Метаксас преливаше от обаяние. Или е по-точно да кажа наглост?
По малко и от двете, струва ми се. За него цялата вселена се въртеше около собствената му личност. Звездите се появяваха само за да го огряват с лъчите си. Ефектът на Бенчли беше открит единствено за да му позволи да броди из епохите на миналото. Ако някога го споходеше смъртта, космосът щеше да се разпадне.
Бил сред първите, започнали работа като куриери преди повече от петнайсет години. Ако бе поискал, със сигурност е щял да се издигне и до шеф на цялата куриерска служба с цял взвод порочни секретарки, свободен от принудата да се бори с бълхите в стария Византион. Но Метаксас избрал да си остане куриер и да не се занимава с нищо друго, освен с екскурзиите в миналото на Византия. На практика се смяташе за жител на империята и дори прекарваше почивките си в онези времена — в началото на дванайсети век имаше вила в предградията.
Покрай основното си занимание беше затънал в дребни и по-тежки нарушения на закона, облагите от които биха секнали, ако напусне работата си. Затова не я напускаше. Патрулните се бояха до вцепеняване от него и го оставяха да прави каквото иска. Разбира се, на Метаксас му стигаше здравият разум да не се набърква в миналото така, че да предизвика сериозни промени в текущото време, но иначе си присвояваше назад по линията какво ли не без никакви задръжки.
Когато се срещнахме за пръв път, той ми каза:
— Не си живял, докато не преспиш с някоя от прабабите си.
25.
Групата беше голяма: дванайсет туристи, Метаксас и аз. Винаги добавяха туристи в неговите екскурзии, защото беше извънредно способен куриер и хората искаха да пътешестват във времето с него. Аз бях присламчен като помощник, за да натрупам още опит преди първата ми самостоятелна задача.
В нашата дузина имаше три млади хубавици — студентки в „Принстън“, чиято разходка във Византион беше подарък от техните родители, явно мечтаещи дъщерите им да научат поне нещичко. С нас щяха да дойдат и две от неизменните заможни семейни двойки — една от Индианаполис и една от Милано. Към тях се добавяха двама младеещи и очевадно хомосексуални спецове по вътрешен дизайн от Бейрут. Участваше и наскоро разведен експерт по медийни манипулации от Ню Йорк на около четирийсет и пет години, изгладнял за жени. Следваха кръглолик и нисичък гимназиален учител от Милуоки, който се стремеше да подобри квалификацията си, и съпругата му. Накратко — типичната шарения.
Още към края на първия инструктаж трите момичета от „Принстън“ и двамата дизайнери, както и съпругата от Индианаполис видимо жадуваха да се напъхат в постелята, с Метаксас. Никой не ме удостои с повече от бегъл поглед.
— Друго ще бъде, щом започне екскурзията — утеши ме Метаксас. — Няколко от жените ще ти пуснат. А ти искаш , нали?
Прав беше. През първата нощ назад по линията той си избра една от студентките и другите две побързаха да се утешат с каквото беше достъпно — с мен. Незнайно защо Метаксас си хареса първо рижата чипоноска с изобилие от лунички и твърде големи ходила. За мен останаха висока, стройна, невъзмутима брюнетка, с толкова съвършена външност, че несъмнено беше продукт на някой от най-успешните генетични салони, и симпатична, весела блондинка с човечен поглед, гладка кожа и гърди на дванайсетгодишна. Започнах с брюнетката и съжалих — държеше се в леглото като нещо, изработено от пластмаса. Призори се прехвърлих на блондинката и прекарах по-приятно.
Метаксас беше потресаващ куриер. Познаваше всекиго и всичко, намираше ни най-хубавите места за важните събития.
— Сега сме в януари 532 година — каза той. — На трона е император Юстиниан. Той има амбициите да покори света и да го управлява от Константинопол, но повечето му големи постижения предстоят тепърва. Градът, както можете да се убедите, все още изглежда почти същия както през предишното столетие. Пред вас е Големият дворец, зад вас — „Света София“, възстановена от Теодосий II върху основите на старата базилика, и познатите ни куполи още ги няма. В града нараства напрежението и скоро ще има безредици. Елате с мен.
Потръпвахме от студ, докато следвахме Метаксас през града. Вървяхме по улици и пресечки, където не бях минавал с Капистрано. Нито веднъж в тази екскурзия не зърнах себе си или Капистрано, или турист от онази група. Метаксас се бе прочул с умението си да намира нови маршрути до стандартните гледки и зрелища.
Разбира се, той беше принуден да го прави. В града на Юстиниан вече имаше петдесетина, може би и стотина времеви варианта на Темистоклис Метаксас, водещи поредните туристи. Професионалната гордост не би му позволила да се сблъска със самия себе си.
— Сега в Константинопол има две фракции — обясни той. — Наричат се Сините и Зелените. Всяка се състои от около хиляда мъже, размирници от първия до последния, а влиянието им е значително по-голямо, отколкото подсказва техният брой. Фракциите не са чак политически обединения, но пък са нещо повече от обикновени запалянковци. Сините са по-скоро аристократи, Зелените са свързани с по-низшите класи и с търговското съсловие. Всяка фракция подкрепя определен отбор на игрите в Хиподрума, но същевременно се опитва да прокарва и определена политика в управлението на държавата. Юстиниан открай време симпатизира на Сините, а Зелените не му се доверяват. Но като император, той се старае да изглежда неутрален. Всъщност му се иска да смаже и двете фракции, защото смята, че застрашават властта му. Напоследък всяка нощ фракциите вилнеят по улиците. Погледнете — онези там са от Сините.
Метаксас кимна към скупчените отсреща осем-девет мъже с вид на нагли безделници. Косите им падаха на раменете, брадите и мустаците провисваха, бяха подкастрили само космите, които биха им закривали очите. Туниките им бяха пристегнати в кръста, но се разширяваха стряскащо към раменете. Бричовете и наметалата им пъстрееха в крещящи цветове, всеки носеше и къс двуостър меч. Изглеждаха жестоки и опасни отрепки.
— Почакайте ме тук — каза Метаксас и отиде при тях. Сините го посрещнаха като стар приятел. Тупаха го по гърба, смееха се, крещяха весело. Не чувах разговора, но виждах как Метаксас им стиска ръцете и приказва бързо, увлечено, със самочувствие. Някой му предложи манерка с вино и той отпи охотно. После залитна към мъжа, уж опиянен внезапно, измъкна ловко меча му от ножницата и се престори, че го намушква. Грубияните се зарадваха шумно на шегата. После Метаксас се обърна и ни посочи. Онези кимаха, зяпаха хищно жените, намигаха, ръкомахаха. Накрая ни повикаха да отидем при тях.
— Нашите приятели ни канят като техни гости на Хиподрума — обяви Метаксас. — Надбягванията започват идната седмица. А тази нощ се съгласиха да ги придружим във веселбата им.
Не повярвах на ушите си, че чувам това. Когато бях с Капистрано, се промъквахме незабелязано, внимавахме да не се набиваме на очи, защото в тези времена нощта носеше само убийства и насилия, а законите преставаха да действат по здрач. Защо Метаксас се осмеляваше да ни забърка с явни престъпници?
Но той се осмели. И през тази нощ ние кръстосвахме из Константинопол, за да гледаме как Сините грабят, насилват и убиват. За жителите на града смъртта дебнеше на всеки ъгъл. Ние бяхме недосегаеми, привилегировани свидетели на вихрещия се ужас. А Метаксас оглавяваше безчинствата като смалено копие на сатаната, забавляваше се със своите приятелчета и дори им посочи една-две от жертвите.
Сутринта всичко беше като сън. Кървавите призраци изчезнаха с нощта. Оглеждахме града под бледите лъчи на зимното слънце и слушахме историческия коментар на Метаксас.
— Юстиниан е бил велик завоевател, велик законодател, велик дипломат и велик строител. Такава е присъдата на историята. Имаме също и „Тайната история“ на Прокопий, в която се твърди, че Юстиниан е бил и негодник, и глупак, а съпругата му Теодора — демонична развратница и злодейка. Познавам този Прокопий. Добър човек и изкусен писател, но и прекален пуритан, освен това е лековерен. Само че за Юстиниан и Теодора е прав. Юстиниан е велик във великите дела и ужасяващо зъл в дреболиите. Теодора… — Метаксас се изплю — … е курва над курвите. Танцува гола на официалните банкети на императора, фръцка се с тялото си публично, спи със слугите си. Чувал съм, че се сношавала също с кучета и магарета. Тя е точно толкова пропаднала, колкото я описва Прокопий.
Очите на Метаксас блеснаха лукаво. Нямаше нужда да ми казва, че е лягал с Теодора.
По-късно същия ден той ми прошепна:
— Мога да го уредя и за тебе. Рискът е незначителен. Мечтал ли си изобщо да преспиш с императрицата на Византия?
— Рискът…
— Какъв риск? Имаш си таймер! Можеш да се измъкнеш! Повярвай ми, момко, тя е същинска акробатка! Ще си кръстоса петите зад ушите ти. Ще те схруска . Мога да те уредя. Византийската императрица! Жената на Юстиниан!
— Не на тази екскурзия! — избълвах аз. — Друг път. Още съм новак в тези неща.
— Плашиш се от нея.
— Още не съм готов да изчукам императрица — изрекох сериозно.
— Всички останали го правят!
— И куриерите ли?
— Повечето.
— Следващия път — обещах аз.
Но идеята ме отвращаваше. Трябваше да се измъкна някак. Метаксас не ме разбираше. Нито бях свенлив, нито се боях, че Юстиниан ще ме сгащи. Не можех обаче да се насиля, за да се набъркам в историята по този начин. Пътешествията назад по линията още бяха като фантазия за мен. Но да го набутам на прочутото чудовище Теодора би приземило тази фантазия с трясък. Метаксас ми се присмиваше, дори се настрои презрително за малко. Но след време ми каза:
— И така е добре. Не ми позволявай да те пришпорвам. Но когато си готов за нея, не пропускай удоволствието. Лично аз ти я препоръчвам.
26.
Останахме още два дена да наблюдаваме началото на бунтовете. Игрите по случай новата година наближаваха, Сините и Зелените буйстваха все повече. Безчинствата им застрашаваха с анархия. Никой не беше в безопасност на улиците по тъмно. Разтревоженият Юстиниан им заповяда да прекратят тормоза над хората и неколцина от главатарите им бяха арестувани. Осъдиха седмина на смърт — четирима чрез обезглавяване, защото ги бяха заловили с оръжие в ръка, другите трима — чрез обесване като заговорници.
Метаксас ни заведе на това зрелище. Един от Сините оцеля при първия опит да го обесят, защото въжето се скъса от тежестта му. Стражите на императора пак го провесиха и пак не го довършиха, въпреки че въжето остави ярки дълбоки следи по шията му. Оставиха го настрана, докато се разправят с един от Зелените, но и тази работа оплескаха два пъти. Канеха се да бесят за трети път омаломощените си жертви, но от близкия манастир се втурнаха вбесени монаси, сграбчиха осъдените насред бъркотията и ги откараха с лодка през Златния рог, за да им дадат убежище в някаква църква на отсрещния бряг. Метаксас, видял това неведнъж, се кикотеше неудържимо. Неговото лице ми се привиждаше хилядократно умножено из тълпата, събрала се да гледа екзекуциите.
После започнаха състезанията в Хиподрума и ние отидохме там като гости на бандата Сини, с която се бе сдушил Метаксас. Имахме си многолюдна компания — стотина хиляди византийци се бяха натъпкали по трибуните, но за нас имаше запазени места.