МАЙК:Сне ли предпазителя?
На лицето на Хач се изписва първо изненада, после вина. Той сваля предпазителя на пушката. Майк, който вече държи револвера си в ръка, му кимва удовлетворено.
МАЙК:Качи се горе.
В единия край на полегатата рампа има стъпала. Хач ги изкачва и застава на площадката, стискайки пушката с двете си ръце. Междувременно Майк отключва багажника, отваря вратата и прави крачка назад.
МАЙК:Излез и отиди на площадката. Без да се доближаваш до моя… партньор.
Това звучи като излязло от телевизионна полицейска сапунка и на Майк му става малко неловко, но при възникналите обстоятелства думата „партньор“ е съвсем уместна.
Линож се измъква от багажното отделение, превит надве — макар и непохватни, движенията му излъчват котешка грация. Онази загатната, едва доловима усмивка отново танцува на устните му. Хач отстъпва крачка назад, за да му направи място, и Линож се изкачва по стъпалата. Арестантът е с белезници, а те и двамата са въоръжени, но въпреки това Хач се страхува от него.
Линож стои сред навяващия сняг съвсем непринудено — като човек в собствената си дневна. Майк също изкачва стъпалата, водещи към площадката, и бърка в джоба си за ключовете. Изважда ги, намира ключа за задната врата и го подава на Хач. Револверът му е насочен диагонално към земята, в посоката, където стои Линож.
104 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ХАЧ В ЕДЪР ПЛАН — ПРЕД ВРАТАТА НА СЛУЖЕБНИЯ ВХОД.
Хач се навежда и пъха ключа в ключалката.
105 ЕКСТ. ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.
Той наблюдава внимателно Хач и в очите му за миг проблясва онази чернота, която вече сме виждали.
106 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК В БЛИЗЪК ПЛАН.
Той се мръщи. Дали е забелязал нещо? Кадърът обаче се сменя твърде бързо, за да разберем повече.
107 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА СЛУЖЕБНИЯ ВХОД В БЛИЗЪК ПЛАН.
Хач завърта ключа. Чува се изхрущяване и в ръката му остава само главата на ключа.
108 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД.
ХАЧ:Мамка му! Счупи се! Сигурно заради студа.
Той започва да блъска по вратата с юмрук.
109 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ В МАГАЗИНА.
Навремето помещението е било част от склада на магазина, но впоследствие е било преустроено. Сега вътре в него има бюро, няколко шкафа с папки, факс и късовълнова радиостанция. На стената е закачена дъска с обяви. В ъгъла се вижда килия, преградена с решетка. Решетката изглежда здрава, но от типа „направи си сам“. Личи си, че е само временно помещение, предназначено да приютява неделните пияници и местните скандалджии.
Звук: блъскане по вратата.
ХАЧ( глас зад кадър ): Ехо? Има ли някой вътре? Отворете!
110 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД.
МАЙК:Остави. По-добре заобиколи и отвори отвътре.
ХАЧ:Искаш да те оставя сам с него?
МАЙК( напрежението започва да си казва думата ): Освен ако не видиш Супермен да се мотае по улицата…
ХАЧ:Защо не го вкараме отпред?
МАЙК:През магазина? Докато половината град се запасява за бурята? Забрави. Хайде, тръгвай.
Хач му хвърля неуверен поглед, след което тръгва надолу по стълбите.
111 ЕКСТ. ПРЕД МАГАЗИНА.
Сред гъстия снеговалеж на паркинга на магазина виждаме зеления линкълн на Роби Бийлс. Автомобилът ръмжи и буксува, поднася и за малко да удари мъничката кола на Моли. Когато най-накрая успява да паркира, кметът изскача навън и взема на бегом стъпалата, като едва не се блъска в излизащия Питър Годсоу. Питър е симпатичен едър мъж на четирийсетина години, който излъчва сурова, груба мъжественост. Той е бащата на Сали — момиченцето с ягодово сладко по блузката си.
ПИТЪР ГОДСОУ:Какво е станало, Бийлс? Марта наистина ли е мъртва?
РОБИ:Да, мъртва е.
Погледът на кмета попада върху манекена с провесения плакат на шията — НАРОДЕ, ТУК СЕ ПРОДАВАТ ОРИГИНАЛНИТЕ ТАКЪМИ ЗА ЛОВ НА ОМАРИ НА СВЕТОВНОИЗВЕСТНАТА МАРКА „РОБИ БИЙЛС“! НЯМА ЛЪЖА, НЯМА ИЗМАМА, ИЗГОДНА СДЕЛКА, ДАЛАВЕРА ГОЛЯМА! Роби изръмжава, протяга се и го откъсва с едно рязко движение. Взира се в плаката с такава ярост, сякаш гледа смъртен враг. В същия миг Хач се появява иззад ъгъла и вижда какво прави. Питър Годсоу се обръща и влиза след Роби в магазина, за да не пропусне нищо. Хач също влиза в супермаркета.
112 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — СЛЕДОБЕД.
В магазина гъмжи от народ. Сред тълпата се откроява Моли Андерсън, която разговаря с Кат. Личи ѝ, че ужасно се тревожи за Майк. Виждаме и Ралфи — стои пред стелажа с подсладени зърнени закуски и задълбочено разглежда един пакет.
МОЛИ( веднага щом зърва Хач ): Къде е Майк? Добре ли е?
ХАЧ:Добре е. Отзад е, с арестанта. Тъкмо отивам да му отворя.
Към тях се приближават и други хора.
ПИТЪР ГОДСОУ:Местен ли е?
ХАЧ:Никога не съм го виждал.
Сред множеството пробягва вълна на облекчение. И други се опитват да привлекат вниманието на Хач и да зададат въпросите си, но Моли не е сред тях — колкото по-бързо Хач си свърши работата, толкова по-скоро ще види мъжа си. Хач си пробива път по централната алея на супермаркета, като се спира за миг, за да разроши косата на Ралфи. Ралфи го дарява с нежна усмивка в отговор.
Роби все още стиска скъсания плакат в ръка и потупва нервно по бедрото си с него. Моли го забелязва и се намръщва.
113 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД — С МАЙК И ЛИНОЖ.
Двамата стоят на площадката под навяващия сняг. Напрегнатата тишина се нарушава от:
ЛИНОЖ:Дайте ми това, което искам, и ще ви оставя на мира.
МАЙК:Какво искаш?
Усмивката на Линож кара Майк да потрепери.
114 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ХАЧ.
Хач нахълтва вътре и се втурва към задната врата. Сграбчва дръжката и се опитва да отвори вратата. Тя обаче не се отваря. Хач я напъва още по-силно. Никакъв резултат. Накрая се опитва да избие вратата с рамо. Със същия успех би могъл да се пробва да събори бетонна стена.
ХАЧ:Майк?
МАЙК( глас зад кадър ): Хайде, побързай! Замръзнах!
ХАЧ:Не иска да се отвори! Заяла е!
115 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД — С МАЙК И ЛИНОЖ.
Майк вече е ядосан не на шега. Всичко, абсолютно всичко върви наопаки. На устните на Линож продължава да танцува онази едва доловима усмивка. От неговата гледна точка всичко върви по мед и масло.
МАЙК:Отключи ли я?
ХАЧ( явно засегнат от думите му ): Да, разбира се.
МАЙК:Тогава я натисни по-силно! Сигурно има лед вътре…
116 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ХАЧ.
Роби е застанал на прага зад Хач и го наблюдава с дълбоко презрение. Хач въздъхва отчаяно — знае, че бравата не е замръзнала, но подновява усилията си с удвоена сила. Междувременно Роби прекосява помещението и захвърля скъсания плакат на бюрото на Майк. Щом го чува, Хач рязко се обръща. Кметът (който е по-едър от него) безцеремонно го избутва встрани.
РОБИ:Остави на мен.
Кметът също прави няколко напразни опита да отвори вратата и самонадеяният му вид бързо се изпарява. Хач го наблюдава с прикрито, но напълно разбираемо задоволство. Роби отстъпва, разтривайки рамото си.
РОБИ:Андерсън! Ще се наложи да го преведем през магазина.
117 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД — С МАЙК И ЛИНОЖ.
Майк забелва очи към небето — само това му трябва сега, Бийлс в полицейския кабинет! Работата отива от хубаво на още по-хубаво.
МАЙК:Хач!
ХАЧ( глас зад кадър ): Да?
МАЙК:Ела при мен. ( Натъртено. ) Сам.
ХАЧ ( глас зад кадър ): Идвам.
Майк отново насочва вниманието си към Линож.
МАЙК:Ей сега ще влезем. Мирувай и всичко ще бъде наред.
ЛИНОЖ:Запомни какво ти казах, Андерсън. Когато му дойде времето… пак ще си говорим.
И Линож отново се усмихва.
118 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА НА ЛИТЪЛ ТОЛ — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Къщите и магазините са забулени от снежната пелена. Приличат на снежни миражи, а бурята става все по-силна и по-силна.
119 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФАРА.
Огромни вълни се стоварват върху скалите. Във въздуха летят водни пръски.
ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ.
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
120 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Времето вече е такова, че придвижването се превръща в сериозен проблем. Майк, Хач и Линож излизат иззад ъгъла и се опитват да достигнат стълбите на верандата пред магазина. Линож върви пред тях и гледа нагоре, без да спира да се усмихва.
121 ЕКСТ. ПОКРИВЪТ НА МАГАЗИНА.
Камерата ни показва антените, обслужващи двустранната радиовръзка на магазина. Най-високата от тях изведнъж се прекършва с трясък и полита надолу.
122 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СТЪПАЛАТА НА ВЕРАНДАТА — С МАЙК, ХАЧ И ЛИНОЖ.
ХАЧ( потръпвайки ): Какво беше това?
МАЙК:Май беше антената. Сега не го мисли. Хайде.
Хач отива до стълбите и побутва Линож.
123 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО.
Звук: същият звънтящ трясък.
124 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КМЕТСТВОТО — С УРСУЛА.
Урсула се е навела над радиостанцията, която се намира на масата под плаката: ЗАРАДИ НАСТЪПВАЩАТА БУРЯ В БЛИЗКИТЕ ТРИ ДНИ МОЖЕ ДА ИМА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ТРЕВОГА! СИГНАЛЪТ „ВСИЧКИ В УКРИТИЕТО!“ Е ДВА КЪСИ И ЕДИН ДЪЛЪГ. От радиостанцията се чува оглушително пращене.
УРСУЛА:Ало? Родни? Родни, там ли си? Обади се, Родни!
Никакъв отговор. След още няколко напразни опита секретарката закача микрофона и гледа безполезния уред с омерзение.
125 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН.
Покритият със сняг Хач влиза в магазина. Клиентите веднага реагират при вида на пушката в ръцете му. Вече не я държи с две ръце, а само с една и я е подпрял на рамото си, така че цевта ѝ сочи към тавана — досущ като Стив Маккуин в уестърна „Търси се жив или мъртъв“. Хач оглежда хората в супермаркета.
ХАЧ:Хора, Майк иска да се отдръпнете и да направите пътека, за да можем да минем по алея номер две. Водим престъпник и не можахме да влезем отзад, както възнамерявахме, така че направете място.
ПИТЪР ГОДСОУ:Защо я е убил?
ХАЧ:Пит, просто се отдръпни назад, става ли? Майк е отвън на снега и вече е премръзнал. Всички ще се почувстваме по-добре, когато престъпникът се озове в килията. Хайде, хора, отдръпнете се и ни оставете да минем по алея номер две.