ХАЧ:Нали не държиш марихуана зад кошовете за лов на омари в склада?
Питър го поглежда право в очите… и не казва нищо.
140 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗАДНАТА ЧАСТ НА МАГАЗИНА — С МОЛИ, РАЛФИ И МАЙК.
Хората се разотиват (с изключение на избраните от Майк мъже) и изходът на магазина ги засмуква във външния свят. Камбанката над вратата звъни почти непрекъснато.
МОЛИ:Обещай ми, че ще внимаваш.
МАЙК:Обещавам.
МОЛИ:Кога ще се прибереш?
МАЙК:Когато мога. По-добре вземете пикапа, защото с колата няма да изминете и трийсет метра… Никога не съм виждал да вали такъв сняг. Аз ще взема служебния джип или ще накарам някой да ме закара до вкъщи. Трябва да се върна в къщата на Марта, за да я обезопася.
В гърлото на Моли напират хиляди въпроси, но тя не може да ги зададе. На децата нищо не им убягва. Тя целува Майк по ъгълчето на устните и се обръща към изхода.
141 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ — С КАТ И ТЕС МАРЧЪНТ.
Кат все още хлипа. Тес я прегръща и люлее, за да я успокои, но ясно виждаме, че думите на Линож са преобърнали света ѝ надолу с главата. Моли хвърля въпросителен поглед на Тес, която ѝ кимва утвърдително — всичко е под контрол. Моли ѝ кимва в отговор и излиза.
142 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФАСАДАТА НА МАГАЗИНА.
Моли излиза навън с Ралфи на ръце. Бурята се е превърнала в страховита виелица. Тя пристъпва предпазливо по стъпалата на верандата, приближавайки се към камерата. Всяка крачка ѝ коства неимоверни усилия… а времето тепърва ще се влошава още повече.
РАЛФИ( трябва да крещи, за да го чуе майка му ): Бурята няма да издуха острова, нали?
МОЛИ:Не се тревожи, миличък, няма да го издуха.
Но и тя не изглежда толкова сигурна.
143 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЦЕНТЪРА НА ГРАДЧЕТО ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД.
Снегът вали със страшна ярост. По главната улица и Атлантик Стрийт все още се движат няколко автомобила, но скоро и те ще спрат. Остров Литъл Тол е напълно отрязан от света. Вятърът вие; снегът покрива всичко с белия си саван.
ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ПЕТО ДЕЙСТВИЕ.
ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ
144 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЦЕНТЪРА НА ГРАДЧЕТО ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Почти същата сцена като предишната, но по-късно през деня. Светлината е намаляла. Вятърът фучи и вие.
145 ЕКСТ. ГОРИСТАТА МЕСТНОСТ ЮЖНО ОТ ГРАДЧЕТО — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Гледаме надолу към бушуващия океан през жиците на електропреносната мрежа. Изведнъж се чува страшен трясък и един огромен бор рухва върху далекопровода. Дъжд от искри.
146 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Всички светлини внезапно угасват — в това число и висящият светофар на кръстовището.
147 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — С ХАЧ И ПИТЪР.
Светлините изгасват.
ХАЧ:По дяволите!
Питър не му отговаря. Взира се в…
148 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КИЛИЯТА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ПИТЪР.
Линож се е превърнал в тъмен силует. Единствено очите му блестят в мрака. Те сияят в алено… все едно са очи на вълк.
149 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ХАЧ И ПИТЪР.
Хач рови из чекмеджето на бюрото си. Когато най-накрая намира фенерче, Питър го сграбчва за ръката.
ПИТЪР ГОДСОУ:Погледни го!
Сепнат, Хач рязко се обръща. Арестантът си седи в същата поза, но онова зловещо сияние е изчезнало от очите му. Хач включва фенерчето и насочва лъча към лицето на Линож. Погледът на Линож е абсолютно невъзмутим.
ХАЧ( обръща се към Питър ): Какво?
ПИТЪР ГОДСОУ:Стори ми се, че… Няма значение.
Озадачен (и малко уплашен), Питър отново поглежда към Линож.
ХАЧ:Май си пушил твърде много от това, което продаваш.
ПИТЪР ГОДСОУ( със смесица от срам и злост ): Затваряй си устата, Хач. Не говори за неща, които не разбираш.
150 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ В МАГАЗИНА — С МАЙК И ТЕС МАРЧЪНТ.
Изглежда, само двамата са останали в супермаркета. След спирането на тока в магазина е много тъмно — въпреки големите витрини. Майк отваря разпределителната кутия на стената и бърника из бушоните.
151 ЕКСТ. ЗАДНАТА СТЕНА НА МАГАЗИНА — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Вляво от товарната рампа има неголяма пристройка с надпис ГЕНЕРАТОР. Чуваме как моторът му се събужда за живот и от ауспуховата тръба излиза синкав дим, който вятърът тутакси разнася.
152 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.
Лампите отново светват. Хач въздъхва облекчено.
ХАЧ:Ей… Пит?
Хач иска да се извини, иска и Питър да му помогне малко, но Питър май не е в настроение за това. Той се отдръпва настрани и се взира в информационния бюлетин на стената.
ХАЧ:Пит, прекалих малко.
ПИТЪР ГОДСОУ:Малко ли?
Питър се обръща и хвърля бърз поглед към Линож. Линож го гледа с едва доловима усмивка.
ПИТЪР ГОДСОУ:Какво си ме зяпнал?
Линож не казва нищо; просто го наблюдава, а на устните му все още танцува неизменната му усмивка. Питър неспокойно се обръща към таблото за обяви. Хач поглежда гузно към Питър; личи си, че съжалява за прибързаното си подмятане.
153 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА НА МАГАЗИНА — С МАЙК И ТЕС.
Тес носи парка, дебели ръкавици и високи гумени ботуши. Олюлява се под напора на силния вятър и се налага Майк да я придържа. Той отива до една от витрините встрани от вратата. В долната част на витрината се виждат две ръчки. Майк хваща едната, а Тес — другата. Докато въртят ръчките, разговарят (или по-скоро викат, за да се чуят). Постепенно пред стъклото се спускат жалузите против буря.
МАЙК:Ще се справиш ли? Мога да те откарам до вас.
ТЕС:Не съм ти в посоката. А и живея само през шест къщи, както знаеш. Не съм дете, ще се справя.
Майк кимва и ѝ се усмихва. Двамата се насочват към другата витрина, за да спуснат и там жалузите.
ТЕС:Майк? Имаш ли представа защо е дошъл тук? И защо му е трябвало да убива Марта?
МАЙК:Идея си нямам. Хайде, прибирай се вкъщи, Тес. Запали си камината и се стопли добре. Аз ще заключа.
Приключват с жалузите и слизат по стъпалата. Тес потреперва и пристяга качулката си при поредния порив на вятъра.
ТЕС:Не го изпускай от очи. Последното, което ни трябва, е да тръгне да вилнее из града в това… ( Кимва с глава към небето. ) … дяволско време.
МАЙК:Не се притеснявай.
Тя задържа погледа си върху него и видяното, изглежда, я успокоява. Кимва с глава и се спуска по заснежените стъпала, държейки се здраво за парапета. Едва когато е с гръб към Майк, той си позволява да се отпусне и по изражението му виждаме колко разтревожен е всъщност. Влиза в магазина, заключва вратата, обръща табелката от ОТВОРЕНО на ЗАТВОРЕНО и спуска щорите.
154 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.
В кабинета влиза Майк. Той изтръсква снега от обувките си и се оглежда. Хач е намерил още едно фенерче и е извадил няколко свещи. Питър Годсоу все още разглежда таблото за обяви. Майк се приближава до него и изважда лист хартия от задния си джоб.
МАЙК:Всичко наред ли е?
ХАЧ:Горе-долу, да… Само дето не можах да се свържа с щатската полиция в Мачаяс. Не можах да се свържа с никого.
МАЙК:Защо ли не съм изненадан?
Той закача на таблото написания на ръка график с дежурствата и Питър незабавно започва да го изучава. Майк се приближава до бюрото и отваря долното чекмедже.
МАЙК( обръща се към Хач ): Ти и Питър сте до осем тази вечер, Кърк Фрийман и Джак Карвър са от осем до полунощ, Роби Бийлс и Сони Бротиган са от полунощ до четири сутринта, Били Соумс и Джони Хариман — от четири до осем. След това ще измислим нещо.
Майк изважда от чекмеджето неголямо куфарче и фотоапарат „Полароид“. Затваря чекмеджето и се обръща към другите двама, очаквайки коментарите им. Обаче получава само неловко мълчание.
МАЙК:Кажете, графикът устройва ли ви?
ХАЧ( твърде ентусиазирано ): Да, разбира се.
ПИТЪР:И мен ме устройва.
Майк ги гледа изпитателно и започва да се досеща откъде духа вятърът. Отваря куфарчето и ние виждаме множество предмети, които биха могли да ви потрябват, ако сте представител на полицията в малко градче (голям прожектор, бинтове, аптечка за първа помощ и така нататък). Прибира фотоапарата вътре.
МАЙК:Стойте нащрек. И двамата. Разбрахте ли?
Никакъв отговор. Хач е леко смутен. Питър е навъсен. Майк насочва вниманието си към Линож, който отговаря на погледа му с неизменната си усмивка.
МАЙК( обръща се към Линож ): По-късно ще си поговорим.
Майк затваря куфарчето и се обръща към вратата. Мощен порив на вятъра връхлита сградата и тя проскърцва. Чува се силен трясък, сякаш нещо се е разбило отвън. Хач потръпва.
ХАЧ:Какво ще правим с него, ако Роби и Урсула решат да пуснат сирената и привикат всички в укритието? Във всеки случай не можем да го пуснем при хората с одеяло и чиния със супа.
МАЙК:Не знам. Предполагам, че ще трябва да останем тук с него.
ПИТЪР:За да бъдем отнесени от бурята?
МАЙК:Искаш ли да се прибираш, Пит?
ПИТЪР:Не.
Майк кимва и излиза.
155 ЕКСТ. КЪЩАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН — ВЕЧЕР.
Служебният джип си пробива път през преспите и валящите се по земята клони и спира пред портичката на Марта. Майк излиза от колата и тръгва по пътечката. В едната си ръка носи куфарчето. Бурята е станала по-свирепа от всякога; поривите на вятъра буквално запращат Майк ту в една, ту в друга посока. Той се изкачва предпазливо по заледените стъпала на верандата.
156 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА, С МАЙК — ВЕЧЕР.
Майк отваря куфарчето и изважда прожектора и фотоапарата. После закача полароида на врата си. Вятърът стене и клоните на близките дървета драскат по верандата. Майк се озърта неспокойно и отново насочва вниманието си към куфарчето. Изважда ролка бяла залепваща лента и тънък маркер. Като притиска прожектора (който вече е включен) към гърдите си, Майк откъсва част от лентата и я залепя на вратата на Марта. Маха капачката на маркера, замисля се и пише с големи печатни букви: МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ! НЕ ВЛИЗАЙ! ПОЛИЦАЙ МАЙКЪЛ АНДЕРСЪН. После нахлузва ролката на ръката си (като гривна) и отваря вратата.
Навежда се, взема проходилката от земята и я оставя в дневната. После затваря куфарчето, вдига го и пристъпва в къщата.
157 ИНТ. АНТРЕТО И КОРИДОРЪТ В КЪЩАТА НА МАРТА — МРАК.
Майк пъха включения прожектор в джоба на шубата си. Лъчът светва нагоре към тавана. Самият Майк прилича на неясен, смътен силует, прокрадващ се в тъмнината, обаче виждаме как вдига фотоапарата към лицето си.
Светкавица! След която виждаме:
158 ИНТ. МАРТА КЛАРЪНДЪН.
Лицето ѝ е подпухнало и плувнало в кръв. Кадърът се задържа за секунда и рязко помръква. ЗАБЕЛЕЖКА: този кадър и следващите трябва да изглеждат като снимки от местопрестъпление… като веществени доказателства пред съда, в каквито ще се превърнат някой ден. Или поне така си мисли Майк.