— Вече ги няма — отбеляза Хорейшо.
— Така е — съгласи се жената. — Събудих се една сутрин и видях, че някой ги изсякъл.
— Разбрахте ли кой? — с интерес попита Хорейшо.
— Не. Според Франк било работа на хлапаци, които арестувал за шофиране в нетрезво състояние. Но аз не съм много сигурна. Кой хлапак ще тръгне да сече розови храсти? По-скоро ще нарежат гумите на колата му или ще му изпочупят стъклата с камъни.
— Помните ли кога се случи?
Тя погледна нагоре и отново облиза устните си.
— Преди трийсетина години.
— А може би преди двайсет и седем-осем?
— Може би. Шест месеца по-късно се преместиха.
Хорейшо замислено се облегна назад. Постоя така известно време, после стана и посегна да извади портфейла си.
— Казах ви вече, дайте парите на Линди — спря го бабата. — Ако не го сторите, ще ви направи живота черен!
Но той нямаше предвид парите. Извади една от визитните си картички, надраска нещо и й я подаде.
— Ето номера на моя позната, която живее в района. Обадете й се и тя ще ви осигури друг дом, много по-добър от този. Изчакайте един ден, за да поговоря с нея, а след това й се обадете.
— Нямам пари за по-добър дом.
— В ситуация като вашата не става въпрос за пари, а за връзки, Хейзъл. Мястото, което имам предвид, предлага различни образователни програми, включително и по медицина, ако все още се интересувате.
Старицата пое картичката и внимателно я прибра в джоба на халата си.
— Благодаря ви — кротко рече тя.
Гласът й го настигна на крачка от вратата.
— Ако видите Мишел, поздравете я от Хейзъл Роуз. Кажете й, че много се гордея с нея.
— Дадено.
Завари Линди да флиртува с някакъв широкоплещест мъжага в стаята за посетители, плати й уговорената сума и побърза да напусне гадната дупка, поддържана от държавата.
Докато се качваше в колата, един въпрос бавно се оформяше в съзнанието му: как бе станало така, че изсечените розови храсти бяха разбили живота на Мишел Максуел трийсет години по-късно?
33
На следващата сутрин Мишел направи серия упражнения, сподели с дежурната сестра раздразнението си от изчезването на Хорейшо Барнс и се прибра в стаята си. Там след шест последователни и рекордно дълги всмуквания на Черил тя скочи и измъкна сламката от устата й.
Миг по-късно в коридора се разнесе тропот от тичащи крака и Мишел разбра, че бе настъпил часът на истината. Сграбчи протестиращата Черил и я натика в банята.
— Ще излезеш оттук само когато чуеш, че някой пада на земята! — просъска в ухото й тя. Черил зяпна от изненада и моментално забрави за любимата си сламка.
Мишел излезе от банята и зае бойна поза.
Вратата на стаята се отвори от тежък ритник. На прага застана Бари с метална тръба в ръце и змийски присвити очи.
— Мръсна кучка! — изсъска той.
— Гаден наркопласьор! — извика в отговор тя, а после избухна в подигравателен смях. — Нека отгатна. Рано сутринта са пипнали съучастника ти и той е пропял.
— Мръсна кучка! — изрева извън себе си Бари.
— Ела и ме хвани, скъпи! — подкани го с ръце тя. — Виждам, че изгаряш от желание да го направиш. А след като ме натупаш здравата, сигурно ще ти позволя и да се позабавляваш с мен.
Бари вдигна тръбата високо над главата си и се втурна напред.
В следващия миг отлетя обратно и се блъсна в стената, получил страхотен ритник в главата. Мишел не му остави време да се осъзнае. Юмрукът й потъна в корема му, а страничният ритник го улучи в брадичката и го запрати върху леглото на Черил. Той остана там известно време, после бавно започна да се надига, очевидно зашеметен от ударите. Тръбата излетя от ръката му и профуча на няколко сантиметра от главата на Мишел, която пъргаво отскочи встрани. Опита същото и с близкия стол, но отново без успех. Вбесен, Бари се смъкна от леглото и се хвърли към нея. Но ръцете му отново сграбчиха въздуха. Последва светкавичен ритник в левия бъбрек, който бързо прогони желанието му за битка.
Мишел се стрелна напред и го довърши с добре премерен удар с лакът в тила. Нещастникът нададе сподавен вик и се просна по очи на пода.
— Чакам, Бари — закачливо каза тя. — Побързай да ме довършиш, защото ченгетата всеки момент ще бъдат тук.
— Гадна кучка! — безсилно изстена той. Битката беше приключила.
— Вече го чух. Толкова беден ли е репертоарът ти?
Бари започна да се надига и тя се подготви за последен, наистина нокаутиращ удар. В същия момент през вратата надникнаха двама полицаи с извадени пистолети.
— Ето го вашия човек — посочи тя мъжа на пода. — Аз съм Мишел Максуел — жената, която вчера се обади на детектив Ричардс.
Единият от полицаите огледа опустошената стая и загрижено попита:
— Добре ли сте, госпожо?
— Идиот! — простена от пода Бари. — Аз съм този, който е ранен и има нужда от лекар! Защото тя ме нападна, а не аз нея!
— Това е моята стая — небрежно уточни Мишел. — Той се появи тук с метална тръба. Ето я там, с отпечатъците му. Опита се да ми отмъсти, че провалих търговията му с дрога, която измъква оттук с помощта на аптекаря. Онзи фалшифицира данните в компютъра, а нашият приятел Бари изнася наркотиците навън във вид на фалшиви колети от името на пациентите. — Очите й се сведоха към сгърчения мъж на пода. — Сами виждате, че за него нещата малко се пообъркаха.
Въпреки протестите на Бари полицаите го вдигнаха на крака и му щракнаха белезниците.
— Ще ни трябват вашите показания, госпожо — каза единият от тях.
— Изгарям от нетърпение да говоря — усмихна се Мишел.
Ченгетата прибраха пистолетите си и поведоха арестувания към вратата. После изведнъж замръзнаха на място. Пътят им беше препречен от инвалидната количка на Санди, но очите им не гледаха нея, а пистолета в ръцете й.
34
Единият от униформените плъзна ръка към кобура си.
— Недей! — изкрещя Санди и стисна пистолета е две ръце. — Вие не ме интересувате, само оня! — Тя кимна по посока на Бари, който я гледаше смаяно. — Не ме позна, нали? — просъска тя. — Защото не дойде да убиеш мен, а кума. Но вместо него улучи съпруга ми.
Бари шумно си пое дъх, а устните на Санди се разтеглиха в усмивка.
— Започваш да си спомняш, а? — Главата й се поклати. — Господи, колко калпав стрелец се оказа! Уби мъжа ми, мен вкара в инвалидната количка, но не улучи набелязаната жертва! Мафиотските босове сигурно са били бесни!
Мишел направи крачка напред и пистолетът бързо се извъртя към нея.
— Не се прави на герой, Мишел! — предупреди я с леден глас Санди. — Не искам да те нараня, но ако се опиташ да ми попречиш, ще го направя! Крайно време е този мръсник да си получи заслуженото!
— Ще си го получи, Санди — опита се да я успокои Мишел. — Бари е арестуван за кражба и разпространение на наркотици. Чакат го доста годинки затвор.
— Нищо подобно, Мишел — поклати глава Санди.
— Разполагаме с доказателства, от които няма измъкване.
— Закриля го Програмата за защита на свидетелите — въздъхна жената в количката. — Всичко ще се потули както преди.
— Програма за защита на свидетелите? — объркано я погледна Мишел, после премести очи върху лицето на Бари.
— Издал е мафиотите, за които е работел — мрачно поясни Санди. — В замяна свалиха обвинението за предумишлено убийство на съпруга ми. Федералните прецениха, че това е цената за ликвидирането на голяма мафиотска фамилия. Нали така, Бари? Или трябва да те наричам с истинското ти име, Антъни Бендър?
— Не знам за какво говориш — презрително се усмихна Бари. — А ако се опиташ да ме застреляш, и с теб ще бъде свършено.
— Мислиш ли, че ми пука? Ти ме лиши от единствената радост в живота. Единствената, чуваш ли?
— Сърцето ми се къса за теб, саката нещастнице!
— Млъкни! — изкрещя извън себе си Санди и пръстът й се уви около спусъка.
Мишел направи крачка напред и застана между Санди и Бари.
— Дай ми пистолета, Санди.
— Не. Искам да застрелям тази гадина.
— Дай ми го. Обещавам ти, че този път той ще влезе в затвора. Разполагам с достатъчно влиятелни връзки.
— Как ли пък не — изсмя се Бари.
— Млъкни, идиот такъв! — хвърли му унищожителен поглед Мишел, след което отново се обърна към Санди. — Заклевам се, че ще го вкарам в затвора! А сега ми дай пистолета.
— Махни се от пътя ми, Мишел! — извика Санди. — Достатъчно дълго чаках. Трябваха ми години, за да открия мръсника. Остави ме да го довърша!
— Той ти отне краката, лиши те от съпруг. Не му позволявай да отнеме и остатъка от живота ти.
— Какъв живот? На това ли му викаш живот?
— Можеш да помагаш на хората, Санди. Не е малко.
— Аз на себе си не мога да помогна, камо ли на другите!
— Но на мен ми помогна — каза Мишел и направи още една крачка напред. — Не си цапай ръцете с този боклук, Санди. Ти не си престъпник, не си убиец. Ти си добър човек, а това е нещо, което не бива да ти бъде отнето.
Пистолетът в ръката на жената леко трепна.
— Съжалявам, Мишел — промълви тя. — Не мога да го убия, въпреки че заслужава да натисна спусъка.
— Точно така. Дай ми пистолета.
— Сбогом, Мишел.
— Какво?!
Санди опря дулото в слепоочието си и натисна спусъка. Прозвуча остро изщракване. Санди натисна още веднъж, после още веднъж. В очите й се появи дълбоко смайване. Мишел протегна ръка и й отне пистолета.
— Добре, че навреме се сетих да извадя патроните — каза тя.
— Но как разбра? — смаяно я погледна Санди.
— От пръстта под ноктите ти и по пода в стаята ти. Никой не рови в саксиите току-така. Разбрах, че там криеш нещо.
— Защо просто не сте взели пистолета? — обади се единият от полицаите. — Ако не бяхте ни направили знак, със сигурност щяхме да я застреляме!
— Защото тя трябваше да го преживее — отвърна Мишел и взе треперещата ръка на Санди между дланите си. — За да бъде наясно какво може и какво не може да направи. — Усмихна се на разстроената си приятелка и добави: — Понякога това е най-добрата терапия.
— Знаела си за Бари? — промълви Санди.
— Не знаех, че той е убил съпруга ти, но видях, че го следиш. Пистолетът потвърди подозренията ми. Но нямах представа, че е включен в Програмата за защита на свидетелите.
— Между другото, не е зле да се обадиш във Вашингтон и да потърсиш човека, който отговаря за мен — обади се с нарастващо самочувствие Бари. — Казва се Боб Труман.
— Боби Труман? — проясни се лицето на Мишел.
— Познаваш ли го? — изненадано я погледна Бари.
— Разбира се. Спечелих сребърен олимпийски медал в един екип с дъщеря му. Боби е много добър човек. Сигурна съм, че когато научи какви си ги вършил, няма да видиш слънцето, преди да си чукнал осемдесет. Днес май е щастливият ми ден.
Полицаите отведоха Бари, който риташе и ругаеше като бесен. Единият от тях поиска да арестува и Санди, но Мишел бързо го разубеди.
— Наистина ли искаш да попълваш още цял куп формуляри? — попита тя. — Не си ли даваш сметка, че зад нея ще застанат всички омъжени жени в Америка, а вас ще ви обвинят във всички земни грехове? — Посочи към брачната халка на единия от тях и добави: — Бъдете сигурни, че и собствените ви жени ще ви презрат!
Полицаят трепна и нервно се извърна към партньора си.
— Оръжието не беше заредено все пак…
— Окей, забравяме! — кимна онзи. — Но ще конфискуваме пистолета.
Мишел отведе Санди в стаята й и остана известно време при нея. Когато се прибра в своята, откъм банята долетя тихо скимтене.
— Господи, Черил! — скочи тя и отвори вратата. Съквартирантката й почти падна в ръцете й. — Извинявай, но съвсем забравих за теб!
Отведе я до леглото и вдигна сламката й от пода. Но за огромна нейна изненада Черил отказа да я засмуче, а се притисна още по-силно в нея.
— Тази вечер има една наистина хубава беседа за неправилното хранене — усмихна се Мишел и притисна мършавото й тяло към себе си. — Искаш ли да отидем заедно, но след вечеря?
— Ти нямаш смущения в храненето — отвърна с треперещ глас Черил.
— Как да нямам?! — вдигна вежди в престорен ужас Мишел. — Снощи изядох цели две порции стек „Солсбъри“! И което е още по-ужасно — беше ми вкусно! Ако това не е неправилно хранене, не знам кое е!
35
Шон си опаковаше багажа, когато някой почука на вратата на стаята му.
— Влез.
Чамп Полиън застана на прага, после бързо влезе вътре.
— Говори ли с Алиша? — попита го Шон.
— За преместването ли? Да. Нямам нищо против да бъдеш бодигард на Виджи. Само че те предупреждавам, гледай да не свършиш като труп.
— Оцеляването винаги е било на първо място сред приоритетите ми. — Шон затвори сака и го остави на пода. — Досега не сме засягали темата за твоите занимания в Бабидж Таун.
Чамп продължаваше да се взира в пода.
— Разчитах на Лен да те запознае с подробностите.
— Той знаеше ли?
— Не е някаква голяма тайна, поне що се отнася до основните концепции.
— Е, тъй като Лен не може вече да се възползва от тази чест, искаш ли ти да ми кажеш какви са основните концепции? Можем заедно да се разходим до Барака номер две.
— Значи знаеш за нея, така ли?
— Да, знам. А и изгарям от любопитство да науча нещо повече за миниатюрното чудо, което ще накара хората да забравят за Едисон и Бел.
— Знаеш ли, понякога доста преувеличавам — промълви колебливо Чамп.
— Защо не оставиш аз да преценя?
— Виж, не искам да изглеждам неотстъпчив… — започна Чамп.
— Ами, недей тогава — сряза го Шон.
— Човек трябва да спазва известна конфиденциалност — заяви с леко приповдигнат тон Чамп.
— Нека да ти обясня положението, Чамп. Първо, по случая работя заедно с шериф Хейс и той може да те принуди да ми покажеш всичко. Второ, тук има два трупа на хора, свързани с Бабидж Таун. Не ми се вярва да искаш да има и трети, особено ако това ще си ти.
— Да не би да смяташ, че съм в опасност? — попита ужасен Чамп.
— Знам, че аз съм в опасност, така че няма никакво съмнение, че и ти също си в опасност.
— Виж, не може ли това да почака? Имам много работа.
— Същото ми каза и Лен Райвест. И виж докъде стигна.
Чамп се стегна, после отново погледна надолу.
— Не знам, много е особено.
— Чамп, от опит знам, че хората, които отказват да сътрудничат, крият нещо.
Чамп го погледна и се изчерви.
— Нямам какво да крия.
— Добре, значи нямаш нищо против да ми кажеш къде си бил в часовете между полунощ и два сутринта през нощта, когато умря Лен Райвест?
— Тогава ли е бил убит?
— Отговори на въпроса.
— Не съм длъжен да отговарям.
— Вярно. Обади се на адвоката си, дръж си устата затворена и остави ФБР да разследва всяка подробност от живота ти още от предучилищна възраст. А Бюрото си върши работата прецизно.
Чамп сякаш се замисли върху току-що чутото.
— Е, добре, не можех да заспя. Отидох да прегледам някои резултати от изпитанията.
— Някой видя ли те?
— Разбира се. Винаги има хора, които работят.
— Значи си бил там през цялото време? От дванайсет до два сутринта? И по-късно? И свидетелите ще го потвърдят?
Хайде, Чамп, излъжи ме. Давай.
По челото на Чамп избиха капчици пот.
— Доколкото си спомням, така беше. Не можеш да ми държиш сметка за всяка минута.
— Аз не, но други могат и ще го направят. А сега да отидем да проверим твоята къща.
Докато вървяха, Шон го попита:
— Чистачките отвън ли идват, или живеят тук? Или хората ви сами се грижат за чистенето и прането?
— Чистачките идват всеки ден на няколко смени. На смяна са около дванайсет. — Той посочи една жена в бяла униформа, която буташе количка, натоварена с пране по алеята.
— Прането се събира в Барака номер три, до офиса на охраната. Всички чистачки са проверени, носят еднакви униформи и лични карти. Това достатъчно ли е?