Измамена - Каст Филис Кристина 13 стр.

Съблякох пуловера си и го оставих на стола да изсъхне.

Стиви Рей изведнъж забеляза, че косата мие мокра, а татуировките ми са скрити нещо, за което забравих да се погрижа в бързината. По дяволите!

— Ходила ли си някъде?

— Да — отвърнах неохотно. — Не можах да заспя и отидох до търговската улица на площад «Утика», за да си купя нещо, и се сдобих с нов пуловер. Посочих към мократа чанта, която бях оставила в ъгъла.

— Трябваше да ме събудиш. Искаше ми се да дойда с теб.

Ако не изглеждаше толкова засегната, щях да разполагам с повече време, за да помисля как точно да й разкажа за срещата си с Хийт, но сега просто изстрелях:

— Налетях на бившето си гадже.

— О, Боже мой! Разкажи ми всичко! — Тя се тръшна на леглото си, а очите й светнаха.

Нала скочи от нейната възглавница върху моята, а аз взех кърпа и започнах да бърша косата си.

— Седнах в едно кафене, а той стоеше наблизо и раздаваше листовки със снимката на Брад.

— И? Какво стана, като те видя?

— Говорихме си.

Тя завъртя очи:

— Хайде, де, какво още?

— Той е спрял да пуши и да пие.

— Брей, това е голямо постижение. Ти не го ли беше зарязала точно заради пушенето и пиенето?

— Да.

— Хей, ами какво става между него и гадната Кайла?

— Каза, че не се вижда с нея, защото говори гадости по адрес на вампирите.

— Виж, бяхме прави за това, че тя е накарала ченгетата да дойдат да те разпитват.

— Така изглежда.

Стиви Рей ме гледаше изпитателно.

— Ти все още си падаш по него, нали?

— Не е толкова просто.

— Хм, всъщност е доста просто. Ако не го харесваш, просто спираш да се виждаш с него и това е — заключи приятелката ми.

— Все още го харесвам.

— Знаех си! — възкликна тя и подскочи на леглото. — Олеле, какво ще правиш с толкова гаджета, Зи?

— Идея си нямам — отвърнах отчаяно.

— Ерик се връща утре от състезанието.

— Знам. Неферет каза, че Лорън е отишъл да подкрепя участниците от нашето училище, което значи, че и двамата ще се върнат тогава. А преди малко казах на Хийт, че ще се видя с него в петък след мача им.

— Смяташ ли да кажеш на Ерик за Хийт?

— Не знам.

— А кого от двамата харесваш повече?

— Не знам.

— Ами Лорън?

— Стиви Рей! — извиках ядосано. — Не знам! — Разтърках челото си, защото главоболието ми ставаше непоносимо. Може ли да не говорим за това известно време? Поне докато си изясня малко нещата.

— Добре. Тогава да тръгваме — каза тя и задърпа ръката ми.

— Къде? — примигах аз, напълно объркана.

— Трябва да закусим и да гледаме новините.

— Затътрих се към вратата, а Нала скочи и ме последва. Стиви Рей поклати глава.

— Всичко ще изглежда много по-оптимистично, когато си хапнем.

— И пийнем кола.

Стиви Рей направи гримаса.

— Кола на закуска?

— Струва ми се, че денят е много подходящ за пиене на кола на закуска.

Четиринадесета глава

За щастие не се наложи да чакаме дълго. С Близначките и Стиви Рей гледахме някакво шоуто, когато точно в 15:10 предаването беше прекъснато за извънредна емисия «Новини» Хапвахме втората си порция мюсли, а аз пиех вече третата кола.

Всички бяхме впили очи в екрана, където се появи млада репортерка. Намираше се на моста, а около нея кръжаха униформени полицаи. Въздъхнах с облекчение. Мостът наистина беше затворен.

— Бомбена заплаха? Браво, много сте умни.

Думите на Афродита бяха изречени толкова тихо, а аз бях така погълната от телевизора, че ми отне няколко секунди, за да ги осмисля. Когато най-сетне го направих, се обърнах рязко към нея. Тя стоеше от дясната ми страна, малко зад Стиви Рей. Очаквах да видя на лицето й обичайната гадна усмивчица и останах изненадана, когато вместо това тя ми кимна леко, почти с уважение.

— Какво искаш? — Гласът на Стиви Рей беше извънредно рязък и ми направи впечатление как няколко момичета, които до момента изглеждаха погълнати от предаването, което гледаха, се обърнаха любопитно към нас. По изражението на Афродита разбрах, че и тя го е забелязала.

— От един бивш хладилник ли? Нищо — отвърна тя подигравателно.

Усетих как Стиви Рей замръзна след това подмятане. Знаех, че много мрази да й се напомня как се бе съгласила да играе ролята на кръвен донор за Афродита и нейната групичка по време на ритуала миналия месец, в който всичко тотално се обърка. Да бъдеш използван за «хладилник» не е повод за гордост, а да те наричат така си е направо подигравка.

— Я, адската вещица — каза Шоуни с ведър приятелски тон. — Това ми напомня — да не би лидерската групичка на «Дъщерите на мрака»…

— … които в момента сме ние, а не ти и скапаните ти приятелки… — продължи Ерин.

— … да са в търсене на нов «хладилник» за ритуала утре? — завърши Шоуни нежно.

— И ако вече не си такова лайно, единственият начин да вземеш участие в ритуала е да играеш ролята на вечерното ни меню. Дошла си, за да кандидатстваш за мястото ли?

— Защото ако си, няма да те огрее. Не те знаем къде си се завирала скоро, а не ни се занимава с гнусарки — допълни Шоуни.

— Да го духаш, кучко! — изсъска Афродита.

— А, не, това си е по твоята част.

— Аха, именно — завърши Ерин.

Стиви Рей не помръдваше и изглеждаше потисната и пребледняла. Идваше ми да ги хвана всичките и хубаво да им тресна главите една в друга.

— Достатъчно, стига! — Всички едновременно млъкнаха. Обърнах се към Афродита: — Никога повече не наричай Стиви Рей хладилник. — После казах на Близначките: — Използването на третокурсници като кръвен донор е първото нещо, което ще променя в «Дъщерите на мрака» Никой няма да играе ролята на закуска. — Аз всъщност не се развиках на Близначките, но те ме погледнаха обидено и шокирано. Въздъхнах. — Сега всички сме от една и съща страна — казах тихо, надявайки се гласът ми да не е привлякъл вниманието на момичетата в другата част на стаята. — Така че би било добре, ако спрем да се заяждаме.

— Не се заблуждавай. Не сме от една и съща страна. Не сме дори близо до нещо подобно. — Афродита се изсмя злобно и тръгна към вратата.

Гледах я как излиза и точно преди да затвори вратата от външната страна, тя ми хвърли бърз поглед и ми намигна.

Това пък какво беше? Изглеждаше закачливо, сякаш сме приятелки, които просто се шегуват. Но това беше невъзможно. Дали?

— Побиват ме тръпки от нея — каза Стиви Рей.

— Тя има проблеми — поясних аз и трите ме погледнаха така, сякаш току-що съм заявила, че Хитлер всъщност не е толкова лош. — Вижте, наистина искам новите Дъщери на мрака да бъде група, която обединява хората, а не ги разделя на враждуващи групички. — Те продължаваха да ме гледат втренчено. — Предупреждението на Афродита ми помогна да спася живота на баба си днес, както и на още няколко души.

— Казала ти е само защото иска нещо от теб в замяна. Зоуи, тя е изпълнена с омраза, не се заблуждавай — предупреди ме Ерин.

— Само не ми казвай, че мислиш отново да я допуснеш в «Дъщерите на мрака» — разстрои се Стиви Рей.

Поклатих глава.

— Не мога да я включа дори да искам, а аз определено не искам, защото тя не се вписва в правилата за членство. Всеки член на «Дъщерите и Синовете на мрака» трябва да притежава ценностите, които отговарят на петте елемента, и да се придържа към тях в поведението си.

— Няма начин тази гадна вещица да е в състояние да бъде искрена, предана, мъдра и сериозна за нещо различно от собствените й гнусни планове — изсумтя Шоуни.

— За световно господство — добави Ерин.

— И не мисли, че преувеличаваме — каза ми Стиви Рей.

— Стиви Рей, тя не ми е приятелка. Аз просто… не знам… — запънах се в опита си да обясня с думи вътрешното си чувство, което много често ми подсказва да направя или да не правя нещо. — Предполагам, че просто я съжалявам понякога. И също така мисля, че донякъде я разбирам. Тя просто иска да бъде приета, но се опитва да го постигне по грешен начин. Мисли си, че ако манипулира и лъже хората, може да ги застави да я харесват. Само това е виждала в дома си и затова прилага и тук такова поведение.

— Извинявай, Зоуи, но това са пълни глупости — намеси се Шоуни. — Малко е попреминала възрастта, в която да се прави на глупачка, защото има гадна майка.

— Моля, моля, майка й не е виновна за това, че е злобна кучка — каза Ерин.

— Не искам да съм гадна или нещо такова, но ти също имаш ужасна майка и гаден втори баща, а не си станала като Афродита — намеси се Стиви Рей. — И Деймиън има родители, които вече не го обичат, понеже е гей.

— А той не се е превърнал в гнусна гад заради тях — подкрепи я Шоуни. — Даже е точно обратното. Той е… той е…

— Тя погледна към Ерин, за да й подскаже. — Сестра ми, как се казваше героинята на Джули Андрюс в «Звукът на музиката»?

— Мария. Много си права, сестра ми. Деймиън е точно като тази добричка монахиня. Само трябва малко да се отрака, иначе няма да си хване гадже.

— Не мога да повярвам, че обсъждате интимния ми живот — обади се Деймиън зад нас.

Всички подскочихме виновно и измърморихме в един глас «извинявай»

Той поклати глава, а ние със Стиви Рей му направихме място да седне между нас.

— И искам да ви уведомя, че нямам интерес просто да си «хвана гадже», както гадно се изразихте. Искам сериозна връзка с някого, за когото наистина ми пука. Готов съм да чакам колкото време е необходимо.

— Да, госпожице… — започна Шоуни.

— … Мария — завърши Ерин.

Стиви Рей се опита да замаскира кикота си като кашлица. Деймиън присви очи към тях трите. Усетих, че сега е моментът да взема думата.

— Успяхме. Затвориха моста. — Извадих телефона от джоба си и му го подадох. Той го погледна, за да се увери, че е изключен, и кимна.

— Знам. Гледах новините и веднага дойдох. — Той погледна към часовника на телевизора. — Три и двайсет е. Успяхме.

Петимата се засмяхме. Вярно е, чувствах се облекчена, но въпреки това все още ме изпълваше необяснима тревога. И не беше свързана с Хийт. Може би се нуждаех от четвърта кола.

— Добре, оправихме се с този проблем. Сега защо да не поседнем тук и да си поговорим за интимния ми живот? — засмя се Деймиън.

— По-скоро за липсата на такъв — прошепна Шоуни на Ерин, която неуспешно (както и Стиви Рей) се опита да не се засмее.

Без да им обръща внимание, Деймиън се изправи, погледна ме и каза:

— Хайде да тръгваме.

— А?

Той въздъхна престорено тежко и поклати глава.

— Аз ли да правя всичко? Имаш да се подготвяш за ритуал утре, трябва да се оправи залата. Или мислиш, че Афродита ще се запише доброволец да ти свърши работата?

— Не се бях замисляла. — Все едно имах някакво време изобщо!

— Добре, замисли се сега. — Той ме издърпа да се изправя на крака. — Хайде, имаме работа да вършим.

Грабнах си чашата и всички последвахме забързания Деймиън. Навън беше студен и мрачен съботен следобед. Дъждът беше спрял, но сега облаците бяха дори по-тъмни.

— Май ще вали сняг — посочих към мрачното небе.

— О, дано да си права. Така ще се зарадвам на малко сняг! — Стиви Рей затанцува с разперени ръце, точно като малко дете.

— Премести се в Кънектикът. Ще имаш повече сняг, отколкото можеш да понесеш. Става безумно досадно месеци наред да е все студено и влажно. Затова ние от североизтока сме сурови хора — обясни Шоуни.

— Не можеш да ми развалиш удоволствието. За мен снегът е магия. Земята изглежда като покрита с пухкаво бяло одеялце. — Тя разпери отново ръце и извика: — Искам да вали сняг!

— А, добре тогава. Аз пък искам онези страхотни дънки с бродерия за четиристотин и петдесет долара, които видях в новия каталог на «Виктория Сикрет» — каза Ерин. — Което доказва, че не може винаги да получаваме това, което искаме.

— О, сестра ми, сигурно ще ги пуснат на разпродажба. Тези дънки са прекалено готини, за да се откажеш от тях просто така.

— А защо просто не вземеш любимите си дънки и не пробваш да си ги украсиш с подобен мотив? Не може да е толкова трудно — предложи Деймиън.

Тъкмо отворих уста, за да се съглася с него, когато падна първата снежинка.

— Стиви Рей, желанието ти се сбъдва. Започва да вали.

Тя изписука весело.

— Ура! По-силно, вали по-силно!

И това й желание също се сбъдна. Докато стигнем до залата, снегът покри всичко. Трябва да призная, че Стиви Рей беше права. Снегът беше като вълшебно одеяло, земята изглеждаше бяла и пухкава. Дори Шоуни се забавляваше да хваща снежинките с език.

Всички се смеехме, когато най-после стигнахме до залата. Вътре имаше няколко ученици, които играеха на компютърни игри и билярд. Смехът ни привлече вниманието им и като ни видяха как се отърсваме от снега, дръпнаха дебелите завеси, за да погледнат навън.

— Да! — извика Стиви Рей. — Вали сняг!

Аз само се усмихнах и тръгнах към кухненското помещение, а останалите ме последваха. Знаех, че там има нещо като склад, в който се държат нещата за ритуалите на «Дъщерите на мрака» Можех поне да започна с приготовленията и също така да се преструвам, че знам какво, по дяволите, правя. Чух как входната врата се отвори и се изненадах от гласа на Неферет:

— Снегът е много красив, нали?

Момчетата, застанали на прозореца, й отговориха с дружно «да» Изненадах се от раздразнението, което ме обзе, но бързо го потиснах и се върнах към вратата, за да се срещна с ментора си. Приятелите ми също ме последваха.

— Зоуи, много се радвам, че те намирам тук — приветства ме Неферет с такава топлота, че раздразнението ми веднага изчезна. За мен тя беше много повече от ментор.

— Здравей, Неферет — казах сърдечно. — Дойдохме да подготвим залата за утрешния ритуал.

— Чудесно. Това е едно от нещата, за които исках да говорим. Ако имаш нужда от нещо, не се колебай да го поискаш. Аз определено ще присъствам утре, но не се тревожи — тя отново се усмихна, — няма да остана за целия ритуал. Само ще засвидетелствам своята подкрепа към новите ти планове, а после ще оставя Дъщерите и Синовете изцяло в твои ръце.

— Благодаря, Неферет.

— А втората причина, поради която исках да се видя с теб и приятелите ти — тя отправи брилянтната си усмивка и към тях, — е, че искам да ви представя най-новия ни ученик. Тя се отмести и едно момче, което досега не бях забелязала, пристъпи напред. Беше симпатичен, имаше пясъчноруса коса и красиви сини очи. Явно беше от онези, леко смотаните момчета, но с потенциал за нормалност (пояснявам — къпят се редовно, мият си зъбите, нямат проблеми с кожата или косата и не се обличат като загубеняци).

— Искам всички да се запознаете с Джак Туист. Джак, това е моята ученичка Зоуи Редбърд, лидер на «Дъщерите на мрака», а това са нейните приятели от Съвета на Префектите — Ерин Бейтс, Шоуни Коул, Стиви Рей Джонсън и Деймиън Маслин.