Кметът връща с трясък микрофона на мястото му и започва да рови из жабката. Изпод купчината карти, градски документи и смачкани опаковки от хамбургери изважда малък револвер. Излиза от колата.
67 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ.
РОБИ( обръща се към стълпилото се множество ): Не мърдайте оттук! Никой да не влиза в къщата!
Напомнил по този начин за властта си, Роби се обръща към къщата и насочва дулото на револвера към отворената врата. Отблъскващата му арогантност се е завърнала, но той няма намерение да влиза вътре. Онзи, който седи в креслото в дневната, не просто е убил Марта Кларъндън; той знае къде е бил Роби, когато майка му е издъхнала. Знае и името на Роби.
Вятърът вие, разрошвайки посребрените коси на кмета… и пред лицето му танцуват първите снежинки от Бурята на века.
68 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАГАЗИНА НА АНДЕРСЪН — С МАЙК, ХАЧ И ЛЮБОПИТНИТЕ КЛИЕНТИ.
Виждаме Майк с микрофон в ръка, замислен как да действа от тук нататък. Когато Кат Уидърс взема микрофона и го поставя на стойката, вече е взел решение.
МАЙК( обръща се към Хач ): Искаш ли пак да се повозим?
ХАЧ:Няма проблеми…
МАЙК:Кат, двете с Тес поемете магазина. ( Повишава глас. ) Хора, вие спокойно привършете с покупките си. Нямате работа на Атлантик Стрийт. И бездруго скоро ще узнаете какво се е случило там.
Докато говори, Майк отива зад касата и пъха ръка под нея.
69 ИНТ. РАФТА, БЛИЗЪК ПЛАН.
Камерата надзърта под рафта и виждаме револвер 38-и калибър и чифт белезници. Той взема и оръжието, и белезниците.
70 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК.
Той пъха белезниците в единия джоб на шубата си, а револвера — в другия. Прави го бързо и ловко — никой от посетителите на магазина не забелязва нещо. С изключение на Кат и Тес, естествено, които започват да осъзнават сериозността на ситуацията. Колкото и невероятно да звучи, в Литъл Тол се е появил опасен престъпник.
КАТ:Да се обадя ли на жените ви?
МАЙК:В никакъв случай.
Той оглежда лицата на стълпилите се островни жители. Ако Кат не го направи, някой от тях със сигурност ще го стори, щом се добере до най-близкия телефон.
МАЙК:Всъщност май е по-добре да им се обадиш. Само им обясни съвсем спокойно, че ситуацията е под контрол.
71 EKCT. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН.
Майк и Хач слизат бързо по стъпалата и камерата ги съпровожда до служебния джип. Редките снежинки вече са станали по-едри и по-гъсти.
ХАЧ:Снегът е подранил.
Майк се спира с ръка върху дръжката на вратата. Поема си дълбоко дъх, сякаш се подготвя за гмуркане, задържа го за миг и бавно издишва.
МАЙК:Да, прав си. Да тръгваме.
Качват се в джипа и потеглят. Междувременно хората са наизлезли на верандата на магазина и ги наблюдават с интерес.
72 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАНЕКЕНА НА РОБИ БИЙЛС.
Пропелерът на шапката му се върти доста бързичко.
73 ЕКСТ. КЕЙОВЕТЕ НА ГРАДЧЕТО.
Надигащите се вълни се блъскат с грохот в кея сред фонтани от морска пяна. Работата по обезопасяването на лодките и преместването на всички незакрепени съоръжения продължава. Камерата се фокусира върху Джордж Кърби (възрастен мъж на шейсетина години), Алекс Хейбър (на трийсет и пет) и Кал Фрийз (на двайсет и няколко). Алекс сочи на запад, отвъд края на кейовете, където започва проливът.
АЛЕКС ХЕЙБЪР:Погледнете сушата!
74 ЕКСТ. КОНТИНЕНТЪТ, ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА СТОЯЩИТЕ НА КЕЯ.
Брегът на материка се намира на около три километра разстояние и се вижда ясно. Предимно сиво-зелени горски масиви.
75 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КЕЯ — С ДЖОРДЖ, АЛЕКС И КАЛ.
АЛЕКС ХЕЙБЪР:Когато континентът вече не се вижда, значи, е време да се прибираме у дома. А престане ли да се вижда проливът, значи, е време да се юрваме към кметството, без значение дали сме чули сирената, или не.
КАЛ ФРИЙЗ( обръща се към Джордж ): Колко зле ще бъде според теб, чичо?
ДЖОРДЖ КЪРБИ:Може би най-лошата буря, която съм виждал някога. Хайде, да идем да приберем и последната мрежа. ( Пауза. ) Чудя се дали оня глупак Бийлс изобщо има представа какво прави.
76 ЕКСТ. АТЛАНТИК СТРИЙТ, ПРЕД КЪЩАТА НА МАРТА.
„Оня глупак Бийлс“ все още се преструва на съвестен часовой и държи револвера си насочен към отворената врата на дома на Кларъндън. Снеговалежът се е засилил; снежинките са покрили раменете на палтото му като пърхот. Кметът стои така от доста време.
По-надолу на улицата групата зяпачи (сред които се забелязват Госпожа Кингсбъри и Дейви Хоупуел) се разпръсва, за да пропусне служебния джип на Майк. Офроудърът спира до зеления линкълн. Майк излиза от предната лява, а Хач — от предната дясна врата.
ХАЧ:Да взема ли пушката?
МАЙК:Да, по-добре я вземи. Само провери дали е на предпазител, Алтън Хачър.
Хач рови из купето и когато се показва отново, в ръцете си държи пушка. Проверява предпазителя, след което и двамата се приближават към Роби. По време на цялата сцена отношението на кмета към двамата мъже ще изразява враждебност и презрение. Историята на тези чувства така и няма да бъде разкрита, но в основата ѝ без съмнение лежи стремежът на Роби да концентрира цялата власт в ръцете си.
РОБИ:Крайно време беше!
МАЙК:Прибери го това нещо, Роби!
РОБИ:Няма да стане, полицай Андерсън… Ти си гледай твоята работа, а аз ще си гледам моята.
МАЙК:Твоята работа са недвижимите имоти. Поне го насочи към земята, става ли? Хайде, Роби — насочил си го в лицето ми, а добре знам, че е зареден.
Роби неохотно отпуска револвера. Междувременно Хач нервно поглежда към отворената врата и преобърнатата проходилка.
МАЙК:Какво е станало?
РОБИ:Карах към кметството, когато видях Дейви Хоупуел да бяга по средата на улицата. ( Посочва към Дейви. ) Той каза, че Марта Кларъндън е мъртва — че някой я е убил! Не му повярвах, но това се оказа самата истина. Тя… Ужасно е.
МАЙК:Спомена, че убиецът е още вътре…
РОБИ:Той ми проговори.
ХАЧ:Какво ти каза?
РОБИ( нервничи и лъже ): Каза ми да се разкарам… Каза ми да се разкарам, защото иначе щял да ме убие. Не знам. Слушай, сега не му е времето за разпит!
МАЙК:Как изглежда?
Роби понечва да отговори и изведнъж замира с отворена уста.
РОБИ:Ами… не можах да го огледам.
Всъщност го огледа доста добре… но нищо не си спомня.
МАЙК( обръща се към Хач ): Стой от дясната ми страна и дръж дулото на пушката насочено към земята. Остани на предпазител, докато не ти кажа. ( Обръща се към Роби. ) А ти не мърдай оттук.
РОБИ:Както кажеш, ти си полицаят.
Кметът гледа как Майк и Хач поемат към портичката на Марта, след което се провиква подире им.
РОБИ:Телевизорът работи! Усилен е докрай! Ако онзи реши да се размърда, няма да го чуете!
Майк му кимва и минава през портичката; Хач го следва от дясната му страна. Гражданите вече са скъсили дистанцията и се виждат на заден план. Снежинките танцуват около тях под силния вятър. Снеговалежът продължава да се усилва.
77 EKCT. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК И ХАЧ — НО НЕ ОТКЪМ УЛИЦАТА, А ОТКЪМ ВЕРАНДАТА.
Двамата пристъпват по пътечката. Личи си, че Майк е напрегнат (по се владее), а Хач се страхува, но се старае да не го показва.
ХАЧ:Дори и да е имало някой там, едва ли ще продължава да си седи вътре, как смяташ? Разбирам около къщата да имаше висока ограда, ама…
Майк поклаща глава, сякаш иска да каже: „Не знам“, и приближава показалец до устните си, давайки знак на Хач да мълчи. Двамата спират пред стъпалата на верандата. Майк изважда от джоба си ръкавици и ги надява на ръцете си. Кимва на Хач да последва примера му и Хач му подава пушката, докато се справи. Междувременно Майк използва случая да провери предпазителя (не е свален) и връща оръжието на партньора си.
Изкачват стъпалата и оглеждат проходилката. После пристъпват към входната врата. Виждат подаващите се от сенките чехли на старата жена. Споглеждат се разтревожено. Влизат вътре.
78 ИНТ. КОРИДОРЪТ В ДОМА НА МАРТА.
Зад тях, откъм всекидневната, гласът на синоптичката се носи от бумтящия телевизор.
СИНОПТИЧКА( глас зад кадър ): До края на деня се очаква рязко влошаване на климатичните условия по крайбрежието на Нова Англия. Боя се, че приятелите ни от североизточните щати няма да могат да видят залеза довечера. Ветрове с щормова сила ще връхлетят крайбрежието на Масачузетс и Ню Хампшир, а ветрове с ураганна сила ще брулят брега на Мейн и крайбрежните острови. Очаква се силна ерозия на бреговете, а когато снегът започне да вали, количеството му непрекъснато ще се увеличава до самия край на бурята. В момента е невъзможно да предскажем точното количество на снеговалежите. Ще ви кажем само, че ще бъде огромно. Снежна покривка с дебелина над метър? Доста вероятно. Метър и половина? Дори това е възможно. Не сменяйте канала и ви уверяваме, че ще прекъснем обичайните си предавания с извънредни съобщения, ако обстановката го наложи.
Майк и Хач не ѝ обръщат внимание — в момента имат далеч по-сериозни проблеми. Двамата са приклекнали около мъртвата жена. На лицето на Майк Андерсън е изписано сурово-мрачно изражение — потресен е, но се държи в ръце. Концентрирал се е над предстоящата им задача и евентуалните усложнения, произтичащи от нея. Хач, от друга страна, е на косъм от това, да изгуби самообладание. Поглежда към Майк и ние виждаме мъртвешки бледото му лице и пълните му със сълзи очи.
ХАЧ( с едва доловим шепот ): Майк… Боже мили, Майк… от лицето ѝ нищо не е останало! Тя…
Майк се пресяга и допира показалец до устните му. Накланя глава по посока на бумтящия телевизор. Може би някой го слуша? После Майк сграбчва своя помощник за раменете и го разтърсва.
МАЙК( съвсем тихо ): Хач, добре ли си?
ХАЧ( тихо ): Ще се справя.
МАЙК:Сигурен ли си?
Хач му кимва. Майк се замисля, след което решава да му се довери. Изправя се. Хач последва примера му. Подпира се с ръка на стената, за да запази равновесие, и неволно размазва част от кръвта. Поглежда ръкавицата си със смесица от удивление и отвращение.
Майк посочва към дневната и работещия телевизор. Хач събира цялата си смелост и кимва. Двамата бавно се придвижват по коридора. (Всичко това — в името на максималния съспенс, разбира се.)
Вече са преполовили коридора, когато усиленият докрай телевизор внезапно замлъкна. Хач закача с рамо една от рамкираните снимки на стената и я събаря. Майк успява да я хване, преди да е издрънчала на пода… най-вече благодарение на късмет и светкавична реакция. Двамата с Хач се споглеждат напрегнато и продължават напред.