Малко по малко се запознах с обичаите и с особеностите на живота в една луизианска плантация. Старият Зип беше мой учител, тъй като продължаваше да бъде мой постоянен прислужник. Когато ми омръзваха приказките на Сципион, аз се обръщах към книгите (повечето от френски писатели), които изпълваха малката библиотечка в стаята ми. Всред тях намерих почти всички трудове, отнасящи се до Луизиана доказателство за изискания вкус на този, който ги бе подбрал. Между другото прочетох прекрасния роман на Шатобриан86 и историята на Дьо Прац87. В първата от тях не можех да не забележа, че липсва онази vraisemblance88, която по мое мнение съставлява големия чар на всеки роман и която авторът не може да постигне, когато се мъчи да нарисува сцени или костюми, които не познава от преки наблюдения.
Що се отнася до историка, то открих, че той се впуска най-вече в детински преувеличения, тъй присъщи на писателите от онова време. Тази забележка без изключение важи за всички стари писатели, които пишат за Америка били те англичани, испанци или французи, описващи двуглави змии, крокодили, дълги двадесет ярда, и толкова голяма боа, че можела да глътне цял кон заедно с ездача! Наистина трудно е да разбере човек как са могли хората да вярват нелепите измислици на тези стари писатели; трябва да се помни обаче, че науката не е била достатъчно напреднала тогава, за да им направи ревизия на сметките.
Повече от всичко друго ме заинтересуваха приключенията и печалната съдба на Ла Сал и не можех да не се учудвам, че американските писатели са направили толкова малко, за да опишат живота на този смел рицар положително най-живописния откъс от ранната им история, където и разказът, и природата са еднакво интересни.
Природата! Ах, колко е хубава тя наистина!
С този възглас я поздравих аз, когато за пръв път седнах до прозореца и устремих поглед навън, към луизианския пейзаж.
Прозорците, както във всички креолски къщи, стигаха до пода; изтегнал се в лежащия стол пред широко отворения прозорец, с отметнати назад прекрасни френски завеси, аз гледах безкрайния простор на равнината.
Прозорците, както във всички креолски къщи, стигаха до пода; изтегнал се в лежащия стол пред широко отворения прозорец, с отметнати назад прекрасни френски завеси, аз гледах безкрайния простор на равнината.
Това беше величествена картина. Четката на художник надали би могла да преувеличи ярките й багри.
Прозорецът ми гледа на запад и жълтите води на великата река се носят пред мене, а талазите й блестят като злато. На отвъдния бряг съзирам обработени полета, където се люшкат стройни стебла на захарна тръстика; тя се отличава лесно от тютюна с неговите по-тъмни листа. На речния бряг, почти срещу мене, се издига прекрасна сграда, донякъде в стила на италианска вила, със зелени жалузи и веранда. Тя е засенчена от портокалови и лимонови дървета, чиито жълтозелени листа весело блестят в далечината. Никаква планина не се изпречва пред погледа в цяла Луизиана няма нито една планина, ала високата тъмна стена на кипарисите, издигнала се на запад чак до небето, много напомня планински възвишения.
От тази страна на реката гледката е повече градинска, понеже обхваща главно заградения парк на плантацията Безансон. Тука аз разглеждам всичко много по-подробно и мога да различа разновидните дървета, от които се състои гъстакът. Забелязвам магнолии с големи бели, сякаш восъчни цветове, напомнящи донякъде огромната nympha на Гвиана. Някои от цветовете вече са прецъфтели и на тяхно място личат кораловочервените шишарки, не по-малко декоративни, отколкото самите цветове.
Наред с тази царица на западните лесове расте прекрасна чужденка, съперница на магнолията по красота и благоухание, съперница и по слава; родината й е в Ориента, но тя отдавна е пуснала корен тук. Големите и перести листа по-тъмно и по-светлозелени (защото и двата оттенъка се срещат на едно и също дърво), нейните бледолилави цветове, увиснали на гроздове от краищата на клонките, жълтите й плодове, напомнящи череши, някои от които вече са се оформили всичко това подсказва рода й. Това е едно от рошковите дървета, индианският люляк или гордостта на Китай (Melia azedarach). Имената, с които това чудесно дърво е било надарено от различните народи, показва колко високо е ценено то. Дървото на превъзходството поетично наричат в Персия, неговата родина. Райско дърво (Arbor de Paraiso) откликва се испанецът, в чиято страна то е пришълец. Такива са неговите имена.
Много други дървета и тукашни, и чуждоземни, се изпречват пред погледа ми. Измежду тукашните съзирам каталпа, със сребристата и кора и фуниеобразни цветове; Osage orange с тъмни лъскави листа и червена черница с гъст листак и продълговати карминови плодове, подобни на шипове. От чуждоземните виждам портокала, дребния лимон, западноиндийската гуава (Psidium pyriferum), флоридска гуава, с чимширените й листа, тамариска, с неговите гъсти дребни листенца и великолепни цветове със светлорозови венчета, нара символ на демокрацията, царица, която носи короната на гърдите си, и легендарната смокиня, която не цъфти и която тук не се опира на ограда, а се издига средно на тридесет фута височина.
Едва ли може да се сметнат за чуждоземни разните видове юка с техните кълбовидни глави от остри лъчеобразно растящи листа; надали са чуждоземни и най-различните кактуси, понеже разновидности от тези две растения виреят на местна почва и се срещат всред флората на недалечни области.
Гледката пред моя прозорец не представлява натюрморт. Над храстите виждам бяло боядисаната порта, която води към имението, а пред нея минава пътят на Дигата. Макар че зеленината ми пречи да видя пътя по цялото му протежение, все пак през пролуките виждам хората, които минават по него. В облеклото на креолите преобладава небесносиният цвят, а шапките им, обикновено направени от палметови листа или от по-скъпата панама, са с широки периферии, които ги предпазват от слънцето. От време на време минава в галоп по някой негър с чалма като турчин, защото изпъстреният на квадратчета мадраски тюрбан много прилича на турска чалма, но е по-лек и по-живописен. Сегиз-тогиз по пътя преминава някоя открита каляска и пред погледа ми се мяркат дами с тънки летни рокли. Чувам ясния им звънлив смях и зная, че са се запътили към някое весело празненство. Минувачите по пътя, работниците в далечната тръстикова нива, които пеят в хор своите песни, нарядко изпуфтяващият по реката параход, по-често плъзгащите се беззвучно надолу по течението плоскодънни ладии, някой въглищарски кораб или сал, каран от хора с червени ризи всичко това се реди пред очите ми и ми говори за деен живот.
Още по-близко до мене са крилатите създания, които живеят и прехвърчат край прозореца. Дроздът присмехулник (Turdus polyglotta) подсвирква от върха на най-високата магнолия, а неговата братовчедка малиновката (Turdus migratorius), полупияна от зърната на melia, му съперничи със сладката си песен. Авлигата подскача всред портокаловите дървета, а дръзката червена кривочовка прелита всред вейките на по-ниските храсти, широко разперила алените си крила. От време на време пред очите ми се стрелка пурпурното колибри ту се появява, ту изчезва като отблясъци на скъпоценен камък. То най обича да се гуши между червените цветове на американските диви кестени, които нямат миризма, или между големите фуниеобразни цветя на бигнонията.
Такава беше гледката от прозореца на стаята ми. Струваше ми се, че никога не бях виждал по-хубав пейзаж. Може би не го гледах съвсем безпристрастно. Любовта блестеше в очите ми и може би тя му придаваше част от неговия couleur de rose. Аз не можех да отправя очи към тази гледка, без да помисля за прекрасното създание, чието присъствие беше достатъчно, за да стане картината съвършена.
Глава XX
Моят дневник
За да разнообразя дните на боледуването си, започнах да водя дневник.
Естествено, в дневника на болен човек, затворен в една стая, ще липсват събития. Затова записвах повече размишления, отколкото преживелици. Преписвам няколко откъса от него не защото те представляват някакъв изключителен интерес, а само поради това, че писани навремето, те много по-вярно предават някои от моите мисли, както и случките, станали до края на пребиваването ми в плантация Безансон.
12 юли. Днес мога да седя в леглото и да пиша по малко. Денят е ужасно горещ. Жегата щеше да бъде непоносима, ако не беше ветрецът, който лъха в стаята ми, пълен с упоителното ухание на цветята. Този ветрец идва от Мексиканския залив, край езерата Борн, Поншартрен и Морипас. Аз съм на повече от сто мили от самия залив разбира се, ако следваме течението на реката, но тези големи вътрешни морета се врязват дълбоко в делтата на Мисисипи и през тях вълната на прилива стига на няколко мили от Нови Орлеан и още по-нататък на север. От Бренжиер лесно може да се достигне морето, ако се мине през блатата.
Този морски ветрец е голяма благодат за жителите на Южна Луизиана. Без неговата прохлада Нови Орлеан би бил почти необитаем през летните месеци.
Сципион ми разказа, че в плантацията пристигнал нов надзирател, и той мисли, че надзирателят бил назначен от сподаря Доминик. Бил донесъл писмо от адвоката. Това до голяма степен потвърждава предположението на Сципион. Моят прислужник като че ли няма много благоприятни впечатления от новодошлия, когото ми описа като беден бял от Север, па и янки отгоре.
Забелязвам, че всред черните съществува неприязън към онези, които те с особено удоволствие наричат бели бедняци лица, непритежаващи роби или земя. Самото име изразява презрение, а когато някой негър нарече така бял човек, белият смята това за люто оскърбление и обикновено взема мярката на невъздържания негър с бич или му прави лека разтривка с масло от тояга.
Между негрите съществува общо убеждение, че най-жестоките надзиратели са от щатите на Нова Англия, или янки, както ги наричат на Юг. Тоя прякор, който чужденците дават презрително на всички американци, в Съединените щати има по-ограничено значение; когато се употребява с пренебрежение, значи жител на Нова Англия. Има случаи, когато го употребяват на шега в родолюбив смисъл и тогава всеки американец с гордост се нарича янки. Всред негрите в Южните щати янки е презрително название, което означава бедно имотно състояние, подлост, низост. Колкото и да е тъжно и странно, то е свързано с бича, белезниците и камшика. Странно, понеже тези хора са родени в страна, прочута със своя пуританизъм! Страна, в която се проповядва уж най-чистата религия и най-строгата нравственост.