни мащаби.