118
На следващата сутрин циркът събира шатъра и напуска градчето. Остава ти само мъчителното чувство, че си се докоснал до нещо вълшебно, ала не си сторил всичко, за да станеш част от магията.
119
Вождът кимва и подхваща разговор с Гилмориен на своя странен, напевен език. Макар че не разбираш нито дума, ти усещаш, че става дума за бягството от цирка и всички други приключения, които сте преживели досега. По лицата на елфите наоколо се изписва изумление, лъковете им неволно се отпускат надолу.
Когато разговорът свършва, вождът се обръща към теб.
— Сигурно се досещаш за какво говорихме. Ще потвърдиш ли, че е истина?
— Ако не вярваш на мене, повярвай поне на своя събрат — отговаряш ти. — Нима един елф е способен на лъжа?
Мини на 124.
120
Придържайки неловко брезентовото си наметало, Банун застава пред вас. Лицето му е закрито, но по гласа разбираш колко е смутен.
— Ами аз… ние… троловете, искам да кажа… не сме от най-умните… От мене търсете сила, но не ме карайте да мисля, само ще объркам и себе си, и вас… Ако бях сам, сигурно щях да тръгна из планините, защото камъните са мои братя. А пък за вратата… Не знам, не знам… Ще приема каквото решите.
И той неловко се връща на мястото си.
Ако вече си готов да избереш посоката, мини на 23.
Ако все още не си изслушал останалите, избери кого искаш да чуеш:
Шургуп — продължи на 101.
Арнир — мини на 194.
Гилмориен — прехвърли се на 74.
121
— Не смятам, че е разумно да идваш — възразява Арнир. — Ние, джуджетата, имаме много достойнства, но и много слабости. Често сме прекалено подозрителни към чужденците. Най-добре би било да ме изчакаш долу заедно с останалите.
Ако се съгласиш да изчакаш, мини на 105.
Ако въпреки всичко настояваш да влезеш в пещерата, прехвърли се на 218.
122
В крайна сметка решаваш да предпочетеш по-малката от двете злини. Няколко минути по-късно Тибур те изхвърля от цирка. Избърсваш разкървавения си нос и накуцвайки се отправяш към градчето. Приключението е завършило по най-безславен начин.
Мини на 118.
123
Осъзнаваш, че оръжието ще привлече към тебе нежелано внимание, затова сваляш арбалета и го подаваш на Гилмориен.
Мини на 129.
124
Вождът потрива чело и те поглежда право в очите.
— Трудно ми е да повярвам, че в днешните мрачни времена се е завърнало нещо от гордата древна епоха. И все пак погледът ти е откровен, в гласа ти звучи песента на истината. Добре, човече. Ти и Гилмориен ще видите вратата. Другите нека чакат тук. И без това нарушаваме всички наши закони, като им позволихме безнаказано да останат в пределите на Елоида.
Какво ще му отговориш?
„Благодаря за честта, която ми оказваш“ — мини на 150.
„Не мога да приема това предложение, нашият отряд не бива да се дели“ — отгърни на 159.
125
С приближаването светлината в края на тунела става все по-ярка. Насреща ви полъхва свеж вятър и това те убеждава, че сте на прав път. Най-сетне подземията остават зад гърба ви. Намирате се на широка скална площадка, оградена с каменен парапет. Но от тук нататък не се вижда никакъв път. Нагоре се издига отвесна скална стена, а отвъд парапета зее дълбока пропаст.
— Ха така! — възкликва тролът. — Ами сега накъде?
Този път и джуджето не знае какво да каже. Изглежда, че решението остава за теб.
Ако решиш да се върнете по тунела и да продължите нагоре по стълбата, мини на 136.
Ако смяташ, че от тази площадка може да започва някакъв таен път, мини на 169.
126
В крайна сметка решаваш, че ще е по-добре да смениш водача.
— Извинявай, Банун — казваш ти. — Сигурно вече си се изморил да ни водиш. Защо не отстъпиш за малко мястото си на Арнир?
За твоя радост тролът приема охотно предложението и дори е доволен, че вече няма да носи отговорност. А Арнир още по-охотно оглавява колоната.
Мини на 225.
127
Въоръженият елф уморено потрива чело.
— Може и да греша… ала поне не желая грешката ми да бъде платена с чиято и да било кръв. Напуснете това блато веднага, защото срещнем ли се още веднъж, няма да ви пощадя. А ако наистина търсите Последната врата, забравете за Устурим. Тук наистина има врата, ала никой и никога не ще успее да я отвори. Последната е другаде…
Мини на 50.
128
Докато се промъкваш под брезента, цял трепериш от вълнение, ала тревогите ти се оказват напразни. Никой не те забелязва. Попаднал си в менажерията на цирка. Пъргаво скачаш на крака и се смесваш с тълпата от посетители.
Мини на 275.
129
— Чакай ме тук — прошепваш ти. — Не се намесвай в никакъв случай, освен ако усетиш, че съм в опасност.
Той кимва и се прилепва до стената край светещия прозорец. В тъмнината фигурата му почти не се забелязва.
Отправяш се към вратата и решително влизаш в хана.
Мини на 141.
130
Вождът избухва в дрезгав старчески смях.
— А аз пък ти правя услуга, като те отклонявам от погрешния път. Повярвай на Арнир, той е честно джудже. Хайде, върви си сега, преди да съм се ядосал отново!
Мини на 182.
131
Поклащаш глава. Елфът е прав — досега в нито една легенда не си чул добра дума за таласъмите. Нека си седи в клетката!
С едно дръпване тролът разкъсва брезентовата стена и посочва навън.
— Да бягаме!
Втурваш се през широкия отвор. След теб тичат елфът и джуджето. За миг спираш и се питаш къде да търсиш убежище. Но отговорът е ясен — трябва да избягате в планината. Тъкмо се каниш да споделиш това с останалите, когато насреща ти изскача Тибур с арбалет в ръка. Преди да разбереш какво става, вече рухваш със стрела в гърдите.
Приключението ти завършва дотук.
132
Сбогуваш се с приятелите си и бавно тръгваш надолу по склона. Когато след минута извръщаш глава, виждаш как те се отдалечават и един по един изчезват в близката горичка.
Въздъхваш и продължаваш надолу. Вече започваш да се тревожиш от мисълта какво ли те чака в градчето.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — мини на 84.
От 7 до 12 — продължи на 61.
133
— Чакай ме тук — прошепваш ти. — Не се намесвай в никакъв случай, освен ако усетиш, че съм в опасност.
Таласъмът кимва и се прилепва до стената край светещия прозорец. В тъмнината фигурата му почти не се забелязва.
Вече се готвиш да продължиш напред, когато забелязваш как нещо дребно и космато се втурва от мрака към Шургуп. За момент те обзема страх, после се усмихваш. Маймуната! Тия двамата май наистина са неразделни. Е, какво пък, нека да са заедно. Само да не вдигат шум докато си вътре.
Отправяш се към вратата и решително влизаш в хана.
Мини на 141.
134
Пътят се оказва по-дълъг, отколкото си предполагал и когато излизате на прохода, нощта вече отдавна е настъпила. В небето над главите ви блестят хиляди звезди. Хладният вятър се спуска от шеметните висини на Химур-Ган.
Внезапно по планинските склонове се търкулва като гръмотевица ехото на чудовищен глас:
— ТВОЙ СЪМ… ТВОЙ… ТВОЙ… твой… твой… вой… ой… ой…
Арнир подскача и застива на място. Гилмориен запушва ушите си с длани. Шургуп се свива и прегръща маймуната. Няколко секунди стоите неподвижно, после джуджето прошепва:
— Какво беше това?
— Беше гласът на Тибур — тихо казва Гилмориен. — Намерил е онова, което търсеше и сега тия места не са добри за нас. Да се махаме час по-скоро!
Ти си на същото мнение. Накъде ще поведеш групата?
По планинските пътеки на северозапад, към връх Уруг-Ган — мини на 172.
По пътя на североизток, към гората Елоида — прехвърли се на 237.
По пътя на юг, към Големия кръстопът — отгърни на 143.
135
В крайна сметка страхът побеждава. Обръщаш гръб на цирка и тръгваш към градчето.
Ако днес е първата вечер, мини на 19.
Ако е втората вечер, мини на 118.
136
Минавал ли си вече нагоре по стълбата?
Да — продължи на 148.
Не — прехвърли се на 156.
137
Вождът сърдито поклаща глава.
— Укриваш нещо важно от мен и би трябвало да възнаградя мълчанието ти със смърт. Но не искам да осквернявам гората с кръвта ви. Напуснете Елоида незабавно и вече никога не се завръщайте тук!
— Почакай, братко — намесва се Гилмориен. — Има и още нещо…
Вождът поклаща глава.
— Ако е било важно, трябваше да го кажете най-напред. Ако не е важно, защо да хабим думите? Казах вече. Вървете си и не се завръщайте!
Единият край на обръча се разтваря. Лъковете на елфите отново са насочени към вас и ти разбираш, че всякакви увещания са излишни. Въздъхваш и бавно тръгваш към покрайнините на гората.
Мини на 107.
138
Един час по-късно твоят малък отряд стои пред висока каменна арка насред блатата. Старият елф я посочва и се усмихва.
— Това е Устуримската врата. Не е онази, която търсите, инак отдавна да сме я отворили. Но все пак благодаря на съдбата, че ви доведе. Без вас двете ни племена щяха да се изтребят до крак, а мрачната сила щеше да се смее в онова зловещо капище под Химур-Ган. Вървете сега и дано да успеете в своето търсене.
Съпроводени от същата група елфи, вие тръгвате обратно към мястото, където сте заловени. Когато го достигате, водачът на патрула махва с ръка.
— Тук се разделяме с вас. Простете ни, ако сме били несправедливи. Във времена като днешните трудно се различава враг от приятел.
Мини на 50.
139
Неохотно се прибираш в тясната си стаичка зад работилницата. Лягаш си, но до късно не можеш да заспиш, защото из главата ти се въртят мисли за цирка. Дали ще успееш да посетиш утрешното представление?
Когато на следващия ден майсторът влиза в работилницата, ти го пресрещаш още от прага с молба за един грош.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 168.
От 7 до 12 — попадаш на 205.
140
— Как да ти докажа? — тъжно отвръща Гилмориен. — Нямам нищо освен думата на елф, която доскоро се смяташе за по-чиста от изворна вода.
Струва ти се, че усещаш със самата си кожа колебанието на водача. Сега съдбата ще реши всичко.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 4 — мини на 127.
От 5 до 8 — продължи на 265.
От 9 до 12 — прехвърли се на 22.
141
Общата зала на хана е задимена и шумна. Около голямата дъбова маса са насядали десетина едри мъже с чаши вино и пиво. Увлечени в няколко разговора едновременно, те почти не ти обръщат внимание. Само дебелият мустакат ханджия те забелязва още от вратата и дотичва насреща ти.
— Какво ще обичате, млади господине?
— Трябва ми храна за из път — отговаряш ти. — Хляб, сирене, шунка, сушена риба, варени яйца… каквото се намери, стига да е повечко.
Ханджията пъргаво изчезва през задната врата и не след дълго се завръща с претъпкана вехта торба.
— Готово, млади господине. Изпълних всичко точно както наредихте, даже си позволих да прибавя малко ябълки и няколко глави лук. Е, хайде сега да ми платите. Чисти сметки — добри приятели, както се казва, хе-хе-хе…
Поемаш торбата от ръцете на гостилничаря и изваждаш кесията си. С какво ще му платиш?
С една златна монета — мини на 157.
С шепа медни грошове — продължи на 152.
142
Бавно поклащаш глава.
— Не, безнадеждно е. Нищо няма да излезе…
От гърдите на таласъма се отронва тежка въздишка.
— Аз съм виновен — горчиво изрича той и се тупва с юмрук по главата. — Глупак съм! Глупак и невежа! Ако знаех повече букви…
Джуджето пристъпва към него и го потупва по рамото.
— Не си виновен. Ти все пак знаеше нещо. А аз не мога да разчета дори една буква от писмеността на собствения си народ.
Усещаш, че унинието обхваща цялата група, затова побързваш да отклониш разговора от неприятната тема.
— Е, приятели, накъде ще продължим сега?
Вместо отговор всички погледи отново се отправят към тебе. От бягството насам непрекъснато си поемал ролята на ръководител и по всичко личи, че така ще продължи и занапред.
Ако още не си опитвал да отвориш Първата врата и желаеш да го сториш сега, мини на 188.
Ако искаш да излезете от залата през малката вратичка в левия ъгъл, прехвърли се на 28.
Ако смяташ, че е най-добре да се върнете обратно към хоризонталното разклонение, продължи на 40.