Разбирам, че господин Сментуча съвсем не опровергава, че Юлий Цезар е убит на мартенските иди 44-та. Освен това разбирам, че господин Сментуча винаги празнува с приятели годишнината на 15 март 1944. Именно тази любопитна традиция исках да разкрия в своята статия. Господин Сментуча може би има лични причини да отбелязва с обилни разпивки тази дата, но ще признае, че съвпадението е най-малкото любопитно. Освен това той сигурно си спомня, че в течение на дългото и подробно телефонно интервю, което ми даде, произнесе фразата: „Аз съм на мнение, че трябва да се отдава кесаревото кесарю“; източник много близък до господин Сментуча — и в който няма причина да се съмнявам — ме увери, че това, което Цезар е получил, са двайсет и три прободни рани.
Подчертавам, че в цялото си писмо господин Сментуча избягва да ни каже кой в крайна сметка е нанесъл тези прободни рани. Що се отнася до неприятната поправка за Филипи, пред очите ми е моят бележник, където пише без сянка на съмнение, че господин Сментуча не е казал „Ще се видим у Филипи“, а „Ще се видим при Филипи“.
Същото мога да потвърдя и относно заплашителния израз по отношение на Юлий Цезар. Записките в бележника ми, който е пред очите ми в момента, казват ясно: Аз елимин. пробл. Юл. Цезар. Не можем да избягаме от отговорност или да запушим устата на печата, като се хващаме за сламки и като си играем с думите.
— Следва подписът на Алетео Верита. И така, какво е ефикасното в това опровержение на опровержението? Първо, забележката, че вестникът е научил това, което е написал, от източници, близки на господин Сментуча. Това винаги работи, не се назовават източниците, но се внушава, че вестникът има тайни източници, може би по-достоверни от Сментуча. След това се прибягва до бележника на журналиста. Този бележник няма да го види никой, но идеята за записки на живо укрепва доверието във вестника, кара читателите да мислят, че има документи. Накрая се повтарят инсинуации, които сами по себе си не казват нищо, но хвърлят сянка на подозрение върху Сментуча. Не казвам, че опроверженията трябва да са от този тип, това тук е пародия, но не забравяйте трите фундаментални елемента за опровержението на опровержение: събрани мнения, бележките в бележника и различни съмнения за достоверността на опровергаващия. Ясно?
— Отлично — отвърнаха всички в един глас. И на другия ден всички бяха донесли примери на по-правдоподобни опровержения и на не толкова гротескни, но все така ефективни опровержения на опроверженията. Петимата ми ученици бяха разбрали урока.
Мая Фрезия предложи:
— „Вземаме предвид опровержението, но бихме искали да уточним, че написаното от нас е видно от съдебните решения, тоест от гарантиран източник“. Че Сментуча е оправдан в хода на предварителното разследване, читателят не знае. Нито пък знае, че тези съдебни решения би трябвало да са недостъпни и не е ясно как ние сме се добрали до тях нито дали са автентични. Аз си написах домашното, доктор Симеи, но, ако ми позволите, това ми се струва, как да го кажа, мръсен номер.
— Скъпа моя — саркастично отбеляза Симеи, — още по-мръсен номер е да признаем, че вестникът не е проверил източниците си. Но съм съгласен, че вместо да обявяваме данни, които някой би могъл да провери, е много по-добре да се ограничим до инсинуациите. Намекването не означава да кажеш нещо точно, а само да хвърлиш сянка на подозрение върху опровергаващия. Например: „С удоволствие си вземаме бележка от уточнението, но разбрахме, че господин Сментуча (винаги използваме господин, а не доктор или почитаемият, господин е най-лошата обида в нашата страна,), та разбрахме, че господин Сментуча е изпратил десетки опровержения в различни вестници. Сигурно е компулсивна дейност на пълен работен ден“. Сега, ако Сментуча изпрати още едно опровержение, ние имаме право да не го публикуваме или да го преразкажем с коментара, че господин Сментуча повтаря все едно и също. Така читателят се убеждава, че той е параноик. Виждате предимството на намеците: като кажем, че Сментуча е писал и до други вестници, казваме само истината, която не може да бъде опровергана. Ефикасната инсинуация е тази, която разказва факти, сами по себе си лишени от стойност, макар и неопровержими, защото са истина.
След като старателно запомнихме тези съвети, се отдадохме — както казваше Симеи — на brainstorming. Палатино си спомни, че до момента е работил в списания с кръстословици и главоблъсканици, и предложи вестникът заедно с програмата на телевизиите, метеорологичната прогноза и хороскопите да отдели половин страница за игри.
Симеи го прекъсна:
— Хороскопите, по дяволите, добре, че ни напомнихте, това е първото, което ще потърсят нашите читатели! Ето, госпожице Фрезия, това е първата ви задача, вървете да прочетете малко вестници и списания, които публикуват хороскопи, извадете повтарящите се схеми. И се ограничете само до оптимистичните прогнози, хората не обичат да им казват, че другия месец ще умрат от рак. И съставете прогнози, които стават за всички, искам да кажа, че една читателка на шейсет години не би се идентифицирала с перспективата да срещне младежа на своя живот, но предсказанието, че на този козирог в близките дни ще се случи събитие, което ще го направи щастлив, става за всички, за подрастващия, ако случайно ни чете, за лелката и за счетоводителя, който чака увеличение на заплатата. Но да се върнем на игрите. Какво имате предвид? Кръстословици?
— Кръстословици — каза Палатино, — но за съжаление ще трябва да направим кръстословици от тези, които питат кой е акостирал при Марсала.
— И да благодарим на бога, ако читателя напише Гарибалди — изкикоти се Симеи.
— В чуждестранните кръстословици пък дефинициите са загадки сами по себе си. В един френски вестник веднъж излезе приятелят на простите и отговорът беше билкар, защото на френски прости се наричали не само простаците, а и лековитите билки.
— Това не е за нас — каза Симеи. — Нашият читател не само не знае какви са тези билки, а може би и какъв е и какво работи билкарят. Гарибалди или мъжът на Ева, или майката на телето, само такива работи.
В този момент заговори Мая — лицето ѝ бе озарено от почти детинска усмивка, сякаш се кани да направи някоя пакост. Каза, че кръстословиците били хубаво нещо, но читателят трябвало да чака следващия брой, за да разбере дали отговорите му са верни, докато можело да се престорим, че в предишните броеве сме обявили нещо като конкурс и публикуваме най-духовитите отговори на читателите. Например, предложи тя, да си представим, че сме поискали да съберем най-глупавите отговори на също толкова глупав въпрос.
— Някога в университета се забавлявахме да измисляме доста безумни въпроси и отговори. Например: защо бананите растат на дървета? Защото ако растяха на земята, крокодилите щяха да ги изядат. Защо ските се пързалят по снега? Защото ако се пързаляха само по хайвер, зимните спортове щяха да са много скъпи.
Палатино се въодушеви:
— Защо Цезар преди да умре е успял да каже: „И ти ли, Бруте?“ Защото не го е намушкал Сципион Африкански. Защо пишем отляво надясно? Защото иначе изреченията щяха да започват с точка. Защо успоредките никога не се пресичат? Защото ако се пресекат, този, който играе на тях, ще си строши краката.
И другите се развълнуваха и Брагадочо влезе в надпреварата:
— Защо пръстите са десет? Защото ако бяха шест, и божиите заповеди щяха да са шест и например кражбите щяха да бъдат позволени. Защо Бог е най-съвършеното същество? Защото ако беше най-несъвършеното, щеше да е братовчед ми Густаво.
И аз се присъединих към играта:
— Защо уискито е изобретено в Шотландия? Защото ако беше изобретено в Япония, щеше да е саке и нямаше да може да се пие със сода. Защо морето е толкова голямо? Защото има прекалено много риби и би било нерационално да ги сложат в Гран Сан Бернардо. Защо кокошката кудкудяка? Защото ако квакаше, щеше да е жаба.
— Чакайте — каза Палатино, — защо чашите са отворени отгоре и затворени отдолу? Защото ако беше обратното, баровете щяха да фалират. Защо мама си е мама? Защото ако понякога беше и татко, гинеколозите щяха да се побъркат. Защо ноктите растат, а зъбите не? Защото иначе невротиците щяха да си гризат зъбите. Защо задникът е ниско, а главата — високо? Защото в противен случай щеше да е много трудно да проектираш тоалетна. Защо краката се сгъват назад, а не напред? Защото в самолет това би било много опасно в случай на аварийно кацане. Защо Христофор Колумб е тръгнал на запад? Защото ако беше тръгнал на изток, щеше да открие Фрозиноне. Защо пръстите имат нокти? Защото ако имаха зеници, щяха да са очи.
Състезанието вече се беше развихрило и Фрезия се намеси пак:
— Защо таблетките аспирин се различават от игуаната? Защото представете си какво би станало, ако беше обратното. Защо кучето умира на гроба на господаря си? Защото там няма дървета, на които да пишка, и след три дни му се пръсва мехурът. Защо правият ъгъл е деветдесет градуса? Ами да не е водка, та да е четирийсет.
— Стига — казах на Симеи, който също не бе успял да прикрие някоя и друга усмивка. — Това са студентски работи. Забравяте, че нашият читател не е интелектуалец, който е чел сюрреалистите, които правят така наречените прекрасни трупове. Той би приел всичко на сериозно и би си помислил, че сме луди. Хайде, стига сме се забавлявали, не е моментът за това. Да се върнем на сериозните предложения.
И така рубриката на защо-тата беше ликвидирана. Жалко, щеше да е забавна. Но тази история ме накара да се вгледам внимателно в Мая Фрезия. Щом беше толкова духовита, трябваше да е и миличка. И беше по свой начин. Защо по свой начин? Още не можех да уловя начина, но любопитството ми беше събудено.
Но Фрезия очевидно беше разочарована и се опита да предложи нещо, което беше по неин вкус:
— Наближава първата селекция за наградата „Стрега“9. Не трябва ли да пишем за тези книги? — попита тя.
— Все за култура мислите вие младите, слава богу, че не сте се дипломирали, иначе щяхте да ми предложите критическо есе от петдесет страници…
— Не съм се дипломирала, но чета.
— Не можем да се занимаваме твърде много с култура, нашите читатели не четат книги, а максимум „Гадзета дело Спорт“. Но съм съгласен, че вестникът не може да няма една страница, нека да не я наричаме културна, но например за култура и театър. Обаче предстоящите културни събития ще се представят под формата на интервю. Интервюто с автора е умиротворяващо, защото никой автор не говори лошо за книгата си, така че нашият читател няма да бъде изложен на злобна и твърде презрителна унищожителна критика. Освен това зависи и от въпросите, не бива да се говори прекалено много за книгата, а да се покажат писателят или писателката може би дори с техните тикове или слабости. Госпожице Фрезия, вие имате чудесен опит в създаването на романтични връзки. Помислете за интервю, очевидно въображаемо, с един от авторите в днешния списък, ако историята е любовна, изкопчете от автора или авторката спомен за първата им любов и може би някоя злобна забележка по адрес на конкурентите им. Направете от проклетата книга нещо човешко, да я разбере дори домакинята, и така да няма угризения, ако не я прочете — освен това кой чете книгите, които се рецензират по вестниците, обикновено дори рецензентът не ги чете, цяло чудо е, ако авторът си е прочел книгата, а ако се съди по някои книги, май и той не го прави.
— Господи! — възкликна Мая Фрезия пребледняла. — Никога няма да се освободя от проклятието на романтичните връзки…
— Да не мислите, че съм ви поканил тук да пишете статии за икономика и международна политика?
— Предполагах. Но се надявах, че греша.
— Хайде, не се ядосвайте, пробвайте да нахвърляте нещо, всички имаме вяра във вас.
6
Сряда, 15-и април
Помня онзи път, когато Камбриа каза:
— Чух по радиото, че според някакви проучвания замърсяването на атмосферата влияе на размера на пениса на младите поколения и проблемът според мен не засяга само синовете, но и бащите им, които винаги говорят с гордост за размерите на пишлето на синчето си. Спомням си, че когато моят син се роди и ми го показаха в родилното в клиниката, казах: „леле какви топки има“, и хукнах да разправям на всичките си колеги.
— Всички новородени момченца имат огромни тестиси — каза Симеи — и всички бащи казват така. А и знаете, че в клиниките често объркват картоните и това може да не е бил вашият син, с цялото ми уважение към съпругата ви.
— Но новината пряко засяга бащите, защото се предполага, че имало вредни последици за репродуктивния апарат на възрастните — възрази Камбриа. — Ако се разпространи идеята, че когато замърсяваме света, не става дума само за китовете, но и за (простете техническия термин) патките, смятам, че ще допринесем за откриването на незабавен екологичен дебат.
— Интересно — отбеляза Симеи, — но откъде да знаем дали Командора или поне неговите референти са заинтересовани от намаляването на замърсяването на атмосферата?
— Но ще се вдигне тревога, това е свещено — каза Камбриа.
— Може би, но ние не сме алармисти — отвърна Симеи. — Това би бил тероризъм. Искате да поставите под въпрос газопроводите, петрола, стоманопреработвателната ни индустрия? Да не сме вестник на Зелените? Нашите читатели трябва да бъдат успокоявани, а не тревожени. — После, след няколко секунди размисъл, добави: — Освен ако тези неща, които се отразяват зле на пениса, не са произведени от фармацевтична компания, която Командора не би имал нищо против да разтревожи. Но тези неща трябва да се обсъждат едно по едно. При всички положения, ако имате някакви идеи, споделете ги, а после аз ще реша дали трябва да ги развиваме, или не.
На следващия ден Лучиди влезе в редакцията с на практика написана статия. Историята беше следната. Негов познат получил писмо, в което се проявявал интерес към Малтийския суверенен орден на Св. Йоан от Йерусалим — малтийските рицари — Икуменическия приорат на Св. Троица от Вилдьо — щабквартири в Ла Валета — приорат на Квебек, където му предлагали да стане малтийски рицар срещу сравнително щедро заплащане за диплома в рамка, медал, отличие и различни добавки. На Лучиди му се приискало да провери въпроса с рицарските ордени и беше направил удивителни открития.
— Слушайте, някъде има рапорт на карабинерите, не ме питайте как съм се докопал до него, който изобличава няколко псевдоордена на Малта. Има седемнайсет, които не бива да се бъркат с автентичния Суверенен военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта със седалище в Рим. Всички имат почти едно и също име с минимални вариации, всички се припознават и отричат едни други. През 1908-а руснаци основават в Съединените щати орден, който през следващите години се управлява от негово кралско височество принц Роберто Патерно Айеребе Арагона, херцог на Перпинян, глава на кралския дом на Арагон, претендент за трона на Арагон и Балеарските острови, Велик магистър на ордените на света Агата от Патерно и на кралската корона на Балеарите. Но от това разклонение се отделя през 1934 г. един датчанин, който основава друг орден и поверява канцеларията на Петър, принц на Гърция и Дания. През шейсетте години един отцепник от руския клон, Пол дьо Грание дьо Касаняк, основава орден във Франция и избира като протектор бившия югославски крал Петър II Карагеоргиевич. През 1965 г. бившият югославски крал Петър II Карагеоргиевич се скарва с Касаняк и основава в Ню Йорк друг орден, чийто велик приор става Петър Гръцки и Датски. През 1966 г. се появява като канцелар на ордена някой си Роберт Басараб фон Бранкован Кимкяшвили, който обаче бива прогонен и отива да основе орден на икуменическите рицари от Малта, на който впоследствие ще стане имперски и кралски протектор принц Енрико III Костантино ди Виго Ласкарис Алерамик Палеолог на Монферат. Той се обявява за наследник на византийския трон и принц на Тесалия и след време ще основе още един малтийски орден. Освен това намирам един византийски протекторат, създаден от принц Карол Румънски, след като се отделил от Касаняк; един велик приорат, в който някой си Тона-Бартет е Велик управител и принц Андрей Югославски — вече Велик магистър на ордена, основан от Петър II — е Велик магистър на Приората на Русия (който впоследствие ще стане Велик кралски приорат на Малта в Европа). Има и един орден, основан през седемдесетте от някой си барон дьо Шоабер и от Виторио Буза, или по-точно Виктор Тимур II, православен архиепископ и митрополит на Бялисток, патриарх на западната и източната диаспора, президент на Данцигската република и Демократична република Белорусия, велик хан на Татария и Монголия. Има и един велик международен приорат, основан през 1971 г. от гореспоменатия негово кралско височество Роберто Патерно заедно с барон маркиз на Аларо, на който велик протектор през 1982 г. става друг Патерно, глава на императорския дом Леопарди Томасини Патерно от Константинопол, наследник на Източната римска империя, помазан законен наследник на Католическата апостолическа православна църква по византийски обичай, маркиз на Монтеаперто, граф на трона на Полша. През 1971 г. в Малта се появява Ordre Souverain Militaire de Saint-Jean de Jérusalem (този, от който започнах), отделил се от ордена Басараб под височайшата протекция на Алесандро Ликастро Грималди Ласкарис Комнин Вентимиля, дук на Ла Шатър, суверенен принц и маркиз на Деол, чийто Велик магистър сега е маркиз Карло Ставала от Флавини, който при смъртта на Ликастро привлича Пиер Пасло, който поема титлите на Ликастро, както и тези на негово величество архиепископ патриарх на Католическата ортодоксална белгийска църква, Велик магистър на Суверенния военен орден на храма на Йерусалим и Велик магистър и йерофант на Вселенския масонски орден по древна и примитивна източна традиция от обединените отново Мемфис и Мизраим. Щях да забравя, за да си à la page10, можело да станеш член на приората на Сион като наследник на Исус Христос, който се оженил за Мария Магдалина и станал основател на рода на Меровингите.