Когато Рот отново се появи в салона, вече се бе овладял. Оръжията му бяха на мястото си, якето тежеше в ръката му, пълно с метателните звезди и ножовете, които обичаше да използва.
Пръв от братята пристигна Тормент. Тъмносините му очи горяха тол-кова ярко от мъка, гняв и желание за отмъщение, че дори Рот забеляза цвета им.
Тор тъкмо се облегна на една от жълтите стени в стаята на Дариъс, когато се появи Вишъс. Острата брадичка, която наскоро си беше пуснал, му придаваше още по-зловещ вид от обикновено, макар в действителност причината за страховития му вид да бе татуировката около лявото му око. Тази вечер беше нахлупил бейзболната шапка на "Ред Сокс" толкова ниско, че символите на татуировката му почти не се виждаха. Както винаги, на лявата му ръка имаше черна ръкавица, за да не се докосне някой до нея по невнимание.
Което беше добре. От полза за обществото.
Следващият беше Рейдж, посмекчил своята арогантност в знак на ува-жение към печалното събитие, което беше събрало братята. Беше много висок, едър и силен, по-силен отколкото всички други воини. Освен това беше секс легенда в света на вампирите, истински холивудски красавец със сексуалната потентност на цял обор жребци. Жените - както вампир-ки, така и представителки на човешката раса - биха продали собствените си майки, за да бъдат с него.
Поне докато не зърнат тъмната му страна. Когато се появеше звярът, скрит в него, всички, включително братята, се скатаваха и го удряха на молитви.
Фюри дойде последен. Мина през парадния вход, накуцването му поч-ти не се забелязваше. Протезата, която заместваше единия му крак от ко-ляното надолу, наскоро беше обновена и сега представляваше свръхмодерно приспособление от титан и въглерод. Комбинацията от ши-ни, шарнири и болтове беше закрепена към основата на дясната му кубин-ка.
С ексцентричната си грива от разноцветни кичури Фюри би трябвало да е в лигата на Холивуд, що се отнася до жените, но той твърдо се при-държаше към обета си за безбрачие. В сърцето му имаше място само за единствената любов в живота му, която от години бавно го убиваше.
- Къде е близнакът ти, братко? - попита Рот.
- Зи ще пристигне всеки момент.
Не беше кой знае каква изненада, че Зейдист закъсняваше. Зи беше един голям, гневен гадняр за света. Ходещ, рядко говорещ и обикновено ругаещ кучи син, извел омразата си, особено към жените, до нови висоти. За щастие с нашареното си с белези лице и остриганата до кожа коса той изглеждаше толкова страшен, колкото беше в действителност, така че хо-рата гледаха да не застават на пътя му.
Откраднат от семейството си като бебе, впоследствие той бил превър-нат в кръвен роб и малтретиран жестоко от господарката си във всяко отношение. На Фюри му трябваха близо сто години да намери близнака си. Преди да бъде спасен, Зи бил изтезаван почти до смърт.
При едно падане солените води на океана запечатали раните на Зей-дист в кожата му. Освен че беше покрит с белези, той все още имаше та-туировките на роб. Както и различни пиърсинги, които сам беше добавил.
Защото обичаше да изпитва болка.
Зи несъмнено беше най-опасният от братята. След това, което беше преживял, на него не му пукаше за нищо и никого. Включително за брата му близнак.
Дори Рот беше нащрек в присъствието на този воин.
Да, Братството на черния кинжал беше страхотна дружина. Единстве-но те стояха между цивилното население вампири и лесърите.
Скръстил ръце, Рот оглеждаше братята в стаята един по един и виж-даше силата им, но преди всичко проклятието, надвиснало над тях.
Смъртта на Дариъс му припомни, че макар воините му да бяха нане-сли тежки поражения на легионите убийци от Обществото, бяха останали малко братя, които да дадат отпор на неизчерпаемия, самовъзпроизвеж-дащ се резерв на лесърите.
Защото Бог е свидетел, че много хора проявяваха интерес и склонност към убийство.
Числеността просто не беше в полза на расата му. Той не можеше да пренебрегне факта, че вампирите не живеят вечно, че братята могат да бъ-дат убити и че само за един миг везните могат да се наклонят в тяхна вре-да. И в полза на враговете на вампирите.
По дяволите, положението действително вече се беше променило. Откакто Омега създаде Обществото на лесърите преди стотици години, броят на вампирите непрекъснато намаляваше и сега те обитаваха само няколко анклава. Видът им беше почти на изчезване. Въпреки че братята бяха адски добри в това, което вършеха.
Ако Рот не беше такъв лош крал, ако беше като баща си, който държеше да бъде уважаван глава на своята раса, може би бъдещето щеше да бъде по-обещаващо. Но синът не приличаше на баща си. Той беше боец, не водач, и предпочиташе да бъде на крак и с кинжал в ръка, отколкото да седи на някакъв си трон и да чака да му се кланят.
Той отново съсредоточи вниманието си върху братята. Воините отвърнаха на погледа му, очаквайки указания. Почтителното им отношение го раздразни.
- За мен смъртта на Дариъс е лично оскърбление - заяви той.
Братята отговориха с одобрителни възгласи.
Рот извади портфейла и мобилния телефон, които взе от лесъра, кого-то беше убил.
- Взех ги от един лесър по-рано тази вечер зад "Скриймърс". Някой иска ли да се заеме с това?
Той ги подхвърли във въздуха. Фюри ги хвана и подаде телефона на Вишьс.
Рот закрачи из стаята.
- Трябва пак да ги подгоним.
- Адски си прав - изръмжа Рейдж. Чу се звук от триенето на метал, след това в една от масите се заби нож. - Трябва да ги пипнем там, където тренират. Където живеят.
Което означаваше, че братята трябваше първо да проведат разузнава-телна акция. Лесърите не бяха глупави. Непрекъснато местеха оперативния си център и сменяха мястото на вербуване и обучение, Поради това за воините вампири обикновено беше по-ефективно да превърнат себе си в мишена и след това да се бият с преследвачите си.
Преди братството понякога предприемаше набези и избиваше десетки лесъри за една нощ. Но рядко прилагаха тази нападателна тактика. Масираните атаки бяха ефикасни, но криеха риск. Големите битки можеха да привлекат вниманието на полицията, а в интерес на всички беше да не се набиват на очи.
- Тук има шофьорска книжка - каза Фюри. - Ще проверя адреса. Местен е.
- На чие име? - попита Рот.
- Робърт Строс.
Вишъс изруга, докато проверяваше телефона.
- Тук няма много. Няколко приети повиквания, няколко набирания. Ще поровя в компютъра, за да видя кой се е обаждал и какви номера са набирани.
Рот стисна зъби. Нетърпението и гневът бяха коктейл, който трудно можеше да преглътне.
- Излишно е да ви казвам, че трябва да побързате. Няма начин да разберем дали лесърът, когото убих тази вечер, го е направил, затова мисля, че трябва да прочистим целия район. Избийте всички, колкото и гадно да стане.
Входната врата се отвори и Зейдист влезе в къщата.
Рот го изгледа гневно.
- Много мило, че все пак се появи, Зи. Жените ли те задържаха тази вечер?
- Я се разкарай. - Зейдист се отправи към ъгъла и застана отделно от другите.
- Вие къде ще бъдете, господарю? - попита Тормент спокойно.
Добрият стар Тор. Винаги се опитва да запази мира, било чрез отвличане на вниманието, намеса или пряка заплаха.
- Тук. Ще бъда тук. Ако лесърът, който уби Дариъс, е жив и желае да продължи играта, искам да съм на разположение и лесно да ме намерят.
След като воините си тръгнаха, Рот облече якето си, при което усети плика с писмото на Дариъс, който беше пъхнал в колана си, и го измъкна. Отпред имаше черна ивица мастило, за която предположи, че е името му. Отвори плика. Извади лист хартия с кремав цвят и на пода падна една снимка.Вдигна я и смътно различи очертанията на дълга тъмна коса. Же-на.
Рот се вторачи в листа. Написаното се сливаше в безсмислени, неясни драскулки, които нямаше никаква надежда да разчете, колкото и да се взира.
- Фриц! - извика той.
Икономът незабавно се появи.
- Прочети това.
Фриц взе листа и наведе глава, потъвайки в мълчание.
- На глас - нареди му Рот.
- О, извинете ме, господарю. - Фриц се прокашля. "Ако все още не съм говорил с теб, обърни се към Тормент, той ще ти каже за какво става въпрос. Номер 1188, Ред Авеню, апартамент 1-Б. Името й е Елизабет Рандъл. Послеслов: Къщата и Фриц са твои, ако тя не доживее до зрелостта си. Съжалявам, че трябваше да свърши толкова скоро. Ди. "
- Кучи син - измърмори Рот.
5
БЕТ СЕ БЕШЕ ПРЕОБЛЯКЛА ЗА ЛЯГАНЕ в обичайните си боксерки и тениска и тъкмо разпъваше дивана, когато Бу започна да мяука към плъзгащата се стъклена врата. Котаракът се въртеше в кръг край вратата и непрекъснато гледаше към нещо отвън.
- Пак ли се опитваш да се добереш до котката на госпожа Ди Джио? Веднъж ви събрахме двамата и нещата не се развиха добре, помниш ли?
Гръмко почукване на входната врата я накара да извърне глава и сърцето й подскочи.
Отиде при вратата и надникна през шпионката. Когато видя кой е, тя се обърна и притисна гръб към евтиния дървен цокъл.
Отново се почука.
- Знам, че си вътре каза Железния. - И ще продължа да чукам.
Раздразнена, Бет отключи и отвори вратата. Преди да успее да му каже да върви по дяволите, той се промъкна край нея.
Бу изви гръб и изсъска.
- И аз се радвам да те видя, пантеро такава. - Дълбокият глас и провлеченият говор на Бъч изглеждаха съвсем не на място в апартамента й.
- Как влезе в сградата? - попита тя, затваряйки вратата.
- Отворих си с шперц.
- Има ли някаква специална причина да нахлуеш именно в тази сграда, детективе?
Той сви рамене и седна на овехтелия фотьойл.
- Помислих си да навестя приятел.
- И така, защо тогава безпокоиш мен?
- Жилището ти си го бива - каза той, оглеждайки помещението.
- Какъв лъжец си само.
- Ей, поне навсякъде е чисто. Което не мога да кажа за моята бърлога. -Тъмните му, лешникови очи се насочиха към лицето й и се задържаха там. - Хайде сега да поговорим за това, което се е случило тази вечер, след като си си тръгнала от работа, става ли?
Тя скръсти ръце пред гърдите си.
Той тихо се засмя.
- Я ми кажи, какво има Хосе, което на мен ми липсва?
- Искаш ли писалка и хартия? Списъкът е доста дълъг.
- Уф, много си студена, знаеш ли? - По тона му личеше, че се заба-влява. - Кажи ми, само недостъпни мъже ли харесваш?
- Виж какво, капнала съм отумора...
- Да, тръгнала си си късно от работа. Към девет без петнадесет. Говорих с шефа ти. Дик каза, че когато отишъл в бара на Чарли, ти още си била на бюрото си. Тръгнала си за дома пеша, нали? По Трейд Стрийт. Както правиш всяка вечер, хващам се на бас. И си била сама. За известно време.
Някакво шумолене привлече вниманието й към плъзгащата се стъклена врата и Бет преглътна. Бу отново обикаляше край вратата и мяу-каше, взирайки се в тъмнината навън.
- А сега ще ми кажеш ли какво се случи, когато стигна до пресечката на Трейд Стрийт и Десета улица? - Погледът му омекна.
- От къде знаеш...
- Просто ми разкажи. И ти обещавам, че мръсникът ще си го получи.
Рот стоеше в тишината на нощта и наблюдаваше сянката на дъщерята на Дариъс. Беше висока за жена от човешката раса и косата й беше черна, но това беше всичко, което бе в състояние да види. Подуши въздуха, но не долови миризмата й. Вратите и прозорците на жилището й бяха затво-рени и вятърът, който духаше от запад, разнасяше сладникавата воня на гнилоч.
Вратата беше затворена, но той чуваше гласа й, макар и приглушено. Говореше с някого. Мъж, на когото очевидно не вярваше или когото не харесваше, защото изричаше думите рязко.
- Ще се опитам да те улесня, доколкото мога - каза мъжът.
Рот я видя да се приближава към стъклената врата и да се взира на-вън. Гледаше право в него, но той знаеше, че не може да го види. Беше застанал навътре в сенките.
Тя отвори вратата и подаде глава навън, като попречи с крак на котката да излезе.
Дъхът на Рот секна, когато долови аромата й. Определено миришеше прекрасно. Като благоуханно цвете. Може би на цъфтящи през нощта рози. Пое още въздух в дробовете си и затвори очи, когато тялото му реагира и кръвта му се раздвижи. Дариъс беше прав, наближаваше моментът на преобразяването й. Личеше си по миризмата. Със смесена кръв или не, промяната й предстоеше.
Тя плъзна обратно стъклената врата и се обърна към мъжа. Гласът й се чуваше по-ясно през леко открехнатата врата. Хареса му, че е леко дрезгав.
- Пресякоха улицата и се приближиха към мен. Бяха двама. По-високият ме замъкна в уличката и...
Рот се превърна целия в слух.
- Опитах се да се преборя с него. Наистина. Но беше по-едър от мен, после приятелят му хвана ръцете ми. - Дишаше на пресекулки. - Каза, че ще ми отреже езика, ако се разпищя. Мислех, че ще ме убие, кълна се. След това разкъса блузата ми и издърпа сутиена ми нагоре. За малко да ме... Но успях да се освободя и побягнах. Беше синеок, с кестенява коса и обица на ухото - диамант във формата на квадрат на лявото ухо. Беше облечен с тъмносиньо поло и шорти в цвят каки. Не видях добре обувките му. Приятелят му беше рус, късо подстриган, нямаше обици, носеше бяла тениска с името на местната група "Тъматоу Ийтър", изписано на нея.
Мъжът стана и се приближи до нея. Прегърна я и се опита да я притисне към гърдите си, но тя се дръпна и се отдалечи от него.
- Наистина ли мислиш, че ще ги откриеш? - попита тя.
Мъжът кимна.
- Да, така мисля.
Бъч напусна апартамента на Бет Рандъл в лошо настроение.
Да види жена, ударена по лицето, беше частта от работата му, която не харесваше. Случилото се с Бет го разстрои още повече, защото я познаваше и я харесваше. Фактът, че беше необикновено красива, не правеше случая по-неприятен. Но подутите й устни и синините по гърлото несъм-нено загрозяваха съвършените черти на лицето й.
Бет Рандъл несъмнено беше прекрасна. Имаше дълга, гъста черна коса, невероятни сияещи сини очи, бяла като сметана кожа и устни, сякаш създадени само за мъжки целувки. Беше добре сложена, с дълги крака, тънка талия и гърди с идеална пропорция.
Мъжете в участъка до един бяха влюбени в нея, но Бъч трябваше да признае, че тя никога не използваше своята привлекателност, за да се сдобие с вътрешна информация от момчетата. Винаги се държеше професионално. Не ходеше по срещи с никой от тях, въпреки че повечето биха дали мило и драго, само за да й подържат ръката.
Едно нещо беше сигурно: който я беше нападнал, беше допуснал адски голяма грешка, избирайки нея. Цялата полиция щеше да се втурне по петите на този глупак, когато разберат кой е.
Лично Бъч щеше да се погрижи за това.
Той се качи в колата си без отличителни знаци и потегли към болничния комплекс "Сейнт Франсис" на другия край на града. Паркира до бордюра пред спешното отделение и влезе вътре.
Охраната при въртящата се врата му се усмихна.
- В моргата ли отиваш, детективе?
- Не. Дошъл съм да видя един приятел.
Мъжът кимна и го пусна.
Бъч мина край чакалнята на спешното отделение с пластмасови растения, оръфани списания с подгънати ъгли и разтревожени хора. Отво-ри една двойна врата и навлезе в стерилната, бяла клинична среда. По пътя към рецепцията кимаше на сестрите и лекарите, с които се познаваше.
- Ей, Дъг,сещаш ли се за онзи момък,когото докарахме със счупен нос?
Лекуващият лекар вдигна поглед от картона, който четеше.
- Да, скоро ще го изпишем. Той е в дъното, двадесет и осма стая. – Интернистът леко се засмя. - Мога да ти кажа, че носът е най-малкият му проблем. Известно време няма да може да взима ниските тонове.
- Благодаря ти, друже. Между другото, как е жена ти?
- Добре е. Ще ражда след седмица.
- Кажи ми как е минало.
Бъч се отправи към дъното на коридора. Преди да влезе в стая два-десет и осем, той се огледа. Беше спокойно. Наоколо не се виждаше никой от медицинския персонал, нямаше посетители или пациенти.
Отвори вратата и надникна вътре.
Били Ридъл го погледяа от леглото си. Под носа му имаше бяла пре-връзка, която сякаш пречеше да му изтече мозъкът.
- Какво има, детектив? Намерихте ли човека, който ме удари? Скоро ме изписват и ще се чувствам по-добре, ако знам, че е в ареста.
Бъч затвори вратата и тихо превъртя ключа.
Прекоси стаята усмихнат, с очи, вперени в квадратния диамант на ля-вото ухо на младежа.
- Как е носът ти, Били?
- Добре е. И сестрата е страхотно парче...
Бъч сграбчи предницата на синьото му поло и го изправи на крака. След това блъсна нападателя на Бет в стената така силно, че машинариите зад леглото се разклатиха.
Бъч приближи толкова близо лицето си до неговото, че можеха да се целунат.
- Позабавлява ли се тази вечер?
Ококорените сини очи срещнаха неговите.
- За какво говорите?
Бъч отново го блъсна в стената.
- Разпознали са те. Жената, която си се опитал да изнасилиш.
- Не съм бил аз!
- Да бе, не си бил ти. Като се имат предвид заплахата ти за езика й и твоят нож, май разполагам с достатъчно доказателства, за да те пратя зад решетките. Правил ли си го някога с мъж, Били? На бас, че там ще станеш много популярен. Хубаво бяло момче като теб.
Младежът стана бял като стената.
- Не съм я докоснал!
- Чуй какво ще ти кажа, Били. Ако си честен с мен и ако ми кажеш къде е приятелчето ти, може и да излезеш оттук на собствените си крака. В противен случай ще те откарам в участъка на носилка.
Били се замисли за миг за предложената му сделка. След това думите започнаха да се леят от устата му.
- Тя го искаше! Молеше ме...
Бъч вдигна коляно и го заби в чатала на Били. Пронизителен писък разцепи въздуха.
- Затова ли те е ритнала в топките?
Когато малкият негодник започна да бръщолеви нещо, Бъч го пусна и гледаше как се смъква на пода. При вида на белезниците Били заскимтя още по-високо.
Бъч го обърна грубо и далеч не беше нежен, когато изви ръцете му, за да сложи белезнините на китките му.
- Арестуван си. Всичко, което кажеш, може и ще бъде използвано срещу теб в съда. Имаш право на адвокат...
- Знаеш ли кой е баща ми? - извика Били, който като че вече се беше съвзел. - Ще нареди да ти вземат значката!
- Ако нямаш пари за адвокат, ще ти бъде осигурен служебен. Разбра ли какви са правата ти?
- Мамка ти!
Бъч обхвана с длан тила на момчето и натисна счупения му нос в линолеума.
- Наясно ли си с правата си?
Били изстена и кимна, оставяйки кърваво петно на пода.
- Добре. А сега да приключим и с писмената работа. Обичам да спазвам полицейските процедури.
6
- БУ!НЯМА ЛИ ДА ПРЕСТАНЕШ! - Бет разбухна възглавницата си и се обърна с лице към котарака.
Той я погледна и измяука.На светлината на кухненската лампа, която беше оставила да свети, тя видя, че драска с лапи по стъклената врата.