Напразно се опитваш да го ободриш. Елфът е безутешен. Накрая той ти обръща гръб и с приведена глава тръгва към близката горичка.
Когато се завръщаш при групата, приятелите ти са покрусени от новината. Вече никой не вярва в успеха на търсенето. Пръв си тръгва Арнир, след него е Банун, а накрая те напускат Шургуп и маймуната.
Дълго седиш край пътя. Най-сетне ставаш и се отправяш към Големия кръстопът. Не ти остава нищо друго, освен да се прибереш във Фелсбург.
Мини на 61.
101
Когато таласъмът се изправя, всички неволно ахвате от изненада, защото промяната в него е поразителна. Той е все така грозен, мършав и облечен в дрипи, ала косматото му лице изразява гордост и достойнство, а маймуната до него вече напомня не толкова подигравателна карикатура, колкото придворен шут, свит край нозете на своя владетел.
— Чуйте ме — изрича таласъмът с тежък и плътен глас. — Чуйте думата на Шургуп-аг-Гахат, който от малък живее в позорен плен зад дебели решетки, но в жилите му тече кралска кръв. Да, не се шегувам. Кралска кръв, защото и ние, таласъмите, имаме крале. Вярно, беден е моят народ. Беден, прост и зъл, ала не от добро сме станали такива. Всички са ни отритвали и за нас са оставали само кривите, трънливи пътеки на злото. Но всеки народ има своя мъдрост и в това отношение таласъмите едва ли отстъпват на другите разумни създания. Затова ви предлагам — нека тръгнем към Устуримското мочурище. Там, сред древни развалини на човешки поселения, все още живеят малобройни племена от таласъми. Те ще ни помогнат. — Той се усмихва криво. — Освен това съм чувал, че по ония места се срещали и блатни елфи, тъй че уважаемият Гилмориен също ще има повод за радост. Е, казах ви какво мисля. Решавайте.
Ако вече си готов да избереш посоката, мини на 23.
Ако все още не си изслушал останалите, избери кого искаш да чуеш:
Арнир — мини на 194.
Гилмориен — прехвърли се на 74.
Банун — прехвърли се на 120.
102
— Благодаря ти за доверието, приятелю — тихо казва елфът. — Е, готов съм. Да вървим.
Заръчваш на останалите да ви чакат близо до пътя и повеждаш Гилмориен към „Желязната корона“. Когато наближавате до хана, ти правиш на елфа знак да спре.
Имаш ли арбалет?
Да — мини на 123.
Не — прехвърли се на 129.
103
Неохотно тръгваш надолу. Наклонът на прохода е полегат, под краката си усещаш сравнително гладък каменен под. Макар че има място да вървите на група, неволно сте се подредили в колона. Най-напред крачи елфът със светещото кълбо между дланите си, веднага след него е джуджето, после ти, тролът и накрая таласъмът с маймуната. Внезапно джуджето се обажда:
— Слушайте, при цялото ми уважение към елфите искам да отбележа, че не сме се подредили добре. Подземията не са място за безгрижни разходки. Тук трябва аз да водя групата.
Обмисляш думите му и решаваш, че са разумни. Но в това време таласъмът подвиква изотзад:
— Глупости! Джуджетата вечно се хвалят, че били ненадминати в миньорското дело. Обаче ако искате да знаете, най-добри познавачи на земните дълбини са таласъмите! Какво толкова правят джуджетата? Строят подземни градове и търсят скъпоценности. А ние, таласъмите, вечно сме гонени и преследвани. Самият живот ни е наложил да опознаем тайните на пещерите. Тъй че ако искате сигурен водач, изберете мен.
Навъсваш вежди. Таласъмът също има право. Но все пак не можеш да избереш двама водачи, особено пък такива. Те ще се карат непрекъснато. Трябва да спреш избора си върху един от тях. Кой ще е той?
Таласъмът — мини на 223.
Джуджето — мини на 193.
Ако не искаш да обидиш нито таласъма, нито джуджето и решиш да запазиш досегашното подреждане, мини на 149.
104
Сам не знаеш как си се озовал в подножието на канарата. До тебе Арнир нервно приглажда брадата си.
— Голямата гордост ражда и голяма глупост! — заявява джуджето. — Вече никога не ще ни позволят да пристъпим вътре… Чакай! Това пък какво е?
Нещо тежко се стоварва край краката ти. Отскачаш настрани и когато свеждаш поглед, виждаш, че на земята лежи издута кожена торба.
— Вземете, това е храна за из пътя — долита отгоре сърдит глас. — Да знаете, че нашият народ е великодушен дори с ония, които го оскърбяват!
Вдигаш глава. От входа на пещерата ви гледа джудже със сребърна ризница.
— Мълчете! — нарежда шепнешком Арнир и отправя към джуджето няколко думи на непознат език. То троснато отвръща на същото наречие, после обръща гръб и изчезва в пещерата.
— Какво си казахте? — нетърпеливо пита Гилмориен.
— Питах го за вратата — обяснява Арнир. — Отговори ми, че вътре наистина има магическа врата, но не е Последната и не може да се отвори.
— Ами ако лъже? — обажда се таласъмът.
— Не лъже — твърдо казва Арнир.
Мини на 256.
105
Очакването продължава почти цял час. Вече започваш да се тревожиш, когато Арнир излиза от пещерата, ловко се спуска по наклонената пукнатина и застава пред теб.
— Вратата е там… но не е Последната — казва той, като избягва да те гледа в очите.
— Как разбра? — питате едновременно ти и Гилмориен.
Джуджето стои с ръце зад гърба и упорито наведена глава — досущ като ученик, който не знае нито дума от новия урок.
— Разбрах и толкоз! Не можете ли просто да ми повярвате? Да си вървим, няма какво повече да търсим тук.
Ако повярваш на Арнир, мини на 268.
Ако настоиш за обяснения, прехвърли се на 277.
106
Без колебание повеждаш своя малък отряд навън от горичката. Ала когато изскачате от закрилата на дърветата, на пътя ви се изпречва група въоръжени мъже — потерята е била разделена на няколко отряда!
Опитвате да си пробиете път със сила, но схватката е неравна. А още по-неравна става, след като нови противници дотичват през горичката и Тибур успява да повали трола с въжена примка около глезените. Колкото до тебе… минута по-късно губиш съзнание от тежък удар по главата.
Мини на 25.
107
В полето от другата страна на пътя намирате малка горичка и се укривате в нея.
— Чакайте ме тук — заръчва Гилмориен. — Ще се опитам да узная нещо повече.
И той изчезва безшумно между дърветата.
Няколко часа почивате в укритието си. Около пладне вече започваш да се тревожиш, когато внезапно Гилмориен изниква на две крачки от тебе.
— Трудно беше — въздъхва елфът. — Тукашните обитатели са настроени враждебно и цялата гора е под наблюдение. Все пак успях да поговоря с един от стражите. Той казва, че в Елоида наистина има врата, но магическите й сили отдавна са престанали да действат. Боя се, че онова, което търсим, не е тук.
— Ами ако лъже? — обажда се Шургуп.
— Елфите не лъжат — твърдо отговаря Гилмориен. — Могат да премълчат истината, но никога не я изкривяват.
Разбираш, че Гилмориен е прав. Не ви остава нищо друго, освен да тръгнете обратно към Химур-Ган.
Мини на 191.
108
Джуджето се усмихва и бавно приглажда дългата си брада.
— Личи си, че знаеш на кого можеш да разчиташ в този отряд! Какво ли щяха да правят, ако ни нямаше нас двамата?… Е, добре де, стига приказки. Да тръгваме!
Заръчваш на останалите да ви чакат близо до пътя и повеждаш джуджето към „Желязната корона“. Когато наближавате до хана, ти правиш на Арнир знак да спре.
Прехвърли се на 129.
109
Решението ти е твърдо. Бързо изтичваш напред, заобикаляш шатъра и пролазваш под брезента. Но дали ще успееш да го сториш незабелязано?
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — попадаш на 128.
От 7 до 12 — премини на 163.
110
Слънцето вече се спуска над планинските склонове, когато отпочинали и бодри вие се отправяте към прохода. Но само след няколко минути Гилмориен рязко спира и посочва надясно.
— Гледайте!
По отсрещния склон бавно крачи прегърбена човешка фигура. Вглеждаш се по-внимателно и въпреки разстоянието разпознаваш Тибур.
— Накъде ли е тръгнал? — промърморва Арнир. — Това не е пътят към прохода.
— Не знам, но усещам, че става нещо лошо — отвръща елфът. — Този човек вече е белязан с печата на злото.
Джуджето го поглежда втренчено, после кимва.
— Вярвам ти. Добре, нека го проследим тогава. Така ще знаем какво е замислил.
Ако подкрепиш идеята на Арнир, мини на 21.
Ако не желаеш да проследите Тибур, прехвърли се на 134.
111
На половината път до руините охраната ви оставя сами. Продължавате напред сред зловеща тишина. Внезапно точно хвърлено копие изсвистява през мрака и се забива в калната земя само на педя от краката ти.
— Стойте! — отеква заплашителен вик. — Само още една крачка и сте мъртви!
Шургуп надува гърди и се изпъва в цял ръст.
— Кой смее да заплашва Шургуп-аг-Гахат, в чиито жили тече кралска кръв?
— Не ме интересува твоята кръв! — долита отговор от развалините. — Аз съм Зихак, старейшина на това племе и първата ми грижа е да опазя своя народ. Ако си истински таласъм, ела и ни помогни в тежък час! Защото елфите са решили да ни изтребят до крак и да превърнат цялото блато в свое владение.
— Умници! — подигравателно се изхилва Шургуп. — И кой ви го каза, тикви зелени! Не е ли човек с кожени дрехи и железни гривни на китките? Откога таласъмите взеха да се водят по човешки приказки? Знайте, безмозъчни твари, че онзи е под закрилата на древната сила, с която винаги сме избягвали да си имаме работа. Преди да дойде при вас, тъпаци с тъпаци, вече е бил при елфите и им е наговорил точно същото! Добре се наредихте, а? Сега наистина ще ви изколят и така ви се пада! Не ни стигат другите беди, ами сега и война сте решили да ни навлечете.
Гласът отсреща дълго мълчи. Когато най-сетне се обажда, усещаш в него колебание и неувереност.
— Откъде да знаем, че не лъжеш?
И в този момент до вас се появява старият елф. Гласът му е тих, но застиналият въздух го понася като литнала птица.
— Кълна се в честта на своя народ, че чу самата истина. Позор върху побелелите ни глави, Зихак! Защото ние бяхме готови да изпълним плановете на мрачната сила и трябваше да дойдат чужденци, та да ни спасят от безумието. В мир сме живели до днес, колкото и несигурен да е бил. Нека бъде тъй и занапред.
Мини на 138.
112
Стълбата обикаля в кръг и се изкачва все по-високо. Минават минута след минута, а краят още не се вижда.
— Няма ли най-сетне да свърши това катерене? — шумно пъхти тролът, който върви последен. — Изморих се.
— Потрай още малко — успокоява го джуджето. — Скоро ще стигнем до изхода.
И наистина, след една-две минути отдясно се появява хоризонтален тунел. Далече в края му смътно блести дневна светлина. Но стълбата продължава нагоре.
Ако решиш да тръгнете по тунела, мини на 125.
Ако предпочиташ да продължите нагоре по стълбата, мини на 156.
113
Вождът избухва в дрезгав старчески смях.
— Личи си, че прекалено често си слушал човешките клевети за алчността на джуджетата! Вярно, обичаме богатствата, но има тайни, които не могат да се купят даже за всичкото злато на света. А сега просто повярвай на Арнир, той е честно джудже. И си тръгвай, преди да съм се ядосал отново!
Мини на 182.
114
Цяла нощ клюмаш край огъня и когато призори другите се събуждат, настроението ти е невероятно кисело. Не ти помага и оскъдната закуска от орехи и горски плодове. Само с цената на огромни усилия се удържаш от разправии с останалите, чиито усмивки те дразнят.
Мини на 239.
115
В една малка горичка недалече от кръстопътя спирате на бивак и похапвате нещо средно между късна вечеря и ранна закуска. Тъй като зората наближава, решаваш да прекарате деня тук, а когато се мръкне да продължите пътешествието. Докато си почиваш, ще трябва и да избереш по-нататъшната посока. Накъде смяташ да поведеш отряда?
На изток, към Устуримските блата — мини на 201.
На запад, към гората Дениарда — продължи на 187.
На юг, към Стария разклон — прехвърли се на 222.
116
Почивате още малко. Наоколо започва да се развиделява. И внезапно дочуваш звуци, от които кръвта ти застива — човешки крясъци и кучешки лай. Преследват ви!
Оглеждаш се в неясната предутринна светлина. Попаднали сте в дълбока клисура с отвесни стени. Правиш знак на групата да бяга напред, но само след няколко минути сте принудени да спрете. Пътят ви е преграден от висока скална стена. Намирате се в капан!
Отчаяно сядаш на един камък и се оглеждаш в търсене на скривалище. Ненадейно джуджето те потупва по рамото.
— Пещера ли търсиш? Остави това на мене, човече. Ние, джуджетата, разбираме от пещери. Ето, виждаш ли онази голяма скала? Зад нея трябва да има пещера.
Сега нямаш право на грешка. Изборът ти ще бъде решаващ. Ако послушаш мнението на джуджето, мини на 151.
Ако предпочетеш да опитате да се измъкнете с катерене по отвесната стена, мини на 211.
Ако решиш да тръгнете обратно и да нападнете преследвачите, мини на 236.
117
Тролът е толкова смаян от решението ти, че цяла минута не знае какво да каже. Накрая се ухилва широко.
— Е, веднъж и мене да предпочетат за нещо! Няма да съжаляваш, приятел! Хайде, тръгваме!
Заръчваш на останалите да ви чакат близо до пътя и повеждаш Банун към „Желязната корона“. Когато наближавате до хана, ти правиш на трола знак да спре.
Прехвърли се на 129.