Роби влиза през вратата. От самодоволството и властния му вид не е останал и помен. Кметът изглежда зле — свит, смачкан и уплашен до смърт.
55 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА РОБИ.
Екранът на телевизора е на парчета, от него се издига дим… а рекламата не спира.
ТВ РЕКЛАМА( глас зад кадър ): Вземете това, което ви принадлежи по право! Малко ли страдахте досега?
Виждаме главата на Линож над облегалката на креслото. Чуваме го как посръбва от чая си.
56 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА — ПОКАЗАНА ОТ ПО-ШИРОК ЪГЪЛ.
Гледаме над раменете на Роби — към разбития телевизор и темето на седящия в креслото Линож.
РОБИ:Кой си ти?
Телевизорът внезапно замлъква и чуваме воя на надигащата се буря. Бавно, съвсем бавно над облегалката на креслото се надига озъбеният сребърен вълк. Той сякаш се взира в Роби. Очите и муцуната му са подгизнали от КРЪВ, която капе на пода. Вълкът се поклаща напред-назад, подобно на махало на часовник.
ЛИНОЖ( глас зад кадър ): Да дойдат при мене родените в грях.
Роби потреперва, отваря уста и отново я затваря. Какво да кажеш след подобно изречение? Линож обаче не е приключил.
ЛИНОЖ( глас зад кадър ): Беше при една проститутка в Бостън, докато майка ти умираше в Мачаяс. Мама беше в онзи ужасен старчески дом, който закриха миналата есен… Заради плъховете, плъзнали навсякъде, спомняш ли си? Женицата те викаше, докато не се задуши. Трогателно, нали? Ако не се брои сиренето „Чедър“, няма нищо по-хубаво от майчината любов!
57 ИНТ. РОБИ.
Мигновена реакция от страна на кмета. Как ли би реагирал всеки от нас, чувайки най-мрачните си тайни от непознат убиец, който даже не се вижда ясно в полумрака?
ЛИНОЖ ( глас зад кадър ): Но всичко е наред, Роби…
Отново реакция от страна на Роби — непознатият знае името му!
58 ИНТ. КРЕСЛОТО НА МАРТА.
Линож надзърта иззад лявата страна на облегалката — бавно, едва ли не свенливо. Очите му изглеждат нормални, но и той е плувнал в кръв като сребърното си оръжие.
ЛИНОЖ:Тя те очаква в ада. Превърна се в човекоядец. Когато попаднеш там, ще те изяде жив. После пак ще те изяде и пак, и пак… Защото нали това е адът, Роби — ужас, повтарящ се до безкрай. Мисля, че дълбоко в сърцето си повечето от нас го знаят. ДРЪЖ!
И Линож му хвърля топката на Дейви.
59 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА, С РОБИ.
Топката го удря в гърдите, оставяйки кървава следа върху костюма му. Роби не издържа повече. Обръща се и побягва, надавайки неистови вопли.
60 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА — ПОКАЗАНА ОТ ШИРОК ЪГЪЛ. ВИЖДАМЕ КРЕСЛОТО И ТЕЛЕВИЗОРА.
Отново виждаме само темето на Линож. После се появява свитата му в юмрук ръка. За миг тя застива във въздуха, след което Линож светкавично изпъва показалец към телевизора. Синоптичката тутакси възобновява прогнозата си.
СИНОПТИЧКА( глас зад кадър ): Нека отново хвърлим поглед на онези региони, които ще бъдат най-силно засегнати от настъпващата буря.
Линож се пресяга за още една курабийка.
61 ЕКСТ. КЪЩАТА НА МАРТА.
Роби тича като обезумял към колата си — с цялата бързина, на която са способни късите му крака. Лицето му се е превърнало в маска на недоумение и ужас.
62 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА С ТЕЛЕВИЗОРА.
Камерата бавно се приближава към разбития телевизор и димящите му вътрешности, докато синоптичката не спира да говори.
СИНОПТИЧКА( глас зад кадър ): Съдейки по прогнозата, гази вечер ни очакват разрушения, а утре — смърт и Армагедон до края на уикенда. С други думи — край на живота такъв, какъвто го познаваме.
63 ИНТ. ЛИНОЖ.
ЛИНОЖ:О, едва ли… но винаги има надежда.
Той си отхапва от курабийката.
ФЕЙД-АУТ. КРАЙ НА ВТОРО ДЕЙСТВИЕ.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
64 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНКЪЛНА НА РОБИ, С РОБИ — ДЕН.
Ръката му се стрелва към дръжката на вратата. По-надолу по улицата стоят група местни жители, които го наблюдават с любопитство.
ДЖОРДЖ КЪРБИ:Всичко наред ли е, Бийлс?
Роби не му отговаря. Отваря вратата и се хвърля в купето. Има късовълнова радиостанция в колата си и веднага грабва микрофона. Включва я, избира деветнайсети канал и започва да говори, като периодично хвърля уплашени погледи към отворената врата на Кларъндън — ами ако убиецът на Марта изведнъж реши да излезе?
РОБИ:Роби Бийлс вика полицай Андерсън! Спешно е! Обади се веднага! Имаме извънредна ситуация!
65 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — ДЕН.
В магазина на Андерсън има още повече хора. Кат и Тес Марчънт — домакиня в края на четирийсетте — обслужват клиентите на касите с цялата бързина, на която са способни, но изведнъж всички замлъкват, вцепенени от паниката в гласа на кмета по радиостанцията.
РОБИ( глас зад кадър ): Отговори, по дяволите, Андерсън! Имаме случай на убийство! Марта Кларъндън е пребита до смърт!
Сред тълпата в магазина се разнася уплашен и недоверчив шепот. Очите на хората се разширяват.
РОБИ( глас зад кадър ): Този, който го е направил, все още е в къщата! Андерсън! Андерсън!Обади се, чуваш ли ме? Когато не ми трябваш, не спираш да се месиш в работата ми, а сега…
Тес Марчънт взема микрофона на радиостанцията. Движи се като в сън.
ТЕС:Роби? Тук е Тес Марчънт. Майк не е в…
РОБИ( глас зад кадър ): Ти не ми трябваш! Андерсън ми трябва! Не мога да върша и моята, и неговата работа!
КАТ( взема микрофона ): Майк имаше спешен случай у тях. Алтън също отиде с него. Дъщеричката му…
В този момент Майк и Хач влизат в магазина. На лицата на Кат и Тес се изписва мигновено облекчение. Сред тълпата пробягва тих ропот. Майк прави три крачки в залата и застива, осъзнавайки, че се е случило нещо необичайно.
МАЙК:Какво? Какво има?
Никой не му отговаря. Радиостанцията продължава истерично да врещи.
РОБИ( глас зад кадър ): Какъв спешен случай у тях? Тук, при мен е спешният случай! Една стара жена е убита! И откачалката си седи в хола ѝ! Дайте ми градския полицай!
Майк бързо се приближава до касата. Кат с облекчение му подава микрофона.
МАЙК:За какво говори? Кой е убит?
ТЕС:Марта. Така разбрахме.
Сред хората се понася по-силен ропот.
МАЙК( натиска бутона на радиостанцията ): Ето ме, Роби. Един момент.
РОБИ( глас зад кадър ): Никакви моменти, да те вземат мътните! Тук ситуацията е опасна за живота!
Майк го игнорира, притиска микрофона към гърдите си и се обръща към двайсетината островни жители, които са се скупчили наоколо и го наблюдават вцепенено. На острова не е имало убийство от близо седемдесет години… ако не се брои това на Джо, съпруга на Долорес Клейборн, обаче така и нищо не бе доказано.
МАЙК:Хайде, хора, отдръпнете се и ми дайте малко уединение. Получавам шест хиляди долара на година за полицейската си работа, така че ме оставете да си я върша.
Хората отстъпват назад, но изгарят от любопитство да чуят разговора. И как да им забрани да слушат? Майк се обръща с гръб към тях и с лице към радиостанцията и автомата за продажба на лотарийни билети.
МАЙК:Къде си, Роби? Приемам.
66 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ, СЕДНАЛ ЗАД ВОЛАНА НА КОЛАТА СИ.
Камерата ни показва хората, насъбрали се зад него — дванайсет-тринайсет души — които стоят на улицата и го гледат. Пристъпили са напред, но не смеят да се приближат съвсем. Входната врата на Марта все още си стои зловещо отворена.
РОБИ:В къщата на Марта Кларъндън на Атлантик Стрийт! Къде мислиш, че съм, в бар „Харбър“? Аз… ( Изведнъж му хрумва гениална идея. ) … в момента държа онзи тип вътре!