ХАЧ( вежливо ): Беше опасно близо до арестанта, Кат.
Без да го удостои с внимание, тя тръгва към изхода на магазина, минавайки покрай Били. Той не прави опит да я спре. Междувременно Майк пристъпва напред и взема от витрината пакет найлонови пликове. После притиска дулото на револвера между лопатките на Линож.
МАЙК:Хайде, влизай.
137 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.
Воят на вятъра е толкова пронизителен, че напомня влакова сирена. Чува се тракането на керемидите и проскърцването на дъските.
Вратата се отваря и вътре влиза Линож, съпровождан от Майк и Хач. Линож пристъпва към решетките на килията и спира точно когато един особено силен порив на вятъра връхлита магазина. Сякаш цялата постройка се тресе. Изпод заялата задна врата навява сняг.
ХАЧ:Не ми харесва този звук.
МАЙК:Мърдай, господин Линож.
Докато минават покрай бюрото, Майк оставя найлоновите пликове и взема голям катинар с шифър. Изважда ключовете от джоба си и за секунда тъжно се взира в счупения ключ от задния вход. После подава ключовете и катинара на Хач. Двамата си разменят оръжията — Майк взема пушката и му дава револвера. Насочват се към килията.
МАЙК( обръща се към Линож ): Вдигни ръце и се хвани за решетките. ( Линож се подчинява. ) Разкрачи се… ( Линож се подчинява. ) По-широко. ( Линож се подчинява. ) Сега ще те претърся. Помръднеш ли, Алтън ще ни спести цял куп неприятности и ходене по мъките.
Хач притеснено преглъща, но вдига револвера. Майк оставя пушката настрана.
МАЙК:Дори не дишай, господин Линож. Ти докосна с гадните си ръце сина ми, така че внимавай много!
Майк бърка в джобовете на полушубата на Линож и изважда жълтите кожени ръкавици. Те са целите оплескани с кръвта на Марта. Майк ги хвърля на бюрото с гримаса на отвращение. Продължава да рови из джобовете, обаче не открива нищо. Проверява предните джобове на дънките му. Нищо. Задните джобове. Нищо, освен няколко мъхести топчета. Сваля шапката на Линож и я оглежда отвътре. Нищо. Майк я хвърля до ръкавиците на бюрото.
МАЙК:Къде ти е портфейлът? ( Линож не реагира. ) Ехо, къде ти е портфейлът?
Майк удря два пъти Линож по рамото. Първия път — сравнително леко, но втория — доста силно. Линож продължава да мълчи.
МАЙК:Ей!
ХАЧ( обезпокоено ): По-спокойно, Майк.
МАЙК:Той докосна сина ми, доближи лицето си до неговото, целуна сина ми по носа… а ти ми казваш „по-спокойно“? Къде е портфейлът ти, сър?
Майк го блъска в гърба. Линож залита към решетките, но не ги изпуска от ръцете си и запазва разкрачения си стоеж.
МАЙК:Къде ти е портфейлът? Къде ти е кредитната карта? Къде ти е картата за кръводаряване? Картата за намаление от „Валю-Март“? От кой канал си изпълзял, за да дойдеш тук? А? Отговори ми!
Всичката му злост, гняв, страх и унижение са на път да експлодират. Майк сграбчва Линож за косата и блъска лицето му в решетките.
МАЙК:Къде ти е портфейлът?
ХАЧ:Майк…
Майк отново блъсва лицето на Линож в решетките. Навярно би го сторил и пак, и пак, ако Хач не бе хванал ръката му.
ХАЧ:Майк, престани!
Майк се подчинява. Поема си дълбоко въздух и някак си успява да възвърне самообладание. Навън вятърът беснее и ние чуваме далечния тътен на разбиващите се в брега вълни.
МАЙК( дишайки тежко ): Свали си обувките.
ЛИНОЖ:Трябва да пусна решетките, за да го направя. Връзките са здраво завързани.
Майк коленичи и взема пушката. Поставя приклада на пода и опира дулото точно в средата на дънките на Линож.
МАЙК:Ако помръднеш, никога вече няма да страдаш от запек.
Хач изглежда все по-уплашен. Никога не е виждал тази страна от характера на Майк. Междувременно Майк развързва ботите на Линож. После се изправя, взема пушката и прави крачка назад.
МАЙК:Събуй ги.
Линож се подчинява. Майк кимва на Хач и той ги вдига от земята, като хвърля бърз поглед на арестанта. Опипва ги отвътре и ги изтръсква.
ХАЧ:Нищо.
МАЙК:Остави ги до бюрото.
Хач това и прави.
МАЙК:Влизай в килията, господин Линож. Движи се бавно и дръж ръцете си така, че да ги виждам.
Линож отваря вратата на килията и я залюлява напред-назад, преди да влезе. Вратата проскърцва, а когато се отваря широко, увисва леко. Линож прокарва пръсти по самоделните заваръчни шевове и се усмихва.
МАЙК:Мислиш си, че няма да те удържи? Ще те удържи, и още как.
Той обаче не изглежда сигурен в думите си, а на лицето на Хач цари още по-силно съмнение. Линож влиза в килията, затваря вратата и присяда с лице към нея. Присвива обутите си в бели спортни чорапи крака, така че ходилата му да са на ръба на нара, и ни наблюдава между прегънатите си колене. Тази поза остава непроменена за известно време. Китките му са положени върху коленете, а дланите му са отпуснати. На лицето му играе едва доловима усмивка. Ако някой ни гледа по този начин, вероятно ще ни се прииска да побегнем. Това е погледът на тигъра от клетката — спокоен и бдителен, но изпълнен със стаена ярост.
Майк затваря вратата на килията, а Хач я заключва с един от ключовете на връзката, дадена му от Майк. После Хач хваща решетките и леко ги разтърсва, за да провери дали всичко е наред. Бравата държи, но въпреки това двамата се споглеждат угрижено. Вратата е малко разхлопана — като последния зъб в старчески челюсти. По принцип килията е предназначена за такива като Сони Бротиган, който има неприятния навик да се напива и да хвърля камъни в прозорците на бившата си жена… но не и за непознат странник без каквито и да било документи, пребил до смърт възрастна вдовица.
Майк отива до задната врата, проверява механизма и завърта дръжката. Вратата се отваря с лекота, а фучащият вятър запраща облак сняг в помещението. Долната челюст на Хач увисва.
ХАЧ:Майк, кълна се, че не щеше да помръдне!
Майк затваря вратата. В същия миг в полицейския кабинет влиза Роби Бийлс. Приближава се до бюрото и посяга към една от ръкавиците.
МАЙК:Не ги докосвай!
РОБИ( отдръпва ръката си ): Има ли някакви документи?
МАЙК:Нямаш работа тук.
Роби вдига скъсания плакат от бюрото и го размахва пред Майк.
РОБИ:Ще ти кажа нещо, Андерсън… Чувството ти за хумор е абсолютно…
Хач (който всъщност е закачил плаката на врата на манекена) придобива смутен вид, но никой от другите двама не го забелязва. Майк изтръгва плаката от ръцете на кмета и го мята в кошчето за боклук.
МАЙК:Нямам нито време, нито търпение за това… Излизай или аз ще те изхвърля навън!
Роби го гледа и осъзнава, че Майк е съвсем сериозен. Отстъпва към вратата.
РОБИ:На следващото заседание на градския съвет май ще има кадрови промени в полицията на острова…
МАЙК:Следващото заседание е през март. Сега сме февруари. Вън.
Роби излиза. Майк и Хач остават неподвижни за секунда, след което Майк шумно издишва. Хач също въздъхва с облекчение.
МАЙК:Перфектно се справих със ситуацията, нали?
ХАЧ:Като дипломат.
Майк си поема дълбоко дъх, след което започва да отваря найлоновите пликове. В два от тях слага ръкавиците, в третия — шапката.
МАЙК:Сега ще изляза и…
ХАЧ:Смяташ да ме оставиш сам с него?
МАЙК:Опитай да се свържеш с щатската полиция в Мачаяс. И не се приближавай до него.
ХАЧ:Можеш да разчиташ на това.
138 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗАДНАТА ЧАСТ НА МАГАЗИНА И ЩАНДА ЗА МЕСО.
Над двайсетина местни жители са се скупчили между стелажите и боязливо наблюдават вратата на полицейския кабинет. Роби пламти като разпалена печка. Към него се е присъединило и семейството му — съпругата му Сандра и очарователният му син Дон, когото вече видяхме в детската градина. Пред стълпилите се хора стои Моли с Ралфи на ръце. Когато вратата се отваря и Майк излиза, тя се хвърля напред. Майк я прегръща и я успокоява.
РАЛФИ:Не си му направил нищо, нали, тате?
МАЙК:Не, миличък, само го затворих.
РАЛФИ:В килията ли? Защо си го затворил там? Какво е направил?
МАЙК:После ще ти кажа, Ралф.
Той целува късметлийската бенка на нослето му и се обръща към насъбралите се островни жители.
МАЙК:Питър! Питър Годсоу?
Хората се споглеждат, мърморейки. След секунда Питър Годсоу си пробива път през тълпата. Изглежда едновременно смутен и наежен (както и малко уплашен).
ПИТЪР ГОДСОУ:Майк, искам да ти кажа, че каквото и да твърди онзи, по-голяма лъжа не съм чувал…
МАЙК:Добре, добре… Виж, искам да отидеш отзад при Хач. Трябва да държим под око тоя тип и най-добре да го пазим по двама.
ПИТЪР ГОДСОУ( видимо облекчен ): Разбира се. Отивам веднага.
Той отваря вратата и влиза в полицейския кабинет. Майк, който продължава да прегръща Моли, се обръща към съгражданите си.
МАЙК:Хора, налага се да затворя магазина. ( Сред тълпата се надига ропот. ) Вземете, каквото сте взели — напълно ви се доверявам, ще платите след бурята. Сега обаче имам арестант и трябва да се занимавам с него.
Дела Бизонет — жена на средна възраст с угрижено лице — пристъпва напред.
ДЕЛА БИЗОНЕТ:Наистина ли е убил горката стара Марта?
Отново ропот, изпълнен със страх и недоверие. Моли се взира напрегнато в мъжа си. В момента повече от всичко ѝ се иска Ралфи да изгуби временно слуха си.
МАЙК:После ще ви разкажа всичко. Сега ви моля да проявите разбиране и да ми помогнете да си свърша работата. Вземете си това, което ви трябва, и се прибирайте, преди бурята да е станала още по-силна. Само ще помоля някои от вас да останат за малко. Кърк Фрийман… Джак Карвър… Сони Бротиган… Били Соумс… Джони Хариман… Роби… Като за начало, толкова.
Тези мъже пристъпват напред, а останалите вървят към изхода. Както обикновено, Роби е изпълнен със съзнанието за собствената си значимост. Били притиска хартиена кърпичка към носа си.
139 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.
Хач седи зад бюрото и се мъчи с радиостанцията. Питър наблюдава килията с нервозно любопитство. Линож (който продължава да седи на нара в позата, в която последно го видяхме) също се взира в него.
ХАЧ:Мачаяс, тук е Алтън Хачър от Литъл Тол. Имаме извънредна ситуация! Чувате ли ме, Мачаяс? Отговорете, ако ме чувате.
Хач отмества пръст от бутона за предаване. Чува се единствено пращене.
ХАЧ:Мачаяс, тук е Алтън Хачър на деветнайсети канал. Чувате ли ме?
ПИТЪР ГОДСОУ:Не те чуват. Антената ви падна от покрива.
Хач въздъхва тежко. Намалява звука и пращенето вече не се чува толкова силно.
ПИТЪР ГОДСОУ:Защо не опиташ с телефона?
Хач му хвърля изумен поглед и посяга към апарата. Долепя слушалката до ухото си, натиска няколко бутона и я връща на мястото ѝ.
ПИТЪР ГОДСОУ:Пак ли нищо? Е, нали трябваше да се увериш.
Питър отново се обръща към наблюдаващия го Линож. Междувременно Хач е пренасочил интереса си към Питър.