— Да… — промълвих аз след дълго мълчание. — Ще приема брошката. Много ви благодаря, г-н Тремелин.
Той се усмихна. Не можах да разгадая смисъла на усмивката му, защото тя загатваше много неща, но не се и опитах, защото ме беше страх.
— Благодаря ви — прошепнах отново и хукнах към замъка.
Качих се в стаята си, извадих брошката и я закачих на лилавата си памучна рокля, която в миг се преобрази.
Тази вечер на гърдите си щях да нося диамантената брошка на Алис.
В този необикновен ден получих подарък и от нея.
За първи път обядвах заедно с Конън и Алвиън в малката трапезария. Кити и Дейзи си разменяха многозначителни погледи, докато ни сервираха печена пуйка и пай със сливи.
— Не е редно да се храните сама на Коледа, госпожице. Всъщност трябваше да ви дадем възможност да навестите семейството си за празниците. Трябваше да ми напомните.
— Тук съм от прекалено кратко време, за да ви моля за отпуск. Освен това…
— Не бихте желали да изоставите Алвиън толкова скоро след злополуката — прошепна той. — Много сте внимателна.
Поведохме оживен разговор за коледните обичаи, Конън разказваше весели случки от миналите празници — как веднъж коледарите закъснели и всички отишли на църква, а когато службата свършила, певците ги чакали отвън и ги съпроводили с песни по целия път до замъка.
Представих си как Алис седи на мястото, което сега заемах аз. Чудех се дали са разговаряли така оживено, дали Конън, виждайки мен, си спомняше за нея.
Непрекъснато си повтарях, че обядвам с ш само защото е Коледа. След празниците отново, щях да се превърна в безличната, незабелязвана от никого гувернантка.
Не исках повече да се измъчвам с подобни мисли. Довечера щях да танцувам на бала. Щастливият случай ме бе дарил с красива рокля, кехлибарен гребен и диамантена брошка. Тази вечер щях да бъда на равна нога с гостите, защото бях поканена на бала лично от господаря. Всичко щеше да бъде толкова различно от онази нощ, когато танцувах сама в солариума.
Последвах съвета на Конън и си легнах, защото исках да бъда бодра и свежа до сутринта. За най-голямо мое учудване наистина успях да заспя. Отново ми се присъни Алис. Тя витаеше като привидение сред гостите на бала, призрачна фигура, която виждах само аз. Танцувах с Конън, а тя ми нашепваше: „Искам да заемеш моето място, Марти, да седиш на моя стол, да държиш ръката на Конън, само ти, Марти… само ти… никоя друга…“
С неохота се събудих след този толкова приятен сън. Опитах се отново да заспя, за да се върна в онзи призрачен свят, в който духове, излезли от царството на сенките, ми нашепваха, че желаят да получа онова, което жадувах най-много от всичко на света.
В пет часа Дейзи ми донесе чаша чай по нареждане на г-жа Полгри.
— Тя ви праща и едно парче кейк със стафиди, госпойце. Ако искате още, шъ ви донеса.
— Това ще ми е предостатъчно.
— Вече шъ трябва да се стягате за бала, госпойце.
— Има много време — отвърнах й аз.
— В шест часа шъ ви донеса топла вода. Гостите шъ почнат да пристигат в осем — винаги е било тъй. Не забравяйте, че вечерята е чак в девет, тъй че ако искате да ви донеса още нещо за ядене, само ми кажете!
Сигурна бях, че няма да мога да харна и от парчето кейк, тъй че й казах да не се притеснява за мен.
— Амче аз да вървя, госпойце.
Тя се спря за миг на вратата и ме погледна особено. Дали ме изучаваше или пък ме виждаше в нова светлина?
Представих си ги как клюкарстват, подклаждани от Тапърти. Дали вече се досещаха, че има нещо между господаря и гувернантката?
Появих се на бала в зелената рокля на Филида с дълбоко изрязано деколте и пищно набрана пола. Бях вдигнала косите си във висока прическа, за да изпъкне гребенът. На гърдите ми блестеше диамантената брошка.
Щастлива бях, че съм сред поканените. Никой не можеше да предположи — ако не знаеше, разбира се, че съм обикновена гувернантка.
Изчаках балната зала да се запълни, преди да се появя, и незабелязана от никого, се смесих с гостите. След няколко мига до мен се озова Питър.
— Изглеждате главозамайващо!
— Благодаря. Радвам се, че успях да ви изненадам.
— Не съм ни най-малко изненадан, защото винаги съм знаел как бихте могла да изглеждате, ако имахте възможност.
— Майстор сте на комплиментите.
— Не, винаги казвам само онова, което мисля. Но всъщност има още нещо, което не съм ви казал, и то е: „Щастлива Коледа!“
— Благодаря ви. И аз ви желая всичко най-хубаво.
— Не съм ви донесъл подарък.
— Не е необходимо.
— Все пак на Коледа е прието добрите приятели да си разменят подаръци.
— Но не и…
— Моля ви, поне тази вечер забравете, че сте гувернантка. Някой ден ще ви подаря Джасинт, защото съм я нарекъл за вас. А, виждам, че Конън се готви да открие бала. Мога ли да ви поканя?
— Да, благодаря ви.
— Това е традиционният танц, нали знаете.
— Не знам стъпките.
— Много са лесни. Само ме следвайте — рече той и затананика мелодията. — Поне не сте ли гледала как се танцува?
— Да, на последния бал надничах през тайното прозорче в солариума.
— О, последния бал! Та ние танцувахме заедно тогава, но Конън ви отне от мен, спомняте ли си?
— Да, тогава всичко беше доста необичайно.
— Да, особено гувернантката, която ме изненада толкова приятно.
Музикантите засвириха и Конън поведе Селестин към центъра на балната зала. За най-голям мой ужас разбрах, че ние с Питър ще се присъединим към тях, за да изпълним първите стъпки на танца.
Опитах се да се отскубна, но Нанзълок ме държеше здраво за ръката.
Селестин доста се изненада, когато ме забеляза, ала Конън изглеждаше невъзмутим. Представих си какви мисли минават през ума на госпожица Нанзълок: не е лошо, че и гувернантката е поканена на коледния бал, но трябва ли пък да й се отрежда такова почетно място?
Все пак според мен тя бе твърде добродушна по нрав, за да покаже раздразнението си, и излязох права, защото Селестин ми се усмихна приветливо.
— Не биваше да идвам… — смутено промълвих аз. — Не знам и стъпките на танца. Наистина не разбирам…
— Следвайте ни — отсече Конън.
— Всичко ще бъде наред — успокои ме Питър.
Всички гости подеха танца след нас.
— Вие наистина танцувате великолепно — с усмивка ми рече Конън, щом ръцете ни се докоснаха.
— Скоро ще станете истинска корнуолка — добави Селестин.
— Защо не? — попита Питър. — Не сме ли солта на земята?
— Не смятам, че г-ца Лий споделя мнението ти — отвърна му Конън.
— Защо, според мен местните обичаи са твърде интересни — намесих се аз.
— Местните жители също — иронично подметна Питър. Продължихме да танцуваме и когато музиката спря, бях усвоила всички стъпки.
Докато музикантите свиреха последните тактове, чух как някой пита:
— Коя е възхитителната млада дама, която партнира на Питър Нанзълок?
Очаквах някой да му отговори, че това е гувернантката, но до ушите ми достигна нещо съвсем различно:
— Не я познавам, но тя наистина е необикновено красива.
Бях на върха на щастието си. Осъзнавах, че трябва да вкуся красотата на всеки миг през тази великолепна нощ, защото може би никога повече нямаше да имам такъв невероятен успех.
Изискани кавалери непрекъснато ме канеха на танц; дори и като им кажех, че съм гувернантката, те продължаваха да се отнасят към мен с възхищението, полагащо се на една красива жена. Как отведнъж се бях променила до неузнаваемост? Защо не изглеждах така на вечеринките, устройвани от леля Аделаид?
Изведнъж осъзнах кое ме бе превърнало в красавица. Не само копринената рокля, кехлибареният гребен и диамантената брошка, но и любовта, защото бях влюбена до полуда.
Какво от това, че чувствата ми бяха безнадеждни и безответни? Като Пепеляшка исках да се наслаждавам на всеки миг, докато часовникът удари дванайсет.
Един от партньорите ми бе сър Томас Треслин, който се оказа изключително галантен джентълмен. Стори ми се, че му се зави свят от танца, и аз му предложих да поседнем за малко. Той ми благодари любезно и аз почувствах нарастваща симпатия към този стар човек. Всъщност тази нощ всички ми бяха симпатични.
— Вече съм доста стар за танци, г-це…
— Лий. Аз съм гувернантката, сър Томас.
— О, да. Та исках да ви кажа, г-це Лий, че бе много мило от ваша страна да си помислите за моето удобство, защото съм сигурен, че изгаряте от желание да танцувате.
— Аз също исках да поседна за момент.
— Виждам, че сте толкова добра, колкото и привлекателна.
Спомних си наставленията на Филида и безгрижна слушах комплиментите му, сякаш цял живот не бях чувала нещо друго. Сър Томас продължаваше да разговаря с мен, като че ли бяхме стари приятели.
— Жена ми много обича баловете. Тя е толкова жизнена.
— Да, и е голяма красавица.
Разбира се, бях забелязала лейди Треслин веднага щом влязох в балната зала. Носеше рокля от бледовиолетов шифон — явно много обичаше шифона, изобщо прозрачните и подчертаващи тялото материи — и купища диаманти. Веднага си помислих, че моят тоалет е безличен в сравнение с нейния. Линда Треслин бе ослепително красива както винаги.
Съпругът й тъжно кимна.
Докато разговаряхме, погледът ми се рееше из залата. Внезапно нещо ме накара да погледна нагоре към звездовидния отвор, който така умело бе прикрит от стенописите, че бе незабележим за непосветените.
Сигурна бях, че някой наблюдава бала през тайното прозорче. Сигурно Алвиън — тя винаги гледа оттам. Изведнъж изтръпнах, защото забелязах възпитаницата си сред танцьорите. Днес бе Коледа — голям празник — и тя бе получила разрешение да присъства на бала. Алвиън бе облечена в бяла муселинена рокля с широк син колан, а на корсажа й бе окачена моята сребърна брошка. Отново погледнах нагоре към тайното прозорче: оттам ме наблюдаваха нечии очи.
В девет часа в трапезарията и в салона за пунш бе сервирана вечеря. Всъщност бе подреден студен бюфет и гостите се обслужваха сами, тъй като на Коледа по традиция слугите празнуваха в своята трапезария.
Наблюдавах как тези хора, които бяха свикнали да им прислужват, се суетят с чинии и чаши напред-назад и се заливат в смях. Пред очите ми бяха подредени шедьоврите на г-жа Полгри: студено печено, птици и риби, печива и сладкиши. В центъра на масата бяха поставени огромни купи с горещ пунш и греяно вино, имаше и бутилки с медовина, уиски и джин.
Питър Нанзълок любезно ме въведе в салона за пунш и ме настани на масата, където се бяха разположили сър Томас Треслин и Селестин.
— Аз ще ви сервирам — предложи ми той.
— Нека да ви помогна.
— Няма нужда. Правете компания на Селест. — Сетне ми подшушна закачливо: — Тази вечер не сте гувернантка, а дама. Моля, не забравяйте това! Мой дълг е да ви кавалерствам.
Все пак настоях да го придружа до бюфета.
— Колко сте горда! — прошепна той и нежно докосна ръката му. — Единственият порок на ангелите!
— Наречете го честолюбие, ако желаете.
— Да, и то не ви липсва. Няма значение. Всъщност какво ще си изберете? Корнуолската храна е доста непривична за вас, чужденците. Какъв пирог предпочитате? Бих ви препоръчал традиционния местен деликатес: пирог със свинско и овнешко, ябълки и лук.
— С удоволствие ще го опитам.
— Г-це Лий, Марта… някой казвал ли ви е, че очите ви са с цвета на кехлибар?
— Да.
— А някой казвал ли ви е, че сте красива?
— Не.
— Значи този пропуск трябва незабавно да бъде запълнен.
Аз се усмихнах и точно в този момент в салона влязоха лейди Треслин и Конън. Дамата се настани до Селестин, а Конън се приближи до бюфета.
— Посвещавам г-ца Лий в достойнствата на корнуолската кухня. Кон, тя не знае какво е „хубава жена“, а самата тя е такава красавица, не е ли странно?
Конън се усмихна и ме погледна право в очите.
— Ние наричаме „хубава жена“ сарделите, полети с лимонов сос — рече той и постави няколко риби върху две плата. — Названието е от испански произход и ние винаги се шегуваме, като казваме, че „хубавата жена“ е подходяща храна за всеки испански благородник.
— Това е реликва от времената, когато испански моряци извършвали набези по нашето крайбрежие и нападали хубавите ни девойки.
Алвиън влезе в салона и се приближи до мен. Видя ми се уморена.
— Време е да си лягаш — рекох й аз.
— Гладна съм.
— След вечеря се качваме горе.
Тя кимна и започна да трупа различни деликатеси в чинията си.
Вечерях заедно с Алвиън, Питър, Селестин, сър Томас, Конън и лейди Треслин. Не можех да повярвам, че се намирам сред толкова изискано общество. Брошката на Алис блестеше на гърдите ми и аз отново се замислих за тази жена, която не бях виждала никога. Преди две години тя е заемала моето място, а Алвиън е била твърде малка, за да присъства на бала. Иначе всичко си е било, както и днес.
Спомних си за лицето, което видях да наднича през тайното прозорче, и за думите на Алвиън в нощта на предишния бал: колко много обичала да танцува майка й и как, ако можела да се върне, щяла непременно да дойде на бала. Детето вярваше, че ще види Алис сред танцьорите… Ами ако тя наистина ни наблюдаваше и днес? Чие лице видях зад тайното прозорче?
Това можеше да бъде само Джили и никой друг! Как изобщо можах да си помисля за Алис? Та тя беше мъртва!
Отново насочих вниманието си към разговора на сътрапезниците си.
— Ще ти сипя още уиски, Том — предложи Конън, стана и тръгна към бюфета. Лейди Треслин бързо стана и го последва. Погледът ми бе прикован върху тях. Те бяха прекрасна двойка — най-красивата жена на бала и най-изисканият мъж.
— Чакай да ти помогна, Конън — рече тя и двамата се засмяха.
— Внимавай, разляхме питието!
Отчаяно се взирах в гърбовете им; бях готова да избухна в сълзи, защото виждах колко напразни са надеждите ми.
Линда Треслин хвана под ръка Конън и двамата се върнаха на масата. Този интимен жест дълбоко рани душата ми. Май бях пила прекалено много от сладката медовина.
Време е да се оттегляш, Марта, казах си аз.
Конън протегна чашата с уиски на сър Томас, който я изпи на един дъх. Погледнах към Алвиън и забелязах, че под очите й са се образували тъмни сенки.
— Време е за сън, Алвиън. Изглеждаш уморена.
— Горкото дете! — внезапно възкликна Селестин. — Толкова е късно вече…
— Ще сложа Алвиън да спи — заявих аз и станах. — Хайде да вървим!
— Детето бе полузаспало и едвам се държеше на краката си.
— Пожелавам лека нощ на всички — рекох аз.
— Ще се видим по-късно — каза Питър и се изправи да ни изпрати.
Не му отвърнах. Опитвах се да не гледам към Конън, който и без друго не ми обръщаше никакво внимание, защото разговаряше оживено с лейди Треслин. Когато беше с нея, аз не съществувах за него.
— Au revoir — казах на Питър и останалите разсеяно повториха думите ми. Хванах Алвиън за ръка и с наведена глава прекосих салона.
Часовникът удари дванайсет и Пепеляшка трябваше да напусне празненството.
Настъпи краят на кратката ми слава. Лейди Треслин ме накара да почувствам колко наивни са били мечтите ми.
Алвиън заспа веднага. Мъчех се да не мисля за Конън и лейди Треслин, когато влязох в стаята си и запалих свещите на тоалетната си масичка. Нямаше съмнение, че изглеждах много привлекателна. Всички изглеждат добре на светлината на свещи.
Диамантите проблеснаха и аз веднага си спомних лицето зад тайното прозорче.
Сигурно бях пила прекалено много, защото се осмелих да изляза на стълбите и да се спусна на долната площадка. Откъм слугинския бал долитаха пиянски викове. Вратата на стаята на Джили бе отворена и аз влязох вътре. На лунната светлина успях да различа силуета на детето, което седеше будно в леглото си.