РАЛФИ:А на колко години трябва да съм, за да го махнат?
МОЛИ:На десет. Това устройва ли те?
РАЛФИ:Значи, трябва много да чакам. Тогава ще съм стар!
Телефонът звъни. Моли вдига слушалката.
МОЛИ:Ало?
94 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАГАЗИНА НА АНДЕРСЪН — С КАТ УИДЪРС.
Виждаме я на телефона зад касата. В момента клиентите се обслужват само от Тес Марчънт. Опашката все още е дълга, макар и да е оредяла малко от началото на бурята. Онези, които са останали, оживено обсъждат извънредната ситуация в дома на Кларъндън.
КАТ:Къде се губиш? Опитвам се да се свържа с теб от десет минути!
95 ИНТ. АНТРЕТО НА АНДЕРСЪН — С МОЛИ И РАЛФИ.
(По време на разговора трябва да стане ясно — как точно, зависи от режисьора — че Моли почти несъзнателно контролира репликите си, като не задава всички въпроси, чиито отговори би искала да узнае, защото знае, че на децата нищо не им убягва.)
МОЛИ:Бях навън, за да предам хлапетата на родителите им. Днес ги пуснах по-рано. Какво има, Катрина?
КАТ:Как да ти кажа… Не искам да те плаша… но май си имаме убийство на острова. Жертвата е старата Марта Кларъндън. Майк и Хач вече са там.
МОЛИ:Какво?! Сигурна ли си?
КАТ:Точно в момента за нищо не съм сигурна, понеже тук е лудница вече цял ден. Обаче двамата отидоха там и Майк ме помоли да ти кажа, че ситуацията е под контрол.
МОЛИ:А така ли е?
КАТ:Откъде да знам? Вероятно да. Мъжът ти искаше аз да ти го кажа, преди някой друг да го стори. Та, ако видиш Мелинда Хачър…
МОЛИ:Тя току-що си тръгна с Анджи Карвър. Двете се кооперират и се редуват да карат една кола. Можеш да звъннеш у тях след петнайсетина минути…
Воят на вятъра навън се извисява до кошмарен писък. Моли се сепва и се обръща към входната врата.
МОЛИ:Всъщност не — по-добре след двайсет.
КАТ:Окей.
МОЛИ:Има ли някаква вероятност това да се окаже шега? Някакъв номер например…
КАТ:Едва ли. Роби Бийлс се обади да го извика. Как мислиш, той има ли чувство за хумор?
МОЛИ:Не.
КАТ:Каза още и че онзи, който го е извършил, все още е там. Не знам дали Майк би искал да ти го кажа… но смятам, че имаш право да го знаеш.
Моли присвива очи за миг, сякаш от внезапна болка. А може би наистина я боли.
КАТ:Моли?
МОЛИ:Идвам в магазина. Ако Майк се върне преди мен, кажи му да ме изчака.
КАТ:Не мисля, че той би искал да…
МОЛИ:Благодаря ти, Кат.
Тя затваря, преди касиерката да е успяла да каже още нещо. Обръща се към Ралфи, който все още проучва бенката си в огледалото. Почти е долепил носле до стъклото и прави очарователни гримаси. Моли го дарява с фалшива усмивка, на която само един четиригодишен малчуган би се вързал. Над лицето ѝ се е спуснал тревожен облак.
МОЛИ:Искаш ли да отидем в магазина и да видим тати?
РАЛФИ:Тати! Да!
Той скача от стола, но изведнъж се спира и поглежда подозрително майка си.
РАЛФИ:Ами бурята? Нашата кола буксува в снега!
Моли грабва якето му от закачалката и започва припряно да облича момченцето. Широката фалшива усмивка не слиза от лицето ѝ.
МОЛИ:Не се тревожи — дотам е не повече от половин километър. А на връщане ще се приберем с джипа на татко, защото днес магазинът ще затвори по-рано. Е, какво ще кажеш?
РАЛФИ:Супер!
Тя вдига ципа на якето му и докато го прави, виждаме угриженото ѝ лице.
96 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА УЛИЦАТА ПРЕД ДОМА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.
Бурята се усилва; уличните зяпачи вече едва успяват да запазят равновесие под свирепия напор на стихията. Въпреки това никой от тях не си е тръгнал. Роби Бийлс се е приближил към Майк и Хач. Револверът е още в ръката му, но при вида на белезниците Роби се е успокоил малко и е отпуснал оръжието.
Майк е отворил вратата на багажника на служебния джип. Той е преоборудван за превоз на диви и болни животни. На голия стоманен под няма никаква тапицерия. Между този отсек и задната седалка има мрежеста преграда. На стената е закачен пластмасов резервоар — поилка за животни — с маркуч.
ХАЧ:Тук ли искаш да го сложим?
МАЙК:Да… освен ако не възнамеряваш да си му бавачка на задната седалка.
ХАЧ( осъзнава ситуацията ) ( към Линож ): Хайде, влизай вътре.
Линож обаче не влиза — или поне не веднага. Наместо това поглежда към Роби. Роби се преструва на равнодушен.
ЛИНОЖ:Запомни какво ти казах, Роби. Адът е безкрайно повторение.
И се усмихва на кмета. Съзаклятнически, както се бе усмихнал и на Майк. После влиза в багажното отделение на офроудъра.
РОБИ( нервно ): Дрънка глупости. Май е луд.
Линож трябва да седне със скръстени крака и приведена глава, но очевидно това изобщо не го притеснява. Все още се усмихва, а окованите му ръце потупват по бедрата му. Майк затваря вратата на багажника.
МАЙК:Откъде знае името ти? Ти ли му го каза?
РОБИ( свежда очи към земята ): Не знам. Единственото, което знам, е, че нормален човек не би наранил Марта Кларъндън. Ще дойда с вас в магазина. Да ти помогна да изясним нещата. Непременно трябва да се обадим и на щатската полиция…
МАЙК:Роби, знам, че не ти се иска, но трябва да ме оставиш да си свърша работата.
РОБИ( наежва се ): Аз съм кметът на този град, ако случайно си забравил! И нося отговорност за…
МАЙК:Аз също. И в градския устав съвсем ясно пише докъде се простира твоята и докъде — моята отговорност. В момента си по-необходим на Урсула в кметството, отколкото на мен в полицейския кабинет. Хайде, Хач.
И Майк обръща гръб на разярения кмет.
РОБИ:Ей, слушай!
Роби се втурва след Майк към шофьорската врата на джипа, но в същия миг си дава сметка, че се излага пред десетина свои избиратели. Госпожа Кингсбъри стои съвсем наблизо, прегърнала през рамо изплашения Дейви Хоупуел. Зад тях са Робърта Коин и съпругът ѝ Дик, чиито непроницаеми лица не могат да прикрият съвсем насмешливото им презрение.
Роби спира да преследва Майк и прибира револвера в джоба на палтото си.
РОБИ( все още ядосан ): Превишаваш си правата, Андерсън!
Без да му обръща внимание, Майк отваря шофьорската врата на служебното возило. Кметът вижда, че джипът ще потегли всеки момент, и изстрелва последната стрела от колчана си.
РОБИ:И да разкараш оня плакат от манекена на верандата! Изобщо не е забавен!
Госпожа Кингсбъри прикрива устата си с длан, за да не се разсмее. Роби не я вижда — за неин късмет. Двигателят на служебния джип изръмжава и фаровете му светват. Потегля нагоре по улицата — към магазина и намиращия се там полицейски кабинет.
Роби стои на мястото си, изгърбен и вбесен. После се обръща към скупчените хора насред заснежената улица.
РОБИ:Какво зяпате? Хайде, разотивайте се! Шоуто свърши!
И кметът се запътва към зеления си линкълн.
97 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА — В РАЗГАРА НА ОБИЛНИЯ СНЕГОВАЛЕЖ.
Първо виждаме чифт ослепително бели фарове, след което различаваме и автомобила зад тях. Обикновена градска кола — малка, без двойно предаване. Движи се бавно и от време на време поднася леко; нищо чудно, при положение че снежната покривка на улицата вече е десет сантиметра.
98 ИНТ. ВЪТРЕ В КУПЕТО — С МОЛИ И РАЛФИ.
В далечината, от лявата страна на пътя, се виждат светлини. Не след дълго пред погледа ни се открояват дългата веранда и висящите кошове за омари.
РАЛФИ:Това е магазинът! Уау!
МОЛИ:„Уау“, точно така.
Тя насочва колата към паркинга пред супермаркета. Докато маневрира, Моли осъзнава, че хрумването ѝ е било доста рисковано… Но кой би предположил, че снегът ще натрупа толкова бързо? Тя изключва двигателя и се отпуска за миг върху волана.
РАЛФИ:Мамо, добре ли си?
МОЛИ:Добре съм, миличък.
РАЛФИ:Хайде, разкопчай ме! Искам да видя татко!
МОЛИ:Ей сега.
Тя отваря вратата и излиза от колата.
99 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП.
Офроудърът завива вляво при висящия светофар и се насочва към магазина сред сгъстяващия се снеговалеж.
100 ИНТ. В КУПЕТО НА СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП — С МАЙК И ХАЧ.
ХАЧ:Какво ще правим с него, Майк?
МАЙК ( шепнешком ): Говори по-тихо! ( Хач придобива виновно изражение. ) Наистина ще се наложи да се обадим на щатската полиция в Мачаяс. Роби беше прав за това, но какъв е шансът да дойдат да си го приберат в това време?
Хач хвърля скептичен поглед към сипещия се навън сняг. Ситуацията се усложнява с всяка изминала минута, а Хач си е простичко момче и не обича сложните задачи. Двамата продължават да си говорят, но съвсем тихо, за да не бъдат чути от Линож.
МАЙК:Роби каза, че телевизорът бил включен, и аз го чух, когато влязохме в коридора. Ти чу ли го?
ХАЧ:В началото — да. Даваха прогнозата за времето. После обаче оня най-вероятно го е изключил…
Хач ненадейно замлъква. Изведнъж си спомня.
ХАЧ:Беше разбит, Майк. Телевизорът беше на парчета. Но не го е разбил, докато сме били в коридора, няма начин! Когато счупиш кинескопа, се чува звук, нещо като „БУФ!“. Със сигурност щяхме да го чуем… ( Майк му кимва. ) Може да сме чули радиото…
Това прозвучава като въпрос, но Майк не му отговаря. И двамата знаят, че не е било радиото.
101 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БАГАЖНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА ДЖИПА.
Той се усмихва. Усмихва се и ние виждаме как острите му зъби се подават едва-едва под устните му. Линож знае, че те знаят… и колкото и тихо да говорят, чува всяка думичка от разговора им.
102 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ МАГАЗИНА СРЕД ВАЛЯЩИЯ СНЯГ — СЛЕДОБЕД.
Служебният джип подминава паркинга (малката кола, с която Моли и Ралфи преди малко са пристигнали, вече е покрита с дебел слой сняг) и свива по алеята, заобикаляща магазина и водеща към задния му вход.
103 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АЛЕЯТА, НО ОТ ДАЛЕЧНИЯ Ѝ КРАЙ.
Служебният джип си пробива път през снега, а фаровете му пронизват плътната завеса от снежинки. Когато превозното средство стига до задния двор на супермаркета, камерата се отдръпва назад. Вижда се товарната рампа, както и врата с надпис СЛУЖЕБЕН ВХОД — САМО ЗА ДОСТАВКИ — ЗА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ МИНЕТЕ ПРЕЗ МАГАЗИНА. Офроудърът спира там, приближавайки се на заден ход до вратата. Товарната рампа е идеална за предстоящата им задача — в момента Майк и Хач имат да извършат важна доставка. Двамата излизат от джипа и отиват към задната част на машината. Хач отново изглежда малко нервен, но за сметка на това Майк е невъзмутим. Застават пред вратата на багажника.